Re: Пъстърва - снимки, излети, примамки, репортажи
Публикувано на: Чет Май 14, 2020 22:01
С приятел решихме да посетим това място, защото не бяхме ходили с години и ми беше интересно дали има все още живот. След като пристихнахме се екипирахме и тръгнахме към партизанската пътека. Оказа се, че с годините е обрасла и по скоро прилича на пътека от диви свине и по едно време свърши и се озовахме направо в честока
Започнахме да се предвижванеме като партизани между дървета и храсталаци, докато стигнахме дерето. По него се вървеше много по-лесно и имаше време за шеги и закачки. Знаехме, че по него ще се озовем на рекичката, но стигнахме до много отвесно място
Наложи се пак през честока буквално на места да лазим, но водата се чуваше в далечината и това ни обнадежди. Когато пристигнахме на реката седнахме да въздъхнем и да се порадваме на гледката. Бях забравил колко е красиво и живописно. Чуваха се само водата, вятъра и песните на горските птици. Припомнихме си и как сме минавали преди.
Не след дълго бяхме готови да поемем по реката през каньона, като си мислехме, че всички премеждия и перипетии си струват.
Но реката и каньона ни бяха подготвили и други изненади. На места водата беше подкопала дъното и нивото високо, и замалко да поплуваме На други изобщо неможахме да минем и се налагаше да се катерим като котки и да се спускаме като на ски по стръмните склонове. Дори кичетата на обувките поддаваха и трябваше да си помагаме и придържаме по хлъзгавите тиклести скали. При улавяне на първите рибки лицата ни грееха и никой от двамата не мислеше за трудностите, които трябваше да преживеем. След около 2-3км бреговете стават една идея по-полегати и на удобно място поехме пак през гората обратно към колата. По пътя на връщане разговаряхме и се смеехме, заради преживяното. Може да бяхме физически уморени, но заредихме душите си с много енергия и позитивизъм.
Направих и някоя снимка за цвят, като акцентирах повече на природата, отколкото на рибките.
Започнахме да се предвижванеме като партизани между дървета и храсталаци, докато стигнахме дерето. По него се вървеше много по-лесно и имаше време за шеги и закачки. Знаехме, че по него ще се озовем на рекичката, но стигнахме до много отвесно място
Наложи се пак през честока буквално на места да лазим, но водата се чуваше в далечината и това ни обнадежди. Когато пристигнахме на реката седнахме да въздъхнем и да се порадваме на гледката. Бях забравил колко е красиво и живописно. Чуваха се само водата, вятъра и песните на горските птици. Припомнихме си и как сме минавали преди.
Не след дълго бяхме готови да поемем по реката през каньона, като си мислехме, че всички премеждия и перипетии си струват.
Но реката и каньона ни бяха подготвили и други изненади. На места водата беше подкопала дъното и нивото високо, и замалко да поплуваме На други изобщо неможахме да минем и се налагаше да се катерим като котки и да се спускаме като на ски по стръмните склонове. Дори кичетата на обувките поддаваха и трябваше да си помагаме и придържаме по хлъзгавите тиклести скали. При улавяне на първите рибки лицата ни грееха и никой от двамата не мислеше за трудностите, които трябваше да преживеем. След около 2-3км бреговете стават една идея по-полегати и на удобно място поехме пак през гората обратно към колата. По пътя на връщане разговаряхме и се смеехме, заради преживяното. Може да бяхме физически уморени, но заредихме душите си с много енергия и позитивизъм.
Направих и някоя снимка за цвят, като акцентирах повече на природата, отколкото на рибките.