Привет, фенове на перушинките.
Гледам, че темичката не помръдва. Явно Софиянци жмулят яко с мухарките само по родните места
. Та малко да пораздвижа темичката.
Днес. сряда, 02.11.2016 г. - ден като ден. За едни работен, за други пенсионерска идилия
. Времето, ако гледаш през прозореца, направо като лято. Погледнато навън - блажко за сезона, слънчице, малко лек ветрец и леко лъжовно остро като температура. Та като се събудих, чувам пак онзи "небесен" гласец: "Мухарката,а,а,а .... мушетата,а,а,а,а.... потопи ги, и,и,и,и .... Само толкова ми трябваше. Толкова - колкото клечка кибрит за един огън.
Маршрута - за краткото време, ясен като есенното слънце: Пънчооооо.
Ритуалът - също ясен до болка от години: Елека, мухарката, раничката, мушетата, кепа, дълбокия резерв (една биричка) иииии..... газ с картинга към заветната цел. Не за риба и велики подвизи!!! А само с една единствена цел: Релакс братлета, с главно "Р". Пустата му София, да расте и да не старее, ама всяка открадната минута - беж и по-далеч от нея
.
Та пристигам аз на Софийското сладководно море, любимо място, последно убежище и надежда за много градски сънародници, разпъвам сергията в центъра пред общината и за пет минути вече съм в пълно бойно снаряжение. Още 3-4 мин. до дестинацията и .... мухата е потопена под шумния съпровод на пляскащи с криле патета, които като рояк от комари се изниза от водната повърхност в периметър от поне 200 метра. Сами ще се досетите, че този патешки шум не е като шъмът от приводняването на мухицата, а е нещо като пляскане с крилца, ритане с крачета по водната повърхност и едно Граааа-грааааа, паааааа-пааааа, крааааа-крааааа - няма букви в българската азбука да се изпише като крясък и шум
. Бяха поне стотина
. Ама аз упорито магаре - точно там трябва да проверя, защото: Където се въртят патетата, там значи има и рибкииии
. Амиии - имаше, ама като хамсийки.
Продължих кръстоносния поход по следващите познати ми и дащни през годините местенца. Пропуснах да спомена, че всичко това се случи около 13.00 ч. Обедно време и все още хладно, въпреки чистото синьо небе и грейналото слънчице.
След като тези симпатяги - патетата ме заредиха с енергия за следващите няколко часа, реших да не обикалям по крайбрежието в търсене на "златното находище" от риби, а просто да поекспериментирам с примамки, ситуации и климатична обстановка. За разлика от предните ми излети през септември, и началото на октомври, рибките вече не се виждаха в крайбрежната зона. Водата беше доста бистра. Това, което ми направи впечатление за трети път (от септември до днес) е, че нивото на язовира за няколкото часа, в които релаксирах не се промени дори и с 1 см. Всеки път, когато го посещавам, с идването ми поставям маркер на границата между водата и сушата, който проследявам до края на излета ми. Водата не помръдна
Странно, дори много странно за този водоем. От друга страна - радостно.
Понеже изпаднах в прословутото за мен многословие, ще спра до тук с приказките.
За рибките:
От 13.00 ч. до 16.30 ч. - само няколко уклейчета и едно кленче като хамсийка. Нито подскоци, нито мехурчета, нито някакво движение, пипане на примамките, които бяха сменяни като пълнител на калашник
, от сухи мушета (с номера от #18 до #8), през мокри мушета (от #14 до #
, стримерчета, че дори и няколко нимфички и едно блобче. Всичко това - в търсене основно на кленчета и костуретки. Никакъв интерес до 16.30 ч.
Интересното стана веднага след 16.30 ч. Водата утихна за около 10-15 мин. Аз - нагазил с ботуши в центъра на Пънча, щото мястото позволяваше и позволява от два месеца, че и повече и държи това ниво, въртящ се като пумпал около оста си на 360 градуса, забелязах, как водата започна да кипи - както преди да заври. Появиха се и едни странни пеперудки. за съжаление, не успях да хвана някоя, за да видя за какво иде реч. Появиха се и малки ята комаретки. Това беше сигурна индикация да сменя веднага стримера със сухо муше. Стримерът, който бях сложил излъга само една костуретка и още едно нещо, което заби в някакво водорасло и това беше до този момент. Та на типета веднага ми се появи една муха, имитация на домашната муха. Това беше. В следващите около 45 мин. нямаше празно хвърляне, при което мухата да не се атакува. Бандюгите бяха малки кленчета и уклеи. Още след първите атаки смених от #14 на #10, за да отсея дребосъка. Нямаше празно хвърляне. Хвърляне - атака на секундата. Но само дребосък. Малкото удари, които имах от лекинко по-големички кленчета(и една бабка) затвърдиха предходните ми наблюдения, че тази година има много добра популация на клен. Дай боже да оцелее, да расте и да ни радва във времето напред.
За времето от 13.00 ч. до 17.30 ч. пълноценни бяха само последните 45 мин. (16.30 - 17.15 ч.). Доколкото може да се говори за пълноценен времеви сегмент с дребосъци
. Но нека всеки сам прецени. Те мъниците са лакмус.
Няма снимки. Не съм правил и опит да си потопя отново телефона
. Просто инфо само за справка, че гледам доста риболовци имаше, а пък всеки си трае.
Ааааа, пропуснах да кажа, че на мухарката си извадих и един трофей (бях закачил тежко стримерче за костуретки). Както си придърпвах, вместо рибка, издърпах едно Мепсче 26 гр. Syclops 3, барабар с металния повод и около 20 метра монофил (около 0.20-0.22) Колега, който си го батисал у водата: следващия път на този Мепс сложи по-дебеличък монофил или поне плетеняк. Щото, дори и някой да си го разпознае, за мен си е трофей. За загубилия - една студена вода. Трофей не се връща. За заловилия трофея - една бира
.
Между другото, Мепса се беше закачил за гредичката на едно цапало (от PVC тръба). Това, за да е изяснена докрай историята на загубената примамка - от една страна. От друга: мухарката е по-яка от спининга
Майтап.
Та: На далавера съм, релаксирах, поиграх си с цаците, събрах малко чист въздух, охлабих нервната система - Доволен съм.