Копирано от http://bikerz.netissat.bg/

[vikik]

Жив е той, жив е там на дивана,
легнал по гръб, лежи и хърка.
Инженер със замисъл за конструктивна промяна,
инженер, дето с молива в носа си бърка.

На една страна захвърлил крушка,
на друга гайка на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка,
мотор озвучава цяла вселена!

Спи жена му, до нея детето,
мотора бърз, сърдито бръмчи.
На инженера пак му свърши кафето,
а мотора все по-силно трещи!

Нощ е сега... Хвърчете пистарки,
бързо минете! Бръмчи и ти, ПеВеЦе
по тоз хубав асфалт! Ще се събуди
отново жената... Но млъкни, дете!

Тоз, който кара бързо през нощта,
него го спират. Него не жалят
КАТ и ченге, но и той не жали газта,
за него на патрулка сирени вият...

Денем гърба му пази протектор,
и каска му свидно главата покрива,
зад него милиционер - на рушвети колектор,
и той парите в джоба си свива.

Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
мотор зашуми, двигател запее -
детето се буди, инженерът е бесен.

И милиционери в зелена премена,
гадни, с фуражки, песен поемнат, -
тихо налазят с пара зелена,
и моториста вземат, та пуснат.

Един във патрулката иде,
друг му каже "приятна вечер",
трети му викне "добре ми дойде", -
а той ги гледа, - доволни, засмени.

"Кажи, колега, от дека да мина?,
да ме не хванат ваще събратя,
кажи ми, че не мога да храня дозина,
кажи ми, па ми спести парата!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
инжинера отново не може да спи,
бръмчат и карат, дорде осъмнат,
а човекът продължава да бди.

Но съмма се вече! И във квартала,
инженера лежи, мисълта му тече, -
милиционерите отново пускат буркана
и слънцето пак пече ли пече!

[Ribar_ot_clasa]

Добър разказ