Житие мухарско на бай Вътко Фенуика. Волуме оане.

[Алеко]

Те туй, дето следва, ще влезе във волюме туу на нашата книжка!

Една, вечер, или по точно сутрин бай Вътьо Фенукика от Мухарско се сАбудил между растите до реката, леко се опипал, усетил един празен куфар, от който се разнесли странни шумове, на сафарещи мишки или астрофизични сигнали за наближаващи галаткики с по няколко черни дупки.
Това всъщност, не бил случаен куфЕр, а чудната чутура на Вътьо. Преди Вътко бил по-извесетен, като майстора на бързата ракия. Та казал си тоЙ: А, да в миналото минавал за интилигент-ин. Това фонетиката, аритметиката и арните напитки ги владеел , по свой уникален и неповторим начин.
Та, казал си той/ агеин/, таз сутрин:
Чудовната ми кратуна е тук, а вероятно до нея и моята мухарка.
При мисълта само за тази мухарка, вътьовият сетоглед и всемир ставал обширно мистичен и нахлувал трансцедентният нео-ницшеански кръгозор за дионисиевото и аполоновото начало у чиляка. Къде, ти такиз оракулски абстракции и патологии. То вместо изкуството на изкустните слова и привидна интелегетност, било по първичното.
Да се возиш в запотена маршутка, обмисляйки следващото прецакване на некой от монополистите, като ВиК-та-та/ водки и коли в мн./ или "топлото" според некои радио водещи.
Друг монополист е мухензенето, душевен тик и рецедив за практикуващият го.
А като видиш и себоподобни, се капсулираш веднага заедно с тях и ставате един файтон , според словата на околните- към душевно болните с толерантност и много обич.
Формацията от мухуваШТите не е нужно да е интелектулана и на-често когато се поогледаш забелязваш, че в подобните занимаващи се с такива неща важат и обратните доказателства. Е това естествено не е в съседното село или маала, но
най-ясно се доказава от любителите на светската клУка и тяхните автори.
На едди кой си, му бил най-голем, аааааа голем праз, бай Вътко се вълнува не точно от това , а от това, кога ша втасне зелето и дали в краят на феврури ша омерише околноста. Като след това твърдо ще се опоравдава пред своите съселяни, че това е последно зеле за сезона и в него се крие аромата и да не му се сърдят, щот той е по Кеча и рЕилиза с трите икса.... Та за това мирише, на "последно" зелеле..леее , а не на прозрачни маломерки от реката "Икс" на картата отбелязана, като "една река".
От мисълта по чуждите риби гиганти на коуегите, вътковият мозък съвсем се замаглил и забравил първоначалната си идея. А та била., хм...... да беше физико химик, щеше да е лесно, щот в първият учебник по физико химия става дума за ентропия и рано или късно, ще се досетиш за кво беше. Ми то оплодител по овощите, сиреч ашладьор. Ма туй природта, си знае своята, ама, като ашладисваш чужди мнения е страшна работа.
Та продължили въковтиве размисли и махмурлийски страсти, относно мухензито и неговото приложение у назе. Това, да бе икономика лесно, един два борда и все, ще се стабилизират нещата. Да, но на обективна практика, мухензенето е на много нива над
Икономиката щот мухуващият не жали финанс за шнур, лебедка или бамбучка.
А най-му е арно, като некой друг му плати билето. До тук, добре, но още по добре да имаше и един друг мухуващ наблизао за някой аналгинец или пакетче алказацер. Да но освен един овчер с парашут и по-ячка гега се задал горският риболовен, бричед на всички поарашутисъи в околията и любители на риболовни десанти. Това си казал, Вътко, ако ми поиска билета с хиляди петна от висококалорична бира, вместо описан излет ще намери.. Шампион е ..и .... президент....В цялта тази работа има и любовна поезия, или по точно стих към съблазнителна малолетна сервитьорка, срещната
Локал над реката „Икс”, този път отбелязана, като известна.
Колко си прекрасна,
По стройна и от ценатаа мухарка.
Дано, не чуе жената/ тя вероятно върти един Умлет/,
Бих искал да клъвнешшш....
В бързината Вътко, не видял, космите, които се подавали, или били нагънъти от крката на девойката под чорпогащникът...
Какво да се прави, суров е живота, на самотникът с една мухарка в ръката...
Така, минало пладне, а после настъпило вечерното кълвино. Вътко, от сутринта, така поне си спомял бил в съзерцатрелна стойка общувайки с една сойка и един кос, на езика на природата. Тази комуникация, била с единстваената цел да отщипне некой косъм, щот от женски крак били доста по-рехави и неприложими.
Та ето наближило и вечерното кълвино, една риба се показала в краят на бързеят и без да иска издала свето присъствие. Вътко, бързо се мобилизиирал при този сигнал и стъкмил наличната техника с която разполагал. Утсановил,
Обаче, че по-голяма част от мухите ги бил заложил още вчера за имитация на популярна ракия и паница алпака пълна с боб и лански суджук. Ми сега , какво?
Там има една риба, а аз няма мухи.
При това птиците излитат сами, а срещата с девойката беше миналат година.
Малко се позамислил, нащият човек и вместо да бъде обзет от кечаджиийски подтици захвърлил мухарката на часа, широко отворил ръце и силно се провикнал/ естествено, колкото гласец, все още акумулирал/...
Ехееееее, планини , реки, рибииииииии.........
Приятелииииии, неприятелиииииииии.............
Докато траели тези слово излияния поради напиращи и неудържими страсти, Вътко бил набюдаван скришом от Колю по прякор Топа. Това е същият, риболовно-горски-рибарският за района и бъдещ представител на евро-еко- администрацията.
Та топа бил залегнал, да е невидим без да го усетят, но не разбрал че нагъл и празитен кърлеж на часа го лазел. Щ
След няколко минути наблюдаваници и мереници от страна на Топа. Най-накрая решил да гръмне по свяот си начин, изтрелвайки няколко бързи слова в ролята на снаряди, като само 2/3 от тях били неразбираеми, а другите звучали к, като зле скалъпен превод от чужд език.
-Stop, сЪ.. та . клещих, без тескере с малътъ риба...Ааааааааа, да имаш да черпавашш- и така-
Гледайки и слушайки цялата, тази канонда, Вътко приел своята настояща съдбя, че освен без риба, ще бъде лишен и от най-важното за което беше дошъл. Бягството от големият град. Но, както е казал един умен човек, какво е градъ без своите идоти, а за Вътко остана единствено да направи продължението, че и селото не прилича на нищо без своитетакива. Та върна се пак, на топовите изблици, които за миг спряли поради вече осезаемта сърбежка причиненна от наглия акарид.
Та в този миг, нашият човек почувствал, че е трябва да каже истинта на часа и да разясни причината за това което е тук.
-Ми то в таз река, риби, няма. Последните, се хвнаха доста одавана..
-Има, няма, реката е забранена. А ся, погледни, какво пише там на оназ табела.
-Ами пише „Риболовът Забранен”
-Е щом, така пише, значи си нарушител.А? Ша ви науча аз вас. Хи..
-Не, не , не съм нарушител, защото единствената риба в околията е нарисувна на същата табела и аз по-точно не съм дошъл за риба. А , поради спомена за рибата, била тук..
В този момент Топа, усети, че битката няма да се развие в негова полза. Наистина, риби в реката одавна нямаше и ако имаше. Самият той, щеше да пържи всякя вечер в домашната компания на собствената си реколта вино и доста наедрялата му жена.
Отминаха, тези времена наистина. От шумящият тиган се издигаше приятна мирзма, а
цвърчащите риби, бяха заели пози в нестествено изкрияване. Така дълги години, се затвърждаваше домашният уют и както е било в миналото. Ловецът е чакан с нетърпение цял ден от своята любяща и гладна жена.
А какво всъщност бе видял Вътко, в краят на бързеят?
Вероятно, чудо, че в реката отново има живот, въпреки „парашутниат полк” играещ карти в селската кръчма и топовото незнание. Мда, ще мълча и ше трая....
През това времв Топа, почесвайки се решил да състави акт на Вътко. Вътко с интерес установил, че все още има някакви средства и решил да почерпи по нашенски, та белкем отърве админСтртивната санкция.
...............................................................................


Ще продължи, кат му дое таймът...
Вътьо

[Любака]

Чувьееееееееееееееееееек попикал съм се да се хиля - това все едно Алеко Константинов да го беше написал че повече на Чудомир го докарва - браво браво!!!