Самоволно зарибяване

[legion]

Извинявам се за правописните грешки без тях не мога да живея:oops:
Ще се самосезирам
Пък и не е лесно да направиш 2 правописни грешки в 1 дума

[Cougar]

Американката в България е внесена за садково рибопроизводство в началото на миналия век, не директно от Америка а от рибарници в Европа.Рибата преди десетки поколения е загубила способността си да се размножава сама, а и такива реки у нас има малко.В момента се внася хайвер на генетично модифицирани риби, които нарастват много бързо-това имах предвид под прираст.Никой няма да си направи труда да внесе хайвер или рибки от дивите американки, а и сигурно ще е много трудно да се намерят подходящи условия за тяхното размножаване у нас.

.... но уви в момента ИАРА внасят лопатонос

ЛОПАТОНОС !!!! Какво пък е това чудо?

Моето мнение съвпада изцяло с написаното по-горе от Flayko. Да при нас се отглежда генетично изменена риба която лесно расте но трудно се размножава сама. Тук в Канада пъстървовите стопанства виждат съвсем същия проблем и се налага често-често освежаване на гените за да има по-късно резултати от зарибяването.

А разстоянието от тук до България е 10-тина часа полет....Не виждам защо една "организация" която ще да е, да не може да внесе добър зарибителен материал. (не че пак няма неизвестностти дали ще се получи нещо)

Но зарибяване с подобни риби трябва да е свързано с проучване на мястото където ще нарастват - а това ще бъде някой язовир при нас..Именно как се изменя температурата в ниските слоеве на водата и какъв е кислорода там през лятото. Ако имаме язовир поддържащ 15-тин аградуса и да има здрава река която да се влива в него , може и да се получи нещо. Но не ми е ясно какъв е Европейския опит и дали някъде имат успех.

Американката официално е пре-категоризирана към съомгите. В реките си хвърля хайвера, но нараства някъде другъде.

[Бат Стан]

Флайко, приятелю, извинявай ако съм те засегнал, просто исках да се пошегувам, ама и аз виждам, че е било нелеп опит за шега. Сори още веднъж, хайде да се видим да почерпя по една ракия.
С уважение: Бат Стан

[flayko]

Съгласен, мезето от мен

[Todor]

Благодаря най-вече на ricono за сведенията и анализа.
Водоема за който казвам е чист, бистър и сравнително студен. Има постоянен приток на вода. Максимална дъбочина около 10 м. до преливника, 8 м. обикновено. Площта е може би около 100 дка. Зная че по социализъм е имало пъстърва в него. През 98г. беше източен до сухо от последните си арендатори, но пък тогава имаше наводнения, които повредиха стената на по-горния язовир и го преляха в този заедно със старата риба от споменатите видове. Отделно вече се зарибява и от ИАРА.
Чудя се дали ще се задържи щуката, защото костура и слънчевката се доста активни и през зимата и вероятно ще посегнат на хайвера и. Освен това в язовира има сравнително малко растителност и никакви тръстики и тиня, което е характерно за щучите места.

Ама наистина са полудели де! Вече постоянно 10-15 човека чакат на големите тапи за щука. И никой не хваща През август се хванаха няколко и това беше.

[Тони]

............или по-скоро как го виждам, като видов състав:
1. За дъното - Шаран и Лин
2. За обрастването - Бял амур
3. За планктона - Уклей и Бабушка
4. Кефал - за да има и някаква риба с хищна мисъл в главата
...............

Вярно, че това е перфектното язовирче, но да не забравяме, че то може да изглежда в този вид, само ако бъде източено до дъно и пресъхне за няколко месеца.... Иначе в него ще има слънчевки, които ядът хайвер и малки рибки, ще има костур , и той яде рибки и ще има каракуда, която яде всичко останало Кефала с хищническата мисъл, ще хапва някое друго костурче или каракудка но няма да им регулира популацията.
Дори и да се източи язовира, и да се зариби само с тези видове, и в него да не се влива голяма река по която да дойдат други видове риби, тези трите вида: слънчевка, костур и каракуда се ще намерят как да се намъкнат вътре... и накрая какво ще стане
Така, че щука си требе
Тя си хапва най вече от горепосочените три вида плюс бабушка и жаби. А за планктона ако е в повече - десетина пъстри тостолоба вършат идеална работа

[ricono]

Тони, примера за видовия състав го дадох съвсем условно, събразил съм се с това, видовете да са местни, да се размножават, да си имат хранителна ниша, така, че да не са в остра конкуренция, а и хранителната база на язовира да бъде максимално оползотворена. Съгласен съм, че всяко подобно язовирче трудно ще се опази от навлизането на нови видове, и то най-вече чрез не добре преценено самоволно зарибяване. По въпроса с щуката и толстолоба за конкретния язовир може да поспорим. Започнах да пиша по темата по-скоро, да провокирам теми за размисъл сред колегите посещаващи форума, решили да правят подобни зарибявания.
Прав си minka, че е невъзможно язовирите да се пренаселят чрез самоволно зарибяване. То по-скоро променя видовия състав, с евентуалните положителни или отрицателни последствия.
Преди известно време имаше един проект, който целеше определянето на естествената рибопродуктивност на язовирите в различни региони на България. Естествената рибопродуктивност е показател, който определя какво количество риба (в кг.) може да се произведе от 1 декар водна площ, без допълнително хранене. Най-общо тя се влияе от надморската височина (продължителност на вегетационния период), плодородието на почвата образуваща дъното и процента водна площ от водоема с дълбочина до 2 метра. Примерно най-високата рибопродуктивност (и най-добри условия за отглеждане на шаран) в Б-я е в Пазарджишко - почвата е високо плодородна, вегетационния период е продължителен (през голяма част от годината температурата на водата е в оптимални за храненето на шарана стойности), и е около 30 кг от декар. Това означава, че ако пуснем в началото на пролетта 30 шаранчета (в иделния случай), с тегло около 70-80 грама всяко, в един декар земно-насипен басейн, за Никулден ще може да извадим 30 кг риба, без да сме хранили. Нормално е да се предвиди някакъв процент отпад, така, че бройката трябва да бъде завишена спрямо него. Но ако пуснем примерно 100 шаранчета отново общото количество риба ще бъде около 30 кг. Определянето на този показател е изключително важно за определянето на нормите за зарибяване. Проекта включваше вземане на проби от дъното и от различни водни пластове, и качествено и количествено изследване на пробите за съдъжание на водни организми, по което се определяше и самата естествена рибопродуктивност. За жалост проекта беше прекратен непосредствено преди неговото приключване (беше останало да бъдат взети последни проби през есента) от настоящия изп. дир. на ИАРА Ерман Занков (съжалявам, че точно тук отново ми се налага отново да го споменавам, но в крайна сметка нека на повече хора да е ясно какъв е неговия "принос" за рибарството в Б-я). Ако проекта беше завършен сега щеше да се разполага с база данни въз основа на която в зависимост от разположението на водоема да бъдат определяни норми за зарибяване отговарящи на конкретните условия. А не като е в момента "на око".

Бат Стан написа:
"Ся, ако нашия клуб хипотетично погледнато има право да определя режима на риболов в определена река, на нас ни е много по-изгодно да я набухваме с американци всяка година, нищо че не се размножават, но по тоя начин при регулярно зарибяване ще се поддържа популацията."
Бат Стан, това е ясно, че е най-изгодно, иначе СЛРБ нямаше да го прави. Надявам се вашия клуб да има цели, различни от техните.

Лопатонос=Веслонос= Paddlefish=Polydon spathula, есетроподобна риба, по изисквания към хранителен състав и условия на средата, сходна с Пъстрия толстолоб. При подходящи условия има много бърз темп на растеж- на третата година достига 5 кг.

[Ivan VP]

Според мен/ то не съм някакъв впечатляващ експертин/ , няма проблем в един малък водоем или корито да има щука. Давам за пример, старите корита по поречието на Осъм. Някои са доста малки, но има щука, както и достатъчно дреболяк. Най-типичен пример е Бибора или при Летница. Да не говорим за блато Воденицата, където дребната червеноперка е в огромни количества. Не съм виждал по-голяма от 12 санта. Вярно в някои локви няма хептен нищо, но природта си знае регулацията.
За това не искам да съм малка каркуда в малко блато, но не ща и щука да съм, щот ще доидат риболовци като бай Стана и айдеееее............

[Мунчо]

Az съм си намислил (с 0ще един-двама другари ) да си пуснем малки балканки тук-таме . Самоволно.

[Torsade]

Мунчо, а откъде ще вземеш балканките?

[Мунчо]

Мунчо, а откъде ще вземеш балканките?

те по този въпрос приемам съвети! както и по механизма на зарибяването Само ако може на ЛС

[Тони]

......... По въпроса с щуката и толстолоба за конкретния язовир може да поспорим. .......

По въпроса за тостолоба може да поспорим. И без това недържа много на мнението си Но, за щуката няма смисъл да спорим. Аз съм победител
Това е шега, разбира се. Аз съм лаик по темата

[ricono]

Тони, аз също не съм специалист.
Доводите ми за това, че в конкретното язовирче не е подходящо да има щука са следните: язовирчето е на около 600 метра надморска височина (кратък вегетационен период), а почвите в района са бедни, което предопределя неговата ниска естествена рибопродуктивност, това съчетано с малката му площ не може да осигури достатъчна хранителна база за развитието на мирните риби. Ако в него има щука тя ще подтиска развитието не само на "плевелните" слъвчевки, костур, каракуда и бабушка, а и на шарана и кефала (дори в по-висока степен, особено спрямо слънчевките и костура). От друга страна за самата щука хранителната база също няма да бъде достатъчна, за да създаде стабилна популация (може да има единични по-едри екземпяри, но наистина единични). И какво ще се получи, ще имаме един водоем в който нито ще може да очакваш някакъв кой знае какъв риболов на мирни риби, нито на щука.
Но това са само мой разсъждения, а и може да съм малко пристрастен към това язовирче, и да не съм много обективен, защото на него съм пораснал. Спомням си преди 20 - 25 години какви шарани имаше в него, как посотоянно висях на него, и как баба ми след като ме е търсила навсякъде, се задава към язовира с коприва в ръка.
А и предпочитам риболова на плувка с директен телескоп, което сигурно също влияе на писаното.

[BOROOO]

Я и аз да взема да се изкашлям по въпроса.

Естествената рибопродуктивност е показател, който определя какво количество риба (в кг.) може да се произведе от 1 декар водна площ, без допълнително хранене. Най-общо тя се влияе от надморската височина (продължителност на вегетационния период), плодородието на почвата образуваща дъното и процента водна площ от водоема с дълбочина до 2 метра.

Е те това е ценното. Забелязал съм, че на места където няма хищна риба се развиват главно плевели, а "ценните видове", примерно каракудата там е многобройна, но дребна. Същото важи и за бабушката и т.н. Това означава, че нищо не пречи на възпроизводството на тези видове, но хранителната база е ограничен ресурс и рибите масово ще си останат маломерни - както се казва растат само на глава. Когато има хищник, той намалява тази вътревидова борба за манджа и така позволява на останалите риби на растат. Поради това според мен никога не е излишно да се зарибява с щука там, където я няма. Ако някой се притеснява, че щуката рязко ще намали полулацията на миролюбивата риба, то не бива да забравя, че щуката е як хищник, който може да се самоизяжда.
А при зарибяването с Американка трябва да се подхожда с мисъл да не се окаже, че след някоя и друга година балканката ще я пишем в червената книга.[/b]

[kalkan4o]

Търса предложение за зарибяване на язовир около 20дка в който има май само таранка но най важното е да има шаран...аз си мисля за нещо от рода на шаран бял амур ... а колко струва един шаран малък за зарибяване и колко пари струва един жив шаран голям поне 1кило ?