баш майстора написа: ↑Пон Окт 25, 2021 7:49
Нямам спомен да съм виждал такива по наше село. Пише че виреят и в Европата, но подозирам, че се има предвид нейде из Съветския съюз....
При нас се срещат в дъждовни борови гори - гори с голяма влажност през цялата година. Може би ги има из Финландия, Швеция, Съвесткия съюз , въобще на север от България.
Та да ви разкажа за приключенията от миналата неделя и днес.
В неделя помислих че е добър ден да се събират блесни от реката.
Аз част от излишните си блесни ги продадох преди месец - около 50 броя. Продадох и други трофейни находки, 2 макари , 1 прът за муха, корда и шнур, плувки, пакети други примамки и въобще неща които не ми трябват. Веселото е че когато ппродавам, купувачите съчувствено питат дали съм решил да се отказвам от риболоваи за това разкарвам риболовна екипировка.
Така че се запътих за долната част на река Лейкелс където несръчни роболовци през септември и октомври ловят кохо и губят примамки. Имах надежда да прибера и 2 блесни които аз бях скъсал докато ловях кохо за зимата. Щом пристигнах и погледнах пиоложението, разбрах че излишно бях бил тези 4=5 километра по съсипания горски път. Водата беше висока и мътновата.
Аз обаче сложих гащеризона и скочих на мястото където знаех че стоят най-несръчните. Съответно, даже при висока вода извадих две блесни - чисти и нови.
Реших да се кача малко по-нагоре над моста и съответно след минути бях там. на това място исках да стигна до едно дърво навътре където предполагах че много хора са си закачили и скъсали блесните, но в тази вода задачата беше непосилна. трябваше ми водолазен костюм!. Тръгнах наобратно и сега малко преди да се изкача на пътя преди моста видях една бирена кутийка метната в храсталака под едно дърво. Аз събирам всички подобни грознототии.
Засилих се да я взема наведах се и бях някъде под дървото в гъсталака , когато чух някакво свирепо съскане сякаш кобра се хвърли върху мен! Ужасен, махнах раницата от гърба си, защото съскането явно идваше от там и стремглаво излязах от гъсталаците и бях на пътя. До този момент знаех горе долу какво беше станало. Спрея ми за мечки който носех от 10 години с мен в раницата по някаква причина беше решил да напръска мен, вместо нападащото гризли. Направих опит да се върна да си взема раницата, но миризмата беше ужасна и не можеше да се диша! Якето ми също беше напръскано. Качулката беше станала отровно оранжева и мазна.
След минута, две , все пак си взех раницата и всичко останало и отидах на реката да мия и пера. Кихах и кашлях. Оранжевата мазна течност не се махаше! Спрея беше празен! Как се беше изпръскал от само себе си без да натискам спусъка не знам. Каквото можах направих и върнах раницата в колата , като спуснах прозорцияте надолу.
Под моста, някой си беше правил лагер и беше изоставил палатката и куп бирени кутии. И тази грозотия трябваше да махна. Събрах всичко в един чувал и той в колата до напръсканата раница и яке. За успокоение, с Чарли се качих малко нагоре до един вир да се напека на слънце, защото за изненада слънцето се показа за няколко минути.
Предположих че с този инцидент бях загубил и якето и раницата и спрея. Вечерта внесах всичко в мазата и се опитах пак да пера. Ръцете ми почнаха да парят сякаш съм ги изгорил на фурната. Неприятно нещо е това спрея за мечки!
В крайна сметка, бях идентифицирал и друг проблем - и двата ми гащеризона пропускаха - моя Симс който имам от сигурно 3-4 години направо мариноваше левия ми крак, а до над коляно не смеех да газя. Другия - Редингтън и той пропускаше доволно. И при него не можех да нагзя до кръста без да изглеждам напикан след това. Така че през седмицата се пробвах да ремонтирам гащеризоните. За мен най-успешен беше метода с фенера. Показа слабите и тънки места които имаха нужда да се оправят. На моя Симс - това беше областта над крака, там където гашеризона изтънява и се пречупва най-много, и след това горе между краката по шевовете. На Редингтъна, проблемите бяха основно в неопреновия крак, който явно е много по-слаб от този на Симс и после пак горе между краката по шевовете. Когато стане напрежение между краката при ходене, изкачване и разпъване на краката, шевовете се разтварят малко - толкова колйкото да почнат да текат. Не фенера показва къде това става.
След ремонтите, тази събота исках да пробвам моя Симс, който течеше неимоверно преди. Бях го ремонтирал на не по-малко от 10 места.
Така че отидах на края на есерото Лейкелс. От пътеката видях че никой не беше идвал този ден. На езерото кътфротите скачаха през глава. Люпеха се едни съвсем миниатюрни насекоми. Имаше хиляди от тях над водата. Нямах никакъв шанс да мога да представя подобна имитация.
Кътфротите игнорираха моите мухи - които бяха сигурно 1,000 и повече теглото на мухите с които те се хранеха. Но аз бях много доволен, защото не се чувствах мокър в гащеризона както преди!
Появиха се вид патици или по-скоро сладководни корморани. Никога не съм виждал толкова много от тях колкото тази година. Обикновенно са единици, а сега са на ята по 10-12 бройки. Мисля че се хранят с риба, но една от снимките показа яхайвер на съомга в устата на един от тях.
Бързо реших да приключа тук и да се върна в къщи, да взема колелото и да отида на река Зимакорд в търсене на блесни.
Речено сторено, сгънах въдицата и тръгнах наобрано. На 20 метра в гората Чарли , който вървеше отпред, подскочи и отстъпи назад като гледаше напред към врага. След секунди отпред се показа гризли, което погледна Чарли и реше да тръгне след него! Аз отстъпих малко настрани, и гризлито ме видя.
Интересно как през тези 10 години когато съм носил спрей, не съм имал подобна ситуация, като сега, на първия ден когато съм тук без спрея!
Гризлито по моя първоначална преценка беше неотраснало и сигурно още с майка си. След като ме видя, то спря настъплението и се обърна назад. След като се скри, Чарли смело тръгна след него. Аз се ослушвах за да разбера колко животни бягат, но въпреки трясъка от чупещи се клони, явно беше само това животно което бех видял.
Беше хубвво да го видя на само 15-на метра от мен, но не знам защо за втори път не видях възрастната мечка която трябва да придружава тези мечета. Надявам се да е добре и мечетата да са добре и успеят да прекара зимата.
Свалих гащеризона и установих че на двата крачола имаше още две места които не бях видял и трябва пак да отремонтирам, но теча сега беше незьначителен.
Върнах се в къщи, взех колелото и направих това което исках по река Зимакорд. Там водата се оказа също голяма. Блесни не събрах - нито една. Но минах 10-на киломтера с колелото, и махнах един чувал боклуци - някой си си беше направил лагер на вир нагоре , който сега не беше достъпен с кола, поради отмития път. Беще си направил покрив от брезент , оставил вътре в навеса стол, мачете, стойка за въдица, и куп малки боклуци. Събрах всичко в чувал, който той беше оставил и го изнесах с не малко доза труд.
Бях доволен да видя отмития от реката път на три места - единия участък беше над 100 меътра дълъг и беше кошмар и за мен да пренасям колелото над дървета, през гъсталаци, през ръкави на реката......но със задоволство мислех как всяко превозно средство нямаше шанс тук!
- 2021_LKS_43.jpg (236.92 KiB) Преглеждано 2192 пъти
- 2021_LKS_45.jpg (435.51 KiB) Преглеждано 2192 пъти
- направо вземи се поръси със сол и чер пипер преди да тръгнеш за риба... 