Миналата събота направих една кратка разходка по реката която премина в поредица изненади.
Времето сутринта (да се чета 11 часа) в града беше сиво, мрачно с локви навсякъде в които се виждаше активността на падащия валеж. Чарли както винаги по неговия незнаен часовник знаеше че е деня за разходка и правеше пируети из стаята като на всяко завъртане последваше оглушително "Баф-баф".
Е какво пък, ще изляза навън пък ще видим какво ще става. Слагам 2 въдици в колата и минавам да си взема кафето през неизбежния канадски Тим Хортънс. След това тръгвам нагоре по р.Скийна с мисълта че ще се отклоня по Копър и ще прекарам някой и друг час в риболов и раходка при не особенно добри условия. Но дали р.Копър щеше да е бистра?
Докато изминавам разстоянието все пак мисълта ми е насочена към мястото на което исках да отида днес - Китуанга на 90-на килотера по реката. Пресичам Копър и виждам че е идеално бистър, но вместо да тръгна по него, продължавам напред по провинциален път 16 - посока Принц Джорж. Късно е за такова ходене, но какво пък, в дъжд не ми се лови, а Китуанга е друга зона с друг климат.
Залога ми се оказа доста добър защото нагоре по р.Скиййна дъжда спря и облаците се раздигнаха. Дори сълнце се видя някъде.
Започнах от другата страна на реката от долната част на острова, но страничния канал който се прекосява беше още дълбок със силно течение и от долна страна не можеше да се мине. Изминах 30-на метра без никакъв удар, но от реката извадих 2 блесни и още някакви такъми.
Тръгнахме бързо нагоре към вливането на р.Китуанга в Скийна. Мястото там винаги държи кохо. Розовите съомги бяха изчезнали, усещаше се миризма на вмирисана риба, но не беше толкова зле колкото можеше да бъде. Първите 100-на метра не донесоха нищо. В по-долната част на вира все пак закачих едно кохо и започнах да го вадя. Като го вадя и отстъпвам си гледам разбира се внимателно в краката а не в рибата и някъде на 5 метра от брега и на 50см дълбочина намирам някакъв уред като едър мобилен телефон, но те такива вече не правят.
Изваждам го от водата и го прибирам, след което си вадя и рибата.
Уреда се оказва GPS. Като го гледам как е в пясък и тиня разбира се не мисля че нещо може да стане от него, но пък имам любопитството да пробвам.
Вземам Чарли и го пренасям през някакви си 50-60 метра вода през канала който тук в горната си част е достатъчно плитък. Вече сме на острова (който обикновенно е част от брега) и сме готови да облавяме над и под истинския остров в реката.
Някъде от другия бряг се виждаха 3-ма риболовци на муха. Видях че единия накрая закачи и извади нещо, но не беше ясно какво. При мен, за изненада, нямаше нищо. Водата течеше доста по-бързо от моя бряг в сравнение с миналата година когато се закачаха риби.
Така че се върнахме с Чарли там където имаше някаква активност. До този моемент бях натопил макарата веднъж във водата и аванса и вече преплъзваше. Нямах в мен нож за да я разглобя на място и подсуша.
Въпреки аванса първата риба я извадих
Дъжда и тук започна. Последваха 2 изпуснати риби след което извадих и 1 стийлхед. Добре че беше кротък и не скача, та го извадих успешно.
Последваха още 2 загубени риби, което ми каза че трябва да се връщам към колата за да си оправя такъма. Някъде из този километър наобратно направих нова находка - торба изнесена от реката с 10-на блесни, 2 ножа и спрей за мечки в нея. Какво става в околията почвам да си мисля. Тези риболовци наркомани ли са или са били атакувани от извънземни.
В колата след почистване на GPS-a по-скоро по случайност натискам копчето му за пускане и екрана светва!
Изваждам батериите и виждам че вътре е почти чист и почти сух. Забърсвам малкото вода със салфетка след което продухвам на парното на колата на най-високата температура. GPS-a е записал последното си пътешествие преди 2 дена когато е пресякал релсите, изминал е 1.5км и е потънал на дъното на реката. Фирмата му дава живот от 30 минути на дълбочина 1 метър, но факта е че той още работи.
Дъжда продължава да вали и дори се усилва. Чарли е мокър и изглежда малко мизерно. На магазина в Китуага вземам джърки и в колата двамата с кучето се нахвърляме върху него.
Слизам надолу до един страничен път където трябва да оставя колата и да ловя от другия бряг, но дъжда не е спрял. На едно дърво ме посреща евтина ламинирана табела "Не минавай"
Разбира се тази грозна табела изчезва след броени секунди.
Изчаквам още 15-на минути, но дъжда не спира а и Чарли няма признаци да е изсъхнал на парното още. Решавам че е достатъчно толкова и бавно се отправяме на обратно с музика.
https://www.youtube.com/watch?v=-mDkpf7fQWM" onclick="window.open(this.href);return false;
Знае ли човек какво може да извади от тази река другия път - някоя лодка или дори нов трък?
Ние тука се позабавлявахме с балканки мъници и ситуацията беше, че от лево ме заобикаля един с кеп и некаква тояга на стръв с плувка, от десно един клечи на брега а малко под тях ходи един с кеп и кофа и най-вероятно лови лещанки на стръв. Във същото време Джазмена ждрапа кат параход на 50 метра надолу и накрая аз затапвам панаира 
И така си се движихме в комплект от петима надолу по реката.
