Fishing Mania Форум

Здравейте колеги!
Имам няколко глупави въпроса и един мерак, които ме тормозят от известно време та реших да ги споделя тук.
Често пътувам в Гърция и съм се нагледал на еднa приказнa карстовa рекa в южната част на Епир, която си има само клен и плаче за балканска пъстърва. Имам желание да се опитам да зарибя някой малък участък. Въпросите са няколко:

1. По мои впечатления в тази река никога не е имало пъстърва. Качеството на водите обаче съм сигурен, че отговаря на изискванията - постоянно течащи, богати на кислород планински води, пълноводни, с много вирове. Въпросът ми е дали балканката би се адаптирала към води в които не е била никога ендемит?(Някъде четох, че реката за зарибяване трябва поне да е била обитавана от балканска пъстърва някога във времето)

2. Какви поразии би нанесло едно такова зарибяване на тамошната водна екосистема при добро развитие на балканката? Въпросният местен клен е много чист и е нещо като местен деликатес в таверните наоколо. Знаем, че кленът и пъстървата съжителстват успешно, но все пак...

2. Разстоянието до реката от София е ок. 700 км, или ок.8-9 часа път. С оглед на това ми трябва зарибителен материал от рибарник, който е по пътя нататък - т.е. Перник, Дупница, Благоевград, Симитли, Сандански и около тях. Някой има ли информация за такова място?

Морално-правовите аспекти за това защо там, дали не попадам под някой гръцки закон и т.н. ги оставям за своя сметка.

Прилагам малко снимки на красотите:

По пътя към Кулата рибарник за балканки няма , най -близкия е тошков чарк, всичко е само шаран надолу и май в сандански имаше амариканки по пътя за попина лъка.
Другото си е твоя морална дилема, на мен не ми пука вече ако смятам, че ще направа добро, то си е до кохонес

Най-добре е да поръчаш един специализиран камион със зарибителен материал Salmo Trutta Fario от Дания, хем всичките ще оцелеят до дестинацията, хем това е същия материал, който се внася и в България за развъдниците.Ако ги караш от България с неспециализиран танспорт, на 700 км от Кулата ще докараш основно мърша. Хвърляш 20-30 хиляди 3-см рибки в реката, и от догодина почваш да береш...

Явно ще бъде трудна задача с български рибарник. Сега намирам информация, че в северната част на Епир, в най-планинската част има пъстървови реки, както и рибарници, които гледат дъгова. Ще се рови очевидно в района там някъде с надеждата да изскочи и балканка като материал. Това е на ок. 200 км. от въпросната река така, че е съвсем по-човешки шансът да оцелеят.
Вариантът с камион от Дания го изключвам, че все пак само на моя джоб разчитам в случая.

Jorando написа:Явно ще бъде трудна задача с български рибарник. Сега намирам информация, че в северната част на Епир, в най-планинската част има пъстървови реки, както и рибарници, които гледат дъгова. Ще се рови очевидно в района там някъде с надеждата да изскочи и балканка като материал. Това е на ок. 200 км. от въпросната река така, че е съвсем по-човешки шансът да оцелеят.
Вариантът с камион от Дания го изключвам, че все пак само на моя джоб разчитам в случая.

Ако няма преса на мястото , ако не водиш приятели, не казваш дори и на жената къде е то, шанса е мнгоо голям , но ако кажеш , всичко свършва за една година, макс за две, вервай ми !
Дъговата става бързо дебела и се дърпа добре, но е ялова , хвърляш хиляда , няма да станат 1001 никога.

Ако решиш да се допиташ до местните власти, със сигурност няма да ти позволят. Не знам откъде ние хората имаме такова желание да се месим в екосистемите, съществували милиони години и оцелели без нас. Зарибяването в последно време ни е станало национален спорт, както при гърците стачкуването. ОПАЗВАНЕ, при това на МЕСТНИТЕ видове. Това е единственото, което трябва да се прави. Не една и две гениални инициативи от подобен характер са завършили катастрофално -
1. Наличието на дъгова пъстърва в нашите реки.
2. Виолетки
3. Костур
4. Слънчева риба. Ако не се лъжа се е появило под личното давление другаря тодАр живков.
В Австралия е подобно положението с шарана. 4-5 размножителни цикъла годишно, максимален размер 150-200гр, унищожава всичко местно и т.н. Случки до утре мога да ви изреждам.
Сега ще ме нападнете, като кажете, че костура и дъговата пъстърва видиш ли били страхотни за ловене и консумация риби. Спор няма, но МЯСТОТО ИМ НЕ Е НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ. Разни индивиди преди години питаха дали можело да се зариби с бас в България. Може, разбира се...завъдете още един хайверояд и после не питайте къде отиде рибата!!! В ловните форуми също съм попадал на подобни безумия, които звучат още по-абсурдно. На който му се ловуват гепарди и слонове, да ходи в Африка.

Аз съм на мнение, че гепардите и слоновете въобще не трябва да се ловуват, но това е друга бира.
Нямам никакво намерение да посявам дъгова пъстърва където и да било. Говорим само и единствено за балканска. Разбира се затова и споделям тук за да получа мнения най-вече по въпроса дали наличието на балканка ще дебалансира сериозно една речна екосистема. Не бих правил все пак сравнение между нея и костур или слънчак, които са бързомножащи се и устойчиви като хлебарки видове, които изместват сериозно другите популации. Балканката е доказала, че може да съжителства с другите риби като оставя достатъчно място и храна за съседите.

Е, можеш сам да си отговориш - в Стума покрай притоците можеш да хванеш и балканка, и американка, които прекрасно си съжителстват с кефала. Друг е въпросът, че кефалът набива нагоре само през мръстенето, защото долу хранителната му база е по-богата, а и като шаранова риба издържа на всякакви температури, докато пъстървата, като я напече, забива нагоре..

Това имам предвид. В средното течение на доста реки кефалът и пъстървата са си дружки. И кефалът е доста повече всъщност поради това, че е всеяден и съответно по-приспособим в оцеляването. Докато малко да се размъти водата с някоя гадост и балканката изчезва.

Ами ти прецени за замътванията, ти познаваш реката, виж има ли притоци, които да вкарват масово земна или скална маса...И има ли достатъчно камъняк по дъното, където да се крие храната на пъстървата. А също и тя, при нужда. Макар, че на Драговищишката река при вливането в Струма с очила под водата съм гледал десетки пъстърви, които си стояха на чисто пясъчно дъно...

Дъното е като килим от камъни както се вижда на снимката. Водата е с постоянен състав без някакви големи притоци. Районът там е слабонаселен, няма граждани с подчертан тен с каруци и мрежи, а речната риба за гърците както знаем все пак е втора ръка работа.

Е Значи си на коня...

Колега, а какви местни видове риби има в тази река? Ако няма пъстърва сигурно има някаква причина. Може да не е с подходяща температура, киселинност, хранителна среда и т.н. Ако има може спокойно да зарибяваш. Основните местата със зарибителен материал в БГ са "Тошков чарк" и "Чудните мостове". Има разбита се и други, но по твоя път не знам дали има! Рибетата издържат по 7-8 часа в чувалите (може би до 10 часа)

Рибетата издържат по 7-8 часа в чувалите (може би до 10 часа)

Готов ли си да се обзаложиш на равностойността по две?

milen_ilchev написа:Колега, а какви местни видове риби има в тази река? Ако няма пъстърва сигурно има някаква причина. Може да не е с подходяща температура, киселинност, хранителна среда и т.н. Ако има може спокойно да зарибяваш. Основните местата със зарибителен материал в БГ са "Тошков чарк" и "Чудните мостове". Има разбита се и други, но по твоя път не знам дали има! Рибетата издържат по 7-8 часа в чувалите (може би до 10 часа)

Милене, добре е, че споделяш опита си в зарибяването, тъй като това всичко е на базата на практиката от взимането на чувалите от Тошков чарк, транспортирането им до вашия вилает и разселването им. Като смятам сега, вярно сте отишли до срок от 10 часа при съвместното ни зарибяване. Преди няколко години помагахме на горските да зарибят Централен Балкан, тъй като нямаха достатъчно хора и ни се обадиха да помогнем. Количеството риби бяха 125 000 бройки. Беше някъде през август. Урумови бяха пакетирали рибата в 3 часа след полунощ и около 6 и 30 - 7 часа я бяха докарали в Розово с един бус. Оказа се, че половината от местните зарибители, които уж трябваше да дойдат, са възпрепятствани заради предизборна среща с някакъв ганьовски политик, не помня вече кой точно. Останахме в намален състав, та разнасяхме чували докъм 19 часа. Понеже зарибявах последната рекичка, около 15-20 процента от балканките бяха умрели. Но останалите се заселиха успешно там. Тоест, едно 15-16 часа са издържали. А бяха от по-едричките, по 8-9 санта.
Колкото до колегата, който иска да зарибява в Гърция, първо бих го посъветвал да си намери други реки в региона, където има пъстърва и да лови там. А реки има достатъчно, аз самият съм ходил в тази посока няколко пъти. Второто - нека се осведоми дали в някой по-горен участък на въпросната река американките не се разплождат по естествен път. Тъй като съм чел доста за това, попаднах на доста публикации, че в определени реки в Гърция американката се размножава от само себе си, въпреки схващането, че в Европа тази риба не може да се репродуцира в естествени условия. Впрочем колегата може да се консултира със Станислав Мънков по този въпрос. Преди време Мънков беше завел на една река в Гърция австрийски специалист по пъстървата, който установил, че американката в реката е резултат от естествено хвърляне на хайвер и оплождането му (не мога да кажа по какъв начин го е установил, Мънков знае и може да даде яснота по въпроса, но ми каза, че според учения това са местни, родени в реката риби. Разбира се, може да са сложили рамки с вече оплоден хайвер, както се люпят в люпилните). Ако искаш да зарибяваш легално, първо трябва да говориш с кмета и общинските власти по този въпрос. Абе, голяма беля е. Но след като в този участък от реката няма пъстърва, твърде е възможно да има проблем с ред фактори на водата. Подобни реки като тази на снимката съм виждал на други места, малко по на север от Епир, там има и американка, и балканка. Най-добре си намери някоя река с пъстърви и си лови там, като ги връщаш обратно. Хем ще си направиш кефа, хем и рибите ще си останат в реката за следващия път. Поздрави и наслука!