Още в петък по обяд надве-натри приключих със службата, натоварих цялата цигания - палатка, провизии и прилежащи луксове, жената под мишница и отпраших към мястото на срещата. Попътно нямаше никакви проблеми, минах през Котел и пътя си беше чуден, с изключение на традиционно друсащите участъци между Ямбол и Княжево, осеяни тук-там с метеоритни кратери на които предвидливо бяха заели позиция патрулки, поне да заострят вниманието на трафика. Много полезно според мен, защото част от ямите, подобно на курт-капан дебнеха с половин метровата си дълбочина...
Пристигнах към 20 ч, на бивака вече бяха опънали палатка Марто и Любчо, по норматив сглобих моята къща тъкмо преди окончателно да се смрачи и навреме за вечерния купон.
Няма да споменавам за кефа да си на брега на реката, грай огъня с църцорещи на скарата вкуснотии, салатки, ракийки и винцА.
След това блаженство се преместихме в заведението на хижата, където групата набираше скорост както откъм питиета, така и със съдържателни разговори относно ролята на микроклатушките за развитието на ултралайт пуризЪма - с основен лектор Муня, разбира се. 
Спахме бързо, шумът на реката и учудващата липса на москити и папатаци помогна за блажената ни почивка, но дивото зовеше и след бързо наплискване в реката, три-в-едно и кратко съвещание, поехме към района на с. Срем за сутрешна тренировка.
Скоро стана ясно, че местата са силно пресирани и рибките ги няма. Лових с дълга въдица и се капотирах страхотно само с едно откачане на дребно кефалче в краката ми, което не успя да налапа 5 сантиметровата видра. Марто и Любчо успяха да се разпишат, което допълнително ме замисли и за състезанието реших да сменя тактиката - къса лайт въдичка с малки тежки примамки, които да пробиват добре дебелите бързеи.
Като се прибрахме в лагера, установихме, че вече е построено цяло село от десетина палатки, а приятелите ни от Русе, Търново и Пловдив трескаво се подготвяха за старта.
Някои вече бяха направили силен риболов, като Стефчо от Търново - един от "докторите" на Янтра и мощно острие на клуба.
Сладки приказки, майтапи и закачки, по едно време идва едно високо, слабичко момиче и казва "аз съм Антония, мога ли да си оставя при вас багажа" - и носи сак и въдица. "Здрасти, разбира се че може, имаме и свободни места - това са Павел, Павел и Павел, само не питай кои са им палатките" - отговаря някакъв майтапчия, а на мене нещо ми прищраква, че непознатата гостенка е нашето любимо Магаре.
Както и да е, стана време да мърдаме към сборния пункт, всеки размахва въдица, а Митко Пеев раздава ледени бири /да си жив, Митак/
, някои напомпихме по една, други по две, че и по три, СТАРТ и поехме към реката.
Както казах по-горе, въоръжен с двуметрова SR782-2 GL3, Daiwa Aegis 2004 и 8 lb YGK, тая година реших да тръгна нагоре, мушнах се в първия бързей над лагера и с второто задържане зад един камък лупнах едно кефалче 27 см на топчеста видра. След като спасих капото, камък ми падна от сърцето, успокоих се и започнах експериментите. Закачих 8 гр блесна №2, прехвърлих бързея и подадох на 30 м близо до брега на едно островче. Моментално ме изтрещя голяма риба, задържах я и със сгъната на 8 въдица почнах да я издърпвам към себе си. Мина успешно през дълбоката вода и навлезе в мощната струя пред мен. Тук положението се сгомняса, рибата излезе над водата и видях огромен кефал над 40 см с широко отворена уста и едва закачено жило на ръба и. Потопих върха на пръчката, опитвайки се да го прибера във водата, но рибата продължи да скача по повърхността и след няколко секунди се откачи...
Изтръпнах от тази 100 % грешка, веднага смених блесната с № 3 и от същото място бързо дръпнах 3 риби, за жалост от стандартните 27 см.
Поупорствах още час, имах няколко почуквания без резултат и се преместих нагоре по реката. Качих се на островчето, заех позиция към опашката и с първото замятане имах невероятен удар на блесната. Явно рибата беше доста едра и смених с CK50F09. Последваха още два умопомрачителни удара, при което пръчката се сгъваше на 90 градуса, но без да се закове рибата. Изнервих се, започнах трескаво да сменям примамки, но повече кълване нямаше. В последствие разбрах, че от същото място преди мен Тео е уловил сомче и картината ми се изясни...
Денят преваляше, отново се преместих нагоре, където Веско мъчеше безрезултатно един распер и заех позиция под стъпалото със скалата, като нагазих до орехите за да имам пространство за далечни замятания.
Тук хванах 2 риби в бързея, които ми се видяха малки и една добра, която се изплъзна от ръката ми след като я откачих. При едно от следващите замятания блесната ми изхвръкна от протритото по камъните влакно. Явно умората и жегата започнаха да си казват думата, изпих половин бутилка вода, понаплисках се и успях да се съсредоточа. Поставих единствената ми останала черна лонгкаст №3 и започнах с дълги подавания да облавям отсрещния бряг. Внезапно нещо ме удари остро и тежко, изпомпих го през бързея и тъкмо със задоволство си представях, клен-тупалка - се оказа 40 см сомче. Въх, можеше да порастне още малко...
Стана време за прибиране, заспусках се по течението, като замятах по няколко пъти на перспективните места. В един от вировете след няколко последователни почуквания ме взе и последната рибка за деня - стандартно кленче 27 см. Така приключих с 5 кефала по 27 см и усещане за приятен, интензивен риболов.
От там насетне - мерене на улова, награждаване и положението ескалира в як купон до късно през нощта, шеги и веселие с приятели. Агнето, пилетата, тортата, бирите и ракиите бяха в изобилие, да не говорим за уискито на рожденика Стоян. На победителите от челната тройка - честито!
Много се радвам за успеха на Тони и чудесния распер, за който допринесе и правилната тактика на моя "кръвен брат", Учителя - Митко Тодоров. 
След първокласните дестилати никой не се оплака от "мух", събудихме се като здрави хора и половихме отново на реката. Стефан Търновски се похвали с едри кефали, щуки и распери под Елхово, а колегата от Русе Пламен - Пламбоний сбъдна мечтата си с едно прекрасно сомче 84 см, 3.400 кг на блесна. Браво Пламчо!
Аз отново улових няколко кефала и имах близки срещи от третия вид с митичния распер от скалата. Лових със STR1141S GLX, Twinpower 2500 и влакно Sasame 0.16 на големия бързей със скалата. Под един камък много близо до отсрещния бряг, около 45 м ме удари товарния влак, сгъна въдицата, разви аванс, изскочи над водата е се юрна по течението към една обла скала по средата на мощния бързей. Беше як распер над двата килограма.
Там спря, а влакното ми остана залепнало върху камъка. Изтръпнах! Усещах, че рибата е там и отворих бигела като се опитвах да преметна плетеняка, но не се получаваше, а рибата упорито стоеше "на завет" и не искаше да мръдне. Времето не работеше в моя полза и реших да го "пораздрусам" за да се премести. Затворих бигела и и опънах линията. Усетих напора на распера, потегли рязко и замина с блесната и 5 м влакно... Както каза Митко Тодоров - "Павле, не е бил твой".Равносметката е: страхотен купон с приятели, интересен риболов с трудни риби и незабравимо усещане от досега с тази великолепна река!
До скоро, Приятели!
