СОМОТРЕПАЧ-ШОПА написа:Риболова с мънисто е еднакво успешен през всички сезони на годината. Правил съм много добри риболови през лятото на кефал и мрена със черно и бяло мънисто взависимост от цвета на водата. Единствената разлика от зимата е, че рибите не са групирани и конкуренцията между тях е по малка, съответно и кълванетата са по редки.
А по-малка?! Като хвана 30 мрени на царевица, хич не ми се вижда това да е малка конкуренция, Ти как мислиш?!
Истината е, че ако рибите искат да се хранят активно през студеното време, те го правят. Ако има хранене и имаш правилна тактика ще си ловиш и на шарен червей. Не виждам огромна разлика между "мартеница" и червено и бяло мънисто на куката, ама едното лови, а другото е "капо"!
Безспорно рибите са загадъчни създания и едва ли ще ги разгадаем напълно някога. Все пак, успехите на "мънистото" едновременно за различни видове риби, са мааалко притеснителни.
Аз няма да обръщам вниамние на моралната старана на нещата, защото риболов на "мънисто" и на мормишка нямат ясна граница, освен за специалистите.
Искам да обърна внимание на физиката на процесите, което може да ви се стори досадно, ако е така, не ми четете поста.
Опитайте да ловите на мънисто или гола тройка над дъното и при двата "метода" резултатите ще спаднат драстично, защо ли?! Някаква прилика има тука, а да, това са вид "изкувствени примамки" и е нормално. Дали това е причината?!?
И при двата "метода" за постигане добри резултати е нужно примамката да се тътрузи по дъното, ама мнооого финно, нито повече, нито по-малко. Шопа го е дефинирал - "понякога е въпрос на милиметри".
Сигурен съм, че аналогични резултати ще има ако се ползват по-леки и малки мурмишки.
Да го кажа директно, а после ще се опитам да го опиша. Добрите резултати при този вид риболов се дължат на групираната и слабо подвижна риба и променената инертност на примамката. Защо?!
Защото примамката скача по дъното и прави камшични движения, при които закосява риби, най-често около усатата. Особено, когато се касае за мирни риби.
Как се случва това?! При торйката е по-лесно, няма спор. Когато тройката "чука по дъното" тя леко се закача, линията се опъва, тройката се откача и в този момент прави тези камшични движения малко над дъното. Рибите са гъсти и близко една до друга. Една тройка с 30см повод покрива 60см около себе си. Рибата отива към "стръвта" от интерес и тройката я боцва леко, но се оказва прекалено тежка за да бъде изплюта бързо и следва "кълване". В янкои моменти тройката на линията се движи, като спирателен парашут на изтребител, защото линията вече се е опънала и я тегли, а тройката лакатуши отзад с трите жила напред и най-често се забива около или във устата на рибите.
Това поведение на тройката обяснява, защо хора с груби и тежки такъми често имат по-добри успехи на този метод, ами защото по-тежкият такъм, прави по добри камшични движения под водата и ако тя не е много бистра грубият такъм е по-успешен.
На всеки му се е случвало да му влезе муха в устата, ама мухи не яде, нали, е със скобарите и тройките е същото.
Случаят със мънистата е аналогичен. Цвета на топчетата не е толкова важен, важно е съотношението маса-обем, което трябва да се подбере за конкретната ситуация, най-вече релеф на дъното. Стръвта е прекалено инертна за да може да бъде бързо изплюта. Рибата бута с нос, ама нещо подобно на сачма се е засилило и и влиза в устата с водата, която прекарва през хрилате. Рибата през зимата е мудна и не смогва да изплюе и имаме "кълване".
Това е моето мнение по въпроса. за тройките и мънистата!
Аз лично не го вярвам.
и кука №2 със мънисто направо се губи в устата му. 
Отнасям се със съмнение към всички различни практики от обичайните,но когато,има факти обикновено си мълча