Привет дружина,
Ето, че дойде време за последния ми репортаж в тази прекрасна тема за 2015 г. Де да можеше времето да не спира, но вече идва моментът, когато петнистите красавици ще влезнат в заслужена брачна игра.
Водих дълго време душевна борба дали да отида за риба в неделя гледайки прогнозата за времето, а и тъмните сиви облаци, които обгръщаха всичко във влага напоена от спускащите се капки дъжд. Тъй като друг ден не оставаше решението беше налице. В неделя 27.09.2015 г. съм за риба, закривайки пъстървовия сезон на настоящата година.
Ставането както всеки път беше доста рано. Е не беше в 3.00
Дадох се час и половина отгоре. Спретнах багажите, сандвичите, фототехниката и бях готов за тръгване. С една малка подробност. Не можех да си намеря качулката на якето. Дават го дъжд, а без качулка щеше да си е доста къпещо. Обърнах всичко, но така и не я намерих. Е разбира се като се прибрах видях къде е. "След дъжд, качулка". Посетих и МЕТРО в ранни зори, но и там не намерих. Значи само с якето
Навсякъде докато пътувах беше влажно и валежно, а на места дори и с гъсти мъгли от изпаренията. Музиката звучеше приятно, а сърцето тръпнеше от срещата с реката, която беше избрана след сложни размисли, гледане на прогнози и какви ли още не сложни изчисления. Надявах се единствено да не е мътна. То че щеше да е дъждовно ясно, но ако е като боза всичко се проваляше. Е като я видях, стана ясно, че не е съвсем като боза, но прилично замътена
Каквото е, такова. Навлякох се, опаковах се и зареден с преповдигнато настроение се понесох в атака към реката. По пътя ме посрещна ето този младеж, който май само той се чувстваше на място в това време
Прескочих го внимателно и се приближих към първото перспективно място. Заредих патрондаша с един Пантер Мартин 6 с единична безконтрена кука и стрелях. Забелязах как една пъстървуна удари, но се откачи
Така продължи и още близо три часа. Стрелях във всеки един вир, бързей, но или нямаше атака, заради замътената вода или ако нещо се закачеше, се откачаше след няколко оборота или пред краката ми. Пуста работа. Не стига лошото време, която ми напълни врата с влага, а ми и рибите пасуваха. Ето я и реката да се придобие представа за замътването.
Като изключим този факт, магията беше навсякъде около мен. Навсякъде около мен цветовете бяха толкова наситени и магически, че дори фактът, че съм на това приказно място ми бяха достатъчни да заредят душата ми. А бе и рибка трябваше да хвана, за да се отчета на закриването
Иначе ще остане отворен прозорец... Всяка една тревичка и клонка бяха накичени с водни гирлянди, които на моменти се отронваха и капваха със засилка във вировете и правеха пльокващи кръгчета или уцелваха мен самия от всички страни. Вировете, макар и със замътен отенък бяха толкова приказни. Замисляйки се сега, докато стоя на компютъра и пиша, като затворя очи съм все още там в планината, обгърнат от влагата и шума на спускащата се вода. Птичките също се бяха изпокрили. Само аз с въдицата и някой заблуден охлюв се разхождахме.
Достигнах поредното замътено, но красиво място.
Притаих се в единия край и заметнах първи, втори, трети път. На последното обиране все едно закачих в дъното, но не
Беше си риба и то красива борбена балканка, на която никак не й се излизаше от укритието. Дърпаше бясно, а и аванса скръцна за миг. Водата съвсем се замъти от нея, но в крайна сметка полегна в кепа, който докато сваля от гърба щях да се пребия. Беше прекрасен балканец 30+ см, който докато го откачах от куката не престана да се бори. Викам му "щраквам те за спомен и обратно те връщам"
С ярки точки и по маслената перка
Целият се бях разтреперил от вълнение. Ето че вече открих и с уловена борбена риба, която определено ще ми държи влага по време на забраната.
Малко по-нататък докато пробвах на всяко перспективно място ме атакува и друга петниста красавица, по-малка от предишната.
А местата, през които преминавах ...
Еее не спря да вали и това си е. Подгизнах до кости. Бяха подгизнали и нападалите листа на дърветата, които образуваха мек килим по земята,пружиниращ под ботушите ми.
Истинска красота, на която бях свидетел. Можех за няколко часа да й се полюбувам преди отново да се върна в големия оживен град.
Оставаше още малко време за риболов преди да достигна до колата, а хич не ми се искаше да приключва всичко. Смрачаването обаче ми даваше сигнали, че стига толкова за този ден. Подари ме още няколко рибки, като последната също не се предаде без енергични пируети, опръскващо всичко наоколо по време на борбата. Балканка 30- см
Ето още няколко снимки от прекрасното място, на което бях попаднал за броени часове.
Равносметката за деня беше 5-6 уловени пъстърви и двойно повече изтървани. Въпреки лошото време съм изключително доволен и емоционално зареден.
Тази година пъстървовите риболови не бяха много, но въпреки това съм доволен. На част от реките рибите бяха оредяли, благодарение на човешката намеса. Малко хора се замислят колко крехка е цялата екосистема, не само в реките, а и по планините и горите. Нещо като е унищожено, трудно се възстановява. Трябват много усилия, а в повечето случаи дори е и невъзможно. Така, че дано повече хора се замислим върху случващото се. Капка по капка става вир. Ако и милеещите за природата и съвестните риболовци се увеличим ще е голям успех.
Поздрави и наслука на всички колеги и поздрави с последния кадър. Есента чука на вратата. Носи студеното със себе си, но пък е красива
Водата сама ги беше подредила, като за снимка
Има надежда за мен значи. Проблемът не е 
, даже и ти хвана 
