Още 3600 пъстръвки....
Публикувано на: Съб Окт 06, 2012 19:32
....от клуб Балканка и Приятели. Съвместен репортаж.
Този ден започна по-различно от всеки друг.
Ставане в 4.30 сутринта???? Въпреки добре обоснованите протести на един от участниците.
Събиране на сборния пункт и тръгване по нощите:
Комитетът по доставка на рибите се състоеше от:
Мишо Цаков – завеждащ търговските въпроси
Мариян /starlight/ - отговорник по компютърните технологии
Димо /pitcha/– консултант по зарибяване /волнонаемен/.
Останалите си спяха безгрижно и щастливо в това време.
-1 градуса при пристигането:
Приятна изненада се разкри по пътя до Тошков Чарк – пътят почти оправен. Разбира се – последва и неприятната – водоемчето преди Тошков Чарк – вече се „стопанисва и управлява”. Едни мутри са се вторачили в него, други мутри са им го „отдали”. Поредното прекрасно кътче от природата, оградено с бодлива тел/оградата се строи в момента/ и превърнато в частна собственост.
Но тук темата е друга.
Мишо Цаков разглежда купчинка водни лилии и нещо се чуди????:
Ето самите лилии и борове в мъглата:
Язовир Тошков Чарк – основният развъдник на Балкански Пъстърви у нас.
Приносът на този развъдник и на служителите му, начело с бай Кольо Урумов - за съхранението на Балканските Пъстърви у нас няма какво да го коментираме, защото е добре известен.
Както винаги – посещение на басейните с „тупалките”. Поизтупаха ни представите и мозъците дори ... Ето самите тупалки/гледайте близо до брега/:
Ето и какво се случва под водата:
Леко зашеметени се върнахме към по-прозаичната част.
Чувалите с красавиците и участниците в доставянето на рибките:
Получихме и допълнителен подарък – един чувал със стотина рибки между десет и петнайсет сантиметра. Тазгодишни, от първото люпене през януари. Специално хранени – достигнали чудовищни размери за десетина месеца. Знаехме, че за две години, при идеални условия и храна, Балканските Пъстърви могат да достигнат 300 грама, но не го вярвахме досега.
Те ги и тях:
Товарене на колата и сбогуване с язовира.
Първата доставка осъществяваме по пътя обратно...
Петър Кюркчиев – Lars и Даниел Тошев грабват 500 рибки и изчезват в неизвестна посока.
Среща на сборния пункт с останалите участници в 11.30.
Любомир Панов грабва един чувал и се анихилира.
Останалите чували сме разпределили за две реки. Но два чувала бяха леко омекнали и изпуснали въздуха, поради което последва смяна на реката с друга, по-лесна за зарибяване. Идеята беше да се пуснат рибките по-лесно и бързо, защото есенно време кислородът им свършва за кратко време. Групата на Алан и Веско се изстрелва мигновено и всичките рибки са спасени. Нито една дала фира.
Втората група – от комитета по доставката, претърпя лека промяна. Мишо Цаков изчезна да бачка, но беше подменен от вечно гладния Виктор Стоянов. Най-ужасната новина – беше си забравил храната, което постави цялата акция под угрозата от провал.
Гладни пристигаме на реката и оставяме чувалите - да се темперират.
Последва лека/по представите на Виктор/ закуска:
И се почва гърбенето. Първо се разнасят големите риби – по сто рибки на километър.
Пресипване в две кофи по равно, напълнени с вода от бързеите.
Виктор нагоре, а Мариян надолу по реката.
Ето и два клипа, направени с единствената цел, хората нагледно да видят как протича процеса на зарибяването.
Пресипване на чувалите:
Сипване на вода от бързей:
Големите рибки:
Съвсем естествено – на консултанта по зарибяване/волнонаемен/ се падна най-трудната част. Неудобно излегнат под една дебела сянка - да внимава вторият чувал да не отплува. Угрижен от тази отговорна задача, той дори не успя да заспи, подпомогнат от няколко остри камъка, впити на чувствителни места. А от сянката получи тежко схващане на гърба и задните части.
Последва пресипването на втория чувал в една кофа и Виктор тръгва по реката отново нагоре – над участъка в който е пуснал големите рибки.
Другите двама – с колата четири километра нагоре. Отново темпериране на чувалите.
Пресипване на рибките и газ по реката. По двеста и петдесет рибки на километър.
Ето самата река – новият дом на рибетата.
И рибки на свобода:
Малко са неориентирани още, но бързо ще свикнат:
Това поведение е типично за есенните рибки, тъй като инстинктите им са отслабени. Ето защо е препоръчително есенно време да се зарибяват ниски участъци на реките, с много малко диви риби в тях. Това се проверява от майстори в риболова предварително. Понеже дивачките няма да ги побутват с пръст, а ще ги излапат с удоволствие.
Ето какво ще ядат:
Всеки от участниците в зарибяването разнесе своите рибки точно на два километра нула-нула, и нито милиметър по-малко.
Понеже, веднъж пресипани в кофата, рибките много бързо взе да им свършва кислородът – разнасянето се разви с мълниеносна скорост. Търчане, пресипване, смяна на водата от бързеи – поне десетина пъти, и пак търчане. Чак като понамаляха малко рибките, темпото спадна. Очевидно е за препоръчване двама души да си разделят един чувал на две и да го разнасят, но нямаше достатъчно хора.
По пътя отговорникът по зарибяване беше нападнат и от две злобни кучета - пазачи. Опита се да им обясни колко необосновани са техните тревоги за ценните неща, които охраняват – каквито и да бяха - понеже е зает с други по-важни неща, но те не повярваха. Дори се появи риск за здравината на късметлийските гащи /с които ходи на риболов/, но съвсем мимолетен – понеже в този момент се обади Харата, пред която се е прекланяла не една мечки дори. Впечатлени, кучетата се отърваха с лека уплаха. Ето ги и самите тях, поомекнали вече.
Поеха ангажимент да охраняват реката с новите й обитатели.
Към края на деня се появи още едно леко проблемче. Мариан закъсня на сборния пункт, а беше започнало вече да се здрачава. В район, където мобилните телефони нямат обхват. Понеже винаги има риск по тия реки – да паднеш и да се контузиш нещо, особено ако си с кофа в едната ръка, която внимаваш да не разлееш, а камъните се хлъзгат. Добре че се появи ухилен и щастлив накрая.
Групата на Алан и Веско изпълнява същата процедура.
Ето техния разказ в снимки, без обяснения и подробности:
Веско в действие:
Денят, започнал в 4.30 сутринта, завърши в 9.30 вечерта. Тогава последната група се прибра, защото пускаха риби в далечна река.
Не съумяхме да се почерпим заедно като друг път, поради късния час и умората. Обаче за всеки е последвала най-сладката водка или ракия на планетата – това е абсолютно сигурно. Само който е участвал в такова прекрасно начинание и се е гърбил така – само той знае за какво става дума.
И така, с леки перипетии, премина един чудесен ден, с прекрасни климатични условия и емоции. Няколко почти умъртвени реки отново кипят от живот. По сведения от всички участници – при отварянето на чувалите всички рибки са били живи и здрави и само три рибки са дали фира при разнасянето.
Благодарности за всички Хора, които направиха тази акция възможна. Членовете на клуба, които събраха средства, дарителите и самостоятелните участници. Ето ги и самите тях:
Дарители в акцията на клуба:
1. Светослав Дренски
2. Борето Харалампиев/всъщност вече приет в клуба/
3. Димитър Димитров – Митачето /догодина ще го направим майстор, защото вече е лапнал куката и само предстои да нагълта/
Обърнете внимание – Светослав Дренски дори не е риболовец!!! Просто го изкефи идеята.
Самостоятелни участници в акцията
1. Петър Кюркчиев – Lars и Даниел Тошев
2. Любомир Панов
Допълнително похарчени средства за транспорт от клуба – около двеста лева.
Общо за тази година В акциите на клуба, заедно с неши приятели и съмишленици, са разселени около 32 000 рибки в 42 километра от планинските реки у нас.
Специални благодарности и за служителите и ръководството на развъдника в Тошков Чарк. Както винаги досега те ни дадоха повече рибки, за парите които носим. Защото много добре знаят каква е целта и къде отиват рибките.
P.S.
Направихме този репортаж по-подробен, за да може повече хора да разберат колко усилия и средства се влагат такива акции – с надеждата да ценят и пазят това богатство. То е за всички, които ходят по пъстървовите реки, тъй като зарибените реки са общоизвестни и често посещавани. И повече хора да пускат обратно рибите, които хващат.
Извиняваме се, че този път не обявихме акцията за всички желаещи, но всъщност нямаше достатъчно рибки за нещо по-мащабно. Ние взехме само каквото беше останало и нямаше достатъчно дори за нас и за най-редовните участници в предишните ни акции.
Догодина напролет ще го направим отново - за всички, които желаят.
Надяваме се и самостоятелните участници да разкажат как е минало при тях зарибяването.
Този ден започна по-различно от всеки друг.
Ставане в 4.30 сутринта???? Въпреки добре обоснованите протести на един от участниците.
Събиране на сборния пункт и тръгване по нощите:
Комитетът по доставка на рибите се състоеше от:
Мишо Цаков – завеждащ търговските въпроси
Мариян /starlight/ - отговорник по компютърните технологии
Димо /pitcha/– консултант по зарибяване /волнонаемен/.
Останалите си спяха безгрижно и щастливо в това време.
-1 градуса при пристигането:
Приятна изненада се разкри по пътя до Тошков Чарк – пътят почти оправен. Разбира се – последва и неприятната – водоемчето преди Тошков Чарк – вече се „стопанисва и управлява”. Едни мутри са се вторачили в него, други мутри са им го „отдали”. Поредното прекрасно кътче от природата, оградено с бодлива тел/оградата се строи в момента/ и превърнато в частна собственост.
Но тук темата е друга.
Мишо Цаков разглежда купчинка водни лилии и нещо се чуди????:
Ето самите лилии и борове в мъглата:
Язовир Тошков Чарк – основният развъдник на Балкански Пъстърви у нас.
Приносът на този развъдник и на служителите му, начело с бай Кольо Урумов - за съхранението на Балканските Пъстърви у нас няма какво да го коментираме, защото е добре известен.
Както винаги – посещение на басейните с „тупалките”. Поизтупаха ни представите и мозъците дори ... Ето самите тупалки/гледайте близо до брега/:
Ето и какво се случва под водата:
Леко зашеметени се върнахме към по-прозаичната част.
Чувалите с красавиците и участниците в доставянето на рибките:
Получихме и допълнителен подарък – един чувал със стотина рибки между десет и петнайсет сантиметра. Тазгодишни, от първото люпене през януари. Специално хранени – достигнали чудовищни размери за десетина месеца. Знаехме, че за две години, при идеални условия и храна, Балканските Пъстърви могат да достигнат 300 грама, но не го вярвахме досега.
Те ги и тях:
Товарене на колата и сбогуване с язовира.
Първата доставка осъществяваме по пътя обратно...
Петър Кюркчиев – Lars и Даниел Тошев грабват 500 рибки и изчезват в неизвестна посока.
Среща на сборния пункт с останалите участници в 11.30.
Любомир Панов грабва един чувал и се анихилира.
Останалите чували сме разпределили за две реки. Но два чувала бяха леко омекнали и изпуснали въздуха, поради което последва смяна на реката с друга, по-лесна за зарибяване. Идеята беше да се пуснат рибките по-лесно и бързо, защото есенно време кислородът им свършва за кратко време. Групата на Алан и Веско се изстрелва мигновено и всичките рибки са спасени. Нито една дала фира.
Втората група – от комитета по доставката, претърпя лека промяна. Мишо Цаков изчезна да бачка, но беше подменен от вечно гладния Виктор Стоянов. Най-ужасната новина – беше си забравил храната, което постави цялата акция под угрозата от провал.
Гладни пристигаме на реката и оставяме чувалите - да се темперират.
Последва лека/по представите на Виктор/ закуска:
И се почва гърбенето. Първо се разнасят големите риби – по сто рибки на километър.
Пресипване в две кофи по равно, напълнени с вода от бързеите.
Виктор нагоре, а Мариян надолу по реката.
Ето и два клипа, направени с единствената цел, хората нагледно да видят как протича процеса на зарибяването.
Пресипване на чувалите:
Сипване на вода от бързей:
Големите рибки:
Съвсем естествено – на консултанта по зарибяване/волнонаемен/ се падна най-трудната част. Неудобно излегнат под една дебела сянка - да внимава вторият чувал да не отплува. Угрижен от тази отговорна задача, той дори не успя да заспи, подпомогнат от няколко остри камъка, впити на чувствителни места. А от сянката получи тежко схващане на гърба и задните части.
Последва пресипването на втория чувал в една кофа и Виктор тръгва по реката отново нагоре – над участъка в който е пуснал големите рибки.
Другите двама – с колата четири километра нагоре. Отново темпериране на чувалите.
Пресипване на рибките и газ по реката. По двеста и петдесет рибки на километър.
Ето самата река – новият дом на рибетата.
И рибки на свобода:
Малко са неориентирани още, но бързо ще свикнат:
Това поведение е типично за есенните рибки, тъй като инстинктите им са отслабени. Ето защо е препоръчително есенно време да се зарибяват ниски участъци на реките, с много малко диви риби в тях. Това се проверява от майстори в риболова предварително. Понеже дивачките няма да ги побутват с пръст, а ще ги излапат с удоволствие.
Ето какво ще ядат:
Всеки от участниците в зарибяването разнесе своите рибки точно на два километра нула-нула, и нито милиметър по-малко.
Понеже, веднъж пресипани в кофата, рибките много бързо взе да им свършва кислородът – разнасянето се разви с мълниеносна скорост. Търчане, пресипване, смяна на водата от бързеи – поне десетина пъти, и пак търчане. Чак като понамаляха малко рибките, темпото спадна. Очевидно е за препоръчване двама души да си разделят един чувал на две и да го разнасят, но нямаше достатъчно хора.
По пътя отговорникът по зарибяване беше нападнат и от две злобни кучета - пазачи. Опита се да им обясни колко необосновани са техните тревоги за ценните неща, които охраняват – каквито и да бяха - понеже е зает с други по-важни неща, но те не повярваха. Дори се появи риск за здравината на късметлийските гащи /с които ходи на риболов/, но съвсем мимолетен – понеже в този момент се обади Харата, пред която се е прекланяла не една мечки дори. Впечатлени, кучетата се отърваха с лека уплаха. Ето ги и самите тях, поомекнали вече.
Поеха ангажимент да охраняват реката с новите й обитатели.
Към края на деня се появи още едно леко проблемче. Мариан закъсня на сборния пункт, а беше започнало вече да се здрачава. В район, където мобилните телефони нямат обхват. Понеже винаги има риск по тия реки – да паднеш и да се контузиш нещо, особено ако си с кофа в едната ръка, която внимаваш да не разлееш, а камъните се хлъзгат. Добре че се появи ухилен и щастлив накрая.
Групата на Алан и Веско изпълнява същата процедура.
Ето техния разказ в снимки, без обяснения и подробности:
Веско в действие:
Денят, започнал в 4.30 сутринта, завърши в 9.30 вечерта. Тогава последната група се прибра, защото пускаха риби в далечна река.
Не съумяхме да се почерпим заедно като друг път, поради късния час и умората. Обаче за всеки е последвала най-сладката водка или ракия на планетата – това е абсолютно сигурно. Само който е участвал в такова прекрасно начинание и се е гърбил така – само той знае за какво става дума.
И така, с леки перипетии, премина един чудесен ден, с прекрасни климатични условия и емоции. Няколко почти умъртвени реки отново кипят от живот. По сведения от всички участници – при отварянето на чувалите всички рибки са били живи и здрави и само три рибки са дали фира при разнасянето.
Благодарности за всички Хора, които направиха тази акция възможна. Членовете на клуба, които събраха средства, дарителите и самостоятелните участници. Ето ги и самите тях:
Дарители в акцията на клуба:
1. Светослав Дренски
2. Борето Харалампиев/всъщност вече приет в клуба/
3. Димитър Димитров – Митачето /догодина ще го направим майстор, защото вече е лапнал куката и само предстои да нагълта/
Обърнете внимание – Светослав Дренски дори не е риболовец!!! Просто го изкефи идеята.
Самостоятелни участници в акцията
1. Петър Кюркчиев – Lars и Даниел Тошев
2. Любомир Панов
Допълнително похарчени средства за транспорт от клуба – около двеста лева.
Общо за тази година В акциите на клуба, заедно с неши приятели и съмишленици, са разселени около 32 000 рибки в 42 километра от планинските реки у нас.
Специални благодарности и за служителите и ръководството на развъдника в Тошков Чарк. Както винаги досега те ни дадоха повече рибки, за парите които носим. Защото много добре знаят каква е целта и къде отиват рибките.
P.S.
Направихме този репортаж по-подробен, за да може повече хора да разберат колко усилия и средства се влагат такива акции – с надеждата да ценят и пазят това богатство. То е за всички, които ходят по пъстървовите реки, тъй като зарибените реки са общоизвестни и често посещавани. И повече хора да пускат обратно рибите, които хващат.
Извиняваме се, че този път не обявихме акцията за всички желаещи, но всъщност нямаше достатъчно рибки за нещо по-мащабно. Ние взехме само каквото беше останало и нямаше достатъчно дори за нас и за най-редовните участници в предишните ни акции.
Догодина напролет ще го направим отново - за всички, които желаят.
Надяваме се и самостоятелните участници да разкажат как е минало при тях зарибяването.
