Юлско утро
Публикувано на: Пон Юли 05, 2010 9:07
Тъмни облаци обгръщаха страропланинското било.Някъде от изток вятъра докарваше пръски дъжд и безмилостно мокреше стъклата на очилата ми.По нищо не личеше,че е първата юлска утрин.
Лодката мързеливо цепеше вълните,уморена като мен,от двадесет дневния ми риболов.При тези обстоятелства да бързам към ловните полета си беше доста досадно.По-добре да пусна воблерите от тук.
Палеца на дясната ръка контролираше влакното и примамката бавно слизаше на оптималната дълбочина.Белия маркер се изниза бавно през водачите и до червения оставаха още десетина метра,когато нещо рязко отклони ръката ми назад.
Палеца охлаби натиска върху влакното и загасих двигателя.
Сонара показваше 8.2м,но все пак се движех на около 10 метра от брега.Мисля че закачих някъде.
Два силни удара ме накараха да се събудя окончателно и лявата ръка се вкопчи в дръжката.
Мили Боже,някой от нас беше минал на червено през кръстовището.
Ставаше страшно.
Часът е 5.45 и лодката се отклони по нов курс.Тръгна на североизток,към дълбокото.
На този семафора му свети май все зелено.Пък и новите му вагони не му тежаха много.
Реших вече-ще звъня за помощ.Лодката на брат ми трябваше да е някъде наблизо...
С няколко бързи движения лодките бяха привързани.След няколко секунди излишните стойки,даунригера и втората въдица се отзоваха в другата лодка.
Приклекнал до борда братока жадно беше вперил поглед на долу...Щеше доста да почака.
Минава 6.30 ч.Едри капки пот се стичат от челото ми.Бельото е мокро.Помолих да ме отмени за малко-трябва да се съблека.С лека усмивка той поклати глава и ми каза:
-Брато,скоро ще излезе.Мисля,че го мярнах,не ти остава много да се мъчиш.Ще го видиш скоро.
Огромни мехури с въздух лъжовно показваха началото на края.
За двадесет минути погледите ни с Юли се срещнаха на няколко пъти/интересно героя бързо се сдоби с име/...
Време беше-една трета от главата му се подаваше над водата,когата канджата се заби на нужното място.
Кроки заъртане и тряс...
О, ужас куката остана забита в него,а дръжката в ръцете на брат ми.
Загубих ме за миг битката.
Само за миг обаче..
След десетина минути видимо укротен,Юлката се показа отново.Димитър заби новата си маркова канджа от другата страна и се напъна да го вкара в лодката.
И отново неуспех!Сгъваемата канджа на DAM изсвистя и просто се скъса.
Сега аз пак гоня.
7.15 ч.-вече е при нас.
Събличам се и искам да полегна,но трябва да тръгвам.Доста го го измъчихме.
Останалото е вече за статистиката:
Сом 217см с тегло 65кг.Поради това,че ролетката ми беше до 2 м.се наложи второ измерване.Разликата беше 3 см +,а това не променя нещата.Процедурата по тегленето е мъчителна,а за мен това е без значение.
Трябваше да се подготвим за ритуала.
Въжето беше прерязано бързо. Юли бавно потегли към дома.Някъде далеч дочух рефрен от Юрая Хийп- парчето се превеждаше като „Юлско утро”.
За първи път очи в Очи
Първата прегръдка
Във вихъра на танца
Това остана от двете канджи
По-късно ще пусна видео
Лодката мързеливо цепеше вълните,уморена като мен,от двадесет дневния ми риболов.При тези обстоятелства да бързам към ловните полета си беше доста досадно.По-добре да пусна воблерите от тук.
Палеца на дясната ръка контролираше влакното и примамката бавно слизаше на оптималната дълбочина.Белия маркер се изниза бавно през водачите и до червения оставаха още десетина метра,когато нещо рязко отклони ръката ми назад.
Палеца охлаби натиска върху влакното и загасих двигателя.
Сонара показваше 8.2м,но все пак се движех на около 10 метра от брега.Мисля че закачих някъде.
Два силни удара ме накараха да се събудя окончателно и лявата ръка се вкопчи в дръжката.
Мили Боже,някой от нас беше минал на червено през кръстовището.
Ставаше страшно.
Часът е 5.45 и лодката се отклони по нов курс.Тръгна на североизток,към дълбокото.
На този семафора му свети май все зелено.Пък и новите му вагони не му тежаха много.
Реших вече-ще звъня за помощ.Лодката на брат ми трябваше да е някъде наблизо...
С няколко бързи движения лодките бяха привързани.След няколко секунди излишните стойки,даунригера и втората въдица се отзоваха в другата лодка.
Приклекнал до борда братока жадно беше вперил поглед на долу...Щеше доста да почака.
Минава 6.30 ч.Едри капки пот се стичат от челото ми.Бельото е мокро.Помолих да ме отмени за малко-трябва да се съблека.С лека усмивка той поклати глава и ми каза:
-Брато,скоро ще излезе.Мисля,че го мярнах,не ти остава много да се мъчиш.Ще го видиш скоро.
Огромни мехури с въздух лъжовно показваха началото на края.
За двадесет минути погледите ни с Юли се срещнаха на няколко пъти/интересно героя бързо се сдоби с име/...
Време беше-една трета от главата му се подаваше над водата,когата канджата се заби на нужното място.
Кроки заъртане и тряс...
О, ужас куката остана забита в него,а дръжката в ръцете на брат ми.
Загубих ме за миг битката.
Само за миг обаче..
След десетина минути видимо укротен,Юлката се показа отново.Димитър заби новата си маркова канджа от другата страна и се напъна да го вкара в лодката.
И отново неуспех!Сгъваемата канджа на DAM изсвистя и просто се скъса.
Сега аз пак гоня.
7.15 ч.-вече е при нас.
Събличам се и искам да полегна,но трябва да тръгвам.Доста го го измъчихме.
Останалото е вече за статистиката:
Сом 217см с тегло 65кг.Поради това,че ролетката ми беше до 2 м.се наложи второ измерване.Разликата беше 3 см +,а това не променя нещата.Процедурата по тегленето е мъчителна,а за мен това е без значение.
Трябваше да се подготвим за ритуала.
Въжето беше прерязано бързо. Юли бавно потегли към дома.Някъде далеч дочух рефрен от Юрая Хийп- парчето се превеждаше като „Юлско утро”.
За първи път очи в Очи
Първата прегръдка
Във вихъра на танца
Това остана от двете канджи
По-късно ще пусна видео
Ще чакаме още снимки ако има и клипчето. Поздрави за постъпката.
Желая ти още такива емоции през годината!!!! 
