каяк риболов по делтата на Дунав

[ecoplast]

Има ли мераклии за риболов с каяк по делтата на Дунав? Колите ги оставаме в Тулча на платен паркинг на пристанището. Бивак около миля 23 (Тулча -71.3) Това е рибарско селище, населено от липовани, говорещи руски език. Има гидове, които те развеждат по делтата и т.н. Ако има навитаци, да почна да проучвам. Може и с лодки Ето и малко инфо, което намерих:
http://www.fishbg.org/viewtopic.php?t=613" onclick="window.open(this.href);return false;
http://patepis.com/?p=1918" onclick="window.open(this.href);return false;

[RIMOHIT]

Еко, звучи невероятно.... пусто свободно време

[fori]

Е ти се сети кога да го кажеш ебаси. Точно за тази година си мислих за нещо подобно, ама се разсъхна организацията. Слагам те в списъка на хората, които ще тормозя до година.

[ecoplast]

ами то сега се ходи края на септември ври ври-началото на октомври ври ври от риба

[fori]

Дадоха ми предложение на което не можах да устоя, та за октомври отпуската и бюджета са вече изчерпани. Ама... Ако организацията се разсъхне, направо на първи минавам и те товаря. Субаруто поема тамън 2 каяка + екипировката на двама души

[ecoplast]

аз съм си готов....

[ecoplast]

май все пак този проект ще се осъществи....други желаещи?

[fori]

Получих много противоречива информация по въпроса с билетите. Шамана спомена около 25 евро за годишен лиценз, в мрежата по румънските форуми видях сумата от 30 евро, но с някакви идиотски условия че въпросната организация работила само в сряда от 9 до 13.
На сайта на румънската ИАРА няма нищо по въпроса. Опитвам се да раздвижа нещата в офиса ни в Букурещ, но за сега няма никакво инфо по въпроса.

[ecoplast]

Проекта се осъществи. Пристигнахме предната неделя и в 19 часа бяхме на вода. Снощи се прибрахме с Фори в 02:30. Няма такъв кеф. Очаквайте репортажа на Фори, аз ще го допълвам. Само ще ви кажа, че вчера гребахме поне 11 часа по каналите над 50 км и се върнахме в Тулча в 20 часа.
Набираме желаещи за втори тур

[stih]

То май на мене ми е на един ..каяк разстояние и съм мераклия, но ми е цяла седмица ми е много като продължителност /може и да не съм разбрал.

[RIMOHIT]

Страхотно. Очаквам с голям интерес!

[fori]

След няколко риболова в гръцкото море и този риболов в делтата, ми иде ритуално да си изгоря българският риболовен билет. Със ултралайта хванах към 70-80 щуки формат до двете кила. Повече се разхождахме от колкото ловихме, защото риболова там е много скучен. Прекалено много риба има.

[fori]

Колкото и да ме мързи, ще взема да драсна едно репортажче.
Първо - специални благодарности на Ecoplast за компанията и за това че ми уйдиса на акъла.
Каръка, който традиционно ме гони цяла година ме беше напуснал, та изкарването се получи жестоко.
Допуснахме доста грешки - тръгнахме абсолютно неорганизирано, без сериозни проучвания на терена, но късмета компенсира всичко това.
Маршрута ни беше - Тулча - Сулинското гирло, канала за Миля 23, езерото Фортуна, няколко канала на които им забравих името, канала миля 36, Тулча.
Грубо казано маршрута беше това:



На няколко пъти забивахме по грешни канали, мотахме се насам-натам, не съм ги включил тези неща в картата.

Ден 1: товарене в Исперих и газ към Тулча. Румънската винетка струва около 6-7 лв, издават я на границата, газ има почти навсякъде, малко по-скъпа е, но е доста по-качествена от нашенската. Ограничението извън града е 100 и ги няма милионите класически български 60 и 70 по кръстовища, кръчми и бензиностанции. Пътя е 5 часа, асфалта е малко смотан, но общо взето се кара с 90-100 без проблем.
Греда номер 1. Идеята в 6 часа вечерта в неделя да си извадиш риболовен билет беше обречена на провал от самото начало.
Греда номер 2. Така и не разбрахме от къде да намерим водач, транспорт и т.н.
И тъй като сме деца идиотчета, натоварихме всичко по каяците, метнахме се в реката и се оставихме на късмета. По залез слънце се пуснахме по Дунава и гребахме 2 часа.



На сутринта осъмнахме с много слаба идея къде сме и се оказа че с няколко километра сме подминали Сулинският канал. Не че беше лошо де, придобихме представа как изглежда Георгиевското гирло и определено ни хареса.



В Сулинското гирло ни посрещна изненада - трафика беше тип цариградско шосе в час пик. А канала е широк няма и 200 м.

Това не дига чак толкова вълна:



За разлика от това:



А това даже и не го усещаш че минава покрай теб:



Малко за мащаб:



Най-големият проблем бяха местните новобогаташи с двигатели от по 100-200 коня на които не им пукаше за нищо и минаваха на 5 метра покрай теб с пълна газ. Що псувни отнесоха...

Аз открих резултата още на сулинският канал на влачене:



После ми разправяйте че не можело да се ловят распери на тролинг.
На селцето преди Горгова един распер така се беше улисал в гоненето че се удари в каяка ми. Един местен младеж там доста подробно ни обясни за какво става дума и решихме да проверим езерото Фортуна.

Пак уцелихме местната магистрала:



Средностатистическият двигател там е 100 коня, а ръчката на газта е до край. Прекалено буквално възприемайки първата пряка в ляво се набутахме на едно много класическо местенце:



Което уви завърши с пресъхнало езеро:



Тъй като вече се стъмваше, бивакувахме на първото удобно място и на сутринта продължихме по каналите.

Ден 2



Колегата натръшка няколко распера, докато закусвах:



По едно време, вече бая притеснени и измокрени от местните джигити, намерихме първата плавателна пряка в ляво и...



...попаднахме в рая. Канали, 2-3 метра дълбоки, зашаварени, силно обрасли... На бъзик закачих един джърк на байт кастъра, първа проводка, втора, трета... удар! Упс откачи се. След третата откачена риба реших че проблема е в малките тройки. След като видях един чичко в лодка да хваща приличен костур се обърнах към него:
- Hi, do you speak English?
- Yes
- Is here enough of this fish?
- Yes, but you need a little fish to catch it.
Слагам едно класическо ямамото, на първата проводка вадя един дребосък...



- I think that I don't need a little fish.

След което последваха няколко щуклета на силикон. Айде да бягаме, да търсим къде ще бивакуваме. Без да искаме намерихме най-доброто място на доста километри наоколо.
Нахвърляхме багажа, опнахме се да си починем, след което се появи един румънец с една плувка, дръпна на бързо няколко прекрасни бабушки без да захрани, ей така и аз си казах - дойде времето на УЛ-а.
Закачих едно ярко силиконче, на първото замятане едно килограмово щукле ми отхапа силикона. Аха, тука си е за дебел повод. И се почна.
Риболова там е скучен.
Риба излиза на всяко замятане стига да и предложиш по-ярка примамка.
След като ми отхапаха опашката на туистъра продължих да мятам само тялото му и да вадя риби.















Това са рибите от няколко дена, просто показвам разнообразие.

Ден 3 и 4. След размотавка по каналите и намиране на едно страхотно птичарско езеро, дълбоко около 15 см, решихме да потърсим езерото Фортуна. Намерихме го.



Аз атакувах с думите - намираме първата дупка и я атакуваме с джиговете.
Да бе. Езерото 2 на 3 километра беше дълбоко точно един метър. Навсякъде. Почнах на различни примамки.

Силикон без утежнение:



Атаката беше на около метър от лодката.

Воблери:



опа... тука се почна. Класическото риджи 56 се прояви с пълната си сила.





Гъсти щуки и костур на ултралайт воблери... От кога си мечтаех за такъв риболов... За двата дена хванах около 70 щуклета между 300 г и 2 кг, от които практически всичко на УЛ. На бъзик помятах въртележка номер 5. Ебаси хамалогията, много бързо се отказах. Междудругото - щуката там е пасажна риба. Като подбараш ятото, можеш да направиш 5-6 поредни, формат около килото. Ваденето е класическо - с обръщанията, авансите, свещите и всички екстри. Костурите не съм ги броил, бяха доста бесни и което беше доста странно - абсолютно всякакви размери излизаха на едно и също място. Над 25 см бяха малко - десетина - петнайсет.
След като дадох второто си риджи на Екопласта, и той започна сечта:





По някое време почваш да крещиш с пълно гърло от кеф...



Риджито беше чисто ново... преди два дена:



Ден 5ти и последен.
Ставаме рано сутринта с идеята да се катерим нагоре по течението. Предният ден един егер ми беше показал пътя с коментара че сме луди и от езерото до Тулча е към 40 км. Не му казах че езерото беше на още 7 км от бивака ни по азимут. Ставане по тъмно, товарене, към 7.30-8 потеглихме. На езерото се раздуха супер смотан вятър в кофти посока... абе не почна добре. После по каналчета и канали...





По някое време около обяд излезнахме тук:



Ха, май сме минали половинат път. Местният гид, който возеше туристи подтвърди че е така.
Как пък не, километрите бяха на половина, ама малко по-късно излязохме на канал с наистина сериозно течение, после на един с по-сериозно и се почна - Колко км е до тулча? Приблизително 5. След 3 километра питаме поредният местен - колко? шест. Хм.. Странно. Следващият каза между 10 и 12. Аз вече не си чуствам гърба. Последният каза - два до дунава и от там два до Тулча. Оказа се прав - след половин час излязохме на бега на Реката:



Последните километри ги минахме на мръсна газ, тъй като ни дойде третото дишане... После 400 км на волана, после още толкова и осъзнаване на грозната българска действителност.
Всъщност преживяванията бяха доста повече, но няма да ми стигнат два дена да ги описвам.

Снимки: http://gallery2.deephorizon.net/v/fori/delta2011/" onclick="window.open(this.href);return false;

Пак ще се върнем!

[at.angelov]

Браво страхотен репортаж , само тези лодки с по 100 - 200 кончета малко са ви развалили спокойствието но ............. важното е че като цяло сте изкарали добре

[RIMOHIT]

Благодаря!
Еко , ще се радвам и ти да обелиш 2-3 думи..