Re: 2020 Британска Колумбия
Публикувано на: Съб Юли 11, 2020 7:15
Последното ходене до долината на река Нас мина без особенни фотографски резултати. Срещнах едно малко мече което се скри във вече избуялия гъсталак където не се вижда на 30 сантиметра разстояние.
След малък престой на брега на морето както винаги, реших да проуча достъпа до една река в която знаех че идва кохо и стийлхеди. Реката и казват Ишкиниш. В началото на горския път имаше табела, скоро поставена, на която за съжаление не прочетах последнагта дума; нали много бързам с четенето....
За това леко се изненадах когато пътя стана почти пътека и започнах да преминавам през локви от неустановена дълбочина и после през каемнни участъци коитио не биха могли да се нарекат път. Но усета ми работеше и спрях в малко уширение коъдето след дузина маневри можех да се обърна.
Извадих ГПС-а и въпреки че и на него му отне доста време да разбере къде се намираме по земната повърхност, най накрая показа положението. До реката оставах някакви си 5 километра - нищожно разстояние за ходене по равен терен. Така че с Чарли се отправихме по пътя-пътека към моста на реката. Виждаха се следи от мечки , но то такива има навсякъде в долината. Вървяхме съвсем близо до река Нас, която беше с покачено ниво и почти щеше да дойде при нас.
След около 40 минути стигнах моста, погледнах и бях моментално разочарован. Река не се виждаше. Под моста водата беше мътна и спокойна. Не ми е ясно дали ако река Нас спадне, тук водата би паднала, като не съм сигурен дали не бях още в приморската зона и високия прилив не стигаше до тук. Така или иначе беше разочарование и едва ли бих пак дошъл освен ако не събера положителна информация за това място от някого.
На връщане намерих това което бях пропуснал да видя на идване - имаше плодове по покрай пътелката, наречени салмънбери. Превод едва ли може да им се направи, но най-близкоя би бил "съомгова малина". Не са особенно сладки и определено не могат да се конкурират с истински малини, но имат свой вкус и аз ги харесвам. Като помисля че мечките ги ядат и събират сили от тях, то явно са полезни!
След малък престой на брега на морето както винаги, реших да проуча достъпа до една река в която знаех че идва кохо и стийлхеди. Реката и казват Ишкиниш. В началото на горския път имаше табела, скоро поставена, на която за съжаление не прочетах последнагта дума; нали много бързам с четенето....
За това леко се изненадах когато пътя стана почти пътека и започнах да преминавам през локви от неустановена дълбочина и после през каемнни участъци коитио не биха могли да се нарекат път. Но усета ми работеше и спрях в малко уширение коъдето след дузина маневри можех да се обърна.
Извадих ГПС-а и въпреки че и на него му отне доста време да разбере къде се намираме по земната повърхност, най накрая показа положението. До реката оставах някакви си 5 километра - нищожно разстояние за ходене по равен терен. Така че с Чарли се отправихме по пътя-пътека към моста на реката. Виждаха се следи от мечки , но то такива има навсякъде в долината. Вървяхме съвсем близо до река Нас, която беше с покачено ниво и почти щеше да дойде при нас.
След около 40 минути стигнах моста, погледнах и бях моментално разочарован. Река не се виждаше. Под моста водата беше мътна и спокойна. Не ми е ясно дали ако река Нас спадне, тук водата би паднала, като не съм сигурен дали не бях още в приморската зона и високия прилив не стигаше до тук. Така или иначе беше разочарование и едва ли бих пак дошъл освен ако не събера положителна информация за това място от някого.
На връщане намерих това което бях пропуснал да видя на идване - имаше плодове по покрай пътелката, наречени салмънбери. Превод едва ли може да им се направи, но най-близкоя би бил "съомгова малина". Не са особенно сладки и определено не могат да се конкурират с истински малини, но имат свой вкус и аз ги харесвам. Като помисля че мечките ги ядат и събират сили от тях, то явно са полезни!