След вчерашния ми обеден коментар, в който споделих разочарованието си от неуспеха, с мен се свърза колега от Свиленград. До неговото обаждане вече бях направил 3 капота - 2 на язовира и вече бях посетил Марица (всъщност изтървах една риба, което си беше все пак нещо). Оказа се че тази голяма река хич не е за мен, нямах идея какво къде да правя на нея. Какво да хвърлям, къде да го хвърлям и как да го хвърлям. Колегара Николай (nikko81) любезно се свърза с мен на лично съобщения, като ме попита в кой район съм и ме успокои че има къде да се ходи наоколо. Разбрахме се с него, аз предложих и съвместен риболов, а той от своя страна веднага откликна на поканата. Предложи ми да посетим платен язовир, на който скоро поставен рекорд бил 230 щуки за 6 часа. 10-те лева не можеха да ме спрат в такъв момент, въпреки че съм противник на платения риболов. Разбрахме се къде и кога ще се чакаме на следващата сутрин и аз поне си легнах с очакване, за него не знам. Днес сутринта в 9 часа вече се бяхме намерили и се отправихме към въпросния водоем. Оказа се изключително изпуснат. Арендатора явно е решил че и сам може да се пребори с щуката. Калотия до шия! Видяхме една малка бяла рибка, която си кротуваше в краката ни:
Николай я разбута да си отива навътре:
Той набързо хвана една, но се откачи в краката му. Бързо последва и втора риба, която вече успя да извади:
Аз нямах и бутване и вече бях решил че ще се изложа, но успях да закача една. В момента в който я носих към кукана неговата въдица пак се сгъна:
На същото място хванах още една, която не успях да прибера, изплъзна ми се от ръката след откачането. Появи се и въпросната охрана, която не си давала зор и хората на далечния бряг се очакваше да ловят на аванта. Оказа се че вече риболова бил забранен, можело само след предварителна уговорка с шефа. Явно другите 2 коли рибари се бяха уредили, а ние трябваше да си ходим. Николай познаваше някого си (нещо от шефовете май) и намекнах че сме наши хора, ако трябва и да се обадим. Ако си платим да останем, но...не поддаде и реших да не нахалствам. По път за колата помятахме в плиткажа, където гонеше щука. Аз изтървах една и потеглихме към друг гьол. Беше в следващото дере.
Ние с празни ръце няма да си ходим, решихме на обяд да похапнем щука, тъй като явно щяхме да поостанем до по-късно, а не си носихме храна. Решихме да я пекнем, докато мятаме на новото място:
Шегувам се
Пуснахме ги на другото място:
Още с първото хвърляне Николай хвана една с подобен размер, но се откачи. Пообиколихме и аз реших да понастоявам на едно местенце. Веднага имах удар, но рибата се откачи. Видя ми се около кило и половина, но нали знаете...изтърваната риба е най-голяма. Извадих воблера, а куката му я нямаше. Хубаво щях да се похваля на баща ми, че подаръка му от преди 10 години (подарък на него за рождения му ден) може да хваща риби, но уви. Макар и след лепенето на лопатката още го биваше, но явно халките са си за боклука. Показах на Николай един воблер, който бях свалил от дърво преди месец. Каза че е Джако, ямболски.Похвърлях с него и извадих рибка.
Язовирчето не беше голямо и набързо го обиколихме. Аз извадих още 2 риби, с което приключих за деня. Николай имаше няколко удара.
Благодаря на Николай, че откликна на мъките ми и ми показа местенцата в този регион. Разказа ми и за още 10-тина язовира, освен на тези на които ме заведе и тези които ми показваше по пътя. Всички риби плуват отбратно във водата...на някои просто им сменихме деретата