spookymiro написа:Това, че едни мислят задържането за грешно не означава, че всички трябва да мислят така. Както и обратното.
В основата на въпроса - да пускаме или не, колегата shrike е прав. Къде е тогава проблемът? Ще се опитам да обясня...
Улових първото си сомче с бамбуковия прът на чичо, паче перо, месина от разплетена тривка и земен червей. Беше на село, през лятната ваканция на 1971 г. На р. Камчия, във вира под голямата върба на 50 м от бащината къща. Не беше голямо - около кило и канче, но в моите очи беше гигант. Занесох го удома и очаквах да ме поздравят. Дядо само го погледна и каза: "Убау, ама туй сомче за кОга по-напреде?" Стана ми много обидно, но някак запомних, че ако уловът е малък - трябва да се пусне да расте.
Баща ми обаче беше много горд, че съм запален по риболова. За рождения ден ми подари немска стъклопластова въдица, макара "rex", черна блесна с муха и детски риболовен билет.
От тогава минаха 40 години през които улових много и различни риби на плувка, дъно и спининг. Три пъти ми крадоха кола заедно с такъмите. Пусках малките и си тръгвах като хвана достатъчно. Винаги сам решавах кога да почна и кога да спра. Отивам на Дунава, хващам две бели риби /или нищо/ и се прибирам.
В първите години на риболовните форуми много малко хора пускаха уловените риби. Един ден, преди 5 години постнах в "нариба.сом" снимка с 3 хубави распера. Сред дежурните "евала" само Росен подметна: "Павка, единия можеше да го пуснеш". Дадох сметка, че е прав. Не ми трябваха 3 риби. Почнах да пускам. Понякога всичко, понякога - нищо. Въпрос на преценка.
Много от младите колеги използват погрешни, странни или неубедителни мотиви за пускането на рибите. С пускане не се поддържа рибна популация, а с редовно зарибяване и контрол на хаотичното изтребване. Още по-малко е вярно, че рибата не е вкусна храна и не трябва да се яде. Все пак, няма нищо лошо в това, даже напротив. Независимо от мотива, няколко пуснати риби вповече е добре за всички.
Вярно е баче нещо друго, което много хора не искат да признаят. През всичките 45 години "социализъм" и последвалите 10 години "демокрация" беше забранен риболовът от лодка във всички вътрешни язовири и реки. Това позволи, въпреки слабия контрол и непрекъснатите бракониерски набези, да отраснат трофейни екземпляри сом, бяла, риба, щука, шаран и т.н.
През 2001 г, с влизането в сила на новия Закон за рибарството и аквакултурите, някой забрави да поднови ежегодно споменаваната забрана за лодките. Първите, които се усетиха и започнаха да влизат с лодки имаха невероятни успехи. През 2002-2005 г, за три години се уловиха огромно количество трофеи от редовни риболовци и десеторно повече от бракониери с лодки. По това време станаха общодостъпни и сонарите, като превърнаха риболовеца от лодка в атомно оръжие за рибите.
През следващите 5 години - 2005-2010 освен кльонка, който сам по себе си е Дунавски патент и еталон за "феърплей" се наложи тролингът - върхът на ефективността в риболова. Метод, производен на спининга, но позволяващ облавянето на огромни територии, недостижими от брега и с резултатност близка до промишлената. Появиха се и "джигити", които закотвени над главите на белите риби превърнаха тази уникална техника в касапница.
Това, съчетано с геометричното нарастване броя на лодките и липсата на контрол доведе до силно намаляване на добрите риби в големите държавни водоеми и до обезрибяване на по-малките.
В един момент, самите риболовци от лодка разбраха, че ако безконтролното вземане на риба продължи, скоро няма да има не само трофеи, но и среден калибър. Постепенно започнаха да се пускат свръхулова, близките до мярката риби, а после и трофеите.
Дотук всичко показва, че нещата следват някаква логична последователност.
Кое не е наред? Това, че именно няколко колеги ловящи от лодка се опитват да прехвърлят чувството за вина върху редови спинингист, с една въдица и безброй капота. И то такива, ловящи "в отбор" /сакън да не изтърват някоя риба/ да обвиняват, че някой САМ е преборил сом, се похвалил с улова си.
И нека тези, които твърдят, че сомовете над 40 кг трябва да се връщат, да отидат в който и да е Дунавски ресторант и да питат "изкупувате ли сом?". Ще получат отговор "под 40 кг не вземаме, защото рамерът на котлета е много малък". И тогава да си отговорят със спининг ли са уловени тия сомове дето си поръчват.
Аз не съм противник на лодките. И не бих могъл, защото съм по образование инж. корабоводител. Но искам колегите които се качиха вчера на "кораб" да осъзнаят, че това е голямо предимство и голяма отговорност. Да спрат да прехвърлят вината за обезрибяването към редовите риболовци с два крака и една въдица, да уважават техните успехи и решения щом са законосъобразни.
За мен риболовът е самотно занимание. Сам срещу рибата. Феърплей. Без пишици като лодка, сонар и помощници. Един ден аз ще победя - друг ден тя. Победителят взема всичко и решава съдбата на победения. Но това е мой личен избор и не го натрапвам на никой.
Накрая искам да поздравя колегите Шрайк, Папазан и другарите им за успехите и изборът им да пуснат трофеите. Надявам се да преосмислят отношението си и да бъдат толерантни към ловящите законно с една въдица. Хуманизмът е преди всичко човеколюбие.
Поздрави!
Беше пълно със скобарджии голяма врява
Около 7и30 виждам как на мой приятел на отсрещния бряг му идва риба и след 10 минути 8 нишковото паур про 30лб. изпляска като камшик
Сома замина по живо по здраво
Момчето се ядоса и си тръгна.След още половин час на едното момче с което хвърляхме му дръпна клатушката но не се закачи
Продължаваме да хвърляме и аз целя точно отсрещния бряг при едно падане точно до камъните на брега и лека пауза последва удара
.....не ти ли направи впечетление нещо в разказа на Shrike....сома е 167см. и 32кг. 
Но живота предлага изненади и ще изчакам за евентуална издънка от ваша страна,а до тогава ще гледам да изпробвам вашите мании за пускане,па да видим,мое да ми ареса! 
