Реката ни посрещна с ниво, около метър над обичайното, вследствие на проливните дъждове от предишните дни. Но не беше мътна, слава Богу. Веднага след пристигането при нашите приятели от http://www.gostilna-vovko.si/ с Никола слязохме на реката, тъй като имахме близо 3 часа до мръкване. Не след дълго се хвана и първият кленчок:
Последва расперче:
След което нещата се позакучиха. Обиколихме с разузнавателна цел няколко места, но навсякъде рибите не бяха особено активни. Имаше подгонвания, почуквания, но не се закачаха. Никола изтърва няколко риби, докато аз хванах още един мъник:
Слънцето тръгна да залязва:
Стана късно, бяхме гладни и изморени след 850-те километра, но все пак отидохме до още едно място наблизо, където и друг път съм хващал прилични риби. Този път излезе пак един дребосък:
С буквално последното хвърляне за деня удари обаче този хубостник:
На другата сутрин с Никола в 6:15 бяхме на реката. Ето го с първата му словенска риба, клен около 25 см:
После дойде и моят ред:
Никола с распер:
Дойде време за закуска. Подкрепихме се доволно, помотахме се и към 10:30 бяхме отново на реката, нагоре по течението, посока Любляна. С първото хвърляне ми удари тази красавица:
Никола не остана по-назад и ги почнА:
Пребори се и с една по-едричка:
Докато аз си играех с някакви малчугани:
Николчо дръпна напред с две рибки:
Като нищо щеше да ме пречука по бройка, само благодарение на високите ми ботуши, с които нагазих малко по-навътре, успях да изравня резултата:
Не разбирам от ихтиология, затова моля някой да ми каже дали тази черна пъстърва е от друг вид или какво.
Имаше и дребни:
Както и по-големички:
Към 14 ч. приключихме с риболова и тръгнахме на концерт. В Любляна се поразходихме, пихме бири, вечеряхме и се отдадохме на голямото удоволствие да гледаме и слушаме Боб Дилън на живо.
Втората сутрин, петък. Никола поведе с 5:0:
Трябваше да мине близо час, в който бях само фотограф и помощник при откачането на рибите, преди и на моята улица да изгрее слънце:
Имах и две откачени риби, които направиха зрелищни скокове над водата.
Към 14 ч. оставих Никола и баща му да обядват и да разгледат един от многобройните замъци покрай реката, докато аз продължих с риболова. В отсъствието на конкуренцията хванах 4 рибки
- един клен и три пъстърви. Това се случи пред тази кулиса:
След като оставихме братовчеда в хотела, с Никола се върнахме на реката. Всъщност първо отидохме на един неин приток, дълъг 3-4 километра, но държащ доста прилични риби. Успях обаче да хвана само една, а Никола имаше няколко откачания.
Върнахме се на голямата река, която вече бе спаднала с почти метър, така че риболовът стана доста по-интензивен. Замятам - удар, повеждам, откача се, следва по-слаб удар, повеждам, пак се откача. На следващото хвърляне:
И пак една черна:
Дребосъкът е много лаком по онези места:
За съжаление всичко си има край, така и този риболов в Словения. В събота, на тръгване, спряхме за час на едно място, където вреше от риба. Никола хвана три или четири, не го снимах, защото бях нагазил навътре, а той ловеше от брега. На мен ми се закачи само една:
Догодина пак ще отида!
Гледам само на блесни и по-малко на воблери са взимали рибките 