Риболовен дневник

[starlight]

Е те това е
Колега ти май спърачки нямаш. Браво.

[mita4eto]

Чудя се третия ти пост тук какъв ли ще е, може би малкото рибарче да дърпа дзверо от лодката, хванало пръчката с две ръчички и тате да дебне с канджата
Уникални сте!

[Ivo75]

Браво колега .Много добри риби а и излетите прекарани със семейтвото цена нямат.

[stefar33]

Дълго време аз мълчах,
що да сторя все за риба бях.
Да съм по-потаен обещах,
но но край не издържах.
Ще опиша тук за спомен,
моя опит скромен,
с думи и в картини,
от водите ярко сини.

И ако успея,
мъничко да ви засмея,
да почерпите от малкото ми знания,
да запаля в вас желания.
Да подхраня оптимизма,
да погаля и пуризма.
Да направя някой по-щастлив
ще съм по-човешки жив.

Но преди да сторя възстановка ,
Аз на есенната обстановка,
искам нещо друго да направя ,
и рибар да ви представя.

Той за мене пример беше,
толкоз много ги ловеше.
Гледах го и учих се на джиг,
дорде стана ми кат тик.
Там на яза се открихме,
лесно се сприятелихме.
Болярина, на силикона доаен,
само ВИХРЕН е за мен



И тъй със Вихрен пича,
ходихме на Тича,
С въдиците заредени,
тролихме на смени,
мъчихме и тук и там,
где са рибите не знам,
Първи ден-Капо де лукс,
само чукване от щука-гнус.





После рано сутринта,
почна тя Голямата игра.
И видях от близо кльонка,
уреда подобен на пионка.
Чух и оня тон,
като спукан мек балон.
Упражнения прецизни,
са за хора некапризни.



За туй занимание,
трябва можене и знания,
упоритост много вяра,
и не една цигара.
тактика и постановка ,
и безшумна лодка.
апък кой остиска,
риба във ръце ще стиска.



Даже през ноща ,
Вихрен не се спря.
и макар че само на сонара,
гледахме ний звяра.
слука пак ни сполетя ,
риба да ала каква.
И от този пръв урок,
хвана се на кльонк смадок.





Помня там аз бях,
уж ловях а майче спах.
Кльонка виш е пилоташ,
трябва доста стаж.
Много трябва да се учи,
дорде нищо се получи.
Тая дисциплина,
ще я пробвам догодина.



Темата оставям я сега ,
че май пак ми се доспа.
Ще ви пиша утре аз отново ,
лека нощ и АЙ ГУТОУ.

[stefar33]

ЕСЕН

Глава втора-Коректна тапа


Още с първата слана,
ходих на корекция една,
да ловиме с тапи,
зверове без лапи.

Знайте упорит съм аз,
но след третия ми час,
динамичен като пън,
в шавара забит кат трън,
убедих се без съмнение,
не е туй мойто приключение.

И с Авида във ръка,
закачил една блесна,
с дългия гащиризон,
в барата нагазих кат бизон.

Още с първата проводка,
във водата кротка,
слуката изгря,
туй е мойто амплоа!

Ех удари като с ток,
водя я в широк заход.
Ясно беше риба,
брей, голма като фиба.









Хвърлих и повторих,
звяр зъбат преборих,
със размер гигантски,
като малки детски бански.





И до края на деня,
тряснах аз една, добра.



Изводът от всичко тука.
Взех си аз поука.
ИЛИ ЧАКАШ КАТО ГЛИСТ,
ИЛИ СТАВАШ СПИНИНГИСТ.

[starlight]

Много ме радваш колега
Кеф ми е да чета темата. Мерси за споделеното и едно голямо Браво!

[SKodaman]

Рибите все калибар ама и тия кътчета каде ходиш по тех колега са нечовешко красиви !

[stefar33]

Глава трета Сюреализъм


Ех не си мислете,
че всеки излет ми е цвете.
И аз иам си такива,
дето много не ме бива,
И въпреки, голямото старание
си оставам само със желание.
Уж и гьола е платен,
уж добре съм снаражен,
ала риби с свое мнение,
демонстрират ми неуважение.
просто тихо си пасуват,
а рибарите си псуват.

Там тогава бяхме трио,
обищаващо и мило,
на големия син Дунав
със мерак зе марков улов.
първото ми посещение,
на туй божие творение,
бе обвито във мъгла,
и силно влачеща вода.

Стаската добре познат,
станал ми е като брат.
Тоя рибопатриот,
мяташе като робот.
своите блесни големи,
с куки изпилени.
но от другата страна,
влачеше съде трева.




Домакина мил
знаете го Оувъркил,
много пъти тук е бил,
все пак тук се е родил.
знае много ями дупки,
хващал тука доста рибки.
Но след толкова распери,
днеска риба не умери.



Аз пък смъничко късмет,
съм с едни гърди напрет.
Шарена блесна,
хвърлих тук във плитчина.
нещо майче я удари,
щука ли,едва ли.
Знам не ми отива ,
ама все пак си е риба.



В погледите завист насмешлива,
в ситуация сълзлива,
пак измъкнах аз капото,
колкото да има за перото.
Дунава великолепен,
бе ми спомен мимолетен,
че и тук като на вред,
има собствен ред.



После на прехвален водоем,
десет лева е за ден,
бях със Шкаров Злати,
все приятели брадати.
върли спинингисти,
с помисли най чисти.
щуки тръгнахме да дирим,
или поне да ги видим.



В тая блатна обстановка,
на блестящата уловка,
хванах аз един костур,
мъничък сладур.
и макр че бях за щука,
нямх тая слука.
Водоема беше труден,
риболова муден.





Тъй е в таз игра,
ту е слука,ту тъга,
а кога от туй си болен,
и на малко си доволен.
Много ще получиш ,
щом умееш да научиш,
от всичко кефа да извличаш ,
ти рибар ще се наричаш.

[mitioto]

Стефане, благодарско за поредния свеж репортаж!!!

Прочетох го на един дъх! Невероятен!

Поздрави и все така

[Д-р Флекс]

Стефчо, чопнах малко за подпис, ще го поползвам известно време, да не се сърдиш

[stefar33]

Няма проблеми, за мен е ще е огромен комплимент

[Ivan VP]

Стефар, нема да се плашиш. Точно там ги ловя от същия размер.
Явно не стават по-големи!

[petro_op]

Така е ама от другата страна на жълтия кораб е по-интересно

[stefar33]

Явно Дунава си и ма своите чалъми, много още ще уча.

п.с. Пигов орките работят чудесно, благодаря!

[stefar33]

Глава четвърта-НЕРЕАЛНОСТ


Свърши летния сезон',
ще го помня аз със сом,
със вълнуващи места,
с нови техники лица.
Ала винаги дордето тролим,
все за джига си говорим,
да отекне пак в сърцето тук,
тъй очакваното чук.

Вихрен звънна ми веднъж,
и ми каза като мъж,
'"Имам информация
за джигоситуация"'
Няма как след таз покана ,
въдицата да не хвана,
и след малко суетене,
да сме там на време.

И като всяко приключение,
имахме знамение.
На бензиностанция една,
рано сутринта,
в туба сложихме бензин,
но остана там, амин.
Вихрен тледа и умува,
а двигателя пасува.



Ех, животе интересен,
къдръва е твойта песен.
Пред нищо няма да се спрем,
хващаме се да гребем.




Първо хвърляне и сторване.
Мятане и пак повторване.
Не след дълго ето на,
се показа и глава.
Рибката потченна,
се оказа даже мерна.
И започна в тоя миг,
неша рибогеноцид.





Толкоз удари и бой,
не бях имал във живота свой.
Бройки няма да ви споменавам,
но пред себе си признавам,
взех си не едно,
аз парче месо,
Ако ще и да ме заклеймите,
тук докоснах си мечтите.















И надушили хавата,
всички бяха въвиграта.

Цецо от Търговище,
е за рибите чудовище.
Тук от ляво мистър Чепел,
и той риби трепел.
А от другата страна,
със усмивка кат звезда,
Цецо е Долапа,
твари доста пак прилапа.



Срещнахме и бате Ваньо,
бутнахме му едно рамо.



С Стаската герой напет,
свършва тоз куплет.





Само не ми стана ясно нещо,
що за мястото горещо,
всеки вече знаел,
ама тихо си е траел.
Явно част е от играта,
да се крият и местата,
всеки сам да си лови,
но пред други да мълчи.

Свърши марфата човече,
месец има вече.
Спомена кат златна купа,
прах по снимки трупа.
Тъй за моя силикон,
почна нав сезон.
С благодарност и признание,
край на туй повествование.

модерирано
sestrata