Поскубах скромно днес за 2-3 часа,лишен от свръхочаквания там, където са минали предимно претенциозни капацитети и откровени п@д@рази. Рекицата бе бистра като сълза и студена като сърцето на съдия изпълнител, но поне не носеше шума и снежна вода от ледената планина. Комплицирано занимание с малко и мудни рибки - всъщност единствената, която се видя и хвана, го направи самодейно в спокойното огледало зад един камък, където задържах(или по-скоро се самохипнотизирах от трептенията на воблера и интензивните вибрации по бланката), а аз я извлякох на буксир. Бе подобаващо каталясала и пребледняла от необуздан секс и след мигновена фотосесия бе деликатно амнистирана. Важното е обаче, че се полюбувахме на красивата раждаща се за нов живот природа и напъпващата пролет, пък и блажени са тези, които не искат много, защото обикновено го получават.
![Very Happy :D](./images/smilies/icon_biggrin.gif)
Бях решил излета да мине под знака на изделията на скъпи другари, които винаги ме очароват с ювелирно до скрупульозност внимание към детайла и изящна игра.
Накрая колегата колабира от глад по средата на бързея, което наложи скоропостижно предислоциране в непретенциозната кебапчерия или както там се казва. Остава надеждата, че бат Стан е прескочил с градския транспорт до изходната тръба на ВЕЦ-а, където е изпаднал в излишество, понеже той с малко не се задоволява и ще ни обдари с подобаващи фотоси...
БОКА НА УЛЪТО.
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ