Сега и аз да споделя малко.
Откриването.
Ставане много рано и потегляме към нова дестинация. Потегляме на юг от първоначално избраната река - отрицателните температури и навалицата по Панега спомогнаха за това решение. И добре направихме!
След 2 часа път се озоваваме на реката. Времето "топличко" - малко под нулата. Далеч oт смазващите ентусиазма -10 градуса. Бърз поглед на реката
По течението
Срещу течението
Перфектни цвят и ниво. Колегата залага на едри воблери и тръгва "надолу", в търсене на митичната. Аз пък тръгвам "нагоре".
50 метра и стигам първото перспективно място - голяма скала и прилична дълбочина. Започвам с блесна Рублекс номер 3 - тази с дупчиците. Първо прокарване съвсем близо до скалата. Очаквам удар, с който да реализирам първата рибка за сезона. Блесната достига на дистанция, от която мога да я видя. С надежда се взирам да видя някаква сянка, която да я следва. Нъц! Нищо. Замятам пак, надявайки се рибата просто да е пропуснала първото преминаване. Пак нищо. Още 3-4 замятания и решавам да заобиколя камъка и да подам воблер точно до образувалия се подмол. Замятам късметлийската совичка, обирам до "точното" място, в което може да се очаква атака, задържам и.... Пак нищо. Пробвам и няколко други воблери. Равномерна проводка, туич, придърпване с кратки паузи - нищо. Викам си " Това е реалността. Мястото като по учебник, а риба не излезе. Или аз не правя нещо както трябва, или рибата не е активна". Продължавам нагоре, като след всяко 6-7 замятане правя почивка за почистване на водачите от образувалия се лед.
Към 10 слънцето се показа и времето се промени драстично - напече и мъглата се вдигна.
Бяха минали 2 часа от простигането ни в които нямаше никаква следа от живот в реката. Или пък толкова си можех. Нямаше как да разбера
Стигнах до място в което бързеят се удря в скала, последвано от дълбок вир. Замятам блесна, два оборота и мощен удар. Въдицата се сгъна на две. Аванса засвири. Засякох. Рибата се стрелна към скалите. Дръпнах малко по-рязко и я тя тръгна по течението към мен. Оказа се доста голяма рибка. До сега не бях закачал такъв размер. По окомера около 60см. Рибата стигна на метър, два от мен. Беше се закачила отвън на устата и се държеше на косъм. Докато се усетя какво да правя, размърда уста и се откачи. Усетила свободата, рибата веднага се стрелна към скалите. А аз седя и не мога да осъзная какво се случи. Всичко стана буквално за секунди. Ръцете трепереха от адреналина все едно имах паркинсон. Кратка почивка да осъзная случилото се и продължих да облавям мястото. Изредих всичко от 3те ми налични кутийки. Облових мястото по всички възможни начини. Давах си сметка, че шансовете убодената риба да атакува отново са минимални. Ама аз инат. Накрая си останах само със зацапаните гащи от кефа, който изпитах от закачването на подобна риба. Беше време да продължа напред.
След тази случка облавях всяко перспективно място много внимателно. Имах 2-3 чуквания и още една откачена риба. Все пак спасих капото с една прилична рибка. Времето напредна и трябваше да потегляме обратно.
Реката е доста обещаваща. По обед видях няколко големи сенки да се стрелкат от бързеи и да се губят във вировете. Явно ме забелязваха отдалече и се плашеха. След време пак ще посетим реката и се надявам да снимам изпуснатата рибка
Още малко снимки и интересна статистика:
http://youtu.be/PK4M-lpgY5M" onclick="window.open(this.href);return false;
11:53 -
14:04 -
16:12 -
