Говори ми, говори ми... от две седмици и нещо съм бреговак. Даже днес докато пусках един датчик във водата на кюстендилската пречиствателна станция, държейки кабела в ръка, по едно време се хванах че си мисля "Ами сега ако клъвне откъде ще го извадя...."
VARHARA написа:...
Оказа се че той пуска на 70м ,а аз на 55м .Пуснах като него и се започна риба след риба .Какъв е извода?
.................
Върхар, а дали пускането на по-голямата дистанция не е вдигнало воблера нагоре и това да е дало резултат. Пролетта имаше моменти, когато ни кълвеше само на воблери, газещи между 1.2 и 2.4 метра.
По мои наблюдения при отпускането има един предел, след който воблера почва да излиза нагоре. Това според мен се дължи на съпротивлението, което конеца оказва във водата.
Миналата година, почти всички сомета ги извадих на магнума от първата снимка на предишния ми пост в темата. Поради ограничения метраж конец който имах намотан, пусках на 35-40 метра зад лодката.
Въдицата биячка беше дълга 1.2 метра и я държах на една от вертикалните стойки монтирани на транеца. Понеже си падам експериментатор, умишлено пусках на по-голяма дължина или пък слагах воблера на друга въдица, монтирата на почти хоризонтална стойка. Нямах дори и удар.
По отношение на влиянието на скоростта, наблюденията са ми следните:
Магнумът търпи по-големи скорости, докато хъскито почва да ми изкача над водата, когато го прибилам по-бързичко с въдицата.
Това си го обяснявам с различната големина на лопатката спрямо тялото на воблера. Насочената сила към потапяне, която оказва малката лопатка на хъскито става по-малка от подемната сила на тялото на воблера и конеца, която се усилва при увеличението на скоростта.
За съжаление точна рецепта нямам, всичко зависи от комбинацията скорост, тип воблер, дължина на пускане и дебелина на конеца.
Дори и ъгълът на потапяне си има своето значение. Та нали като почне да чука воблера по дъното и искаме да избегнем това, изправяме въдицата нависоко и така вдигаме и воблера.
За да се води някаква статистика, трябва повечето условия да не се променят. Затова при мен всяка въдица си има определено място и си взех мултипликатори с брояч, за да знам точно на колко съм пуснал воблера зад лодката.
Поздрави!
Държа се с другите така, както искам те да се държат с мен.