Привет..
Вчера привечер се разходих край Реката.. Реката,която е по-голяма от нас..Реката,която идва от вчера и отива към утре.. Аз,безимен свидетел,стоя на брега и се радвам на умиращото слънце..Източният вятър гали лицето ми и носи познат аромат,гларусите
реят на малкият каменен склон,лястовици се стрелкат току над водата и събират насекоми,а лодкарите бързат да изпреварят бурята..
Тук и сега, усещам,че съм жив!
Днес е Денят на Дунав..Нима има по-добър начин да го почета от това,
да побродя с въдица в ръка по брега..
В този тих и горещ юнски ден ,хищниците бяха активни.. Тези под водата..и тези над нея..
Знаейки часа на първият заход на Зъбатия, притихнах в засада край границата на теченията.. Използвах едно малко популярно,но ефикасно в опитни ръце,орУжие..,,Облещеният Бил,,..
Този тип примамки напоследък ме изпълват с размисъл.. Имам някои отговори за тях,но имам и въпроси..
Един от интересните факти е ,че ,ако сте се пласирали добре на точното място в точното време, е много вероятно да имате удар на първото замятане..Ако все още играех хазарт,бих заложил 4 от 5 за себе си в такава ситуация..
Е,добре ,че вече не играя,защото някой щеше да загуби..
Първа къса проводка..течението ме отнася..водя по 45-ия градус като ръчкам въдицата с една идея по-силно за да бъде сигнала по-агресивен..това е началото на захода и нашите зъбати приятели още са гладни и зли..
Не съм сгрешил- в края на проводката-къс и рязък удар и бяла рибка около мярката се откача на повърхността.. Геле..
Правя ветрило с няколко по-къси и разнопосочни замятания,а след това отново дълго и право,срещу течението..Току в краката ми, слабо,но все така доловимо почукване..?
Повторение.. Удар! Въдицата влиза във водата и авансът сработва с рязък звук..Задържам я..укротявам силните пориви и вадя рибата от течението.. Бавно и внимателно я довеждам до себе си..Откача се в краката ми,но
все пак успявам да я взема в ръка.. Ех,ти,моя речна красавице..
Красива и силна риба.. Рядка слука за горещите летни дни..
Днес,в деня на празника, Реката ме дари с риба и реших,че трябва да я почета като върна жеста!
Рибата си отиде бавно,пасажерът с хилядите светлинки мина като комета,слънцето падаше - голямо и червено,а аз се почувствах щастлив..
Поздрави и няма да ви тормозя скоро със снимки на залези!
И не забравяй-ние не ловим риби.Ние,всъщност,ловим себе си..
Stay focused !