Преди две седмици, комшията ми на ранчото, ми направи невероятен подарък. Един голям и един малък буркан, пълни със селектирани пера от зеленоглава патица. Оказа се, че перата са на повече от 40 години, изключително добре съхранени и много добре подбрани перце по перце. Страхотно съкровище. Перата са с натурален цвят. За годините, през които са били съхранени, не са мръднали като качество. Изумен съм.
Ванка, братле, трето поколение риболовец, благодаря на дядо ти и на баща ти, лека им пръст за направената селекция, и най-вече на теб, че си ги съхранил. Ще газим с гащеризоните другия сезон по Струма и водоемите, където заедно с тях и компания посещавахме и от където запазих най-красивите и весели спомени в годините. Липсва ми цялата компания. Липсват ми всички, от които се учих, с които израстнах и които ме научиха да ценя всеки миг, прекаран сред природата, да наблюдавам природата, и да изработвам сам мухите, с които да продължа да изпитвам удоволствието от риболова на изкуствена муха.
За всички тях, вързах една муха, с която изживяхме преди повече от 50 години незабравими мигове горе, на езерата над Трещеник. Мухата леко е модифицирана, визирам материала за тялото и дължината на хакелните власинки, но те нямаше да ми се разсърдят ......
Мухата:
- Кука #10 (оригиналната, с която ловихме на езерата беше на куки #12 и #10)
- Тяло - подложка от медна тел (тогава и сега - меден проводник от трансформатор, около 0.3 мм)
- Тяло - изкуствен дъбинг, цвят паун ( тогава - кафява или мръсно бяла вълна)
- Опашка, гръб и хакел - подкрилно перо от зеленоглава патица. Старите вълци знаят защо.
- Конец - Synton на Хендс, ръждиво кафяв. (Тогава, кафяв, черен или червен конец от калерче за шев и кройка ...

)
В памет на хората, с които имам най-красивите и пълни с емоции мигове през годините назад. Благодаря Ви за всичко.

- 20231126_175910.jpg (68.87 KiB) Преглеждано 1866 пъти

- 20231126_175530.jpg (81.76 KiB) Преглеждано 1866 пъти

- 20231126_175412.jpg (72.15 KiB) Преглеждано 1866 пъти