Благодарност!

[radoslav1951]

Моля за извинение от всички , това което искам да напиша не е във връзка с риболова , но е не помалко важно . Днес се връщах от колегиална среща в Златоград . Само на няколко километра от Златоград колата ми се повреди . Изпаднах в паника , неделя е , всички почиват....и изведнаж се сетих за Бранко от Русе , просто за съвет . И какво да ви кажа , специалиста си е специалист . От 400км. разстояние ми откри повредата и ми помогна да се прибера благополучно . Благодаря и на колегата Атанас Василев и неговия син , от Златоград , които ми помогнаха за повредената част!! Да са живи и здрави и все така да си помагаме , защото не всичко е риболов !!

Още веднаж - БЛАГОДАРЯ ВИ КОЛЕГИ!!!

[stflyfisher]

Браво за помощта. Все пак, извън конфронтациите по форумите, ние мухарите сме си нещо като семейство и си помагаме. Още веднъж БРАВО.

[Валери]

Евала на такива колеги!Използвам темата на Ради да разкажа за моя случай!Беше на 7-ми февруари тази година-вторият уикенд след разрешаването на риболова.Бях в Рила,доста нависоко,и към 5 без нещо следобедта на свечеряване се връщам към колата след 10-на часов излет.Бях в супер настроение-първи риби за сезона,хубава природа и си мисля за софрата вече в къщи на топло,че беше доста прохладно онзи ден.Събувам ботушите,влизам в колата и аха да запаля-няма я една джиджавка,дето блокира запалването,допълнително някога сложена,абе няма тръгване.Почвам да я търся навсякъде,ама то почна и да не се вижда в колата вече-в гората по-бързо се стъмнява,всички го знаем;малко и паниката почна да се появява-признавам си го.Звъня на жената в Пловдив да намери резервната джиджавка-тя я търси и не може да я намери-и тоя вариянт отпадна.Тогава се обадих на Контрата,с него походваме насан-натам ,той тогава беше на състезание по подледен риболов на Широка Поляна,та не можеше да дойде същата вечер,почна да ми обяснява по телефона какво да правя-но при мен не става,по принцип съм леко схванат в ръцете ,пък и електроника да бърникам под таблото на колата,на тъмно,температурите бях под нулата вече определено;безсмислено.Обадих му,че няма да мога да се оправя и че ще го чакам за следващият ден ако може да дойде...И дойде на следващият ден от Широка Поляна,от 200км. дойде ,разбира се чак вечерта,след състезанието,даже донесе и купата на индувидуалния победител...снимахме се.Не знам как да опиша чувството-седиш в планината,стъмнява се,но ти знаеш,че някой, заради тебе самият,пътува към теб за да ти помогне...Опрявянето беше за 10-на минути,тя колата си е в ред,внимавам с нея,че все надалече ходя да няма изненади,но стават и такива работи...Та така за моя случай.Поздрави!

[jos883]

Евала на такива хора!