2019 Британска Колумбия
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
ЧАСТ 2 ======================================= Пристигане
Не виждах нищо наоколо, освен това че беше пълнолуние. Така докато не започна да се съмва, а аз бях вече близо до Кеш-Крийк в пустинната зона и долината на река Томпсън. След още половин час бях на входа на парка Джунипър Бийч. Табела показваше че е затвортен, но бариерата беше вдигната. Долу имаше вече три каравани на места до реката и хората в тях явно още спяха. Аз паркирах между тях, извадих си спалния чувал и се изтегнах на тревата с Чарли до мен, за кратка почивка. Чуваха се разнообразни птици, които при нас ги няма. Мириса на храстите сейдж ми напомни за многото дни които бях прекарал тук преди. Водата в реката се бе покачила , но още не беше на максималното си ниво на което е през Юни.
След кратка разходка при която Чарли разбра какво е това нещо кактуса и какво става като ти се залепи на лапата, продължихме нагоре към края на езерото Камлуп и парка "Стйлхед" при Савона.
По това време би трябвало на изхода на езерото да чакат десетки едри бикови пъстърви. Ловях ги преди добре и на муха. Бях взел пръта за да пробвам, но за половин час хвърляне, не отчетох абсолютно нищо. Влакове обаче имаше в излишък. Някои превозващи горива из долината и внасящи допълнителен риск от екологична катастрофа - но това за да не се спъне развитието на канадския капитализъм по тяхна вина.
Продължих по пътя си. Спрях на една височина от която Камлупс вече можеше да се види на горния край на езерото.
Не виждах нищо наоколо, освен това че беше пълнолуние. Така докато не започна да се съмва, а аз бях вече близо до Кеш-Крийк в пустинната зона и долината на река Томпсън. След още половин час бях на входа на парка Джунипър Бийч. Табела показваше че е затвортен, но бариерата беше вдигната. Долу имаше вече три каравани на места до реката и хората в тях явно още спяха. Аз паркирах между тях, извадих си спалния чувал и се изтегнах на тревата с Чарли до мен, за кратка почивка. Чуваха се разнообразни птици, които при нас ги няма. Мириса на храстите сейдж ми напомни за многото дни които бях прекарал тук преди. Водата в реката се бе покачила , но още не беше на максималното си ниво на което е през Юни.
След кратка разходка при която Чарли разбра какво е това нещо кактуса и какво става като ти се залепи на лапата, продължихме нагоре към края на езерото Камлуп и парка "Стйлхед" при Савона.
По това време би трябвало на изхода на езерото да чакат десетки едри бикови пъстърви. Ловях ги преди добре и на муха. Бях взел пръта за да пробвам, но за половин час хвърляне, не отчетох абсолютно нищо. Влакове обаче имаше в излишък. Някои превозващи горива из долината и внасящи допълнителен риск от екологична катастрофа - но това за да не се спъне развитието на канадския капитализъм по тяхна вина.
Продължих по пътя си. Спрях на една височина от която Камлупс вече можеше да се види на горния край на езерото.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
ЧАСТ 3 ======================================= Езерото Джако
Веднъж стигнал покрайнините на Камлуп, вместо да сляза надолу по магистралата към центъра на града, аз хванах първия страничен път водещ към езера, едно от първите от които е Джако. Другите зера са малко на по голяма височина и горите са около целия бряг. Джако , за разлика от тях е открито езеро. Аз исках дас бъда на слънце.
Последните няколко километра до това езеро са ужасни по тукашен стандарт - с маса остри камъни и дупки. Пролазих по тях защото за никъде не бързах. На края намерих поне седем осем тръка, някои с ремаркета за лодки. По заливите се виждаха риболовците как си пробват късмета, който както може, но в основната си част от лодки , ловене на муха.
Тук може би трябва да кажа за премеждието от неделя, деня преди да тръгна за Камлуп. Гледам Чарли на дивана в подземния етаж където връзвах мухи, как нещо му е неудобно и е объркан. Гледам пишчето му се показало, зачервило и оголемило до застрашителни размери. Това как да е, но чак не може да ходи. Пренесах го в задния двор и помислиш че ще се изходи и всичко ще се иоптрави, но той дори не щеше да тръгне за никъде.
Така че звънихме на ветеринар, какъвто работеше в неделя само в Китимат, на 70км от нас. Той се съгласи да ни приеме. В последствие Чарли успя да се изходи и сякаш ставаше по-добре. Това горе-долу знаех как ще се развие, но нямаше как, продължваш и стискаш зъби. След 45 минути каране в дъжда сме на ветеринара а Чарли подскача сякаш нищо му е нямало. От подутината няма и следа. Взеха му проби и резултатите бяха мигновенни. Стояхме около 15 минути за да получим информация за кучешката ерекция и да разберем че имал и някакво малко възпаление което с антибиотик щяло да мине. Накрая последва и сметката за $500. Само се надявам Чарли да не почне по-чести ерекции, че нещата ще отидат към банкрут.
Така или иначе сега бях с него в Камлупс с два пакета таблетки антибиотик и трябваше да му давам по една на всеки 12 часа. Други грижи ннямах почти никакви.
На езерото освен рибарите ни посрешнаха и маса птици от различни видове. С апарат и малката си мухарка се отпарвих към любимия ми залив. Чарли сякаш беше особенно щастлив на всичко което го заобикаля, птиците и мармотите, които гонеше по склоновете. Мармотите бяха хитри и имаха наблюдател високо на някоя позиция от която той надаваше предупредителен сигнал за останалите. Чарли си трошеше краката да хване наблюдателя, а междувременно всички мармоти се изпокриваха.
Преди да сглобя въдицата, бях снел вече няколко вида патици и лунове. Вързах една от последните си мухи и бях уверен че ще извадя много риби от брега с нея. Нямах и ботуши или гащеризон, само маратонки. След няколко замятания имах вземане и първата добра пъстърва беше на куката. Тя влезе под клони и треви до брега и нямаше вадене. Събух си обувките за да вляза да я извадя и успях. Двама от лодки отсреща се заоглеждаха, явно изненадани от моят бърз успех.
"Ще видят те сега какво става'" Помислих си за момент.
Но това какво става видях аз. Нищо повече не взе. Нито тук , нито никъде другъде. Имаше риби които скачаха. Имаше риби които луновете ловяха. Аз смених изпитаната черна нимфа с зелена, после с чевена, после с кафява. Резултат - няколко плахи почуквания и един хванат дребосък. Не беше от някакво значение, но беше изненадващо.
Бях избрал да кампирам на брега на езерото. В същност не в палатка, а в колата, на надуваемото ми легло. Избрах едно що годе равно място, вечерях, дадох на Чарли антибиотика с храната му и двамата влязахме в колата. Той обаче беше там първи и легна право върху спалния ми чувал. После взе да ръмжи свирепо когато се опитах да го преместя. Така че се борихме за чувала. Аз победих, а на него му дадох да се завива с одеяло.
Първата част на нощта мина добре. По нататък стака ясно че е още рано за кампиране по тези ширини. Предполагам температурата падна под нулата и то доста по надолу. Пуснах колата да работи и отоплението да върви. Дълго време топлия въздух духаше върху краката ми преди да ги стопля. В карйна сметка сутринта дойде и първия риболовец за деня се домъкна и паркира колата си. Ние не се мръднахме, дори след като още 3 коли вече бяха на пракинга и техните собственици отдавна шареха езерото с лодките си.
Беше хубаво да лежим на слънце в колата и да не бързаме за никъде.
Веднъж стигнал покрайнините на Камлуп, вместо да сляза надолу по магистралата към центъра на града, аз хванах първия страничен път водещ към езера, едно от първите от които е Джако. Другите зера са малко на по голяма височина и горите са около целия бряг. Джако , за разлика от тях е открито езеро. Аз исках дас бъда на слънце.
Последните няколко километра до това езеро са ужасни по тукашен стандарт - с маса остри камъни и дупки. Пролазих по тях защото за никъде не бързах. На края намерих поне седем осем тръка, някои с ремаркета за лодки. По заливите се виждаха риболовците как си пробват късмета, който както може, но в основната си част от лодки , ловене на муха.
Тук може би трябва да кажа за премеждието от неделя, деня преди да тръгна за Камлуп. Гледам Чарли на дивана в подземния етаж където връзвах мухи, как нещо му е неудобно и е объркан. Гледам пишчето му се показало, зачервило и оголемило до застрашителни размери. Това как да е, но чак не може да ходи. Пренесах го в задния двор и помислиш че ще се изходи и всичко ще се иоптрави, но той дори не щеше да тръгне за никъде.
Така че звънихме на ветеринар, какъвто работеше в неделя само в Китимат, на 70км от нас. Той се съгласи да ни приеме. В последствие Чарли успя да се изходи и сякаш ставаше по-добре. Това горе-долу знаех как ще се развие, но нямаше как, продължваш и стискаш зъби. След 45 минути каране в дъжда сме на ветеринара а Чарли подскача сякаш нищо му е нямало. От подутината няма и следа. Взеха му проби и резултатите бяха мигновенни. Стояхме около 15 минути за да получим информация за кучешката ерекция и да разберем че имал и някакво малко възпаление което с антибиотик щяло да мине. Накрая последва и сметката за $500. Само се надявам Чарли да не почне по-чести ерекции, че нещата ще отидат към банкрут.
Така или иначе сега бях с него в Камлупс с два пакета таблетки антибиотик и трябваше да му давам по една на всеки 12 часа. Други грижи ннямах почти никакви.
На езерото освен рибарите ни посрешнаха и маса птици от различни видове. С апарат и малката си мухарка се отпарвих към любимия ми залив. Чарли сякаш беше особенно щастлив на всичко което го заобикаля, птиците и мармотите, които гонеше по склоновете. Мармотите бяха хитри и имаха наблюдател високо на някоя позиция от която той надаваше предупредителен сигнал за останалите. Чарли си трошеше краката да хване наблюдателя, а междувременно всички мармоти се изпокриваха.
Преди да сглобя въдицата, бях снел вече няколко вида патици и лунове. Вързах една от последните си мухи и бях уверен че ще извадя много риби от брега с нея. Нямах и ботуши или гащеризон, само маратонки. След няколко замятания имах вземане и първата добра пъстърва беше на куката. Тя влезе под клони и треви до брега и нямаше вадене. Събух си обувките за да вляза да я извадя и успях. Двама от лодки отсреща се заоглеждаха, явно изненадани от моят бърз успех.
"Ще видят те сега какво става'" Помислих си за момент.
Но това какво става видях аз. Нищо повече не взе. Нито тук , нито никъде другъде. Имаше риби които скачаха. Имаше риби които луновете ловяха. Аз смених изпитаната черна нимфа с зелена, после с чевена, после с кафява. Резултат - няколко плахи почуквания и един хванат дребосък. Не беше от някакво значение, но беше изненадващо.
Бях избрал да кампирам на брега на езерото. В същност не в палатка, а в колата, на надуваемото ми легло. Избрах едно що годе равно място, вечерях, дадох на Чарли антибиотика с храната му и двамата влязахме в колата. Той обаче беше там първи и легна право върху спалния ми чувал. После взе да ръмжи свирепо когато се опитах да го преместя. Така че се борихме за чувала. Аз победих, а на него му дадох да се завива с одеяло.
Първата част на нощта мина добре. По нататък стака ясно че е още рано за кампиране по тези ширини. Предполагам температурата падна под нулата и то доста по надолу. Пуснах колата да работи и отоплението да върви. Дълго време топлия въздух духаше върху краката ми преди да ги стопля. В карйна сметка сутринта дойде и първия риболовец за деня се домъкна и паркира колата си. Ние не се мръднахме, дори след като още 3 коли вече бяха на пракинга и техните собственици отдавна шареха езерото с лодките си.
Беше хубаво да лежим на слънце в колата и да не бързаме за никъде.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
ЧАСТ 4 ======================================= Още Езера
В около 9 часа се измъкнахме от колата и аз я пренаредих и спаднах надуваемото легло. Взех пак апарата и въдицата и отново стигнах до залива е който ловя. Направих още 10-на хвърляния за да се уверя че резултата от миналия ден не е случайност. И днес нищо нямаше желание да вземе.
Преди 4-5 години имаше възможност езерото Джако заедно със всичките му птици да стане жертва на канадския капитализъм, при разширяване на мината за метали до него. Още не е станало, но съм убеден че нещата лека полека ще отидат натам.
По обяд слязах в града; напазарувах и докато бях още на този склон, тръгнах да проверя следващото езеро - Идиф. В него има сивени и американки и също си имам залив в който рибите се събират. Когато пристигнах вятъра тъкмо беше издухал един от рибарите на брега и той беше готов да си тръгва. По погрешка натисна бутона за аларма на тръка си и после не знаеше как да спре алармата. Така направихме някакъв разговор докато тръка му пищеше а Чарли лаеше. Явно беше мухар с опит ловящ от 70-те гиодини, и явно беше ловил стийлхеди по Томпсън на времето, а беше идвал и по река Скина. Днес му бил първия излет за годината но не бил видял никаква риба. Докато говорехме една риба скочи тъкмо до нас - била първата която виждал за деня.
На залива си наистина не намерих някаква особенна активност, но докато бях там поне 5-6 риби скочиха. Бяха сивени. Както и вчера изредих всички мухи и преминах на потъващ шнур, но нямах никакво пипване. Ако имах желанието да упорствам все нещо щях да хвана, но време не ми се губеше с това. Така че поех наобратно към следващите дестинации за деня.
На връщане забелязах сърна която ни видя докато беше на склон над нас и се скри зад него. Реших бързо да се изкача с мисълта че мога да и пресека пътя и да я заснема. Но сърната имаше голяма преднина и беше усетила кучето. Не я видях когато бях горе. Чаркли тогава и усети миризмата и направи спускания с които ми показа горе долу от къде бе минало животното.
Остана утешителна награда - снимка на езерото Идиф от нова, по-висока позиция.
Когато тръгнах да се връщам с колата, пътя минаваше от задната страна на склоновете където се бе скрила сърната. Видях я, но не беше една а стадо от поне седем сърни. Сега проявиха достатъчно търпение към мен.
В града бях набелязал един парк с малко езеро покрай което се събират много птици - същите диви видове, но тук са малко по опитомени защото хората им носят храна. Намерих почти всичко което видях на езерото Джако, с изключение на лунове. Да луновете не ядат хляб; за тях трябват риби и то едри.
Не желаех да кампирам повече. Наех си стая в мотел в града, където пускаха и кучета. После поех към езерото Пол за да видя и там какво става. Намерих езерото в приличен вид. Птици много не се виждаха, риби не скачаха. Направихме една добра разходка по познатата пътека край брега и за завършек се изтегнахме в гората до колата за да се нахраним и Чарли да си вземе антибиотика.
Имахме още време и съответно се спуснахме в долината и поехме по Южен Томпсън в търсене на муфлони. Следи на муфлони намерих по пътеките, но самите муфлони не е ясно къде бяха. Това да се видят е на късмет.
Денят ми завърши при Ла-Фардж, където е вира в който хванах първата съомга и първата пъстърва в Британска Колумбия през 2006-та. Реката ми показа един от залезите които помнех от онова време преди повече от 10 години.
В около 9 часа се измъкнахме от колата и аз я пренаредих и спаднах надуваемото легло. Взех пак апарата и въдицата и отново стигнах до залива е който ловя. Направих още 10-на хвърляния за да се уверя че резултата от миналия ден не е случайност. И днес нищо нямаше желание да вземе.
Преди 4-5 години имаше възможност езерото Джако заедно със всичките му птици да стане жертва на канадския капитализъм, при разширяване на мината за метали до него. Още не е станало, но съм убеден че нещата лека полека ще отидат натам.
По обяд слязах в града; напазарувах и докато бях още на този склон, тръгнах да проверя следващото езеро - Идиф. В него има сивени и американки и също си имам залив в който рибите се събират. Когато пристигнах вятъра тъкмо беше издухал един от рибарите на брега и той беше готов да си тръгва. По погрешка натисна бутона за аларма на тръка си и после не знаеше как да спре алармата. Така направихме някакъв разговор докато тръка му пищеше а Чарли лаеше. Явно беше мухар с опит ловящ от 70-те гиодини, и явно беше ловил стийлхеди по Томпсън на времето, а беше идвал и по река Скина. Днес му бил първия излет за годината но не бил видял никаква риба. Докато говорехме една риба скочи тъкмо до нас - била първата която виждал за деня.
На залива си наистина не намерих някаква особенна активност, но докато бях там поне 5-6 риби скочиха. Бяха сивени. Както и вчера изредих всички мухи и преминах на потъващ шнур, но нямах никакво пипване. Ако имах желанието да упорствам все нещо щях да хвана, но време не ми се губеше с това. Така че поех наобратно към следващите дестинации за деня.
На връщане забелязах сърна която ни видя докато беше на склон над нас и се скри зад него. Реших бързо да се изкача с мисълта че мога да и пресека пътя и да я заснема. Но сърната имаше голяма преднина и беше усетила кучето. Не я видях когато бях горе. Чаркли тогава и усети миризмата и направи спускания с които ми показа горе долу от къде бе минало животното.
Остана утешителна награда - снимка на езерото Идиф от нова, по-висока позиция.
Когато тръгнах да се връщам с колата, пътя минаваше от задната страна на склоновете където се бе скрила сърната. Видях я, но не беше една а стадо от поне седем сърни. Сега проявиха достатъчно търпение към мен.
В града бях набелязал един парк с малко езеро покрай което се събират много птици - същите диви видове, но тук са малко по опитомени защото хората им носят храна. Намерих почти всичко което видях на езерото Джако, с изключение на лунове. Да луновете не ядат хляб; за тях трябват риби и то едри.
Не желаех да кампирам повече. Наех си стая в мотел в града, където пускаха и кучета. После поех към езерото Пол за да видя и там какво става. Намерих езерото в приличен вид. Птици много не се виждаха, риби не скачаха. Направихме една добра разходка по познатата пътека край брега и за завършек се изтегнахме в гората до колата за да се нахраним и Чарли да си вземе антибиотика.
Имахме още време и съответно се спуснахме в долината и поехме по Южен Томпсън в търсене на муфлони. Следи на муфлони намерих по пътеките, но самите муфлони не е ясно къде бяха. Това да се видят е на късмет.
Денят ми завърши при Ла-Фардж, където е вира в който хванах първата съомга и първата пъстърва в Британска Колумбия през 2006-та. Реката ми показа един от залезите които помнех от онова време преди повече от 10 години.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
ЧАСТ 5 ======================================= река Адамс и езерата Шусуап; парка за диви животни.
Тази нощ спахме добре. Леглото беше голямо и можеше и Чарли да се настани отгоре и да се изтегне удобно, нали и за него бях платил отделно.
На сутринта закусихме и тръгнахме по отсрещния бряг на Южен томпсън където пътя беше тесен и все можеше нещо да излезе. Но освен фермите с крави, друго тази сутрин не се показа.
Продължихме на изток по път номер 1 който е с 4 пплатна. Оказа се че тези 4 платна са продължени почти до селището Чейс. Карането по път с две платна е съвсем друго, и далече по-приятно. Бяха набучили знаци за внимание, защото пресичали диви животни. На практика дивите животни имаха малък шанс при път с 4 платна по който летяха непрекъснато камиони и ако случайно нещо преминеше това препятствие го чакаше линията на влака вървяща паралелно на магистралата. Но както разбрахме до тук нищо не може да спре развитието на капитализма в Канада.
Това бе показано и при пристигането ми на ез. Адамс където цялата долина над езерото беше опушена от местната дървообработваща фабрика. Естествено горите там са изчезнали, нещо което не съм проверявал, защото може да се види и на Гугъл.
Разходката ни по река Адамс беше иначе приятна. В реката скочиха няколко риби. На края на езерото забелязах добър брой едри пъстърви които бяха в период на хвърляне на хайвер или близо до него.
При Чейс хвърлих няколко пъти със спей пръта си в Южен Томпсън, без да отчета нищо, но видях пъстърва с размер на стийлхед да скача далече край другия бряг на недостъпно място. До другия бряг бяха около 100 метра или повече.
От тази разходка се върнах около обяд и спрях при парка за диви животни. Там имат и магазин и малък ресторант. Направих снимки на животните които пожелаха да се покажат.
Вечерта се срещнах с познати в града и завърших с вечерна разходка при която се показаха 3 сърни.
Движението в Камлупс беше доста объркано и натоварено. Реших че няма какво повече да правя тук и бях готов да прекарам оставащите ми два дена някъде другъде. Плановете ми малко се объркаха защото прогнозата за времето показа дъжд в местата които исках да видя. Така промених маршрута си за идния ден с цел да мина през Спенсес Бридж и да се върна около полунощ в Терас на същия ден.
Тази нощ спахме добре. Леглото беше голямо и можеше и Чарли да се настани отгоре и да се изтегне удобно, нали и за него бях платил отделно.
На сутринта закусихме и тръгнахме по отсрещния бряг на Южен томпсън където пътя беше тесен и все можеше нещо да излезе. Но освен фермите с крави, друго тази сутрин не се показа.
Продължихме на изток по път номер 1 който е с 4 пплатна. Оказа се че тези 4 платна са продължени почти до селището Чейс. Карането по път с две платна е съвсем друго, и далече по-приятно. Бяха набучили знаци за внимание, защото пресичали диви животни. На практика дивите животни имаха малък шанс при път с 4 платна по който летяха непрекъснато камиони и ако случайно нещо преминеше това препятствие го чакаше линията на влака вървяща паралелно на магистралата. Но както разбрахме до тук нищо не може да спре развитието на капитализма в Канада.
Това бе показано и при пристигането ми на ез. Адамс където цялата долина над езерото беше опушена от местната дървообработваща фабрика. Естествено горите там са изчезнали, нещо което не съм проверявал, защото може да се види и на Гугъл.
Разходката ни по река Адамс беше иначе приятна. В реката скочиха няколко риби. На края на езерото забелязах добър брой едри пъстърви които бяха в период на хвърляне на хайвер или близо до него.
При Чейс хвърлих няколко пъти със спей пръта си в Южен Томпсън, без да отчета нищо, но видях пъстърва с размер на стийлхед да скача далече край другия бряг на недостъпно място. До другия бряг бяха около 100 метра или повече.
От тази разходка се върнах около обяд и спрях при парка за диви животни. Там имат и магазин и малък ресторант. Направих снимки на животните които пожелаха да се покажат.
Вечерта се срещнах с познати в града и завърших с вечерна разходка при която се показаха 3 сърни.
Движението в Камлупс беше доста объркано и натоварено. Реших че няма какво повече да правя тук и бях готов да прекарам оставащите ми два дена някъде другъде. Плановете ми малко се объркаха защото прогнозата за времето показа дъжд в местата които исках да видя. Така промених маршрута си за идния ден с цел да мина през Спенсес Бридж и да се върна около полунощ в Терас на същия ден.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
ЧАСТ 6 ======================================= Спенсес Бридж. връщане
Прекарахме още една спокойна нощ в мотела. На сутринта събрах всичките си неща като внимавах нещо да не забравя и всичко отиде в колата.
Хванахме магистралата която щеше да ни прекара през града от ниска точка в източните покрайнини до една от най-високите точки в западната част на града. От тук нататък имаше спускания и изкачвания докато стигнехме обратно до Савона.
При Савона направих последен опит да закача някоя бикова пъстърва. Завързах доста по-тежък повод и пробвах и от другия бряг на реката; уви със същия нулев резултат. Прибрах всичко и сега реших да си набера клони от хратсите сейдж, които имат силен мирис и напомнят за тази пустинна област. Мислех че ще е идеален дезодорант за колата; така си и беше.
Продължих нататък до Кеш-Крийк а от там надолу по Томпсън до Спенсес Бридж. Пешеходния мост на реката го нямаше и помислих че е отнесен, но изложението направено на брега показва че са го разглобили и махнали през 2015-та година. На едно високо място над реката видях изхвърлени под мен пластмасови кутии от двигателна течност, поне 10-на от тях и какво ли още не. Направих едно събиране на боклуци по стръмния склон и почти напълних колата с тях. Закарах ги обратно в Кеш-Крийк, но там ми казаха че не рециклирали пластмаси. Така че всичко отиде в местния контейнер.
Останалата част на деня беше път по оставащите над 1,200 километра. Когато стигнах в Принц Джордж видях че на запад се вижда голям черен облак, подобен на торнадо. Помислих че ще попадна в здрав джъд. Такъв наистина започна, но в последствие премина в град и после в сняг. Оставаха стотици километри, а аз минавах от една снежна виелица в друга. Колкото по отиваше към смрачаване, толкова по-силен ставаше снега.
Към 11 вечерта стигнах в Смивърс където условията бяха вече невъзможни за каране. Спрях в местното кафене което затваряше след броени минути. Изчаках около час снеговалежа да намалее и в крайна сметка се добрах до Терас доста след полунощ. С това тази разходка приключи.
Прекарахме още една спокойна нощ в мотела. На сутринта събрах всичките си неща като внимавах нещо да не забравя и всичко отиде в колата.
Хванахме магистралата която щеше да ни прекара през града от ниска точка в източните покрайнини до една от най-високите точки в западната част на града. От тук нататък имаше спускания и изкачвания докато стигнехме обратно до Савона.
При Савона направих последен опит да закача някоя бикова пъстърва. Завързах доста по-тежък повод и пробвах и от другия бряг на реката; уви със същия нулев резултат. Прибрах всичко и сега реших да си набера клони от хратсите сейдж, които имат силен мирис и напомнят за тази пустинна област. Мислех че ще е идеален дезодорант за колата; така си и беше.
Продължих нататък до Кеш-Крийк а от там надолу по Томпсън до Спенсес Бридж. Пешеходния мост на реката го нямаше и помислих че е отнесен, но изложението направено на брега показва че са го разглобили и махнали през 2015-та година. На едно високо място над реката видях изхвърлени под мен пластмасови кутии от двигателна течност, поне 10-на от тях и какво ли още не. Направих едно събиране на боклуци по стръмния склон и почти напълних колата с тях. Закарах ги обратно в Кеш-Крийк, но там ми казаха че не рециклирали пластмаси. Така че всичко отиде в местния контейнер.
Останалата част на деня беше път по оставащите над 1,200 километра. Когато стигнах в Принц Джордж видях че на запад се вижда голям черен облак, подобен на торнадо. Помислих че ще попадна в здрав джъд. Такъв наистина започна, но в последствие премина в град и после в сняг. Оставаха стотици километри, а аз минавах от една снежна виелица в друга. Колкото по отиваше към смрачаване, толкова по-силен ставаше снега.
Към 11 вечерта стигнах в Смивърс където условията бяха вече невъзможни за каране. Спрях в местното кафене което затваряше след броени минути. Изчаках около час снеговалежа да намалее и в крайна сметка се добрах до Терас доста след полунощ. С това тази разходка приключи.
-
- Мнения: 47
- Регистриран на: Пон Мар 18, 2013 10:54
- Риболов: морски
- Местоположение: Варна
- дал Браво: 298 пъти
- получил Браво: 3 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Уникални репортажи! Все едно бях там! Благодаря за споделените емоции и красиви снимки!
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Вчера направих първата за годината пролетна разходка към Кинколиф, на брега на океана на 130км северозападно от мен. Надявах се за мечки покрай пътя, а също взех една спининг пръчка за проучване ра р.Кинколиф в която миналата пролет закачих един стийлхед.
След като си взех кафето се отправих по пътя възможно най-рано, но в такива условия често светлината не е достатъчна за добра снимка. Когато условията са добри, животните вече са в гъсталака и е трудно да се намерят.
В началото сякаш имах късмет. Забелязах една мечка точно преди Гледчерния поток, на някакви 300 метра от мястото на което зимата паркирам колата си за да тръгна към р.Кейлъм. Подминах я и после се върнах за да ми е от нужната страна. Успях да направя две снимки и да отмина за да обърна пак и да поема по пътя си.
До ез.Кейлъм забелязах втора мечка. Не беше на добро място но и нея заснех. Имам усещането че точно тази мечка я бях видял миналата или по-миналата година и я бях заснел в същото място и в същата позиция, но трябва да сравнявам снимки за да проверя това.
До самото езеро Кейлъм пред колата премина хубава лисица с нещо в устата си - вероятно птица. Нататък нещата затихнаха и за изненада не видях мечки край езерото Лава или в лавинните полета. В последната част на маршрута видях две черни мечки но и двете успяха да се скрият преди да мога да ги заснема. Видях и втора лициса която беше сиво-черна с бял връх на опашката. Но лисиците са съвсем трудни обекти за заснимане.
В Кинколиф времето не изглеждаше добре - беше облачно и духаше силен вятър. Беше хладно. Помислих че този ден може да го приключа преждевременно, но нещата лека полека взеха друга насока. Стигнах до моста над р.Кинколиф. Вира под него е в морето при прилив. Сега беше отлив. Брега беше много хлъзгав от зелени полипи и водорасли. Хвърлих блесната няколко пъти с надежди за някое доли или кътфрот, но нямах нищо.
От тук започнах да правя оборка и да събирам боклуци покрай пътя и брега. Някои бяха за рециклиране, други за изхвърляне. Събрах окло два сака и продължих към един голям вир по-нагоре, който беше първия истински сладководен вир след океана. Там има и маса и на това място явно се събират хора от селото. Сега намерих да догаря огън покрай който имаше остаен голям счупен пластмасов леген, около двадесетина кутии от бира и какви ли не дребни и по-големи боклуци. Реших че ще почистя но преди това трябваше да хвърля в вира. Сложих си гащеризона, нагазих и започнах.
Преминах около 20 метра и направих около 5 замятания преди да имам вземане в средната част на вира. Беше голяма и бърза риба. Спускаше се, тръскаше глава, въртеше се във водата и правеше всичко възможно да хвърли куката ми без контра. Очаквах че това ще стане в един момент. За изнненада тази риба стигна брега - беше сребърен женски стийлхед който току що беше пристигнал от презокеанските си пътешествия. Снех го , откачих го внимателно и той си замина бързо обртано в дълбокото. Друг нямаше при следващите 5 замятания и с това завърших.
Дойде време за събиране на боклука. Сложих легана в колата си а вътре в него слагах всички кутии, бутилки и пластмаси които ставаха за рециклиране. Това кеото не ставаше го събирах в торби. След мен почти нищо не остана и мястото изглеждаше добре.
От тук се качих нагоре по селския път, където на края му обикновенно паркирам и поемам по пътека нагоре по течението. Забелязах спрян джип. Една лепенка на стъклото издаваше че са рибари. Места има, но както става в такива случаи, първото място което пожелах да пробвам бе това което рибарите бяха избрали. Бяха мъж и жена и ловяха със мухарски спей-пръти. Вира който бяха избрали беше възможно най-неподходящия за този вид ловене от цялата река. Оставих ги там , а аз слязах надолу до друг вир който в същност беше идеален за муха.
Тръгнах пртез него на скорост и някъде в по-долната му част имах вземане от друг стийлхед, който приличаше на вече извадения. Видях го добре докато се завъртя във водата, но този успя да се освободи от куката след минута борба.
Качих се пак нагоре и по пътеката стигнах места нагоре по реката които знаех. Облових две без резултат след което преминах на другия бряг на реката. Водата сега е висока и силна и човек трябва да внимава от къде пресича. От другия бряг продължих нагоре до един дълбок вир.
В този дълбок вир имах едно леко вземане някъде там където почваше да става по-плитък, но нямаше закачане. Преди да си тръгна хвърлих няколко пъти и в по плитката част преди изтичането и тук закачих друг стийлхед но сравнително дребен. Този също го извадих. Връщането до другия бряг беше приключение. Бях вързал въже около кръста си, защото бях забравил колана в колата. Идеята е ако падна да не си напълня веднага гащеризона. Когато излязахме на другия бряг, това беше до сккала която не можеше да се премине освен ако човек не се изкачеше около 20 метра и не слезеше от другата и страна. Там бяха сложили импровизирана стълба която вече беше доста изгнила. Така или иначе слязахме без произшествия и отидахме право там където бяха ловили рибарита преди нас.
Там вира е дълбок с объркано течение и водовъртежи и от двата бряга. Не намерих нищо в него, но тук и миналата година бях забелязал голям найлон, през който пролетните води вече бяха минали няколко години и го бяха полу-заровили в пясък край брега. Захванах се да го изкопая, измия и пакетирам. Излезе на големи парчета. Вързопа който направих от него беше с размер на чувал и тежеше окло 3 килограма.
Сега когато преминавах ръкави на реката и трябваше да нося Чарли, ниосех и вързопа в другата ръка в която държах и въдицата.
Стигнахме пак до дългия хубав вир в който изпуснах втория стийлхед. Този вир го знам от миналата година. Тогава пролетните води бяха вече отминали и вира беше сравнително плитък. Имах едно вземане в него тогава, предполагам от малка риба.
Сега с нивото близо до максималното, всяка риба би се чувствала добре тук. Някъде близо до горната част на вира и по-близо до другия бряг блесната ми беше взета леко от нещо което първоначално не пожела да тегли. Не можех да преценя какво е и колко е голямо защото бавно идваше към средата на реката. Там вече тази риба уживя , припляска, впусна се наобратно към другия бряг и въобще стана ясно че е нов голям стийлхед. Борбата завърши с него в плитчините. Минути след като го освободих, на следващото замятане се закачи нова риба, и тя токова голяма и започна да скача над водата, за да ми покаже че е нова, а не тази която бях току що пусналк обратно. Беше трудно да се повярва че две големи риби взеха на две поредни замятания от почти същото място. Макарата на Християн (бигфишингманиак) се представи отлично и аванса работеше въпреки че го бях натопил още сутринта.
Продължих надолу, но други добри вирове нямаше преди да стигна до паркинга и колата. Там на паркинга, за изненада видях нов трък с три риболовеца да стягат раниците си.
Беше около 2 часа, и беше идеалното време да се отправя към естния ресторант с 3 маси за да си хапна халъбът с картофи. Там нямаше никой седнал и ние с Чарли взехме единствената почетна маса отвън, както и предишни години. Халъбъта беше хубав, както винаги.
Отправихме са пак към моста на реката и сега реших да хвърля от другуия бряг в същия вир. Някъде в края му, сякаш имах вземане за момент и моментално откачане. Или беше голяма риба или дъното, но на следващи хвърляния дъното не го закачих. С това риболова приключи.
Разходих се поп пътя от селото до еднс мсрина на около километър настрани и почистих и там. След това преминах през едно място за къмпиране , което пак почистих и на път за дома спрях на други две подобни места и изгорих два купа боклуци. Повече мечки не се показаха.
Резулатат може да се обобщи като мечки 4:2 ; стийлхеди 6:4 и предполагам че след мен не останаха ни боклуци за събиране, ни риба за хващане.
След като си взех кафето се отправих по пътя възможно най-рано, но в такива условия често светлината не е достатъчна за добра снимка. Когато условията са добри, животните вече са в гъсталака и е трудно да се намерят.
В началото сякаш имах късмет. Забелязах една мечка точно преди Гледчерния поток, на някакви 300 метра от мястото на което зимата паркирам колата си за да тръгна към р.Кейлъм. Подминах я и после се върнах за да ми е от нужната страна. Успях да направя две снимки и да отмина за да обърна пак и да поема по пътя си.
До ез.Кейлъм забелязах втора мечка. Не беше на добро място но и нея заснех. Имам усещането че точно тази мечка я бях видял миналата или по-миналата година и я бях заснел в същото място и в същата позиция, но трябва да сравнявам снимки за да проверя това.
До самото езеро Кейлъм пред колата премина хубава лисица с нещо в устата си - вероятно птица. Нататък нещата затихнаха и за изненада не видях мечки край езерото Лава или в лавинните полета. В последната част на маршрута видях две черни мечки но и двете успяха да се скрият преди да мога да ги заснема. Видях и втора лициса която беше сиво-черна с бял връх на опашката. Но лисиците са съвсем трудни обекти за заснимане.
В Кинколиф времето не изглеждаше добре - беше облачно и духаше силен вятър. Беше хладно. Помислих че този ден може да го приключа преждевременно, но нещата лека полека взеха друга насока. Стигнах до моста над р.Кинколиф. Вира под него е в морето при прилив. Сега беше отлив. Брега беше много хлъзгав от зелени полипи и водорасли. Хвърлих блесната няколко пъти с надежди за някое доли или кътфрот, но нямах нищо.
От тук започнах да правя оборка и да събирам боклуци покрай пътя и брега. Някои бяха за рециклиране, други за изхвърляне. Събрах окло два сака и продължих към един голям вир по-нагоре, който беше първия истински сладководен вир след океана. Там има и маса и на това място явно се събират хора от селото. Сега намерих да догаря огън покрай който имаше остаен голям счупен пластмасов леген, около двадесетина кутии от бира и какви ли не дребни и по-големи боклуци. Реших че ще почистя но преди това трябваше да хвърля в вира. Сложих си гащеризона, нагазих и започнах.
Преминах около 20 метра и направих около 5 замятания преди да имам вземане в средната част на вира. Беше голяма и бърза риба. Спускаше се, тръскаше глава, въртеше се във водата и правеше всичко възможно да хвърли куката ми без контра. Очаквах че това ще стане в един момент. За изнненада тази риба стигна брега - беше сребърен женски стийлхед който току що беше пристигнал от презокеанските си пътешествия. Снех го , откачих го внимателно и той си замина бързо обртано в дълбокото. Друг нямаше при следващите 5 замятания и с това завърших.
Дойде време за събиране на боклука. Сложих легана в колата си а вътре в него слагах всички кутии, бутилки и пластмаси които ставаха за рециклиране. Това кеото не ставаше го събирах в торби. След мен почти нищо не остана и мястото изглеждаше добре.
От тук се качих нагоре по селския път, където на края му обикновенно паркирам и поемам по пътека нагоре по течението. Забелязах спрян джип. Една лепенка на стъклото издаваше че са рибари. Места има, но както става в такива случаи, първото място което пожелах да пробвам бе това което рибарите бяха избрали. Бяха мъж и жена и ловяха със мухарски спей-пръти. Вира който бяха избрали беше възможно най-неподходящия за този вид ловене от цялата река. Оставих ги там , а аз слязах надолу до друг вир който в същност беше идеален за муха.
Тръгнах пртез него на скорост и някъде в по-долната му част имах вземане от друг стийлхед, който приличаше на вече извадения. Видях го добре докато се завъртя във водата, но този успя да се освободи от куката след минута борба.
Качих се пак нагоре и по пътеката стигнах места нагоре по реката които знаех. Облових две без резултат след което преминах на другия бряг на реката. Водата сега е висока и силна и човек трябва да внимава от къде пресича. От другия бряг продължих нагоре до един дълбок вир.
В този дълбок вир имах едно леко вземане някъде там където почваше да става по-плитък, но нямаше закачане. Преди да си тръгна хвърлих няколко пъти и в по плитката част преди изтичането и тук закачих друг стийлхед но сравнително дребен. Този също го извадих. Връщането до другия бряг беше приключение. Бях вързал въже около кръста си, защото бях забравил колана в колата. Идеята е ако падна да не си напълня веднага гащеризона. Когато излязахме на другия бряг, това беше до сккала която не можеше да се премине освен ако човек не се изкачеше около 20 метра и не слезеше от другата и страна. Там бяха сложили импровизирана стълба която вече беше доста изгнила. Така или иначе слязахме без произшествия и отидахме право там където бяха ловили рибарита преди нас.
Там вира е дълбок с объркано течение и водовъртежи и от двата бряга. Не намерих нищо в него, но тук и миналата година бях забелязал голям найлон, през който пролетните води вече бяха минали няколко години и го бяха полу-заровили в пясък край брега. Захванах се да го изкопая, измия и пакетирам. Излезе на големи парчета. Вързопа който направих от него беше с размер на чувал и тежеше окло 3 килограма.
Сега когато преминавах ръкави на реката и трябваше да нося Чарли, ниосех и вързопа в другата ръка в която държах и въдицата.
Стигнахме пак до дългия хубав вир в който изпуснах втория стийлхед. Този вир го знам от миналата година. Тогава пролетните води бяха вече отминали и вира беше сравнително плитък. Имах едно вземане в него тогава, предполагам от малка риба.
Сега с нивото близо до максималното, всяка риба би се чувствала добре тук. Някъде близо до горната част на вира и по-близо до другия бряг блесната ми беше взета леко от нещо което първоначално не пожела да тегли. Не можех да преценя какво е и колко е голямо защото бавно идваше към средата на реката. Там вече тази риба уживя , припляска, впусна се наобратно към другия бряг и въобще стана ясно че е нов голям стийлхед. Борбата завърши с него в плитчините. Минути след като го освободих, на следващото замятане се закачи нова риба, и тя токова голяма и започна да скача над водата, за да ми покаже че е нова, а не тази която бях току що пусналк обратно. Беше трудно да се повярва че две големи риби взеха на две поредни замятания от почти същото място. Макарата на Християн (бигфишингманиак) се представи отлично и аванса работеше въпреки че го бях натопил още сутринта.
Продължих надолу, но други добри вирове нямаше преди да стигна до паркинга и колата. Там на паркинга, за изненада видях нов трък с три риболовеца да стягат раниците си.
Беше около 2 часа, и беше идеалното време да се отправя към естния ресторант с 3 маси за да си хапна халъбът с картофи. Там нямаше никой седнал и ние с Чарли взехме единствената почетна маса отвън, както и предишни години. Халъбъта беше хубав, както винаги.
Отправихме са пак към моста на реката и сега реших да хвърля от другуия бряг в същия вир. Някъде в края му, сякаш имах вземане за момент и моментално откачане. Или беше голяма риба или дъното, но на следващи хвърляния дъното не го закачих. С това риболова приключи.
Разходих се поп пътя от селото до еднс мсрина на около километър настрани и почистих и там. След това преминах през едно място за къмпиране , което пак почистих и на път за дома спрях на други две подобни места и изгорих два купа боклуци. Повече мечки не се показаха.
Резулатат може да се обобщи като мечки 4:2 ; стийлхеди 6:4 и предполагам че след мен не останаха ни боклуци за събиране, ни риба за хващане.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Знам аз, но първо ги изчаквам да си обърнат гърбовете преди да извадя ножиците.b_lomsky написа:От козината на тия мечки стават много уловисти мухи, ама ти си прецени
- jagger1
- Мнения: 3182
- Регистриран на: Сря Май 11, 2011 12:33
- Местоположение: София
- дал Браво: 755 пъти
- получил Браво: 1179 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
И дълбок сън да заспи мечока, че така е по-спокойноCougar написа:Знам аз, но първо ги изчаквам да си обърнат гърбовете преди да извадя ножиците.b_lomsky написа:От козината на тия мечки стават много уловисти мухи, ама ти си прецени
Страхотни кадри. Благодаря.
-
- Мнения: 44
- Регистриран на: Сря Окт 05, 2011 17:16
- дал Браво: 256 пъти
- получил Браво: 2 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Чудесни снимки и репортажи както винаги. Благодаря.
Десетки свещи могат да се запалят от една,без да съкратят нейния живот.Щастието не намалява,ако се споделя.
Yes,London.You know:fish,chips,cup‘o tea,bad food,worse weather,Mary fucking Poppins LONDON.
Yes,London.You know:fish,chips,cup‘o tea,bad food,worse weather,Mary fucking Poppins LONDON.
-
- Мнения: 44
- Регистриран на: Сря Окт 05, 2011 17:16
- дал Браво: 256 пъти
- получил Браво: 2 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
При нас лисиците не е толкова трудно да се снимат.
- ...
-
- IMG_0668.JPG (136.93 KiB) Преглеждано 4257 пъти
Десетки свещи могат да се запалят от една,без да съкратят нейния живот.Щастието не намалява,ако се споделя.
Yes,London.You know:fish,chips,cup‘o tea,bad food,worse weather,Mary fucking Poppins LONDON.
Yes,London.You know:fish,chips,cup‘o tea,bad food,worse weather,Mary fucking Poppins LONDON.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Съботата я прекарах в поредната фото-експедиция към Кинколиф. Симането не е като стрелянето. Убеден съм че като ловец бих имал по-добри резултати от тези с апарата.
Първата мечка не беше на добро място. Заснех и ушите. Оставих я да се храни необезпокоявана , а аз продължих. Втората мечка изчезна в гъсталака и не ми даде възможност за снимка. Тя беше до пясъчното езеро. Намерих друга мечка докато се пусках край р.Сиакс през лавинните полета. Тази беше търпелива.
От тук нататък видях няколко животни но никое не остана на подходящо място за снимка. Първо една голяма черна мечка, после бодливо свинче. След това лос. След лоса точна когато преминах моста на реката XNUKW (?) пред мен имаше едно гризли. Гризлито за момент се зачуди на коя стра да тръгне, после пъргаво се завъртя на задните си крака и се отправи към гъсталаците в ляво от мен. Надявах се че на ръба на гората ще спре и ще се надигне на задните си крака за да види кой е и да подуши въздуха, но не, направо скочи в гората.
Бях взел мухарка този път. Беше новия ми RPL, който е 30см по-дълъг от старата ми пръчка. Тези 30 сантиметра дадоха голяма разлика. Известно време се чудех дали да хвърлям над главата си, или с две ръце. Нещо първоначално не се получаваше. В крайна сметка се оказа че е най-подходящ за спей замятания с една ръка, както често ловя със стария прът. С този хвърлях малко по-надалече, но беше и малко по-уморително.
Почнах от хубавия дълъг вир-бързей, където предишната седмица бях извадил 2 стийлхеда н аблесна и бях изпуснал трети. За изненада нямах никакво пипване. Водата беше малко по-ниска от предишния път.
Качих се на горния и после на по-горния вир, където бяха двамата рибари миналата седмица. Както писах този вир е неподходящ за муха. Дълбок е и има водовъртежи покрай брега. Когато хвърлех, мухата заминаваше надолу, а линията до мен и под пръта тръгваше нагоре. Така или иначе , докато се борех с тези условия имах вземане от стийлхед, който го усетих само за части от секундата, след което се откачи. Знам че при тези условия е трудно да се закачи рибата добре.
След този вир се качих нагоре на друг хубав широк и дълъг бързей. Бях го преценил като перспективен, но за сега тук нямах закачена риба. Преминах около половината от него и на поредното замятане последва здраво вземане. Беше едър стийлхед и доста силен. Доста време ме мъчи, а и течението е силно на това място. За късмет не се откачи и го докарах до мен.
Бях подминал един добър вир и сега слязах до него, като пренесах Чарли през половината река. На вира нищо не взе. Пренесах Чарли през останалата половина н ареката и бяхме на другия бряг. Качихме се нагоре до един дълбок вир в който бях хванал най-малкия стийлхед миналата седмица. Докато хвърлях, един стийлхед се надигна, но не взе.
Реших да се върнем надолу. Пресяках цялата река наобратно и сега слязах на първите вирове които облових. Смених черната муха с бяла. На дълбокия вир където беше вземането нищо не взе, а то беше тъкмо обяд и без друго. На дългия хубав вир отдолу пак нищо не отчетах.
Бях близо до колата. Махнах гащеризона и се отправих към ресторанта. Бях пак единствен клиент за момента. Направиха ми халъбъта и с Чарли се изтегнахме на беседка на брега на морето. Имах бира която си носех от града а за Чарли беше неговата храна.
След обяд видях че беше още прилив. Разходихме се покрай морето както всеки път и после отидохме на този вир на който хванах първия стийлхед миналата седмица. Бях още с бялата муха. Докато се пусках надолу из вира забелязах че се надигна стийлхед на едно място. По неясна причина не все когато мухата е минала в обсега му. Така че реших да сменя пак с черна муха. Пак почнах от началото на вира и когато бях в средата стийлхеда пак се надигна за да ми покаще къде е. Беше точно на ръба на обсега ми с тази пръчка. Заметнах на 4 метра над него. Шнура почна да описва дъга и стийлхеда взе.
И този беше едър. Ако имах ГоПрото с мен, щях да хвана добър репертоар от скокове над водата. И този не успя да се освободи и стигна до брега.
Връщането беше безинтересно, а и трафика по това време се беше усилил. Поради това видях само още едно малко мече преди да се прибера.
Първата мечка не беше на добро място. Заснех и ушите. Оставих я да се храни необезпокоявана , а аз продължих. Втората мечка изчезна в гъсталака и не ми даде възможност за снимка. Тя беше до пясъчното езеро. Намерих друга мечка докато се пусках край р.Сиакс през лавинните полета. Тази беше търпелива.
От тук нататък видях няколко животни но никое не остана на подходящо място за снимка. Първо една голяма черна мечка, после бодливо свинче. След това лос. След лоса точна когато преминах моста на реката XNUKW (?) пред мен имаше едно гризли. Гризлито за момент се зачуди на коя стра да тръгне, после пъргаво се завъртя на задните си крака и се отправи към гъсталаците в ляво от мен. Надявах се че на ръба на гората ще спре и ще се надигне на задните си крака за да види кой е и да подуши въздуха, но не, направо скочи в гората.
Бях взел мухарка този път. Беше новия ми RPL, който е 30см по-дълъг от старата ми пръчка. Тези 30 сантиметра дадоха голяма разлика. Известно време се чудех дали да хвърлям над главата си, или с две ръце. Нещо първоначално не се получаваше. В крайна сметка се оказа че е най-подходящ за спей замятания с една ръка, както често ловя със стария прът. С този хвърлях малко по-надалече, но беше и малко по-уморително.
Почнах от хубавия дълъг вир-бързей, където предишната седмица бях извадил 2 стийлхеда н аблесна и бях изпуснал трети. За изненада нямах никакво пипване. Водата беше малко по-ниска от предишния път.
Качих се на горния и после на по-горния вир, където бяха двамата рибари миналата седмица. Както писах този вир е неподходящ за муха. Дълбок е и има водовъртежи покрай брега. Когато хвърлех, мухата заминаваше надолу, а линията до мен и под пръта тръгваше нагоре. Така или иначе , докато се борех с тези условия имах вземане от стийлхед, който го усетих само за части от секундата, след което се откачи. Знам че при тези условия е трудно да се закачи рибата добре.
След този вир се качих нагоре на друг хубав широк и дълъг бързей. Бях го преценил като перспективен, но за сега тук нямах закачена риба. Преминах около половината от него и на поредното замятане последва здраво вземане. Беше едър стийлхед и доста силен. Доста време ме мъчи, а и течението е силно на това място. За късмет не се откачи и го докарах до мен.
Бях подминал един добър вир и сега слязах до него, като пренесах Чарли през половината река. На вира нищо не взе. Пренесах Чарли през останалата половина н ареката и бяхме на другия бряг. Качихме се нагоре до един дълбок вир в който бях хванал най-малкия стийлхед миналата седмица. Докато хвърлях, един стийлхед се надигна, но не взе.
Реших да се върнем надолу. Пресяках цялата река наобратно и сега слязах на първите вирове които облових. Смених черната муха с бяла. На дълбокия вир където беше вземането нищо не взе, а то беше тъкмо обяд и без друго. На дългия хубав вир отдолу пак нищо не отчетах.
Бях близо до колата. Махнах гащеризона и се отправих към ресторанта. Бях пак единствен клиент за момента. Направиха ми халъбъта и с Чарли се изтегнахме на беседка на брега на морето. Имах бира която си носех от града а за Чарли беше неговата храна.
След обяд видях че беше още прилив. Разходихме се покрай морето както всеки път и после отидохме на този вир на който хванах първия стийлхед миналата седмица. Бях още с бялата муха. Докато се пусках надолу из вира забелязах че се надигна стийлхед на едно място. По неясна причина не все когато мухата е минала в обсега му. Така че реших да сменя пак с черна муха. Пак почнах от началото на вира и когато бях в средата стийлхеда пак се надигна за да ми покаще къде е. Беше точно на ръба на обсега ми с тази пръчка. Заметнах на 4 метра над него. Шнура почна да описва дъга и стийлхеда взе.
И този беше едър. Ако имах ГоПрото с мен, щях да хвана добър репертоар от скокове над водата. И този не успя да се освободи и стигна до брега.
Връщането беше безинтересно, а и трафика по това време се беше усилил. Поради това видях само още едно малко мече преди да се прибера.
- Cougar
- Мнения: 2587
- Регистриран на: Чет Юни 02, 2005 3:05
- Местоположение: Terrace, BC
- дал Браво: 470 пъти
- получил Браво: 2836 пъти
Re: 2019 Британска Колумбия
Тук съомгите чинук вече са наоколо и някои хора ги ловят по р.Кейлъм. Аз нещо нямам желание да ги ловя; може би защото съм бил на Кейлъм цяла зима в търсене на стийлхед. Много по-приятно е да си на брега на морето, на тихо място с възможности да се виждат всякави животни по пътя. И също възможност да се хване стийлхед току що дошъл от океана. Да не говорим че има и място където човек да обядва както трябва.
Както и предишните две съботи, станах рано, взех си кафето и бях на път. Светлина имаше повече от предишната събота , нали деня нараства бързо. Не мога да си спомня къде видях първата мечка. Знам че трябваше да минавам покрай нея няколко пъти преди да ми позволи да я заснема. Имаше тенденцията да се шмугва в гъсталака, но когато се връщах беше пак излязла. Виждах я отлично и светлината беше достатъчна, въпреки това снимките не се получиха много. Мисля имаше поне още една мечка преди да наближим Грийнвил , която Чарли прогони.
След като подминах Грийнвил, на само 500 метра от селището видях мини-ван в канавката от отсрещната страна. От него тъкмо се измъкваха двама индеанеца - мъж и жена. Спрях за да видя дали са добре. Жената ми каза че шофъорът им ги бил оставил и тръгнал някъде по пътя. Предполагам той е бил пиян и е тръгнал да се спасява, но не ми беше ясно как бяха дошли до тук от Кинколиф, през всички невероятни завои и спускания и качвания и бяха обърнали вана на прав участък на 500 метра от населено място. Двамата с които говорих изглеждаха и те неадекватни, но гледам след мен дойде друга кола и от нея излезе човек който беше от тяхната кръв. Бях тъкмо им казал че за късмет са близо до населено място. "Кое населено място?' попита жената. Бяхме до Грийнвил, но на табелите по пътя на техния език то беше Laxgalt'sap. Не знам как го произнасят това и зачаках. Индеанеца от другата кола, който току що беше спрял отговори: "Грийнвил"
Оставих ги защото ранени нямаше и продължих. Видях индианеца от другата кола направи същото. Близо до Кинколиф (по табелите - Gingolx) лисица пресече пътя ми. Беше хубава сиво-черна с бял връх на опашката. Не чака за мен и се скри в гъсталака. Но напред видях втора която явно е наблюдавала първата. Тази беше далеч по смела и успях да я заснема. Това преди Чарли да я усети и да прогони и нея.
Започнах риболова от първия вир над морето. След няколко хвърляния видях да се надига стийлхед и бях доста обнадежден че ще го закача. В последствие имах вземане без закачане. На 15 метра по-надолу имах вземане и усетих цялото тегло на рибата върху пръта след което и този стийлхед се откачи. Тук толкова.
Качих се на следващия вир нагоре и някъде към края му имах едно сторване и едно вземане без закачане. От тук нантък преминах през останалите места без да закача повече стийлхед. Имах извадена една американка около 25 сантиметра, която се виждаше че е местна риба за реката и вероятно беше дошла от горното течение със силната вода. Нивото на рекате беше високо и водата не беше съвсем бистра като преди а с лек синкав отенък от топящите се гледчери.
Обядвах малко по-рано от друг път. Похвърлях пак на местата, отновов без някакъ резултат и почистих покрай първия вир, където местните идват и си мятат боклуците наоколо въпреки поставената кофа за боклук при входа на мястото.
На връщане видях още няколко мечки, като Чарли прогони една наистина интересна. За съжаление видях и една мечка която вече не можеше да избяга - беше убита на пътя от някой пикап - беше само 60-70кг и може би на 2 години. После видях и майка с две мечета, които бяха предпазливи и се качиха по един склон за да се скрият в гората преди да мога да ги снема.
С това деня приключи.
Както и предишните две съботи, станах рано, взех си кафето и бях на път. Светлина имаше повече от предишната събота , нали деня нараства бързо. Не мога да си спомня къде видях първата мечка. Знам че трябваше да минавам покрай нея няколко пъти преди да ми позволи да я заснема. Имаше тенденцията да се шмугва в гъсталака, но когато се връщах беше пак излязла. Виждах я отлично и светлината беше достатъчна, въпреки това снимките не се получиха много. Мисля имаше поне още една мечка преди да наближим Грийнвил , която Чарли прогони.
След като подминах Грийнвил, на само 500 метра от селището видях мини-ван в канавката от отсрещната страна. От него тъкмо се измъкваха двама индеанеца - мъж и жена. Спрях за да видя дали са добре. Жената ми каза че шофъорът им ги бил оставил и тръгнал някъде по пътя. Предполагам той е бил пиян и е тръгнал да се спасява, но не ми беше ясно как бяха дошли до тук от Кинколиф, през всички невероятни завои и спускания и качвания и бяха обърнали вана на прав участък на 500 метра от населено място. Двамата с които говорих изглеждаха и те неадекватни, но гледам след мен дойде друга кола и от нея излезе човек който беше от тяхната кръв. Бях тъкмо им казал че за късмет са близо до населено място. "Кое населено място?' попита жената. Бяхме до Грийнвил, но на табелите по пътя на техния език то беше Laxgalt'sap. Не знам как го произнасят това и зачаках. Индеанеца от другата кола, който току що беше спрял отговори: "Грийнвил"
Оставих ги защото ранени нямаше и продължих. Видях индианеца от другата кола направи същото. Близо до Кинколиф (по табелите - Gingolx) лисица пресече пътя ми. Беше хубава сиво-черна с бял връх на опашката. Не чака за мен и се скри в гъсталака. Но напред видях втора която явно е наблюдавала първата. Тази беше далеч по смела и успях да я заснема. Това преди Чарли да я усети и да прогони и нея.
Започнах риболова от първия вир над морето. След няколко хвърляния видях да се надига стийлхед и бях доста обнадежден че ще го закача. В последствие имах вземане без закачане. На 15 метра по-надолу имах вземане и усетих цялото тегло на рибата върху пръта след което и този стийлхед се откачи. Тук толкова.
Качих се на следващия вир нагоре и някъде към края му имах едно сторване и едно вземане без закачане. От тук нантък преминах през останалите места без да закача повече стийлхед. Имах извадена една американка около 25 сантиметра, която се виждаше че е местна риба за реката и вероятно беше дошла от горното течение със силната вода. Нивото на рекате беше високо и водата не беше съвсем бистра като преди а с лек синкав отенък от топящите се гледчери.
Обядвах малко по-рано от друг път. Похвърлях пак на местата, отновов без някакъ резултат и почистих покрай първия вир, където местните идват и си мятат боклуците наоколо въпреки поставената кофа за боклук при входа на мястото.
На връщане видях още няколко мечки, като Чарли прогони една наистина интересна. За съжаление видях и една мечка която вече не можеше да избяга - беше убита на пътя от някой пикап - беше само 60-70кг и може би на 2 години. После видях и майка с две мечета, които бяха предпазливи и се качиха по един склон за да се скрият в гората преди да мога да ги снема.
С това деня приключи.
- jazzmena
- Мнения: 4595
- Регистриран на: Пон Апр 03, 2006 14:03
- Риболов: Маха и спининг - предимно "Хвани-пусни"
- дал Браво: 188 пъти
- получил Браво: 272 пъти
- Обратна връзка: