Какво мислят каракудите напролет?

Алеко

Васкес написа:

Пробвайте да мислите като каракуди. Ето например вие сте няколко хиляди каракуди и цяла зима сте се търкали една в друга в подводна яма на селския гъол и сте изпосталявали заедно. Идва пролетта, леда се стопява, слънчицето стопля плиткажа а селската бара носи червейчета и други лакомии в езерото. И тогаз сите 5000 каракуди се втурват натам побеснели от глад. Да ама тук вече е цар слънчак, некви си десетина хиляди уклеи, самотния шаран и бодливите костури, а от шавара дебнат няколко дърти щуки. И в цялата тази конкурентна среда целта ти е да се намааш възможно най – бързо без да бъдеш изяден. И кво става: всяка риба гълта всичко що годе ставащо за ядене вкл. червей на кука, тестени изделия с вложени в тях куки и т.н. Когато в даден момент аверката ви – половинкилограмовата Цура, която цяла зима ви повтаря колко сте хърбави, изведнъж поема към повърхността, вие отдъхвате спокойно и продължавате да се храните. Когато обаче ятата ви се разредат повече, някак си консуматорите намаляват, а реката продължава все така да носи лакомства. На всичкото отгоре пък самотния шаран ви плаши с висящите от устата му влакна и куки и постоянно ви обижда: Ей смрадливки оставете нещо за ядене и за мен! Да не говорим пък за шуките медалисти, целите окичени по устите с всевъзможни блесни, бесни на целия свят и лакомо погледащи към вас.
М/у временно вече похапнали и позакръглили се остатъка от каракудите почват да се оглеждат похотливо и да мислят за…. SEX. И кво сега, ще ходят да се тъпчат по реката или ще гледат да обърнат някоя в шавара!?!

vaskez

Горното е извадка от свободно съчинение и размисли на тема: " Как аджеба оцелява популацията на каракудата в условията на месарски пролетен риболов по селските гъолове."

Алеко

Ми дай го тогаз цялото съчинение, моля!

Любака

Бравуст! Похвално! Много яка интерпретация! Аз като стар методолог на Каракудомислието и последовател на школата на Овчедумието, мога с ръка на люспесто сърце да призная - най-сетне

най-сетне! някой да помисли като нас Каракудите.