Размножават ли се зарибените балканки

[smog]

След като малките оцеляват защо да не оцеляват и големите? Вче десетки пъти сме превозвали трапезни американци за състезанията ни в лигата. Не е имало проблеми.

Близката кръвна връзка наистина не пречи особено но въпреки това е добре майките да се подновяват през известен период от време, който зависи главно от продължителността на живота при отделните видове. Специално при балканката обикновено се използва хайвер от 2-3 майки и сперма от 10-12 мъжки, по този начин поколението не е само от братя и сестри. А с използването на по-малки като възраст рибки за зарибяване по-добре се запазват инстинктите им.

Тук не става въпрос за кръвна връзка. Това че в диви условия оцеляват малък брой от малките рибки и не всички хайверни зърна се излюпват не е случайно. Действа отбор, който селектира най добрите комбинации от генни(рибки). Това нещо не се осъществява в рибарникови условия. Там отбора селектира друга комбинация от генни(рибки). Съответно рибраниковата генна комбинация не е най удачната за речните условия.

При зарибяване оцеляват до полова зрялост 25-30% от зарибителният материал, имайки предвид че в реката която зарибих и наблюдавам нямаше пъстърва ( 100% сигурно, на тази река дядо ми ме е учил да ловя риба а той е израсъл там) може да се предположи че са оцелели до 50%, за целия участък който покрих за двете зарибявания ( около 2км. ) при последното ми посещение видях около стотина пъстърви под 10см., вероятно са поне три пъти повече.

Тези проценти от къде са взети?

Там е въпроса, че с предположения и догатки не става.

[Ivan VP]

При подходящи условия, защо не? Но само теоретично. Кои са тези условия, може хората занимаващи се да кажат точно. Виждал съм и риби в брачна игра на Панега. Само, че какво става после. Нещо интерсно, което съм пускал и друг път.
http://www.the5day.com/?p=2635" onclick="window.open(this.href);return false;
Това е от Сърбия. Само, че реката се влива в язовир e от габарита на Въча.
Мога да попитам един приятел, който отговаря за един ревир река Градац. Там между пуснатите балканки. Среден размер 40 см се улавя и някоя местна. Дали e виждал подобна игра. Може и да има. Защото на същата река улових и няколко съвсем дребни рибета. При положение, че не са правили зарибяване с такива малки рибки.
Поздрави!

[lachezarnb]

Виж не се опитвам да наложа мнение или да влизам в спорове, прекрасно съзнавам че съм далече от научния подход, а преди 7год. когато започнах този експеримент знаех още по-малко за балканките, но пък имах опит в развъждането на редки аквариумни рибки . Американките имат много-по малка нужда от кислород и за това се транспортират по-лесно и с по-малко загуби, най-близката река в която знам че има балканка е на около 70км. но пътя не е добър и транспорта ще отнеме поне час и половина за това не съм пробвал, но има доста места на които може да се пробва и това без да храня големи надежди.
По въпроса за естествения подбор - нали точно в това е идеята пускаш 1000 броя и естествения подбор оставя само най-силните, които от своя страна дават силно и здраво поколение, но ако в реката има доста дива пъстърва и не дай боже американка, дори и за най-силните няма шанс, така че от 1000 ще останат съвсем малко.

25-30% са взети от хора които се занимават със зарибяване с балканка професионално и от доста години.
50% са си изцяло предположение, което е направено на базата гореспоменатите 25-30% като съм увеличил цифрата с оглед на това че в реката в която ги пуснах няма хищници.
Няма как да не работя с предположения, защото няма достатъчно коректни данни. Ако знаеш място от което мога да получа такива ще съм благодарен да го споделиш, но до колкото знам през последните 20год. никакви усилия в тази насока не са правени и ако все пак са правени то са локални.

[smog]

Там е въпроса че няма данни...

Той естествения подобор си действа и на тях, но изходната позиция е значително влошена...

[pronenkoff]

Относно данните и проучванията през последните 20 год. ще пусна 2 абзаца от доклад изцяло насочен към популациите, прираста и развитието на балканска пъстърва в 28 реки от 7 водосбора:

"3. Полова зрелост и плодовитост на речната пъстърва

-По време на проучванията ни установихме, че размножителния период на речната пъстърва в българските реки започва към края на септември и продължава до края на ноември. Около 44% от рибите от всички изследвани реки съзряват полово на възраст 1+. На 2+ полово зрели са 84%, а на 3+ - всички са полово зрели. Най-ниските размери, установени от нас, на полово зрели мъжки са 108 мм и 18 гр. и съответно 128 мм и 28 гр. за женските. От горните данни се налага извода, че речната пъстърва в българските реки съзрява полово сравнително рано и при малки размери.
-В изследваните популации разграничихме три периода със специфично полово съотношение. През първия период (А), който е до възраст 2+, преобладават мъжките, през втория (В) – възраст 2+ до 4+, съотношението между половете 1:1, и при третия (С) – над 4+, статистически доказано преобладават женските. Тази полова структура се дължи на по-ранното съзряване на мъжките и оттам по-ранното им отпадане от популацията."

Не знам кога е видял бял свят доклада, но използваната литература в него е от 1977 до 2004 г.

Лично мое мнение е, че трябва да се забранява пускане на малки балканки/еднолетки /в основните реки.Рибките се пускат в потоците, които са притоци, и са забранени постоянно.Веднъж на всеки две години рибките се излавят/в размер15см.примерно/, и се пускат вече диви и укрепнали, в основата река/това е единственият сигурен и резултатен начин, използван от стотици години по света, и унас-преди "демокрацията"/. Повече граничи с фантастика ама си разсъждавам..

Колкото до Българският генофонд на речната пъстърва :

“Тошков чарк” пази и възпроизвежда генофонда на автентичната бълканска пъстърва в България. Сега има две стада, които "раждат" хайвера. Първото е от около 1300 женски и 200 мъжки, второто - към 1500 женски и 1000 мъжки. Един мъжкар опложда по 2-3 дами.

[smog]

Това с генофонда леко ме съмнява, в сряда ще съм там и ще подпитам Урумов някои неща.
Най малкото не знам там да има "кюстендилскта " форма.

[lachezarnb]

Лично мое мнение е, че трябва да се забранява пускане на малки балканки/еднолетки /в основните реки.Рибките се пускат в потоците, които са притоци, и са забранени постоянно.Веднъж на всеки две години рибките се излавят/в размер15см.примерно/, и се пускат вече диви и укрепнали, в основата река/това е единственият сигурен и резултатен начин, използван от стотици години по света, и унас-преди "демокрацията"/. Повече граничи с фантастика ама си разсъждавам..



Това наистина е най добрият начин, но от него може да се възползва, за сега, само държавата. Да се надяваме че в бъдеще ще има нормативна база, която ще даде възможност и на не правителствени организации да зарибяват с отгледани диви балканки.
Но за момента решението е зарибителният материал да е под 0.5гр. за да е запазил инстинктите си. Загубите при толкова дребни рибки са доста големи, но все пак оцелява около една трета, което си е по-добре от нищо.

[pitcha]

Това наистина е най добрият начин, но от него може да се възползва, за сега, само държавата.

При директно пускане на 0.3-0.5 грамови - оцеляват около 30%. Ако условията са добри. Това мога да го потвърдя - даже и за малко повече.

При отглеждане в предварително подготвени потоци до едногодишна възраст - оцеляват над 70%. Това го знам от един от горските в Рибарица, където дълги години през Соц-а и в началото на капитализма се зарибяваха реките много яко. Понеже се интересувах - специално съм го разпитвал, щото има огромен опит. Ако чете за съмненията по въпроса дали се размножават - сигурно доста ще смее.

Под "предварително подготвени" се разбира - всички риби са изловени със слаб ток и са пуснати в голямата река. Да не могат да лапат малките. Отделно са направени прагове и вирчета. Така че - при експеримента на Лъчо е съвсем възможно да са оцелели 50% - ако в реката е нямало големи риби, които да лапат

А това, което го цитира Пацо /Pronenkoff - бех му забранил, ама толкова може/ - в литературата отзад половината от източниците са от Български автори, публикувани на запад. Та мое и да е верно, ако това е някакъв критерий.

[stoyan filipov]

На една много известна река в Англия заради бизнеса пускат в нея големи тучове.
Обаче преди да ги пуснат в нея ги стерилизират така,че да не се рамножават с дивите риби.
Не,че не е възможно пак да се получи,тя природата си знае своето.Виждал съм много мръстилища на такива зарибени риби но дори и да успеят да се размножат процента ще е малък.Така хората се опитват да съвместяват бизнеса със защита на дивата популация.
За съжаление обаче на острова не са останали много реки вече където да има само диви риби.Повечето са презаселени с фермерни.Повечето хора ловящи пъстърва са краѝно недоволни от този факт и апелират да се спрат зарибяванията,както казват не ги кефи изобщо да ловят зарибени риби искат да ловят само диви такива.Тъѝ като рибите изискват много храна а насекомите на някоѝ от тях са били унищожени по една или друга причина се взимат мерки за изкуственото им възстановяване.На някоѝ места с успех на други не но хората продължават да опитват.
Американките се размножават естествено на острова в две три реки но общо взето не стават много големи.Размножават се обаче през пролетта.
В Америка пък на обезрибени реки се взима хаѝвер от риби от съседни реки.Поставя се в кутии люпилни измислени от едно франсе директно в реката.Кутиите са постоянно под наблюдение докато рибките не се излюпят и не ги напуснат.И така няколко години докато не се създаде постоянна популация.Това за реките за които съм чел,не знам дали го практикуват за всичките си реки.

Имаше план- идея (май и на този етап си остана) преди няколко години, да се вземат риби ( майки и татковци) директно от реките, след което рибите се реанимират отново в реката, всичко това с цел запазване на генофонда в определени райони,

Точно така процедират в един развъдник в Нова Зеландия коѝто посетихме.
Развъдника е построен на река по която се качват рибите.След като преценят,че достатъчно са влезнали в него го затварят.През времето на престоя им там рибките се хранят.В един определен момент се издояват и връщат обратно в реката.Някоѝ от рибите обаче предпочитат да си останат в развъдника където получават безплатна храница.



Поздрави.

[smog]

Словенците какво правят, за да си възстановят мраморната пъстърва:

http://www.ribiska-druzina-tolmin.si/fo ... f=17&t=327" onclick="window.open(this.href);return false;

[pitcha]

На една много известна река в Англия заради бизнеса пускат в нея големи тучове.
Обаче преди да ги пуснат в нея ги стерилизират така,че да не се рамножават с дивите риби.
Поздрави.

Хе, хе – привет на Лондон
Земем да пратим малко Балканки при вас – да скиват англетата за ко стаа дума, и ква всъщност е истинската пъстърва. Щот нашта е мнооо по-красива.

Което казваш колега, е точно така. На тия стерилните им викат Triploids. И ги пускат големи. Ако не се лъжа - нещо им загряват хайвера преди да се е излюпил и прецакват размножителните способности на бъдещите риби. Мисля, че до 2013 ще пускат и фертилни все още.
Обаче досега са пускали по 700 000 риби годишно – все за ловене, и повечето – фертилни. Не знам дали имат повече пъстървови реки, отколкото са у нас – ако можеш да ни светнеш по въпроса - ще ни е от полза. Представяте ли си за къв натиск върху дивата популация става дума – всяка година. И генен и всякакъв друг. /Те, между другото, като са толкова много – доста по-лесно се ловят – и за това може да е недоволството също. Па и как нема са недоволни, като техните са по-грозни./

При нас дискусията е за друго – дали в тотално обезрибените ни реки – да пускаме само от най-малките /щото при тях шансовете да оцелеят и да се размножават доказано са най-големи/, или да чакаме двете риби, които ги има в пет километров участък – да развият популация. При това те мое да са останали две мъжки или две женски. Па и да са две разнополови – после реката ще е пълна все с братя и сестри. И ко стаа с гените???
Ако англетата имат опит в такива условия – добре ще е да го споделиш.

И понеже за тая работа ние харчим пари от собствените си джобове – много се надяваме рибите, които пускаме - да се размножават, та ползата да е по-голяма. При това няколко човека, които имат опит в тая посока, и аз в това число – потвърждават, че наистина това нещо се случва. Нема ви казвам къв е кефът, когато човек се убеди в тая работа. Единствена грешка може да стане, ако не сме избрали реката или времето правилно. Например, ако ги пуснем в прекалено нисък участък, или пък мине някой як порой в следващите дни.

Ако можеш да проучиш – дали в Англия изобщо пускат 0.5 грамови рибки и ги наблюдават – ще ни е от голяма полза също. Аз се съмнявам, защото като ги пуснат толкова малки – сред многото големи, съвсем скоро почти няма да има какво да наблюдават.

Поздрави на англетата. /Земем да скокнем натам, да им обезрибим реките малко, та да им решим проблема с гените поне./

Иначе линкът на колегата Smog е страхотен. Хем така не се харчат пари за храната, обаче гърбенето ми се струва повечко.

[lachezarnb]

Па и как нема са недоволни, като техните са по-грозни./


абе и рибите като жените даже рибите им по-красиви

[pronenkoff]

A бе...много сте дръпнали през работно време ,..изтървам темата . Радвам се че се получава нормална и полезна дискусия.

Това с генофонда леко ме съмнява, в сряда ще съм там и ще подпитам Урумов някои неща.
Най малкото не знам там да има "кюстендилскта " форма.

Взех тази информация от една статия за това съм я сложил в кавички. Паразпитай го , г-на Урумов по тази тема, ще има какво да каже..и после да споделиш де Колкото до кюстендилските шаркави риби твоя линк от сръбския доклад дава доста отговори как ареала на рибите се ограничава от водосборните реки.

[smog]

Дава, за това го пуснах, а ние тук си плачем за такаво проучване...

[stoyan filipov]

Грозни,грозни колко пък да са грозни:




Същото е и с англичанките пък са и дашни.
Колега ще видя какво мога да намеря по въпроса.
Англичаните повече се възмущават,че при огромните зарибявания с тучове същите с удоволствие си похапват от дивите рибки.Зарибяват и с по малки риби но на реки които не са толкова комерсиални.На комерсиалните реки зарибени риби под 35 сантиметра не съм виждал или хващал.Наѝ-голямата която ми скъса в краката беше около 80 сантиметра.
На една река на която ловя отвреме на време пък след забраната наѝ големите риби се излавят с мрежи и се връщат в рибарника където се подхранват до откриването,след което обратно в реката.
Темата много ми харесва и я следя с интерес.



Поздрави.