Fishing Mania Форум

Привет на сръчковците.
Не знам при вас как е, но на мен все не ми достигат кутийки, в които да си съхранявам мухите. Кутийки - бол, ама все са ми малко .
От друга страна, едно ли е, две ли са нещата, за които трябва все да отделяш по някой лев. Да не говорим, че ако трябва да заделиш и по-големи суми, дори от сорта на 10 / 15 лв. за брой само за един артикул, а ти трябват и други "дреболийки", нещата загрубяват. За кое по-напред?

Обичам едни малки магазинчета, в които уж всичко е по левче, а като излезеш от тях, джоба ти олекнал с десеттарка и повече . Ама си ги обичам. Какво ли няма в тях? Само да има човек малко фантазия и бърза оценка за това, кое би му свършило същата работа за левче-два, както онова, което би закупил за 10-15 левчета, че и повече. Само, както се казва да се усети човек навреме.

Та преди повече от година, шматкайки се по такива магазинчета и оглеждайки с "експертното" си око джунджурийките, попаднах на едни кутийки, които веднага ми заковаха погледа. Малки, метални, добре изработени, малко шаренки, ама то шаренията заради предназначението им. А на мен веднага ми светна лампата да ги променя по предназначение за по мой вкус и потреба. А цената .... каква очаквате да е в магазин по левче? Ами ....левче И както се казва в едно детско стихотворенийце, "И при тази немотия, плюх на скапаната орисия". Как да не си заприходи човек поне 10-тина на цена 10 лв. общо, срещу минимум 100 лв. маркови? За същата бройка?

Кутийките веднага влязоха в употреба. Разбира се, бяха надлежно доработени за великата цел: Да съхраняват авиацията ми, флота и подводните ми торпеда в пълна бойна готовност и военен строй. На всичкото отгоре са и много удобни за мухарските джобчета, които при вас не знам как е, но при мен винаги са претъпкани с какво ли не. На всичкото отгоре са здрави и леки. А бе метъл тънка ламарина. Иначе, ако ги изпуснете, може и да потънат, но за това си има решение: лепвате на дъното парче листов корк и метълът започва да не потъва.

Като обем, една кутийка осигурява съхранението на между 16 стримеретки с размер 3-5 см., или на около 30-34 сухи или мокри мухици на куки #16-#10, Или около 50 нимфи пак с размер #16 - #10, или над 70-80 малки нимфи на куки #18 - #20. Според зависи.

Та стига толкова приказки, ето и кутийката с малките доработки:
1. Намирате си подходящата кутийка, според мераците ви.
2. Намирате си малко микропорест материал, който случайно сте запазили от някакви опаковки и жена ви все ви прави забележки да го изхвърлите.
3. Сипвате си една биричка и си намирате макетното ножче, което току-що сте оставили някъде, ама не помните къде точно.
4. Приготвяте си една двустранно лепяща лепенка. Ако не сте се сетили да си купите предварително, изпивате биричката, за да не изветрее и тичате до най-близката железария. После на бегом обратно в къщи.
5. Най-после можете да започнете. Няма смисъл да си сипвате втора биричка, защото ви трябват само 5-6 минутки работа по кутийката.
6. Отрежете си 2, 3 или 4 парченца от микропорестата гума по размер на кутийката. Парченцата трябва да се вмъкват в кутийката с много леко усилие, без да се деформират преди да са залепени. В показания случай използвам само 2 парчета микропорест еластичен материал за съхранение на малки стримеретки с размер между 3 и 5 см.


7. Подлепете двете парчета микропорест материал с двустрнно лепящата лепенка, без да отделяте защитния слой на лепенката от едната страна.


8. Изрежете внимателно с макетното ножче или със скалпел излишната лепенка по контура на микропорестия материал и на двете парчета.


9. Съберете двете парчета микропорест материал едно до друго, като двустранно лепящата лепенка трябва да остане отдолу. Подравнете двете (трите, четирите) парчета. Направете едновременно нарези със скалпела или макетното ножче през определена стъпка, която трябва да определите в зависимост от големината на мухите (или стримерите), които ще съхранявате. Прорезите се правят на дълбочина толкова, че в основата на микропорестия материал да останат поне 2 милиметра без прорез! Острието НЕ ТРЯБВА да срязва този слой от 2 мм. плюс отделно дебелината на лепенката.




10. Според големината на мухите, преценете местата, в които трябва да залепите микропорестите носачи. Разположете ги на равни разстояния един от друг според броя им и вида на съхраняваните мухи.






11. Отлепете защитния слой на лепенката и залепете носачите на определените места. Внимавайте при залепването микропорестата гума да е в права линия и лепенето да започне под ъгъл във вертикала, след като сте допрели с много лек натиск носача в единия борд на кутийката. С леко притискане с пръста си надолу върху микропорестия носач в левия край, за да го фиксирате, започнете залепването от ляво на дясно с приплъзване на пръста си по носача и много лек натиск. Не трябва да раздалечавате материала в мястото на прорезите. За тази цел с дясната ръка носачът се натиска леко в посока обратна на движението на пръста с който лепите. Всичко това трябва да осигури накрая стегнатост между прорезите, които държат мухите.




Готовата кутийка:


12. Сипете си биричка и си пийнете за наслада от добре свършената работа, докато си редите мухите.










И всичко това срещу 1 лв. и 5 -6 мин. работа.

Кутийките могат да се тунинговат със спрей по желание и да се декорират, както вие си харесате.
Успех и наслука.

Аз си направих такава от кавакова дъска на палет

Миналото лято, между другите ми занимания, започнах работа, чисто експериментално на една дървена кутийка за мухи. Исках да си отработя техниката за ръчно фрезоване на капачето и дъното. Искаше ми се дървото да е липа, орех, череша или дъб, но нямах подходяща заготовка. По тази причина започнах експеримента с иглолистна дървесина.

Първите ми два опита бяха лекинко неуспешни. Гнездата се разминаваха, ъглите на кухината не бяха равномерно отсечени, размерите им се разминаваха и т.н. Така, бавничко и славничко, след като корегирах грешките си от първите два опита, и анализирах в главата си къде греша, започнах внимателно третия си опит. Предварително си изработих и някои помощни джунджурийки, които да ми подобрят точността на размерите. За изработване на кухините и оформяне на закръгленията на ръбовете използвах оберфреза и ръчна фреза за кантоване.

Получиха се ето тези две половинки - капак и дъно.




Вместо да пирографирам надпис или графика върху капака на кутийката, реших да си издялкам апликация на рибок, който да придаде на кутийката по-завършен и красив вид. Като материал използвах едно парче от сърцевината на клон от слива, който внимателно подбрах и прибрах на сянка, за да се изсуши. Тези работи с дървесината и нейния подбор са капризна работа. А искат и доста време, за да се получи накрая добро парче от съответната дървесина, без пукнатини, с добра шарка и т.н.

Заготовката за апликацията, изрязана на груб контур:


Накрая, започна една одисея по търсене на магнитчета и пантички. Панти по магазините - бол. Ама миниатюрни панти - нихт. Накрая в еднин магазин за материали за художници и приложници намерих заветните чарколяци. Бяха останали 4 комплекта, които изкупих на секундата. Искаше ми се кутийката да бъде със скрити панти, но никъде не открих. Та следващата мисля да бъде задължително с такива, което означава, че търсенето ще продължи.

Бях се притеснил и за магнитчетата, но се оказа, че едно приятелче имаше точно две в излишък и ми ги подари.

И така, след 6 месеца от "първата копка" на глезотийката и след монтаж на пантичките и магнитчетата, кутийката беше поразкрасена с апликацийката, пръсната с малко безцветен лак и.......
Получи се това:






Накрая, останаха още две неща:
- Да намеря 2 броя подходящи микропорести носачи за редене на мухите в кутийката
- Да напълня кутийката с мухи

Мисля, че се получи добре, като за първа дървена кутия. Поне на мен ми харесва.

Привет на всички, които обичат да се забавляват с направи си сам джунджорийки.

Това лято си спретнах една нова дървена кутийка. Попадна ми една дъска от тиково дърво и не ми трябваше много, много да мисля. Тиковото дърво е материал, който се използва при производството на яхти и е издържлив на водната агресия. Твърд материал, с добра структура за обработка и най-вече с приятен външен вид. В сравнение с липата е доста по-тежък, но пък е и по-здрав.

Общо взето, направата на кутийката ми отне около 3 дни, но пък не съм си давал много, много зор. Без необходимите шаблони за ръчната фреза процесът си е трудоемък, пипкав и трябва много да се внимава, защото едно малко отклонение на ръката и ..... няма как да се върне материала, който вече е отнет.

Най-напред за два дни изработих двете половинки на кутийката. Първият ден - едната, бавничко, славничко, втория ден - другата половинка. Мислех да направя на едната половинка (капака) и едно поле за надпис или лого, но се отказах.

Получи се това:




Третия ден отделих от времето си за монтаж на пантичките, лакиране и изработване на леглото от микропорест материал за мухите. Направих микропоресто легло само на дъното, защото за сега ще използвам кутийката само за сухи и мокри мухи, които са по-обемисти, но винаги мога да добавя още едно легло и на капака, ако реша да съхранявам нимфи в кутийката. По този начин, количеството на съхраняваните мухи се увеличава повече от двойно.

Ето какво се получии ато финал.










Остава да монтирам и две магнитчета за заключване на капака, но това ще стане, когато бай Китай благоволи да ми ги изпрати, защото ги чакам вече 3-ти месец и още ги няма. Моля се само, да не са залепнали към друга пратка

Поздрави на всички и не пренебрегвайте движението Направи си сам, защото да си спретнеш сам някоя джаджа, да вложиш в изработката й нещо от себе си, което я прави и уникална и тази джаджа да ти служи във времето е удоволствие, което е двойно по-голямо. Винаги може да се закупи нещо брандово, евтино или скъпо, но това, което сам си създал няма цена.

Поздрави и
Бъдете здрави.

От орех

МИНИ КУТИЙКА ЗА МУХИ от ОРЕХОВИ ЧЕРУПКИ

Привет.
Обичам ореховите ядки като мезенце към чашка с малко подгряващо питие в нея. Дори по време на излети си слагам в джобовете по 10-тина ореха, ей така, за разнообразие, вместо дъвка. Пък казват, че били и полезни. Хапвам си ядките, а черупките - я за разпалки, я в торбичката с боклука.....

Малко след Нова Година, една вечер, ровичкайки из НЕТ-а и разглеждайки разни сайтове с арт дървении, случайно попаднах на една снимка на кутийка за бижута, изработена от орехови черупки. Поразгледах я и я прескочих набързо, без да й обърна особено внимание. Дори забравих за нея в следващите дни. Но кутийката остана тайничко в подсъзнанието ми. Нещо от време на време ме глождеше, човъркаше ме вътрешно, а това беше сигурен признак, че кутийката няма да ме остави на мира. По-точно снимката, която се беше запечатала в подсъзнанието ми за нея.

Една вечер, сядайки зад менгемето, погледът ми се спря на един орех, който се търкаляше сред останалите джунджурийки по работната ми маса. Бях използвал орехчето предишната вечер за да снимам една муха. Погледнах орехчето, погледнах мухата, която току-що бях вързал, погледнах пак орехчето, после пак мухата ...... и снимката на ореховата кутийка за бужута изплува в главата ми. Това драсна клечката в главата ми. Подбрах няколко ореха от кащончето ми, което си кътам от есента като скрито имане и се заех внимателно да ги разполовя и да извадя ядките от черупките. Получи ми се почти веднага. Изчистих две от черупките от вътрешните ципи и преградки, поизгладих вътрешните им повърхности и ги подготвих за следващия етап. Тук обаче опрях в стената ..... разбирайте - проблем. За да ги свържа заедно и да се превърнат в кутийка, трябваше да намеря подходяща миниатюрна пантичка. Долу-горе, нещо с размери около 5 - 6 мм на 10 - 12 мм. Греда. Пълна греда. Най-малките размери пантички, които успях да открия готови бяха с размери 16 х 20 мм, твърде големи за целта.

След няколко дневно търсене се отказах от готови пантички. Трябваше да си ги изработя сам. Намерих си парченце ламаринка, нарязах си две малки заготовки, после пилене, търкане, огъване, пак пилене, напасване на двете детайлчета на пантичката ...... накрая се получи. Да, ама втора греда. Имах микроскопичната пантичка, имах двете черупки, но повърхността на черупките не беше плоска, а трябваше да напасвам пантичката така, че двете черупки да прилягат една към друга в затворено положение и да се отварят като капаче и дъно без да се разместват. Реших да залепя пантичката. Първоначално на едната половинка, а после и към другата орехова половинка. Лепилото - секундно..... и оооооо мамка мууууу, лепилото проникна в подвижната връзка на пантичката и я блокира. На всичкото отгоре, когато се опитах да раздвижа пантичката, тя се отлепи от черупката. Това може би ме спаси, защото така успях да раздвижа двете й половинки с доста нерви и иширети и отново да я приведа във вид удобен за използване, след като я почистих. Последва втори опит, този път по друга схема на лепене и схемата сработи. Едната черупка (дъното) вече имаше пантичка. Сега трябваше да повторя упражнението и с другата черупка (капачето). И нова греда ...... отново лепилото проникна в подвижната връзка на пантичката и я блокира. Но вече имах опит с предната греда и успях да раздвижа връзката. Отново внимателно почистване, раздвижване ..... и накрая се получи.

Изработих си от дунапренче едно легло за мухите в едната черупка (дъното), последва лакиране и ....... кутийката беше готова.







Оказа се, че кутийката събира в този вид без проблем 8 броя нимфи на куки #12 и #14. Нимфи на куки #16 или #18 в кутийката могат да се съберат между 12 и 16 броя.

Кутийката с 8 броя нимфи на куки #12 и #14:


Три - четири орехови кутийки в джоба с нимфи - доволно за един излет. Само да не сбъркам суровите орехи с орехите с мухи .....
За мен кутийката се получи. Дори миналата седмица беше проверена и на терен. Ще трябва да си спретна още няколко бройки, че да олекотя малко джобовете на елека .....

Поздрави.

п.п.: Хубаво нещо е мухарлъка. Примамките се събират в един орех. Колко ли големи орехи щяха да ми трябват за кутийка за воблери..... ?

Не си ли мислил за дребни пантички да пробваш шарнирните връзки на дръжките от стари очила?

Д-р Най написа: ↑Сря Мар 15, 2023 10:38 Не си ли мислил за дребни пантички да пробваш шарнирните връзки на дръжките от стари очила?

Това е добра идея. Не съм се сетил, въпреки, че цайсите са ми постоянно на главата и "пред очите"....
Благодаря за жокера. Ще пробвам непременно.