Ез. Лава
В последствие видях и други, като успях да заснема още две.
Първото селище което достигнахме след доста път.
След още 30-на километра бяхме на крайната точка. Беше отлив. Разходихме се из селото и покрай брега, до вливането на реката. От там минахме по моста и след около километър ходене стигнаме един пристан от който хвърлят мрежи за раци и ловят риба. Имаше китайци там този път. Наплива им чак до тук е стигнал. Виждаха се три тръка с ремаркета за лодки. Собствениците им вече ловяха в океана. Праех снимки на каквито птици можехме да видим. Навсякъде се чуват колибри и понякога за секунда се виждат, но да стигнат до снимка е трудна работа.
Докато ходехме наобратно видяхме и една сърна. Стана обяд и се запътих към местното малко заведение. На терасата им имат една маса до която предния път не можах да се добера. Сега там пак имаше двама човека - двама възрастни индианеца. Щом разбраха че поръчвам, обаче те станаха и освободиха хубавите места под навеса. Единия от тях реши да попита от къде съм и поговорих с него. Стана ми ясно че той е старейшината на селото и имаше информация за всичко което ме интересуваше. Сподели и плановете които имали за създаване на повече пътеки наоколо за привличане на туристи. Оказа се че имало три мотела (семейни бизнеси) в които можело да се приспи.
Халъбъта ми пристигна и изглеждаше много хубаво. Поисках вода за Чарли и ми казаха че на терасата вече били сложили чиния, но индианеца я взе, изля и наля нова вода. Чинията беше хубава - от бял порцелан с ярки рисунки по периферната си част. Чарли я оцени. Дадох му и храна в допълнение и той доволно легна под масата в караката ми. Когато си привършвах рибата, дойдоха два нови клиента - семейство, които познавах от Терас. Мъжа, Лучияно, е много забавен, особенно ако пие нещо. Но в тази кръчма не предлагаха дори бира. Щяла да докара нежеланите индивиди от селото.
Индианеца каза че имало 4 точки за наблюдение по пътеката над селото. Предишния път бях стигнал само първата. Така след обяда с Чарли поехме по пътеката. След стръмни изкачвания стигнахме първата точка, после втората, но в последствие пътеката пое надолу.
Беше ясно че няма повече да се качи и се спуснахме пак в селото но на километър нагоре в долината на реката. Пътекат аизлезе в задния двор на друг индианец който беше вързал там голямо куче. Преминахме докато то ръмжеше. Собственика беше в предния двор да си коси тревата. Каза гордо че той бил правил тази пътека и че имало друга по долината на реката.
Съответно стигнахме и там. Реката вероятно има всякакви риби из нея и може би след месец ще има и чинук. Намерихме някои хубави места, които са по подходящи за муха.
След като се върнахме се изтегнахме на тревата пред може би главната сграда в селото, която беше също на брега на морето. Полежахме там под слънцето и подишахме морския въздух.
Връщането беше нормално, като видяхме пак няколко мечки и спряхме на едни горещи извори. Днес те бяха окупирани от семейство индианци. Размера им беше такъв че само толкова можеха да поберат.
