K.Mitow написа:Уникална тема. Тук може да се научи много.
Например - какво не трябва да се прави...
Щото вчерашния риболов не е за разправяне.
Ама нали няма да разправяме само успешните излети
И така , в събота го ударих на непривично за мен занимание : замислих се.
Защо на обичайното ми дълбоко място на Уст рибата винаги се събира два часа че и повече след захранването? Дали се плаши от топките - нали никой не и обръща внимание , дали е малко и се събира бавно...Така че реших да подходя по английски и да не хвърлям захранка , а да стрелям царевица , жито , пелети и бял червей. Дисkретност , казах си , му е майката - и хем ще си спестя ходенето на 40 километра за захранка , щото как ме мързи , не е истина.
Естествено щеше да се наложи ловене по-наблизо , но не реката съм сам , все ще се се завърти някоя риба , а после , то се знае- нищо не привлича така рибата , както друга риба , която вече се е събрала и се тъпче та ушите и плющят.
Сутринта ставам , и откривам , че е паднала такава мъгла , че не си виждам носа. Опасна работа си е ходенето по полето из мъглата , щото са плъзнали едни небръснати мъжаги с оранжеви елеци. И с пушки.И нали аз си нямам нито оранжев елек нито пушка , току виж ме отстреляли погрешка - или , както се казва , могат да ми съсипят целия ден
.Cеднах в едно кафе да закуся , и се оказа , че на авджиите им е забранено да пуцат докато има мъгла , та се бяха завряли и те да пият кафе ( за успокояване на нервите , предполагам) и да се чудят къде да си почешат показалеца на дясната ръка , който явно много ги сърбеше.
Те такава гледка беше реката в десет сутринта:
Сичкото мезе беше това - "тя ако е гладна , ще кълве"
!
Въоръжих се със щекарската прашка ( спомени...) , и започнах обстрела със зърнени храни , на разстояние около 15 метра. Естествено , за такива дистанции нямаше нужда от тежка артилерия , та изкопах едно двуграмово ваглерче , което не знам кво правеше в калъфа .Даже в сравнение със скромния 12-грамов ваглер изглежда смешно , та го съжалих
и не го снимах до някой от сериозните поплавъци:
За мое най-голямо учудване обаче , пръчката го метна на близо трийсет метра , не че се канех да ловя там. Почва голямото чакане , духва вятър. Сменям ваглерчето с 4 гр. , продължавам да чакам , и да стрелям - НИЩО.
Убиването на времето , докато чакам рибата да се събере , се състоеше от любимите ми две занимания , а именно: експерименти с дълбочината/тежестите/ поводите/куките....и зяпане на костура , който само на брега не излезе да гони дребосъците .
Наглец. Мене ако питате ,нещо , което е толкова вкусно в пържен вид ,би трябвало да се държи по дискретно....
Чакам аз , и стрелям ,обаче минават два часа че и оттатък , и започва да ми става ясно , че идеята ми е също като теорията за научния комунизъм : привлекателна на пръв поглед , обаче грешна.
Налагаше се или да се мисли бърз метод за спасяване на капото , или като пурист на мач риболова джентълменски да си призная че съм бит , и да ходя да давя мъката в алкохол.Аз обаче не съм пурист , и уви , не бях настроен много джентълменски.
....внимаваме в картинката....щрааааак
Баси , имах усещането че мача нервно потрепери като го превърнах в костурски уред , а на ваглера само дето боята му не се олющи от ужас , като го разжалвах в ранг тапа за костур.
...
Рибки бяха набавени с помощта на уклейския телескоп , водораслите гъмжат от тях. Около водораслите просто гъмжи от костур - за щастие , дребен . Казвам за щастие , щото ако беше и едър , можеше да ме видите в подфорума "Направи си сам" да се правя на воблеростроител.
За другия път не знам какво ще ловя , нито къде , обаче захранка мисля да взема
.Затова за мъниста не ща да чуя...
Позволи ми да разкажа обаче един епизод от миналия сезон, не толкова като контрапункт на тезата за нуждата от захранка, колкото като допълнение... 
