2014 Британска Колумбия

[Paviljon]

Уникално
Просто думи не ми стигат да опиша емоционалния заряд, който ми оставят тези разкази на колегата зад граница!

[Cougar]

Труден Ден

В офиса от време на време идваше реч за риболов. Причината за това беше че Харолд все още имаше някакви ангажименти с риболовната ложа под града и вечер ходеше за да помогне на клинетите с чистене на улова от окена , а Ник (да си спомним героя на Хемингуей) и кучето му често ловяха риба след работа на едно добро място точно преди риболовната ложа. Колата на Ник беше паркирана до пътя и Харолд я виждаше на път за и на път от ложата.

„Е, как беше риболова вчера?” – питаше харолд
„Като цяло добре”, отговаряше Ник всеки път. Обичайно той успяваше да извади лимита на червени съомги както и по някое кохо или дори стийлхед, а розовите съомги не бяха нещо което тук беше от интерес и се броеше.
„Да ти кажа, Даниел и клиентите които ловят по реката вече трети ден не са извадили червена съомга. Сега си мисля......не искаш ли утре да отидеш с тях, да им покажеш как ловиш и после те могат да те върнат ......Само ако и днес не са хванали нищо..” – започна преговорите Харолд – „Знаеш какъв риболовец е Даниел...”
„Хм, звучи добре” – Каза Ник. Беше по-добре да прекара един платен ден на реката вместо в офиса дори с риска да направи новооткритите си позиции достояние и на други. В крайна сметка риба можеше да се хване на много места стига да знаеш как.
На другия ден стана ясно че и предния ден 7-те високопоставени риболовци и техния водач не са имали допир с червена съомга. Харолд беше направил вече плана.
„Даниел и клиентите ще се отправят на риба между 9:30 и 10 часа. Ще те чакат..”
Това даваше на Ник време да мине през дома да се преоблече и да вземе въдиците. Щеше да вземе 2 пръчки – спининг и мухарка, за да покаже как се лови и по двата начина. Имаше и трети начин, но на клиентите щеше да им отнеме време да го усвоят а и нямаха нужните такъми.

В 9:30 Ник влезе в рамките на ложата през металните порти и измина около километър по извиващ се горски път поддържан в безупречна форма. По пътя нямаше и паднало листо защото минаваха да го обдухват всеки ден по 2 пъти! Имаше цветни лехи и поляни със свежа зелена трева, която беше поливана грижливо всеки ден и косена всеки 3-ти ден. Ник беше влизал в „ложата”, която в същност не беше една а беше група от 7 отделни постройки всяка изпълнена с ловни и риболовни трофеи, библиотеки с книги на ловна и риболовна тематика и разбира се всички други нужни за престоя удобства. Декорациите включваха канута , моторни лодки и на поне 3 места плакати разпънати над пътя между дърветата. „Добро прекарване, приятели!” или „Хванете най-голямата риба!” бяха някои от пожеланията по тях.

Да, Ник щеше да прекара добре, без съмнение. Знаеше какво представляват тези „височайши риболовци”. Ако те бяха ръководители на магазини за строителни материали, ширпотреба или дори представители на самолетна компания, Ник щеше да има обяснение за тяхното риболовно невежество, но те всички бяха началници на най-голямата веригата за риболвни принадлежности в Северна Америка.

В края на пътя, Ник паркира колата си на малък паркинг. Последните 100 метра щеше да мине на крак, за да не обезпокои някой полузаспал VIP прекарал тежка нощ на пиянство край огъня на така наречения Райски Кът. Това място беше една поляна над река Скийна на която беше инсталирана една група от тежки дървени маси и шезлонги, имаше огън и бяха сервирани приказни ястия в комбинация със изтънчени бутилки алкохол и каси бира за тези които не пиеха вода. От тук те можека да се наслаждават на планините наоколо и зелените води на могъщата река.

Никк се изкачи по хълма към ложите и райския кът и там намери риболовците в очакване. Даниел му кимна към единото от откритите бъгита с които обичайно хората се придвижват тук и по игрищата за голф. Имаше само 2 от тях. Така 7-та риболовеца трябваше да слизат надолу към лодката на крак. При колата Ник извади обувките си за газене и ги сложи на бос крак. Носеше шорти и знаеше че денят ще е горещ. Когато ловеше той газеше само малко над глезените, защото рибите обичайно плуваха на дълбочина от коляно, където водата беше по-студена и същевременно не толкова силна колкото в по-дълбокия бързей. Не осъзна че така изглежда като противоположност на всички останали които бяха със зеленикаво сиви гащеризони. Шортите на Ник бяха керемидеви на цвят.

Всички не можека да се движат в лодката така че първат агрупа се състоеше от Даниел, Ник и 3-ма от 7-те риболовеца. Преминаването през реката беше приятно. Даниел знаеше как да кара добре моторната лодка и след 15 минути нагоре по течението, Ник му показа къде да я спре. Също му каза да закотви лодката на 100 метра нагоре от тях когато доведе другите 4 риболовеца.

Веднъж на брега Ник обясни на групата от 3-ма къде се очаква да с а рибите и как могат да бъдат хванати със спинингова пръчка и муха. За негова изненада, никой не прояви желание да лови на муха и също никой не пожела да смени ползваните олова с блесна заловене на по-плитко.

От позицията си в бързея Ник успя да закачи риба след 10-на минути, която знаеше че е розова съомга. Той я свали надолу по бързея за да я извади в по-спокойна вода. Докато я мореше, лодката с останалите 4-ма риболовеца дойде. Очакваше се че първите 3-ма ще предадат знанията н аостаналите, преди те да почнат да ловят, но това сякаш не стана.

В последствие един започна да замята нагазил до коленете във водата, което беше точно на пътя на рибите. Ник не искаше да лови докато клиентите не хванеха риба. Но тяхното ловене беше мъчително и като цяло безрезултатно. Имаше късания по дъното и нужда да се връзват такъми на всеки 5-10 минути. Ник установи че риболовците ползваха плетени влакна със здравина достатъчна да извадят крава от реката. Авансите на макарите бяха натегнати до максимална позиция, хвърлянията бяха нескопостни, но инциденти нямаше.

Така след около час един от 7-те закачи риба която се оказа съомга кохо. Рибата заскача, но беше извадена безцеремонно като парче месо и загребана в кепа докато скача. Това се повтори след още 1 ас с друг риболовец. Ник отдъхна. Поне имаше риба за обяда на открито който всички искаха да правят. Те не бяха хванали нито едно кохо през последните дни , така че това си беше успех.

Даниел мързелуваше. Беше известен с това си поведение. На Ник се беше запечатал един навик на Даниел, да не изминава „излишните” 3 метра до гората, а да пикае направо на гумата на бъгито, като животно маркиращо територията си. Даниел нямаше някакво образование и желанието да учи нещо ново като цяло липсваше у него. Той имаше известен интерес към техниката и селкостопанска екипировка и се справяше добре в тази област.

Ник извади филетата на 2-те уловени риби и подготовката на обяда можеше да започне. Рибите щяха да бъдат изпечени заедно със зеленчуци в тиган на откритя огън. Имаше достатъчно подправки и след минути мириса на полу-изпечена, полу сварена риба можеше да изкуши както риболовците така и мечките които сигурно не бяха далече.

Но риболова беше затихнал и сякаш имаше съмнения че мястото не държи много риба. Ник взе този път спининговата си пръчка с блесна, дълъг повод и муха на края. Направи няколко замятания пред самия огън и на 5-тата минута закачи голямо кохо, което развиваше корда и скачаше, така че стана достояние на всички 8 от групата. Ник го бореше добре с меката дълга пръчка и кохото скоро беше на десетина метра от брега впускайки се нагоре-надолу. Един от групата реши да помогне и взе кеп. Ник горе долу знаеше как това щеше да завърши, но за него изхода не беше от значение.

Клиента известно време гони рибата нагоре надолу по реката в безуспешни опити да я загребе. В крайна сметка, това което се очакваше стана. Рибната се мухна между краката му, и се уви някъде там. Той грабна кордата и я опъна нагоре мислейки че ще извади рибата. Това което клиента не знаеше е че Ник ловеше с корда от 8 паунда, а тази която те ползваха беше поне 30. Рибата си замина с мухата и клиента изпадна в неловко положение. Дойде до Ник и започна да се извинява.

„Няма проблеми” каза Ник, „и без това нямаме нужда от повече риба за ояд.”
Това съживи останалите риболовци те пак се впуснаха да ловят докато Ник ги гледаше. Пак не хващаха. След около час само един успя да хване 1 риба.

Ник сега извади мухарката си. Хвърли няколко пъти пред огъня и пак на 5-тата минута закачи добро кохо на голямата си муха в оранжево и бяло. Никой не пожела да помага този път и рибата беше извадена и прибавена към слабия улов на клиентите.
„Интересен гащеризон имаш!” каза един клиент „само му липсва горната част.”
„А-х. Тя е в колата” – каза Ник. Как да му оясни че от гащеризон нужда няма в това време. Не му трябваха излишните усилия да го маха и слага, вмирисва в гощерината и излишно амортизира.

Друг клиент реши да предложи на Ник комплект от сгъваеми инструменти, явно производство на фирмата която ръководеше. Ник му каза че има и ползва подобни на Швейцарската Армия и това сложи край на предложението. Ник нямаше нужда от тежък боклук с 20 инструмета когато имаше миниатюрен такъ в само 4, който беше достатъчен за да изчисти дори чинук.

Някъде към края на престоя си на мястото, един от клиентите закачи риба която беше ярко червена на цвят.
„Това е чъм!” – констатира водача Даниел.
„Не даниел, това е червена съомга” – каза му Ник. Ник беше шокиран от цвета на рибата. Обикновенно червениет съомги стават такива на вид след като изминат стотици километри по реката, а тази беше на само 50-на от океана, измежду сребристиет риби.
Клиента беше във екстаз. Пожела много снимки с тази прекрасна риба с невероятни цветове и разбира се я задържа. Никой н епожела да му разяснява кое как е.
Риболовците решиха че мястото не държи червени съомги. Половината пожелаха да се върнат в ложата при основните си запаси от бира, а другата половина поискаха да ловят на второ място където имало много розови съомги.

Ник се включи към втората група. Нямаше нужда да се връща още в офица. После съжали.
Риболовците наистина хващаха много розови съомги с джигове, но това беше място врящо от тях.

В небето се чу звук от хеликоптер. Хеликоптера обиколи над риболовците и скоро кацна до тях. Даниел беше извикан на втори риболовен обект и Ник и риболовцисте бяха оставени на произвола на съдбата заедно с лодката. Един от 4-мата беше навигирал моторна лодка преди и застана на кормилото. Беше ясно че той няма представа как да сменя скорости и форсираше двигателя напразно. Дали въобще можеше да управлява лодката? Известно време курса беше непроменен към една купчина паднали във водата дървета край брега на реката. Ник вече пресмяташе в коя посока щеше да плува ако се окажеше във водата. Беше толкова добре че не носеше гащеризон. Всички останали бяха обречени при обръщане. Нямаха шанс. Нито един.
След 15 минути на мъчително носене по течението на слаба скорост, нещо в паметта на навигатора просветна и той успя да включи двигателя в нужния режим. Спасение!
При ложата Ник се раздели с всички, качи се в колата си и се върна в офиса. Имаше малко работа да свърши и там. После късно вечерта, както други дни взе кучето си и се върна на мястото на което беше звел клиентите през деня. Искаше да види какво беше в същност положението там.

Мина около час през който закачи две риби и изпусна и двете. Вятъра се усили и слънцето се скри зад склоновете. И както други вечери Ник започна да закача риби. Ярки сребристи червени съомги. Изпускаше много но имаше и извадени. Първа, втора, трета...четвъртата беше едно голямо кохо.....Достатъчно.

Ник не можеше да задържи повече, а и не би взел и тези ако нямаше нужда за изчисти положението. Връжането до колата беше трудно. Ник нямаше как да сложи рибата в раницата, а трябваше да носи кучето, рибата и въдицата през ръкав на реката. По пътя челюстите на червените съомги се разкъсаха и не можека да бъдат носени и на прът. Челюстите на този вид са невероятно слаби. За щастие това не стана над водата и целия улов беше спасен. В дома си Ник изчисти рибите и ги сложи в отделни пликове , после ги занесе в офица и сложи в хладилника в стаята за обяд. Оставаше само едно последно нещо, да прати един и-мейл.

„Харолд, риболова ни беше труден днес. Нямаше никакви червени съомги с изключение на една „пожарна кола”. Странното е че когато се върнах за да се уверя че рибите ги няма, те бяха пак дошли. Оставям ти 3 червени съомги и едно кохо в хладилника.” – гласеше и-мейла.

„Дано не трябва повече да срещам тези рибари.” – мислеше Ник.

[Cougar]

Днес в около 9:10 сутринта бяхме с Чарли в Китуанга. Не бях идвал от миналата есен и се изненадах че въпреки късния час, не се виждаше никой по реката. Има нещо в тази работа мислех си...

В същност знаех каква може да е причината – местното индианско племе Гикстан беше издало писмо към правителството че „бледоликите” нямало да могат повече да добиват ресурси на тяхната територия, включително да ловят риба.

Спрях колата в самото „гнездо на осите” и нехайно се отправих към реката с въдицата. След малко ходене по изровен път покрай брега стигнахме вливането на река Китуанга в Скийна. Един поглед на терена разкри някакви неествествени по цвят „пиксели” и петна из ландшафта. Риболовци преди мен, най-вероятно индинци, бяха оставили отпадъци от всякакъв характер по брега, предимно шишета и алуминиеви кутийки.

Преснесох Чарли през реката и от другата страна положението беше същото, дори по-лошо.

Риби някакви скачаха, но от 15-ната замятания които направих не хванах нищо. В тази циганска обстановка не ми беше до ловене а и не беше ясно какво в същност е положението.

Събрах боклука, също включващ купища корди стелещи брега в найлонови пликове и една счупена кофа които бяха също оставени там. Така натоварен не можех да мина реката с Чарли и го оставих като щях да се върна да го пренеса. Когато пуснах товара с боклук на другия бряг и погледнах назад, видях че Чарли беше решил да ме последва и вече плуваше в река Китуанга към по-дълбокото в р.Скийна. Бързо се върнах и го хванах преди да беше съвсем отплувал.

Боклука мислех да оставя на бензиностанцията, но нямаше нужда да цапам колата , така че го оставих в центъра на пътя за мястото в допълнение от каквито клони намерих наблизо. Може би следващата компания от индианци на племето Гикстан ще разбере за какво става въпрос.



На бензиностанцията и малък магазин взех кренвирши и хляб и попитах персонала (също индианци) за статуса на реката в момента но ми се каза че трябвало да питам техният офис, а той не работел в събота.

Така се отправих към Каменистия поток и намерих мястото в идеална форма. Водата на Скийна е по-бистра сега от миналата година. Стийлхеди не намерих, но извадих 1 бикова пъстърва, 2 съомги кохо и един малък чинук. Хапнахме на мястото и на Чарли кренвиршите му харесаха, но хляб не пожела да яде.
















Следващата спирка беше потока Малък Оливър. Има и Голям Оливър, на вливането на който никога не съм стигал защото е доста по-трудно достъпно. Тук търсех кохо. Знаех че стоят и удрят близо до брега и също знаех че терена е пълен със закачки и че рибите са трудни за вадене. Резултата беше очакван – загубени 2 блесни и закачено едно голямо кохо, което се спусна стремглаво, скочи над водата и се откачи.

Докато бях подпрял въдицата на един клон и си почиствах обувките, Чарли нещо започна да души зад въдицата, дада на заден, заплете се в кордата и съответно блесната го хвана не за друго място, а за устата. Нададе вой и скимтене, заотстъпва а кордата се изпъна, тежко положение.

Грабнах го и въпреки дърпанията успях да откача блесната. Беше го закачила едва-едва за устната. Колко е хубаво че куката е без контра. Нямаше и капка кръв.
Спряхме на още 2-3 места но нямахме повече успех.

https://www.youtube.com/watch?v=yg06B46VVys" onclick="window.open(this.href);return false;

[Д-р Флекс]

Леле, ако на нашите "индианци" им се дадат същите права, както на канадските, няма да може да пристъпим до р. Златна Панега...освен, за да я чистим от боклуците им...


Жельо, благодаря за репортажите!

[playback]

Поздравления и Благодарности за поредния прекрасен разказ !

[Cougar]

Какво да добавя към темата...май миналата седмица беше дъждовно и ходих на изкачване до езерото Гънсайт. Доста боровинки имаше там. На връщане ни удари здрав дъжд с Чарли.
Този водопад е до пътеката към езерото на някакви 2 км от пътя и преди изкачването.





Ходихме и до р.Ляйкелс една вечер. Чарли лая по някаква мечка в храсталака която така и не се показа.





Вчера вечерта реших да го заведа на р.Копър в доланата и част до един вир в който вадя по нещо от време на време. Успях да закача една риба в долната част на блесна. Тя тегли през реката но не скача както обичайно правят.





Тази вечер претърсихме горната част на реката около 30-тия километър. За изненада един от най-добрите разливи за ловене с муха беше оставен без никой да лови на него. Минах с блесната и в доланата част закачих една добра риба която здраво теглеше. Натягах аванса защото си мислех че се е отхлабил. След доста борба успях да извадя стийлхеда в плитчините и разбрах защо толкова съм го борил. Просто беше по-голям от обичайно. Може да е бил и към метър, но не съм го мерил. То и без друго новата норма спусната от БатСтан е 1.50м, така че съм значително под нужното.



]





И като гледам трябва да си взем анови шапки а тези на Бас-Про да ги изхвърля, че нещо не ми харесват.

https://www.youtube.com/watch?v=d0IR-KZAzCk" onclick="window.open(this.href);return false;

[Любака]

И като гледам трябва да си взем анови шапки а тези на Бас-Про да ги изхвърля, че нещо не ми харесват.

Да зема да ти пратя няколко bit.ly/Lyubaka шапки и блузки
Какъв цвят и размер искаш

[Cougar]

Да зема да ти пратя няколко bit.ly/Lyubaka шапки и блузки
Какъв цвят и размер искаш

Любо благораности за щедрото предложение!
На мен обаче ще видиш зор да угодиш. Аз търся шапка с хубава козирка, с кант от втори цвят и също и двата цвята трябва да са по-убити. Също и без лого.
С тази червената на Бас-Про грея като репичка сред марулите.

[Cougar]

Този пост ще бъде вероятно най-интересен за bgfishingmaniac защото той знае най-добре за кои реки и места става въпрос.

Петък вечер реших да видя какво става с р.Зимакорд, която ми е наблизо и е едната от двете които посетихме с Християн в последния му ден, очаквайки че ще е бистра. Уви тогава беше мътна и висока. Знаех че след като водата падне кохото ще е в нея.

Реката е много приятна защото е чиста и в нея розови съомги и чинук не влизат. Спрях се на традиционното си място и забелязах присъствие на две други групи. Докато ходех към мястото видях една от групите - 2-ма рибаря, от които единия явно чистеше риба а другия ловеше.



Над тях реката се разливаше и това беше мястото на което обичайно я пресичах. И сега взех Чарли и го пренесах до другия бряг. От мястото си, след 5 минути закачих едно голямо кохо, което ако се беше откачило бих се обзаложил че е било стийлхед. Скочи веднага със закачането и оказа много здрава съпротива.



Имах възможност да задържа една риба - може би последната до края на тази година и тази беше подходяща. Предполагам беше към 7кг да не е била и повече. Оставих я край брега след което Чарли от време на време лаеше към нея.



Втората риболовна група беше над вира над мен на някакви си 100 метра нагоре и не ги видях нещо да хващат. Така или иначе и двете групи си тръгнаха скоро. Пренесах Чарли пак през реката заедно с рибата и се върнах до колата за да взема нож за филетиране. Рибата беше обезкостена и прибрана в раницата. Видях през вира от другата страна 2-3 блесни по клоните и направих опит да ги прибера но водата беше все още висока тук и се отказах. Оставаше ми само да половя още из празния вир.

Почнах да мятам един Блу Фокс #3 на който собственоръчно бях покрил листото с синкаво-зелени глитъри. Куката на практика беше едра муха. Ударите скоро започнаха но първите 3 риби ги изпуснах. След това извадих поне 6 от всякакви размери. Всички добре борещи се. Добра река!





Събота сутрин с Чарли се изстеляхме към Китуанга. Взех кафе, но само 1 този път.
Прогнозата беше за дъжд и бяха познали. На реката нямаше никой и от двете страни.
Не беше ясно каква е причината - дали е времето, дали са индианците и неустановеното положение с тях или просто с повишеното ниво на водата рибите бяха заминали нагоре.

Оказа се че е комбинация от всички тези причини взети заедно. Започнах да ловя от мястото до острова където онази голямата и дебела риба си замина. Водата беше около 30см по-висока, по-бърза и леко замътена. Резултат - един закачен стийлхед който накрая скочи и се откачи, но не беше това което търсех.



Преминах нагоре зад ъгъла където беше случката с елитния мухар. Преминах набързо през долната половина на мястото без никакъв удар и точно когато бях близо до края забелязах как под мен се подаде главата на тюлен Аз знаех че те идват до Терас, но Китуанга е на още 90км нагоре по реката и тюлена сега беше на 150км от океана. Предположих че тюлена е причината за липсата на усепх. До вливането на река Китуанга не се качих. Вместо това, поех наобратно с колата към бензиностанцията в селото. На път срещнах едно SUV взето под наем с 4-ма объркани италианци в него. "Можем ние ловим на река днес?" - питаше единия. "Къде офис на индианци?" - бързаше да попита стоящия до него.



Казах им че не знам отговора на нито един от въпросите им. На бензиностанцията индианците както и преди месец свиваха рамене и казваха че не знаят какво е положението. Взех си кренвирши и хляб и после се спуснах надолу по пътя към Терас и оставих колата непосредствено до него. До реката имаше сигурно поне километър, но предпочитах сигурността а и Чарли обича да тича. Когато стигнах от италианците на другия бряг нямаше следа което ми подсказваше че се бяха отказали да пробват.

Облових мястото на което често заставаха мухари. Сега нямаше никой. Нямаше лодки, нямаше нищо. Но риби все още бяха останали. Извадих 2 стийлхеда, от които първия беше по-голям, но и двата не бяха нещо особенно.






(по-малката риба)



Пуснах се през долния дълъг вир с клатушка, без да имам никакъв удар. С това се върнах до колата и дъжда се усили. Време имаше още много за ловене, но желанието в тези условия липсваше и се отправихме на ниска скорост от 80-90км/час към града. Парното беше пуснато здраво, прозорцитя се бяха запотили и на средата на пътя гледам че Чарли вече сух се беше изтегнал по гръб на задната седалка и беше заспал.

Бях с новата раница от Християн. Отлична е и има много джобове както и специален непромокаем джоб за документи. Ще оставя старата си раница само за туризъм.

[bgfishingmaniac]

Ееее браво Жельо, радвам се че си поднесъл новите придобивки. Следващия път да й закачиш предната част на елечето за да ти е по удобно с кутиийките и приспособленията.

Спомени, спомени.....
Зимакорд си я оставих за следващия път. Красива и както току що доказа многообещаваща рекичка. Дано и някой стилхедец от ония малките - 40 инча плюс , дето гил ловят само мухарите се набута измежду кохотата, ей така за разнообразие.

Скиина се е вдигнала и размътила доста. Острова е 2 пъти по малък, но още държи рибки гледам.

Интересно ми беше дали Китуанга се е наляла и всичките чакащи са се изтеглили по нея. Ако да и там може да се завърти по някое Кохо....предполагам .

Ееех щеше ми се да съм ти компания за дабъл дабъла на чичо ти Тим Хортън поне .

Поздрави на теб и семейството и на изтънчения стомах - Ч.

[beis]

Снимките, разказите и рибите са ти убиец.

[te4osoma]

В последно време влизам във форума ,само и единствено заради такива теми..

[Cougar]

Ееех щеше ми се да съм ти компания за дабъл дабъла на чичо ти Тим Хортън поне .

Не пропускаш много Християне.
Сега ако погледнеш местата няма да ги познаеш. Дъжд, студ, вятър и от вчера температурите паднаха с 10 градуса. Деня също накъся и скоро няма да мога и Чарлю да извеждам след работа.

А, пък за кафето, другия път мога да взема 2 и да изпия едно и за тебе.

[bgfishingmaniac]

Ееех щеше ми се да съм ти компания за дабъл дабъла на чичо ти Тим Хортън поне .

Не пропускаш много Християне.
Сега ако погледнеш местата няма да ги познаеш. Дъжд, студ, вятър и от вчера температурите паднаха с 10 градуса. Деня също накъся и скоро няма да мога и Чарлю да извеждам след работа.

А, пък за кафето, другия път мога да взема 2 и да изпия едно и за тебе.

Ооо задължително пиини едно и заради мен.

Неприятно ми е да чуя за времето, но се радвам че уцелихме хубаво такова. Тук в Европата имаме 2-ро лято ( то 1-во нямаше, но това са си подробности). За съжаление гаден грип ме прикова към леглото за 10 дни, но успях да се съвзема и да пориболовствам последния уикенд в Холандия за бяла риба и щука. Нямах кой знае какъв успех, но пак по-добре от колктото да си стоя в къщи. За съжаление обаче в сравнение с кефа който ти ми достави всичко друго бледнее и скоро ще се отказвам от риболова по тези ширини .

Поздрави на семейството и Чарлю!

[Cougar]

Изминалия месец беше дъждовен и предпочетох гората и гъбите пред риболова.
Надявам се че ще настъпи застудяване при което реките ще спаднат и избистрят и ще мога да извърша предзимното събиране на примамки и може би едно ходене до р.Копър.

Това е р. Екстю на която не съм ловил и не е ясно какъв риболов може да се направи. Иначе ми е наблизо.





Тук има едно място което Християн може да познае и Чарли души наоколо в търсене...