Квалификации по риболов на басс на езерото Тенкилър в шата Оклахома
Публикувано на: Пет Авг 05, 2016 10:04
Здравейте!
През месец Май участвах в щацките квалификации на Колорадо по риболов на басс,успях да се класирам второ място и вход за националните състезания през 2017.
Също така взех солиден чек от Тойота, спонсорство от HUK Геар и Lowrance и накрая спечелих джакпота на състезанието. В състезанието взеха участие 58 състезатели от седем различни клуба от Колорадо.Кваликациите се проведоха под контрола на БАСС националната лига.
Състезанието се проведе на езерото Тенкилър в шата Оклахома, малко повече за езерото, голямо е около 13000 акра, като цяло езерото има много и различна структура подходяща за риболова на басс, като например заляти от водата храсти, дървета, пънове, каменисто дъно, изкуствено направена структора, която позволява на басса и други риби да се крият в нея.
Разстоянието от Денвър до езерото е около 800 мили, не ми се караше толква наведнъж и реших да спра по средата и да си взема хотел, и на сутринта да продължа отпочинал и свеж.
Пристигнах в Неделя следобед взех си бунгало след което вечерях и започнах да си подготвям въдиците и риговете за следващият ден, който ще ше да бъде трнировка. Плана който имах в главата ми беше да търся малката уста басс, като използвам финес техники като дропшот, уаки риг, нед риг, като го търся в по дълбокото, по това време басса вече си е хвърлил хайвера и от плиткото се е дръпнал по навътре. Една подробност забравих да спомена, седмица преди да престигна беше минало торнадо от там, очаквах много мътна вода и много клони, дървета и боклуци във водата, което даваше предпоставка за труден риболов така също бавно предвижване по езерото. Възможноста да се предвижваш бързо от място на място е много важно при спотният риболов на басс, скоростите които се развиват с бассовите лодки са от 100 км/ч до към 150 км/ч. Като цяло само това бях успял да намеря онлайн за езерото, незнаех дали има активен риболов въобще. Докато си оправях въдиците и риговете пристигнаха приятели от моят клуб, а и други състезатели, разбрах от тях че само северната част на езерото е засегната от торнадото, кето означаваше че риболов в тази част на езерото почти нямаше да има. И така времето напредна стана късно, а на мен от повишеният адреналин преди риболова на следвашият ден не ми се преспиваше,а трябваше да съм станал в 4 часа сутринта. И така стана полунощ отидох си в бунгалото и си легнах, мисля че към 1 часът съм отнесъл плувката, събудих се в 4 часа от алармата на телефона, бърза закуска, направих си два садвича за през деня и тръгнах.Марината от която щяхме да стартираме беше на 15 минути от бунгалото, естествено в тъмното поех в грешната посока и така пристигнах със закъснение за пре митинга.
Продължителноста на състезанието беше 6 дена,като 3 дена бяха тренировка и 3 дена състезание, по 9 часа и полвина на ден. Правилата на езерото са 5 риби мога да задържа, като малката и голямата уста трябва да са над 16 инча или под 13 инча или спот басс без ограничение в размерите, за тези които не знаят спот басса прилича на голямата уста, но се различава по кръгло малко грапаво петънце на езика.
Ден първи тренировка, отворих картата на езерото на сонара и се насочих към стената, след десетина минути вече бях там, имаше и още една лодка която беше преди мен, започнах от противоположната страна на лодката която беше преди мен. Започнах с нед риг хванах няколко риби които бяха кипъри под 13 инча, но знаех че това нямаше да ми погне в състезанието, след два часа на малки епизодични риби реших да се махна от стената и да опитам в някои от заливите. Продължих да търся малката уста, като сменях от финес техниките на спинърбайт. Хванах още два по големи голямата уста басс , но това бяха единични риби, денят си отмина а аз нямах изградена схема.
Прибрах се в бунгалото, някои от приятелите също се бяха прибрали и се започна обсъждане кой, каво и как, изглежда доминиращото мнение беше за да се спечели състезанието ще трябва да се хваща голямата уста басс и техниките ще са power риболов. От там вечеря в ресторанта след това смяна на риговете и право в леглото. Вече имах друг план за следващиат ден.
Ден втори тренировка, започнах в един залив с плитко газещ кранкбайт имах няколко бързи риби, след това смених с джеркбайт хванах още няколко малки риби, но пак нищо особено не бяха групирани рибите. Вече беше станало обяд, погледнах картата на сонара и от там реших да се преместя в съседният залив, с влизането в залива забелязах в един джоб събрани боклуци и клони върху водата и веднага реших да пробвам жаба техниката, с първото хварляне имах избухване на басс във водата след жабата, второ замятане и кратко водене на жабата имах два килограмов басс в лодката, трето замятане и още един хубав басс в лодката, след кето разбирасе оставих мястото да не го пресирам с надеждата че рибате ще е все още там за състезанието. И така вторият ден завърши, прибрах се вечерях малко чат с другите състезатели и пак право в леглото.
Ето едно видео на риболов на басс с жаба, много емоционална техника, свалих го от тубата.
Ден трети тренировка, след като бях опитал предишният ден два от големите заливи, планът ми беше да опитам външни носови точки с плиткогазещи кранкбайт примамки. Кранкбайт примаките са отличен локатор за басса, бързо могат да се обхвашат големи и обширни места. Първият нос на който се спрях изглеждаше доста обещаващ, а и видях шадове да играят на повърхноста. Започнах да облавям носът на 180 градуса и вече имах първата риба в лодката, но за нещастие беше бял басс който не е обект на интерес. Замислих се щом има бял басс, ще забавя темпото и ще настоявам повече, след 5 минути вече имах хубав голямата уста басс в лодката, още 5 мин и още един и още един, явно бассовете се бяха групирали около този нос и пресираха шадовете към плиткото. В краят на денят имах в главата пълен план на действие за състезанието, точно до носът имаше малка стена около 200 метра дълга на която хванах още няколко хубави риби. Вечерта имахме митинг в ресторанта, вечеря, теглене на жребият за стартиране на следващият ден, теглене на томбола с награди, весело изкарване и така...
Ден първи от състезанието, бях решил да започна от жабешкото място, след 15 минути вече бях там, но за нещастие клоните и боклуците ги нямаше вятърът ги беше разпръснал през ноща, въпреки това опитах но без резултат. От там веднага се преместих на носът след час и полвина вече имах солиден лимит от 5 риби, реших да оставя мястото да си почива за вторият и третият ден. Започнах да облавям други носове и за щастие успях да ъпгрейдна тотал теглото си с един хубав 3 килограмов басс хванах го на повърхностна примамка, който ми донесе първо място през първият ден, а и парички за най голяма риба в първият ден.
Ден втори от състезанието, горе долу протече по същата схема, но след краят на деня и меренето имаше друг лидер с много малка разлика от мен, но аз вече бях на второ място.
Ден трети от състезанието, отново се насочих към мойто място, след 4 часа риболов имах само четри риби, бассовете не бяха вече там, трйбваше ми още една солидна риба за да мога да съм в разпределението на парите, със сигурност бях в десетката което ми даваше право на участие на националните състезания догодина. И така започнах да търся заветната риба, насочих се към място с докове и там видях онези подобни боклуци и клони от жабешкото място, разликата беше че дълбочината беше около 15 метра и въпреки това реших да заметна жабата и тогава буууум онова красиво изригване на водата и имах риба на другият край, няколко секунди по-късно вече беше в лодката. Това беше мойта последна риба с която си запълних лимита, за нещастие беше нагълтала доста на дълбоко жабата, извадих куките на жабата и започна да кърви обилно, добавих добавка в резервоара да мога да я съхраня рибата, налях и кока кола да калцирам раната, но кръвта не спираше, бях сигурен че рибата няма да оцелее, с тази мъртва риба щях да имам 4 оз наказателни от нейното тегло.
И така третият ден завърши, мерене на брега, успях да задържа второто място, тези 4оз по- малко от тотал теглото ми не можах да взема първото място,състезателят от трето място стана първи. Награждаване на всичи класирали се за нациoналните състезания догодина, снимки, чат и обратно към Денвер.
През месец Май участвах в щацките квалификации на Колорадо по риболов на басс,успях да се класирам второ място и вход за националните състезания през 2017.
Също така взех солиден чек от Тойота, спонсорство от HUK Геар и Lowrance и накрая спечелих джакпота на състезанието. В състезанието взеха участие 58 състезатели от седем различни клуба от Колорадо.Кваликациите се проведоха под контрола на БАСС националната лига.
Състезанието се проведе на езерото Тенкилър в шата Оклахома, малко повече за езерото, голямо е около 13000 акра, като цяло езерото има много и различна структура подходяща за риболова на басс, като например заляти от водата храсти, дървета, пънове, каменисто дъно, изкуствено направена структора, която позволява на басса и други риби да се крият в нея.
Разстоянието от Денвър до езерото е около 800 мили, не ми се караше толква наведнъж и реших да спра по средата и да си взема хотел, и на сутринта да продължа отпочинал и свеж.
Пристигнах в Неделя следобед взех си бунгало след което вечерях и започнах да си подготвям въдиците и риговете за следващият ден, който ще ше да бъде трнировка. Плана който имах в главата ми беше да търся малката уста басс, като използвам финес техники като дропшот, уаки риг, нед риг, като го търся в по дълбокото, по това време басса вече си е хвърлил хайвера и от плиткото се е дръпнал по навътре. Една подробност забравих да спомена, седмица преди да престигна беше минало торнадо от там, очаквах много мътна вода и много клони, дървета и боклуци във водата, което даваше предпоставка за труден риболов така също бавно предвижване по езерото. Възможноста да се предвижваш бързо от място на място е много важно при спотният риболов на басс, скоростите които се развиват с бассовите лодки са от 100 км/ч до към 150 км/ч. Като цяло само това бях успял да намеря онлайн за езерото, незнаех дали има активен риболов въобще. Докато си оправях въдиците и риговете пристигнаха приятели от моят клуб, а и други състезатели, разбрах от тях че само северната част на езерото е засегната от торнадото, кето означаваше че риболов в тази част на езерото почти нямаше да има. И така времето напредна стана късно, а на мен от повишеният адреналин преди риболова на следвашият ден не ми се преспиваше,а трябваше да съм станал в 4 часа сутринта. И така стана полунощ отидох си в бунгалото и си легнах, мисля че към 1 часът съм отнесъл плувката, събудих се в 4 часа от алармата на телефона, бърза закуска, направих си два садвича за през деня и тръгнах.Марината от която щяхме да стартираме беше на 15 минути от бунгалото, естествено в тъмното поех в грешната посока и така пристигнах със закъснение за пре митинга.
Продължителноста на състезанието беше 6 дена,като 3 дена бяха тренировка и 3 дена състезание, по 9 часа и полвина на ден. Правилата на езерото са 5 риби мога да задържа, като малката и голямата уста трябва да са над 16 инча или под 13 инча или спот басс без ограничение в размерите, за тези които не знаят спот басса прилича на голямата уста, но се различава по кръгло малко грапаво петънце на езика.
Ден първи тренировка, отворих картата на езерото на сонара и се насочих към стената, след десетина минути вече бях там, имаше и още една лодка която беше преди мен, започнах от противоположната страна на лодката която беше преди мен. Започнах с нед риг хванах няколко риби които бяха кипъри под 13 инча, но знаех че това нямаше да ми погне в състезанието, след два часа на малки епизодични риби реших да се махна от стената и да опитам в някои от заливите. Продължих да търся малката уста, като сменях от финес техниките на спинърбайт. Хванах още два по големи голямата уста басс , но това бяха единични риби, денят си отмина а аз нямах изградена схема.
Прибрах се в бунгалото, някои от приятелите също се бяха прибрали и се започна обсъждане кой, каво и как, изглежда доминиращото мнение беше за да се спечели състезанието ще трябва да се хваща голямата уста басс и техниките ще са power риболов. От там вечеря в ресторанта след това смяна на риговете и право в леглото. Вече имах друг план за следващиат ден.
Ден втори тренировка, започнах в един залив с плитко газещ кранкбайт имах няколко бързи риби, след това смених с джеркбайт хванах още няколко малки риби, но пак нищо особено не бяха групирани рибите. Вече беше станало обяд, погледнах картата на сонара и от там реших да се преместя в съседният залив, с влизането в залива забелязах в един джоб събрани боклуци и клони върху водата и веднага реших да пробвам жаба техниката, с първото хварляне имах избухване на басс във водата след жабата, второ замятане и кратко водене на жабата имах два килограмов басс в лодката, трето замятане и още един хубав басс в лодката, след кето разбирасе оставих мястото да не го пресирам с надеждата че рибате ще е все още там за състезанието. И така вторият ден завърши, прибрах се вечерях малко чат с другите състезатели и пак право в леглото.
Ето едно видео на риболов на басс с жаба, много емоционална техника, свалих го от тубата.
Ден трети тренировка, след като бях опитал предишният ден два от големите заливи, планът ми беше да опитам външни носови точки с плиткогазещи кранкбайт примамки. Кранкбайт примаките са отличен локатор за басса, бързо могат да се обхвашат големи и обширни места. Първият нос на който се спрях изглеждаше доста обещаващ, а и видях шадове да играят на повърхноста. Започнах да облавям носът на 180 градуса и вече имах първата риба в лодката, но за нещастие беше бял басс който не е обект на интерес. Замислих се щом има бял басс, ще забавя темпото и ще настоявам повече, след 5 минути вече имах хубав голямата уста басс в лодката, още 5 мин и още един и още един, явно бассовете се бяха групирали около този нос и пресираха шадовете към плиткото. В краят на денят имах в главата пълен план на действие за състезанието, точно до носът имаше малка стена около 200 метра дълга на която хванах още няколко хубави риби. Вечерта имахме митинг в ресторанта, вечеря, теглене на жребият за стартиране на следващият ден, теглене на томбола с награди, весело изкарване и така...
Ден първи от състезанието, бях решил да започна от жабешкото място, след 15 минути вече бях там, но за нещастие клоните и боклуците ги нямаше вятърът ги беше разпръснал през ноща, въпреки това опитах но без резултат. От там веднага се преместих на носът след час и полвина вече имах солиден лимит от 5 риби, реших да оставя мястото да си почива за вторият и третият ден. Започнах да облавям други носове и за щастие успях да ъпгрейдна тотал теглото си с един хубав 3 килограмов басс хванах го на повърхностна примамка, който ми донесе първо място през първият ден, а и парички за най голяма риба в първият ден.
Ден втори от състезанието, горе долу протече по същата схема, но след краят на деня и меренето имаше друг лидер с много малка разлика от мен, но аз вече бях на второ място.
Ден трети от състезанието, отново се насочих към мойто място, след 4 часа риболов имах само четри риби, бассовете не бяха вече там, трйбваше ми още една солидна риба за да мога да съм в разпределението на парите, със сигурност бях в десетката което ми даваше право на участие на националните състезания догодина. И така започнах да търся заветната риба, насочих се към място с докове и там видях онези подобни боклуци и клони от жабешкото място, разликата беше че дълбочината беше около 15 метра и въпреки това реших да заметна жабата и тогава буууум онова красиво изригване на водата и имах риба на другият край, няколко секунди по-късно вече беше в лодката. Това беше мойта последна риба с която си запълних лимита, за нещастие беше нагълтала доста на дълбоко жабата, извадих куките на жабата и започна да кърви обилно, добавих добавка в резервоара да мога да я съхраня рибата, налях и кока кола да калцирам раната, но кръвта не спираше, бях сигурен че рибата няма да оцелее, с тази мъртва риба щях да имам 4 оз наказателни от нейното тегло.
И така третият ден завърши, мерене на брега, успях да задържа второто място, тези 4оз по- малко от тотал теглото ми не можах да взема първото място,състезателят от трето място стана първи. Награждаване на всичи класирали се за нациoналните състезания догодина, снимки, чат и обратно към Денвер.
