Fishing Mania Форум

Както се казва сефтосах новия Сейдж. Приятна въдица която в началото може да ви докара инфаркт особенно ако сте с неподходящ шнур. Хванах някоя и друга риба за 2 излета така, че както казват в Изковани в Огъня, your weapon will kill.

Ето две от рибите които след релийза се забиха в плиткото да позират

Драго написа: ↑Вто Авг 24, 2021 15:35 Един дълго очакван проект който най-накрая достигна филаната си фаза.
......................................
Пожелавам на всички такива приятни моменти

Драго, великолепна е. Със здраве да си я ползваш, безаварийно и големи да я сгъват.

днес имах най-добрия си риболов за годината. наистина си пожелавам да се опровергая и да имам по-по-най. тръгнах сутринта към Реката още под въздействието на "мокрите"ми сънища от преди два дни с вързани нови мокри мухи и мечти. хубаво време, 13 градуса, сравнително тихо. цяло лято ловя с vision vipu 3 клас, 7,6 фт. наскоро си взех vision hero 3 клас, 10 фт. нимфоманка. с идеята да се науча на риболов на нимфа /не го знам още/. шнур Maximumcatch Single handed Spey Fly Line WF3F. та рекох си докато съм до колата да пробвам дългия прът, почти не бях го пипал, сефте-йок, пък после да си мина на познатата къса шлибалка. сложих мокра - нищо общо взето, а рибата играе скача и т.н. сложих джапанково бръмбарче и взех да размятам огромната сопа - трудна работа, тежка, неповратлива ама хванах две риби. ръката ми се умори, ама си викам ще пробвам още малко - още повече млада видра ловуваше близо до мен и най-безсрамно мляскаше вече 9-10 рибка а пък аз само с две. казах и три-четири по-така думи и видрата се дръпна към другия бряг. мятам, фърлям и пръчката взе да олеква и взе да мята - ама да мята здраво, не бях виждал бейлито и още 5-6 метра рънинг да летят във въздуха и то над метър и нещо тръни и шубралак. взех да стигам до места дето кефала си мислише, че е у тях си. пък то - групирана едра риба се хранеше активно и сякаш не ме забелязваше - друг път хванал - не хванал убода ли риба трябва да се местя, днес имаше случай по 5 броя и то едри от едно място /вярно, че стоях по-далече/. нахващах се!
снимки - по кофти са защото са от видеото звездата на деня: Фернандес Трикракия /поради инцидент при връзването/. днес 4 пъти риби му изправиха куката! една от най-успешните ми измишльотини, много уловисто бръмбарче, дори и с 4 крака.
страхотен ден и страхотно сефте на дългата сопа. да Ви се връща!
бъдете здрави!

в началото на Октомври успях да осъществя една от мечтите си за 2021 - да отида за риба на р. Камчия за повече от ден. дните бяха два , уговорих си нощувка в къщата на приятел, съставих прецизен списък за такъми, тоалети и провизии. реших да е в средата на седмицата - по-малко народ по реката. разузнаването докладваше за маловодие и възможно фиаско но както и да е - на 6 Октомври, рано сутринта се натоварих на колата и бегом към Камчия. първото място беше съвсем ново за мен. прозрачна студена вода, тънък и също студен вятър, скочих в гащеризона и цоп в реката. дълбоко, на места доста над пъпа. за час успях да хвана две малки кефалчета на бумбарче и освен това успях да измръзна здраво, излязох до колата и навлякох допълнително всичко дето си го носих за преобличане - като човечето на мишелин. за още час на суха, мокра и микроджиг не хванах нищо. събрах панаира и поех към базовия лагер. настаних се, хапнах и се постоплих. оформих новия план за следобеда, раницата се оказа малка - съкратих кепа и камерата, облякох елека и накичих каквото можах по него и леви-десни 4-5 километра и пак на реката. преоблякох се, раницата на гърба и риболова започна. реката съвсем различна - времето тихо, топло, водата поносима. Камчията - само моя, няма ни човек ни говедо, спокойствие, хармония, притихнала есенна река. рибите - чести и ненаплашени, 200-250 гр., рядко нещо до към половинка, кефали с алени перки и стегнати тела /нашите в Тунджа са трътлести и със сиви перки/, по-рядко пръскачи и белица. изкарах 3-4 часа като юрдек в средата на реката мятайки към подмолите и падналите дървета. кеф! атака след атака! уморен но ухилен поех по пътя към селото.
очаквано - на другия ден изчаках да стане поне 10 и пак към реката, пак към това място, този път с камерата. с много очаквания и впечатления от вчера. тръгнах в другата посока - срещу течението, да не повтарям мястото. риби - йок. а сега де. газя - мятам, мятам -газя, няма и няма. стигнах до дълбок вир - като яма в камъните на дъното, 8-10 на 3, дълбочина над 2 метра. изобиколих го тихо и излязох на брега. взех да цопам с бръмбарчето и на 10-15 цопване станах свидетел на следната чудесия. бавно, почти в колона по двама от ямата се зададе процесия от кефали от 300-400 гр. нагоре, имаше и по кило. и просто извираха от дълбокото - ако щете вярвайте повече от 40-50 парчета, на дълга лента се изниза и взе да обикаля пред мен, а аз щръкнал на брега, укритие никакво, не смея да дишам. а те си обикалят на 3 метра в краката ми и явно търсят кой бие гонга за закуска. как съм подавал незабележимо - аз си знам, на 3-4 подаване една риба бавно зави към бръмбаретката и бааааавно я засмука, засякох и лекичко почнах да я придърпвам. кефала се мята, аз стърча на брега а приятелите му решиха, че е набарал нещо вкусно и се скупчиха около него, нежно и тихо го измъкнах ама като го пущах така изплющя че компанията офейка. после риболова се отпуши - чести макар и по-дребни излизаха смело м/у камъните и тревите. в ранния следобед времето се развали, заоблачи се и духна вятър - рибата рязко изчезна. пробвах, търсих, уморих се и тръгнах да се връщам пак през реката. малко преди да изляза в туфи трева около паднало дърво нахващах десетина дребосъка, за изпроводяк. уморен и доволен поех на обратно, стегнах багажа, на колата и в къщи. хубав спомен.
бъдете здрави!

Ех, какви красавци. А аз вече зазимих мухарката.

отдавна имам желание да се пробвам с риболов на нимфа и днес ако не открехнах вратата поне мисля, че погледнах през ключалката . времето влажно, хладно с лек вятър. комбинацията от 2 нимфи се оказа твърде палава, минах само на една. мятам, следя шнура и не знам какво трябва да видя. на 4-5 бързей при презамятането случайно закачих дребен кефал, откачи се, а аз се обнадеждих - има хляб в тая работа. нимфата - 18ка, златна глава 2 мм, мъничко телце от паунова фибра, само толкова. на следващия бързей 9 към 50 - 60 см. дълбочина, мятам нагоре по течението, н-ти път, гледам края на шнура и той! о чудо! както си изтичаше подскочи с 5-6 см. напред, засякох, приятна тежест - към 300 гр. кефал, докарах го до брега и се откачи - нищо - броя го хванат. след още няколко замятания - шнура пак дръпна напред и: усмивката разполови лицето ми. хванах още два целенасочено и още един без да искам. скъсах нимфата, уникат ми беше. почнах да пробвам с други налични - резултата беше чувствително по-слаб. определено не искаше тежки и много обемни примамки. хванах още две риби на тези: и това ми е за днес, много съм доволен.
бъдете здрави!

направих още два успешни риболова на нимфа. хареса ми и почнах да си вадя изводи. без да се фукам, на ясно съм, че знам мноого малко - ще опитам да опиша местата, подаването и индикацията на кълването при мен. ако може да съм полезен. чел съм доста за риболова на нимфа и най-ясен ми стана разказа на Акулата - http://www.akulata.com/art24.html . другото не можах да го адаптирам към моята ситуация - кефал на нимфа по Тунджа. прът 10ft3wt, шнур на BFC - WF3F, лидер - самоделка миша опашка към 2 метра, типет 0,18. нимфа - първата ми и най успешна - кука 16-18, глава 2-2,3 , тяло само от една паунова фибра, добавих опашка по скоро от естетична гледна точка. местата където имах успех - 20-50-60 см. дълбочина, голи пясъчни полета след туфи водорасли. сякаш рибата чакаше нещо да се изтъркули от тревата. определено места с по-бързо течение от основното. рибата скачаше и издаваше местоположението си, движеше се на стада. при подаване срещу течението горе-долу мятах 2-3 метра нагоре от целта, след 4-5 метра закачаше дъното - значи ловях не съвсем на дъното , а по-скоро в средния слой доколкото го има в тази дълбочина. индикацията беше спиране и подскачане на върха на шнура напред, рибите държаха мухата и се засичаха сигурно, направи ми впечатление, че при фазанова нимфа вързана основно от меден тел чукаха но плюеха бързо, изглежда мъхестото тяло от паун беше по-добро. при подаване перпендикулярно на течението индикацията беше трепване на цялата линия, при подаване по течението, примерно 1-3 часа атаката се усещаше на пръта, тук напълно приложими бяха мокри мухи и те се представиха добре. риболова не беше постоянен, а на периоди. оглеждаш се, ослушваш се - и пльокне ли някъде - тихичко преместване и подаване. риби между 100 и 300 грама, само кефал. бъдете здрави!

хич и не смятам да пускам нова тема "ала-бала 2022 година" - както е тръгнало времето все не стига.
пък дай Боже да се лъжа...
та:
2022 година

Днес - о чудо! втори ден не вали! след работа - не на ранчото - копан и гърч, ами за риба! Реката мътна, бая тревясала. все съм виждал странни работи по тая река - от умрял кон на най-дашното място, през къпещи се циганчета точно там и не само циганета, деца мятащи камъни - на най-баш място, забентена река от чували с пресни картофи - да се измият, трактор с ремарке през талвега, пладнуващо стадо селски крави - а познайте къде, и най-симпатичните ондатри ръмжащи, че съм нагазил в територията им и малката видра мляскаща нахално рибки точно пред мен. днес - нова тема - двама симпатяги, културни хора, опнати върху онези как да ги нарека "дъски", и гребящи прави /подобно нещо съм виждал само на плажа на Велека /. не ми стана хубаво ама Реката не е моя, и не бях първи там. махнахме си, аз малко измрънках под сурдинка. отплуваха и риболова почна - дребни но чести кефали - в тревите по-скоро близо до брега. вътре беше мътно. брега залят - 10-15 см. добре, че взех служебните ботуши, напълних ги малко 2-3 пъти. стандартно бръмбърче на кука 14 - малка беше, по-големите забиваха в тревите и почти 100% откачаха, големите бяха под 500 гр. . за час и половина - към двайсетина риби. доволен съм, едно такова "дзен" ми стана. нещо хубаво за от доста време.
бъдете здрави!

днес - след особено гаден работен ден - бегом за риба! нямаше значение къде, само да съм до вода. пристигам на мястото където обикновено започвам рано на пролет. гледам - затревено здраво. едва се вижда свободна вода.
няма значение, тук съм! нахлузвам ботушите, взимам 10ft/3wt и бегом на брега. смела крачка напред, после втора и... хлътвам и затъвам в 30+ см. тиня, поглеждам с копнеж към брега, и бавно без резки движения сядам/полягам по гръб в 3 пръста вода и гореспоменатото ниво тиня. постигнати са две цели: първо - квестът "Сухо дупе риба не яде"/не, че ще я ям/, и както се казва в една реклама - кожата ми бе напълно хидратирана от долната част на кръста до пръстите на краката, свежест през горещия ден! после риболова се отпуши, основно търсих пясъчни пътечки м/у тинестите ями - към свободната вода. рибата не беше много активна но се отчете с 7-8 бройки. около педя, 2-3 малко-по. на фона на това лято - доволен съм. една рибка да не кажете, че само се подмивам на Реката.
бъдете здрави! и пишете, аз като не ходя барем за вашите излети да чета.

след два месеца пак за риба! по-плитка и бистра река. ама и аз избрах едно място... главния канал минава покрай моя бряг, доста дълбоко - не бях газил над чатала от миналата година. и не стига дето е дълбоко и с течение ами и доста тинесто. стъпваш, потъваш и продължаваш да се забиваш надолу - позабравил я бях тази емоция. паническо шляпане назад, а тинята не те пуска... накрая намерих място с пясък, ниво над пъпа и течение около горната граница на комфорта ми. бавничко прегазих до малко по-плитко и почнах да мятам. слаб интерес към бръмбарчето - 4-5 кефала, на мокра - нищо. реших да сменя мястото - с добре познат и по-плитък участък от реката, който за да е изживяването винаги уникално и неповторимо днес беше обзаведен с джентълмен пасящ телета, който от своя страна като ме видя веднага се оборудва с ботуши и дойде да се наслаждава на моето изкуство, дето се вика от първия ред - на 2-3 метра от мен. и напираше да общува. свистящия шнур го доведе до откровението, че ушите му се свидят и за да не го закача се поотдръпна назад в галерията. изкарах набързо две малки рибки и предизвиках бурни овации и съвети накъде да мятам. за щастие телетата оставени без надзор направиха някаква беля и силен лай на кучета изтръгна моя нов обожател към тривиалните му задължения. останал сам и без публика погазих напред-назад в реката, скъсах няколко мухи и когато слънцето взе да удължава сенките и вече мислех за връщане - подадох бръмбарчето към скупчени потопени клони в началото на дебел бързей, отдолу се издигна уж неголяма сянка и го засмука, засякох и нещо бая натежа на пръчката, поради рошавия характер на мястото хич не отпуснах шнура и само го опъвах разперил колкото мога ръце. после кепа и - аз ухилен. бъдете здрави!

в Събота след като напръсках лозето и жената отиде на кафе с приятелки ми се отвори възможност да отделя време за риба. от предната седмица бях загледал един бързей, но тогава бях сухоземен. сега накатах гащеризона в раницата, натъпках и останалия панаир вътре, на колата и на Реката. раницата на гърба и после 2 км в жегата и съм на гореспоменатия бързей. за щастие няма никой. метнах пак от брега, хванах едно кефалче към педя и толкова. обух гащеризона и цоп в реката. водата прохладничка, приятна, лек ветрец, спокойствие. покрай брега минава плитък бързей, в средата дълга туфа водорасли и зад тях по дъбок и широк бързей - почти половината от ширината на реката. лових на любимото си бръмбарче, в плиткажа закачих 4-5 кефалчета, изкарах само едно. реших да проверя дебелия бързей и започнах да мятам след туфата водорасли. на второто подаване нещо всмукна бръмбарчето, засякох и нещото се заопъва мощно. при едно от обръщанията се показаха острите перки и разбрах, че е распер. падна боричкане което ми напълни душата, накрая юнака каталяса и извадих кепа. смешно е - видя ми се малък за тази риба, как да е гребнах го, добре, че кротува да го изкарам на брега. към два или малко под два килограма на око. знам, че са много кекави на брега, максимално кратка фото сесия и внимателно в реката. съвзе се за нула време и изфуча навътре. годината се очертава добра. бъдете здрави!

специални благодарности на Pike за помощта.
рибата е от предния пост ама едва сега обработих клипа.

вчера мислих да ходя за риба - ама то се заоблачи, разфуча и загърмя... днес е по-спокойно, реката само моя и на няколко пасящи наблизо коне. рибата - в залетите водорасли. мятах към далечния бряг и гледах да изцопам по-шумно бръмбара. след пльокането - от 2-3-4 метра изригваше някой мощен кефал, втурваше се към примамката като пръскаше дребосъка по пътя и накрая се джаскаше като делфин отгоре и. зрелишно, емоционално, красиво и с много ниска успеваемост на засичане. но беше хубаво. изкарах 5-6 риби, 2 скъсаха във водораслите. тези са най-големите, към 0,800 + според мен, стари тъмни риби. бъдете здрави!

И тази година успях да осъществя плановете си да отида до Луда Камчия. Както винаги по това време информацията беше за ниска вода. Уговорих си нощувките в къщата на приятелчето, натоварих колата с такъми, провизии и чеизи, и изпълнен със спомени за предни години /приятни/ в Понеделник потеглих на път. По обед се разтоварих в базовия лагер, напълних раницата с гащиризона и каквото друго се събра вътре, останалото накачих по мене и леви-десни на Реката. А тя ме посрещна притихнала, достатъчно пълноводна, прозрачна – абе бижу. Отправих се към малък брод от където обикновено се преобличам и влизам във водата. Спокойствие, тишина, релакс. С мисълта, че имам цял следобяд да газя и ловя, бавно и с удоволствие нахлузих гащиризона, стегнах пръчката и бавно и с вещина вързах бръмбарче. Спрях да цъкна снимка. И нали съм си Марко Тотев, в далечината се чу гирултия, хлопки и укане които бързо и застрашително наближаваха до уютното ми местенце. Професионално съм често в такава ситуация, ясно ми беше какво предстои, бързо и припряно си събрах пръснатия багаж, раницата на гърба, пръта в ръката. След 20 секунди картината беше следната: А те говедата имат приятния навик като стигнат река да нагазят да пият вода от единия си край, а от другия да пикаят и серът. Не звучи красиво, но беше обилно. За миг пътеката ми в реката се замъти. Пристигналият последен пастир срамежливо констатира, че те – кравите май ми развалили риболова. Великодушно му обясних, че аз от тука само влизам, стига да видя къде стъпвам. След като се изнизаха продължих напред срещу течението оставяйки следите от форсирането на реката зад гърба си.
Водата по-висока от очакваното, по талвега ми беше до кръста на места и над максималния ми комфорт на газене и изобикалях по към брега. Рибите - редки, дребни и капризни. Екшън камерата кукната на главата ми – снима пеизажи, оплитания в елшите, подхлъзвания и препъване в камъните и мнооого рядко накой кьорав рибок. Нямаше значение, беше Понеделник, а аз не бях на работа, а в Реката. Газих 4-5 часа, уморих се здраво и бях доволен.
Втория ден, признавам си без бой - го ударих на плувка и булдо. Изкарах си чудесно. Срам ме е ама е вярно.
На третия ден Сряда рано сутринта, още по росата поех към отдалечено, рядко посещавано, вълшебно място. Гащиризона, пръчката, бръмбарчето, камера на шапката и много надежди в сърцето. Мястото е диво, последния път с високите ботуши внимателно се движех по камени блокове с такива цепнатини по между им, че не знаех ако цопна до къде ще ми е. Тогава бързо напълних ботушите с речна вода но видях риби дето не бях ги и сънувал. Сега с гащеризона цепих напряко но често ми се налагаше да изобикалям ями в средата на реката като газех в тинята покрай брега. Голяма риба не хванах, дребосък – нахващах се. По едно време в дълбокото камерата нещо изчурулика и се изключи, а сега де – вода до пъпа, поглеждам – СД картата фул, нема място. И захванах да трия, чак по-късно разбрах, че „клип №1“ не е снимания първи /в понеделник/, а снимания последен. Здраве да е. стигнах до по-плитки места и си напълних душата – рибите ненаплашени, въртят се на 3-4 метра от мен. Една група от 7-8 кефала по педя и нещо тръгнаха насреща ми и положително щяха да минат м/у краката ми ако не бях загубил равновесие в последния момент. На друго място група от килограмов бабанка и 3-4 по-дребни в свитата се завъртя спокойно на 3 метра от мен, хвърлям бръмбара, спокоен кръг и бабанката бавно, спокойно спря пред него, бавно отвори уста и без да предизвика и най-малка вълничка деликатно го прибра. Засичам, аз дръпнах, той дръпна, скъса без да се напъва и си тръгна с бръмбара, дано да го е плюнал после. Не съжалявам – накефих се. Това е, риби не много и нищо по-така. Но така се бях натоварил на работа последните месеци, че ми е като курорт.
бъдете здрави!

имам си любими местенца по Тунджа дето гледам да си ги посетя поне веднъж през годината. едно такова го мисля цяло лято, лятото мина. мястото е трудно достъпно, негодно за друг вид риболов, и първият излет винаги е най-добър. в отпуск съм. вчера се нагласих за риболов с муха с газене, стегнах такъм, примамки, камера, термо бельо, дрехи за преобличане - всякави мурафети. отивам - на терен няма никой, тишина и спокойствие, стягам пръчката и мухата, приготвям камерата и запасните батерии, пълня джобове на елека с вякакви магии. И почвам да се обличам - термо чорапи и! ... гащеризона останал в къщи всичката ми работа такава. нарекох се с някой не много хубави имена..., реших да мина на микроджиг от брега - да ама с тез голи пищялки, една неотъпкана коприва до коляно, на гол ентусиазъм храбро 3 метра напряко..., гледаш отпред море от коприва, оплетена с къпина, назад само горепосочените 3 метра пак през коприва... и се върнах.
днес! първо гащеризона в багажника! пак там, стегнах се и в Реката. водата доста по ниска, кристално бистра. през зимата се натрупали паднали дървета и боклуци, променило се мястото. риби дребни и отзивчиви - само кефал, големи видях но и те ме видяха, спокойно ме заобиколиха от растояние няколко распера, миналогодишна щука се спусна надолу по течението, невесулка слезе по стръмния бряг да пие вода. хубаво беше. ниската вода ми даде възможност да вляза на места които иначе са абсолютно не достъпни. но и там имаше моменти в който нивото и течението ти казват: това не е Камчия, това е Тунджа - река изискваща уважение, "ония подмол и онова паднало дърво са идеално място за нещо едро НО! понякога е по-добре да спреш навреме. 15тина рибока, последните два на много диво и рошаво място, клони отгоре, клони отстрани, напречно дърво отпред и сумати хубави риби зад него. скъсах 2 бръмбара и тихо привързвах на място.
https://vimeo.com/871533182