Върнах се на Кейлъм за да видя там какво става. Сняг все още дълбок и тежък. При внимателно ходене половината от трасето се минава без особенни затъвания, но другата половина е трудна. На някои места може и до чатала да се затъне както можах да констатирам.
Вчера беше разузнавателна операция. На първите две добри позиции нямаше нищо. На третата обаче отчетох подръпване. Направих добре че не засяках а оставих мухата да се движи. След метър, тя беше задържана отново и тогава засяках. Добър стийлхед, който нямаше къде да извадя. Няколко пъти го докарвах до мен, един път го хванах за опашката, но той пак се измъкна. Мислех че в крайна сметка ще се откачи от куката без контра, но това не стана, защото както се оказа, той си беше увил муцуната около кордата по такъв уникален начин, че откачане нямаше как да стане дори ако го бях оставил да плува свободно без напрежение по линията.
Нося обектива с който снемам птици и животни от разстояние, не че такива се виждат много често. И когато трябва да се снима риба от 80см, това е проблем, защото не мога да я хвана на кадър ако не застана на някой и друг метър настрана.
- 2018_KLM_80.jpg (239.3 KiB) Преглеждано 3365 пъти
- 2018_KLM_81.jpg (191.07 KiB) Преглеждано 3365 пъти
- 2018_KLM_82.jpg (112.44 KiB) Преглеждано 3365 пъти
В по долната и бърза част на това място имах отчетливо ново почукване на риба без закачане и тя повече не се върна. След това преминах през следващите 3 места на които ловя и до които се стига след доста ходене, но повече нямаше нищо. В един вир обаче видях да припляска стийлхед близо до другия бряг на реката. Аз бях с ботуши и ми беше невъзможно да нагазя до място от което имах шанс да достигна тази риба. Съжалих че не си бях взел гащеризон в този случай и ми хрумна че мога да се върна на следващия ден.
Днес сложих гащеризона в раницата, обувките за газене в сак (трябваше да взема по-голямата раница) и с високите ботуши за снях поех към местата. Направи ми впечатление чве имаше един трък паркиран до моста на Гледчерния поток. От там обикновенно тръгват рибари които излизат след доста ходене над "Заслона на прасето". Моята пътека тръгва на 500 метгра северно от това място и достига реката на самото вливане на Гледчерния поток, което на поне километър и половина нагоре.
Претърсих едно от добрите места, без резултат и след ходене достигнах точката в която моята пътека се събираше с пътеката по която се движеше рибаря с тръка, но следите в снега показваха че не беше минал никой преди мен.
По моя преценка имаше възможност рибаря да беше почнал да затъва в снеговете и да се беше върнал, но на тази възможност отдавах 10% вероятност. Слязах долу на позицията си при Заслона на прасето, където бях хванал рибата вчера и след като пуснах раницата и обувките дочух отчетливото тракане на снегоходки по пътеката над мен. Бил съм изпреварил тези от тръка и то след като бех спрях да обловя едно място! Пак изглеждфаше невероятно. Тяхната пътека в същност не е никак пряка - вървял съм по нея. Риболовците бяха трима и носеха въдици с плувки на тях от това което видях. По това време стръвта е забранена и не ми беше ясно каква беше тяхната схема на ловене. Надявах се те да отидат на вира под мен, който е широк и хубав, но в последствие се оказа че целта им е друга.
При мен нямаше вземания или почуквания нито горе, нито долу на това място. Продължих да ходя и установих че рибоиловците бяха тръгнали точно към вир аза който носех гащеризона и на който бях видял скачащия стийлхед вчера. С плувка до там би било почти невъзможно да се стигне. освен с маса олово по линията. Реших да продължа по соновната пътека надолу, да изляза на километърт под тях и да продължа да ловя надолу, а да се върна на техния вир на връщане.
Отново двата вира при "Каменната градина" не донесаха нищо. Осатваше ми да сляза до "Долен спей". Тази година "Горен спей" е невъзможен за риболов, защото голям бор е паднал на средата на мястото. Същото с още един вир на който ловя.
"Долен спей" ни посрещна с вятър. Мястото е широко и открито а реката е плитка. Тук Чарли гони два лоса миналата година, защото съм сигурен че от тук преминават реката. Оставих си раницата на снега събух ботушите и си сложих гащеризона. На това място също се налага газене по-навътре. Преминах през участъка където миналата година бях извадил един стийлхед и сякаш имах едон почукване, но направих грешката да засека и не закачих нищо. Вятъра пак задуха и се готвех вече да излизам на брега и да приключвам. Ако го бях направил щях да съм капо за този ден както се каза.
Но пред мен и малко по-надолу неще се случи. На повърхността припляска стийлхед! Беша доста по близо до другия бряг и пред паднали в реката дървета. Ако не бях видял припляскването нямаше да покрия тази позиция, защото се налагаше да се влезе още по-напред в реката. Тя е подходящо плитка тук от моята страна, така че стигнах до място от което се надявах да достигна рибата. Също предполагах че не е една риба а група от риби, на база на предишни наблюдения.
Едно хвърляне, мухата премина някъде близо до мястото и беше моментално взета от един стийлхед. Дадах назад за да изляза на брега от моята страна и да го извадя. Без особенни затруднения всичко завърши добре. Само че тази риба все имаше идея да бяга и така не пожела да се успокои за снимка. В крайна сметка я вдигнах на снега за секунда. Там тя беше напълно притихнала. След това отплува наскорост в дълбокото. Аз се върнах на мястото, направих ново замятане и секунди по-късно бях вече закачил втория стийлхед.
Този не беше красавец, ако трябва да се сравни с останалите, но в същност беше най-добрата риба от всички. Пое на бясна скорост към падналите дървета на другия бряг и изтегли все шнур и доста бакинг. Игра и по повърхноста известно време. Изглежда беше попадал и в мрежа преди това като се съди от белезите му. В моята корда не се е увивал. И той замина в дълбокото на голяма скорост сякаш нищо не беше станало. Върнах се пак на позицията в реката и пак заметнах към мястото. Резултат? Да, нов стийлхед, който също моного здраво се бори и изгглеждаше по-тежък от другите. И той без проблеми беше изваден и освободен. Върнах се пак в реката. Пак хвърлих и......имах нов отчетлив удар от риба без закачане. С това приключих. Предполагам на това място имаше десетина стийлхеда и ако им бях дал време да се успокоят бих закачил някой отново.
- 2018_KLM_83.jpg (103.82 KiB) Преглеждано 3365 пъти
- 2018_KLM_84.jpg (145.16 KiB) Преглеждано 3365 пъти
- 2018_KLM_85.jpg (66.24 KiB) Преглеждано 3365 пъти
- 2018_KLM_86.jpg (151.47 KiB) Преглеждано 3365 пъти
- 2018_KLM_87.jpg (91.87 KiB) Преглеждано 3365 пъти
- 2018_KLM_88.jpg (217.58 KiB) Преглеждано 3365 пъти
- 2018_KLM_89.jpg (146.51 KiB) Преглеждано 3365 пъти
https://www.youtube.com/watch?v=4WmKBvDHXaE
Събух гащеризона и в туристическа форма поех нагоре към вира който бях пропуснал. Рибарите там ги нямаше. Нямаше и следи от тях. Но нямаше и следи от стийлхеда който се беше показал вчера. Сложих си гхащеризона и нагазих както трябва и съм сигурен че мухата ми мина там където се надигна рибата вчера, но нея я нямаше.
Така или иначе от носенето на тежмите обувки в ръка и гащеризона в раницата този ден без съмнение имаше полза.
Вечерта ходих да пазарувам и гледам на касата пред мен хора на по 25-30 години и като ги гледам си мисля на какво ли биха приличали ако бяха минали по моя път този ден, или дали въобще щях да ги видя повече някъде.
- 2018_KLM_90.jpg (71.99 KiB) Преглеждано 3365 пъти