Това важи за затворените водоеми, но за Дунав...Прътовете се слагат високо вдигнати, шпионката се отпуска между 2-я и 3-я водач от върха на пръта почти до земята (може би 2-3 или повече метра влакно). Някои отварят бигела и слагат маркер на влакното пред върха на пръта. Идеята е когато сулката вземе стръвта да не усети никаква съпротива докато се отдалечава и едва след като е погълнала рибката да я засечем (при отворен бигел) или да свърши отпуснатото влакно и рибата сама да се засече използвайки еластичността на вдигнатия високо връх.
?! Там никакви повдигания на шпионки и отваряния на бигели не вършат работа, щото течението не го позволява. Просто седиш и се надяваш бялата да е гладна и да налапа стръвнишката, без да се замисля много 
Е верно има доста празни опити, но... 
Иначе и аз съм принципен привърженик на монтажа с подвижно олово, ама ако говорим пак за Дунав...не винаги е удачен. Там където има якбалък
обикновено има и доста раци и попчета по дъното, които моментално оглозгват рибката и си висиш напразно. Затова по-добре поводчето по-далечко от дъното, пък какъвто ти е късмета 
