Relax Trophy International 2017 или за цената на един урок
Материалът е любезно предоставен от Димитър Тодоров.
“Когато един равнинен водоем е с максимална дълбочина около и под 8-те метра, тогава риболовът пролетно време обикновено се случва на по-плитко от третия метър.“
Майк Маккелънд
Тези думи на Чичо Майк не ми даваха мира от самото начало на Турнира. Все ми се струваше, че нещо пропускам. Днес, от позицията на изминалите дни виждам нещата по-ясно, правдивостта на максимата от по-горе и грешките си – също, но да караме подред.
Разказвах вече веднъж за миналогодишното трето издание на Relax Trophy. Тогава ми хареса много, а този път – още повече! Може да се каже, че вече определено съм пристрастен. Правилата са ясни и справедливи. Три манша от по 9 часа в три поредни дни. Отборите от двама души имат право да представят за измерване 5-те си най-добри бели риби за всеки ден. Значение има само дължината, сантиметър – точка, без бонуси за линеен размер. При равен резултат по-напред е отборът с по-висок среден размер на рибите си. Звучи просто, но , оказва се, никак не е лесно да уловиш 5 мерни риби във всеки от трите дни, та били те и пролетни. Знаем това от предишното си участие. Тогава с с един посредствен ден без уловена риба, втори доста добър ден и трети с 4, но не големи риби, станахме 42-ри от 47 лодки. Значи целта за тази година е да успеем да срещнем нашите 5 риби във всеки от трите дни, а ако имаме „бонуси“ сред тях – добре дошли!
И така, в началото бе тренировката. Във всяко начало е така. Водоемът се размрази доста късно след студената зима и подложи търпението ми на изпитание, но ето че влязохме в март и ледът остана зад гърба ни. Направих три последователни излета през седмица – в първия правих записи за карти, а в останалите два лових риби. Може да се каже, че ловихме добре – аз и партньорът ми за тренировките – Стефко Петров. Март се случи хладен и доста време температурата на водата се колебаеше около 6-те градуса, а седмица преди началото на Турнира бе 8 градуса и половина. По време на тези излети намирах рибите подредени класически „по релефа“ на дълбочини от 6-те до 2-та метра, но повечето и по-големичките риби бяха между 4 и 5 метра. Канавки, джобове, отчетливи прагове, леки възвишения, наветрени брегове – всички типове „релеф“ работеха повече или по-малко. Така се случи, че и трите ми тренировки бяха в хладни, ветровити дни и се прояви силно модела на „наветрения бряг“. При равни условия хищника излиза на наветреният бряг, този шаблон работи силно на различни затворени водоеми, тук също не правеше изключение. Въоръжен с тези два модела – „риболов по релефа от 5 до 2-та метра“ и с „наветрения бряг“ в четвъртък вечер с моя приятел и партньор по лодка – Стефчо Търновски, се озовахме на брега на Радута лейк. От лежерната атмосфера на миналите посещения не бе останала и следа – много хора, лодки, въдици и леко напрежение във въздуха.
31-ви март, 7.30 часа сутринта
Този път останахме да нощуваме в базата на Езерото – приятни условия – спестихме излишен път и заредени с достатъчно кофеин се наредихме в събирането за жребия!
Бях решил изначално, че няма да оставя Стефчо да тегли отново, а ще си пробвам аз късмета. Дори имахме начертан „оптимистичен“ и „песимистичен“ вариант за жребия – до 15-то и по-далечно място на тръгване. Чувам името си ясно, намигам на партньора си и тръгвам решително към масата с торбите.
Харесвам една по-предна, после я оставям и вземам втора от задният ред. 50-ти подред от общо 55 лодки !?? Избива ме на смях, а Стефчо казва, че „последните ще станат първи.” Хубавото е, че поне вторият ден ще стартираме рано (в обратен ред). Гидът на Езерото – пак Стефан – ни пожелава успех и маха с ръка за поздрав. Знае много, говори малко и действа бързо – мой тип човек, професионалист, ще ми се да познавах повече от този вид.
Не знам къде са наистина големите риби. По мои наблюдения би следвало да има повече от тях в големите и по-дълбоки зони на Прясна и Стената и по-малко в по-плитките заливи при Хотела, село Сарулещи и зоната с Острова. Но пък и пресата е сериозна в първите два залива, затова решаваме, че въпреки късния ред на старта, ще избягаме от тарапаната първо максимално на юг – към Стената, а после ще се качим и доста на север в заливите на Сарулещи и плитката зона с Острова.
За моя изненада около Стената е тихо, само 4-5 лодки се щурат по самата стена и не ни пречат да облавяме „релефа“ в дълбочина, които съм набелязал предварително по картата си.
В този ден, петък, преминава лек хладен фронт, вятърът е студен от изток – и налягането се качва с десетина Hpa в рамките на деня. Мисля си, че дълбочини между 5 и 2 м са ок и позиционирам лодката леко косо спрямо вятъра и красива канавка в брега. Празно кълване при едно от първите замятания, вятърът е сериозен и това ми допада – трудно за нас, трудно и за конкурентите.
Въпреки това минават повече от два часа до първата риба. Отбелязвам аз с приличен мъжкар над 50-те см, зелен поролон-разузнавач и по-лека от нужното за условията глава, отчитайки студения фронт и повишението в налягането. Конкурентите се мотат около съоръжението с помпите или са излезли едва ли не на брега, по цимента на Стената!? Не ги разбирам тия хора, толкова близо до брега, какво търся там, освен някоя случайна мишка? Забелязвам, че това е масов модел – 4 от 5 лодки се позиционират на 3-5 метра от брега и ловят успоредно на него с лайтови въдици, глави 2-5 грама и ситен силикон. Хмм..има някакво куче, заровено там. Вече по обед – местим се по план на запад и в брега намираме интересен джоб с полегат склон от едната страна. Заставаме така, че за всеки от двама ни да има по нещичко и след 2-3 подавания Стефчо засича „по интуиция“, а аз се правя, че си бъркам в носа, докато тихо потапям кепа от страната на лодката, която околните не виждат. Рибата му е красавица, налята женска риба около 60-те см, харесала си малко зелено шадче, което той нарича интимно „Калоянчо“? Ако щеш и Митко му викай, само повече риби да ловиш с него!
Забелязвам, че метеоролозите пак не познаха – фронтът е значително по-кратък от обещаното и още около обед облачността започна да се разкъсва, вятърът стана ветрец и Слънчо напече силно. (Не обичам слънчево време, аз съм дете на Вятъра и Облаците. Добрата облачна покривка ни дава свобода в техниката, докато слънцето ни ограничава. Оказа се, че ако Слънчо ограничава мен, то дава криле на друг един тип риболовци, но това го разбирам едва сега, след края на Турнира.
)
Ние сме добър екип, защото сме доста различни по стил риболовци, Стефчо е много добър с воблери на затворено. Затова леко го побутвам към тази тема и сякаш на шега той сваля от прилежащото склонче нова риба – палаво мъжкарче – на Salmo Хорнет 4 см FT! Няма още 13 часа, а вече направихме 3 от 5 те си риби, не е зле, а? Сигурно някой от малките богове от Света на Диска ни е чул и се е ухилил злобно, защото вятърът падна съвсем, слънцето изпече неприятно и рибите спряха да кълват. Тръгнахме на дълъг курс на север, като спирахме на всяко по-интересно място. Знам джобче в брега със „сигурни мишлета“ по 45 -48 см. – не са там. Знам и „точката с трофеите“- вече е ощракана многократно и времето там е загубено. В големия залив на Прясна има класически Нос (point) с изобилие от „релеф“ по него – имам там една канавка, по която вече няколко пъти срещам риби или поне кълванета!? Да, обаче се пада по курса на лодките и от няколко часа насам десетки лодки са минали върху „моите риби“ (strong boat traffic) и те не искат да кълват! А румънците продължават да ловят масово „в брега“, ама съвсем в брега, на плитко и драскат с глави по 4 грама. Дали се крият от товара на силния трафик с лодки или има нещо друго?
(Водата днес е 10.5 градуса и имам чувството, че мръстенето наближава, но още не е започнало класически. Мъглив междинен период на съществена промяна в поведението на бялата риба.) Носим се бавно на север, а часовете летят като за хора, които нямат време. Лека песимистична нотка ме обзема, когато малко преди края се настаняваме отново „по релефа“ в участък, в който и преди сме сваляли риби в дълбочина. Вече сме в края на деня и като че ли отново започва да раздухва ветрец, този път „вечерният бриз“. Не се колебая в избора си – монтирам моя доказан бияч – зеления поролон-разузнавач, в разцветка „костурче“ и в двадесет минути свалям две добри риби „по релефа“ от 3-4 м дълбочина в 17.30 и 17.52 часа, а Стефчо отразява празно кълване! Сега няма време за мислене, пускам вода на рибите в живарника и – газ!- в търсене на съдийската лодка, за да отчетем и освободим рибите. Да! Първият ден е зад нас, а ние изпълнихме тази трудна задача – да срещнем нашите 5 риби – доволни сме и двамата.
Вечерта след такъв ден е особено приятна с биричка в ръка. Стефчо ровичка в багажа и селектира набора си за следващият ден, а аз малко замотан от алкохола и слънцето, решавам, че бялото на ратлин за $ 20 не е най-добрият цвят. В класирането за първия ден сме 33-ти, средата е доста гъсто населена с близки резултати, всяка риба е с цената на злато.
1-ви април, сутринта
„И какво, Майки, ти въобще ли не ловиш рибите на дълбоко, та там има адски много риби?“, пита Ал Линднер. „Ааа, ловя ги, но това ми коства доста повече време. Време, което в едно състезание нямаш. Защо да ловя (пасивни) риби на дълбоко, когато на плиткото има толкова много (активни) риби ,които само чакат да им подам!?”, смее се Майк Маккелънд.
Следя прогнозата за времето внимателно от началото на седмицата. Тя е последователна и не се променя, което означава, че ще се осъществи с голяма вероятност. За 1-ви април, събота, слънчево, ясно и тихо време – най-неприятното ми за риболов. Колко силно се отразява психическата настройка на резултата от усилията ни! Аз бях от самото начало кисел, не на кеф, рибите усещаха това и ми се подиграваха – пощипване, празно кълване, отхапана опашка.А Стефчо си ловеше добре. Започнахме отново от джоба при Стената, като в бързо темпо партньора ми свали рибки под 50-те см. Мина съдийската лодка – премерихме, освободихме ги и на репликата ми „малки, но някакво начало“, гида Стефан отвърна – „по-добре малки, отколкото никакви“. Много вярно.
Направихме няколко смени на позицията и при поредната, този път съвсем в брега, имам отчетливо кълване, при което задържам сериозна риба за няколко секунди и тя се откача! Пфу! 11 минава, вятърът пада съвсем, а с него и настроението ми. Обикаляме, търсим, ловим и…нищо.
Тук-там виждаме екипажи да свалят по-някоя мишка в брега, но „това не е нашата игра“. Аз настоявам да търсим риби в дълбочина по релефа! А температурата днес вече е 11.5 градуса. В следобедните часове се наместваме пред ивица шавар на около 4.5 м дълбочина. Вземали сме някоя риба тук, виждат се на сонара, но не искат да кълват.
(„Значи, разказва чичо Майк, рибите в различни позиции по релефа имат различно настроение. Представете си един отчетлив ръб със стръмен склон и полегата, плитка част към брега с трева, камъни, шавар. Рибата в основата на склона (deep down) е пасивна риба, може да дреме дълго там, но веднъж взела решение да се вдигне към ръба (edge), тя вече е активна риба там. По този ръб в активното си състояние тя (стадата от риби) се придвижва/т хоризонтално по ръба и е лесно да бъде уловена, затова класически шаблон е да се търсят активни риби горе по ръбовете. В един момент хищникът решава да ловува на плитко и ятото се разпръсква по плиткия бряг в търсене на плячка. Отделните риби са все така активни, но са самотни риби, ловят се тук една, там друга. Добре е да знаем къде с каква риба си имаме работа за да подходим правилно към нея.“)
И така, стоим си ние със Стефчо на дълбочина 4 метра и отстояние от брега около 30 м, когато от юг бавно се примъква невзрачна лодка под наем с две момчета, които определено не са сред фаворитите или поне не ги познавам като такива. Виждат ни, че стоим на дълбоко, затова без да се помайват те застават на 3 метра от ивицата с шавар и почват да подават леки глави почти успоредно на нея. „Тия са прихванали доста от щукарския риболов“, мисля си аз, обаче конкурентите бързо ме оборват с една, втора, трета риба. Имат и добър екземпляр от доста плитка вода, абе с две думи добре си ловят, а ние с г-н Петров „зяпаме гарги“!?
Стефчо се изнервя, че онези ловят, а ние блеем, затова ги обхождаме леко зад гърба и заставаме на приятно южно склонче, пак според моя маниер „по релефа“ – гледам сонара през цялото време и търся най-доброто позициониране, а другите просто се бухат „в тревата“.
С малко късмет Стефан сваля от склончето добра риба на зеленикавия „Калоянчо“, вече е 16 часа. Оставяме конкурентите да ловят на спокойствие и продължаваме по плана си, аз все още съм без риба в ръката. 17.30 часа е, напрежението расте, когато се появяваме на любимият ни „релеф“ – спаси ни вчера, защо да не го стори и сега? Няколко минути след това приятелят ми казва – „някой ме тръкна“ – подсича леко и вади добра риба на поролон! В последните минути ме обзема гореща вълна спортна злоба – аз да нямам една риба за цял ден в ръката – няма да стане тази! Монтирам един от биячите си на лека глава и подавам леко косо на ъгъла с острия склон в брега – остро кълване, което от сутринта чакам и моята първа и последна, най-добра за екипажа ни риба за деня! Отбелязах, дявол го взел, но вече е 17.50 часа и май пак трябва да летим към финала!? Хе-хе, Стефан сяда на пода на лодката, а аз се ухилвам като малко палаво дете, обичам тази част от играта!
Уморени сме доста, но организаторите са поканили професионални бармани, които с отиграни движения подхвърлят бутилки из ръцете си и поднасят екзотични коктейли. Харесва ми, вземам един и се размазвам на пейката, а моят човек се оглежда наоколо, замечтан в спомена за прасето от миналата година. Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив.
В класирането май сме на 29-то място. Доста хора са половили добре днес, има отбелязани истински трофеи, но и мнозина от фаворитите прелетяха ниско над черешите. Всеки играе своята игра – ние сме стабилно в средата с новите си 5 риби, а момчета, с които се боричкахме в шавара са втори!? Хмм.. Имаме натрапчивото усещане, че нещо пропускаме, но..сънят идва бързо.
2-ри април, неделя, сутринта
Решаваме този път да не слизаме надолу, а да играм само северно, в по-плитката част, но и по-далеч от шумотевицата. Проверяваме една, втора точка, тази с готиния релеф също..риби няма, но сутрешният ветрец става вятър – аз се ухилвам, а Стефчо се чувства кофти. Обсъждаме помежду си и вземаме решение да търсим само „плитки“ точки – компромисно около 2-та метра, водата вече с температура 12.5 градуса!
Отдалеч харесвам интересна канавка по плитко, полегато склонче и позиционирам лодката така, че да ловим напречно на вятъра с лек корем на линията. На мен така ми е отлично, а на Стефан не му харесва. Моля го за 10 минути търпение и преди да си отворя устата отново, той казва „Остро празно кълване на средна дистанция, но този корем ми го прахоса! Долови я тази.“ Слушам и изпълнявам! Обожавам да ловя с вятъра, аз съм Речния човек, по Реката винаги има някакъв вятър, затова подавам в указаната посока, задържам леко пропадането на линията и..бам-бам – рибите всъщност са две, събирам ги бързо! Май че днес е моят ден..
Докато ние нескрито се радваме, покрай нас се промъква тихичко лодката с ентусиастите (молдовци?) от предният ден. „Тия пък колко риби искат да измъкнат от една проста, плитка точка“, мисля си.., а после и – „Дали да не запаля, да ги изпреварим рЕзко и да заемем точката им – от спортна злоба и за да ги разстроим!?“ Не, ние не сме такива, не е това играта ни..,а трябваше да бъде!
Ха натук-ха натам, заставаме отново на вчерашните си следобедни точки – молдовците пред тръста, а ние по наветрения южен склон наблизо. Ловя с вятъра, за да се чувства Стефчо по-добре и сравнително лесно свалям прилична риба по вятъра с бял поролон и лека глава. Трета риба. Дотук добре..Добре, обаче и concurentilor свалят една рибка, после втора, а когато след малко минава съдийската лодка за предаване и теглене на рибите, вадят от водата и кукан с 5 или 6 мишки. Значи отново добре са половили, докато ние сме се мотали насам-натам, хм..Съдийската лодка се отдалечава, ние се примъкваме от северната им страна и започва едно леко надиграване. Леко е, защото те си ловят като пичове по една риба на всеки 15-20 минути, има и добри екземпляри, а ние само гледаме като деца в сладкарница, сменяме позиции, ъгли и..не ловим!? Стефчо яко го хапе нервата, мен също, защото вече минава 16 часа (днес се играе до 17ч), а ни трябват още две риби! Напъплят ни нови две лодки от двете страни, но правилото за 40-те м дистанция ги спира да не влязат в трюма ни. Ние сменяме позиция още по-близо и почти успоредно на брега и кълванетата не закъсняват. Да, обаче – празни! Остри празни, подръпвания празни, контакти..засичам едно по-изразено и вадя..каракуда като футболна топка,закачена за опашката!? Пфу! Откачам я дискретно под водата, та да не се излагам (много)
. 16.15 часа, почесвам се малко и монтирам последния оцелял от любимия си цвят поролони – бледо кафеникав с лека глава. Няколко подавания, поредното съвсем в шавара и – цък! – черно мъжкарче около 50-те! Ех, най-накрая. Приятелят ми прави невъзможното да отбележи една – първа и последна риба – сменя радикално цвета и поведението на примамката и резултатът е налице. 16.45 часа – 15 минути преди края Стефчо взема 5-тата ни риба! Няма такова напрежение, казвам си, не съм играл досега толкова драматично!!
Излизаме от водата, а там – суетня. Дърпат се лодки, обсъждат се риби, смятат се точки. Пием дълги и сладки силни кафета и се радваме на топлината на вечерното слънце. След малко напрежението ще приключи.
Ние сме в средата на класирането, 25 -ти от 55 лодки, в по-добрата половина. А момчетата, срещу които се боричкахме два дни и ни показаха как се лови „на езеро пролетта“ – с най-висок среден резултат изпреварват професионалистите с големите риби и заемат първото място! Победители! Браво! Значи можело и „обикновени“ риболовци с много хъс и правилна тактика да победят хора със скъпи лодки и стотици часове на този водоем. Харесвам такава борба и интрига, истински Турнир!
За жалост свършва и всички се разотиваме по Пътя си. Всеки със своите уроци, впечатления, и желание за нови срещи и предизвикателства на вода.
Благодарност на всички, замесени в това начинание! Благодарим на Робърт Боанца и хората с него, на гида Стефан и Raduta lake, на нашия спонсор FilStar, който помогна силно за осъществяването на тази авантюра и не на последно място – на нашите семейства, които ни обичат и поддържат в страстта ни към риболова. Благодарим Ви!
P.S. Догодина – пак от същото, но в по-голяма чаша!
Този и още много други материали можете да прочетете в нашия FilStar блог.