Искам да споделя последния си И първи успешен риболов с изкуствени примамки.
Мястото, както може да се очаква е зад граница И по специално река Маас в пограничната зона между Холандия И Белгия.
Малко предистория относно риболовната ми кариера: До скоро бях ориентиран само в сферата на шаранджийския риболов, но откакто се преместихме да живеем в чужбина приоритетите ми (най-вече грижата за семейството), както И времето което мога И искам да отделя за риболов се промениха съществено. От там назря И идеята за резервен вариант, а имено риболова с изкуствени примамки.
Познанията ми в областа граничеха с 0 ( абе да си кажем направо – нямаше ги никакви), но благодарение на всеотдайноста на един бивш шаранджия И часовете четене във форума натрупах критична база дани, която ми вдахна самочувствие да опитам.Междувремено съветван от моя приятел И малко по усет понатрупах базово оборудване, естествно не достатъчно но в process на доработка.
И така до веекенда преди седмица- Целия ден в Събота кръстосвах знайни И незнайни учащаци от реката, където преди това сам имал успех с шараните. Воден от мисълта, че където има шарани там има И хишник искренно вярвах, че слуката е наблизо. Да, но – не! Нито едно пипване. Хубавото обаче е, че упражних жиг техниката И започнах да отграничавам И оценявам някои на пръв поглед елементарни, но важни неща. Например – кога тупва примамката на дъното, колко тежка трябва да е главата в различни ситуации – със И без течение, различни проводки И други.
Следващата седмица т.е тази събота отидох пак на същата река, но малко по- надолу по течението. Упражнението от миналия път се повтори – обиколих от двете strain участък от реката, които си бях набелязал от Google Earth в продължение на поне 5 км. Отново – нито едно пипване. Започнах да се съмнявам в още незрелите си жиг способности…каво ли не ми мина през главата.
В рамките на деня минах през един “ вир” които ми се стори доста убещаващ, възоснова на общата ми риболовна култура, И бях сигурен че там има риба. Инвестирах около час отново без пипване. Почти прибирайки се към вкъщи след поредното капо, реших за последно да мина през това перспективно място. Първоначално смених примамката от перлено зелен шад със син такъв И малко по различен монтаж: от фиксирано олово към жиг глава с пружинка И отделна тройка на която се монтира шада. Упорствах на него, обхождайки дъгообразно ралични точки във “вира” в продължение на половин час докато не усетих заветното придръпване при едно от пропаданията. Засекох И извадих малкия зандер мушморок. Уау не можех да повярвам – първи хишник на изкуствена примамка, от място където го бях отписал. Опитах още няколко хвърляния, където получих отново подръпване, но не успя да се закачи.
Междувремено беше станало 5:45, наистина бях решил да си тръгвам. Прибирайки силконката в пликчето забелязах открояваш т се наситено жълт шад – казах си какво пак ще пробвам за последно. И какво да видя с първото хвърляне, още при пропадането – удар. Отново бяла този път по-добра. На следващото пак, И после пак. Ако не ми удряше на пропадането от самото хвърляне, то това се случваше след няколко подскока на рибката.
И така 3-4 бели в актива, на следващото хвърляне, бам този път взе аванс – викам си хубава бяла. Докарах я с по-големи усилия И изненада - сносна щука, рибката не се вижда от устата и, само флуоро- карбона стърчи. Изтръпнах – помислих че ще прегризе. Слава- богу не успя И я извадих на брега – кеф държа в ръцете си първата щука. Повода ми беше сигнификантно нагризан, но все пак цял.
И така хвърляне/ две риба. По едно време някои нахалник ми отхапа опашката на силикона, та трябваше да го сменям. Приключението свърши след настъпването на тотален мрак.
Приключих доволен И изморен риболовния ден с 8 бели И 2 щуки.
браво.......
