Понеже ми се очертава едно уседнало положение за неопределено време, с мойто Ели импулсивно решихме да направим една разходка...
Старт 14:30ч, Русе посока Търново, от там Габрово, Шипка (само 2 ТИР-а), Ст. Газора


Жегата да не я описвам... рекордни температури. Де нарочно, де на късмет, попаднахме на мястото почти по залез.
Взехме една рисувана карта и нагоре по скалите.

Винаги когато срешна подобна красота, изпитвам смесени чувства... заради благословията на природата и вековете, и заради прокобата на нравите и липсата на национално самосъзнание...

Перперикон е място, където историята буквално те бие по петите... всяка година тук се извършват разкопки и откритията са ежедневие, защото до момента е разкрита само основната част от комплекса.
Принцесата в трона и селянина до нея:

Залеза над Родопите от Перперикон:

А тука, едното Слънце закрива частично Другото


После стана тъмно, а ние се добрахме през циганската махала на Кърджали до хотела на брега на яз. Кърджали:

Като изключим че бирата беше топла, всичко беше много добре (още повече, че ни счупиха 20% от цената на стаята).
На всичкото тогоре една голяма компания ни спретна това:

Сутринта, като се отпрепарирах... видях :

Кафе, закуска и на "седлото"...
Потеглихме към с. Татул където вероятно е бил погребан Орфей.
Там течаха разкопки, но все пак ковнахме 1-2 снимки...

Самата гро0бница, ама тва съм аз .... Орфей си беше тръгнал по-рано...

По пътя секви добитъци се криеха от жегата кой както свари...

По пътя видяхме скалните гъби...

Едната не е скална

От там през Кърджали, (където Английски, Немски и Български са екстра в общуването) минахме през Историческия Музей (много богата експозиция).
После отпрашихме към "Вкаменената Сватба"
Според легендата, тука свекъра загледал булката преди венчилото и си е.... м....ата сичко на камък станало....и по-лошото - во веки....

После, планът беше да ходим на Дяволския Мост до Ардино, ама нещо шофера се разколеба, понеже Русето зове, че и морето требе да се огрее....и газ към Шипка...
Там пак късмет, ТИР-ове само в насрещното

Някъде около превала гладът напомни за себе си....
Рчеших да го умъртвя на едно спец. място...

Боженци...делнични дни нема кого да напсуваш.....
2 боба и 2 бири по-късно....прощална снимка:

...и към Русе...
За 2 дена почти 900км ама си заслужааше...