Риби със зъби и лош нрав. Тегаво минават тия дни затова измислих номера да занимавам
мисълта си с нещо по-голямо за да прелетя по-бързо през периода.Примерно състезания.
Състезанието не е просто мерене на въдици и боричкане в тълпата,съвсем не!
За мен това е борба на характери,тестване на такъми и възможности в реални,
често пъти екстремални условия, и „крадене на опит“. Опитът е нещо ,което никой с
всичкия си няма да ти даде доброволно и безкористно,но в състезанието е длъжен
да го покаже и ако ти внимаваш и не мигаш често, можеш да го „откраднеш“ на добра цена.
И така за кратко време да събереш много опит от различни и силни противници.
По Пътя на Воина има две състояния,които имат значение за него -
на труд и на бой. И нищо друго не е важно. Състезанието е състояние
на бой,в което си пределно събран и концентриран, показваш най-доброто
от себе си и изпитваш силата на духа си. И когато правиш това достатъчно
много пъти, ставаш силен.И мъдър,понякога.Край на лиричното отклонение.
Играхме с приятелят ми Стефчо Търновски в Relax Trophy IV на
същият водоем преди месец.Показахме достоен резултат,направихме
доста грешки,научихме много и двамата.(Грешките са добро по Пътя,ако имаш очи за тях.
Те учат.Когато нещата ти се случват лесно,може да си въобразиш,че си голяма работа,
което вече е истинска грешка.) Бях любопитен за ситуацията с рибите месец след мръстенето,
затова когато видях възможност да се впусна и в този Турнир, не я пропуснах.
Петьо Вукадинов прие поканата ми за партньор по лодка от раз,
и колелото се завъртя още веднъж.
Lucky John Cup 2017 е първият кръг от националния шампионат
по спинингов риболов от лодка на Румъния и правилата са малко по-
различни от тези в предходният турнир. Има един тренировъчен и веднага
след него два състезателни дни с два манша от по 8 часа,в които трябва да
представиш 8-те си най-добри бели риби или костури (salau&biban).
И 5-те риби за ден от миналото състезание бяха висока летва,затова
знаех,че с тези 8 риби никак няма да ни е лесно. Това , за което не бях
подготвен, бе големият интерес към Турнира и множеството участници.
58 лодки или повече от 100 човека състезатели на вода в един и същ момент!
Пресата и напрежението сигурно щяха да са високи.
Този път нямаше места за спане в базата на Езерото, щяхме да пътуваме не малко
километри след всеки изморителен ден, но луд умора няма.
И така, петък, 5-ти май , тренировъчен ден.
Лодките не са толкова много все още и като че ли съм оптимист,
че ще успеем да играем по повечето ни точки. Идвам вече десетина пъти
тук и имам добра представа за релефа и местата,благодарение на
екстри като Humminbird Helix 10 SI GPS и AutoChart Pro. Надявам се те да компенсират
в известна степен предимството на конкуренти,които са идвали тук десетки и стотици пъти
и познават добре нрава и моделите на поведение на хищника в различните дни.
Предвиждайки силна преса избирам да концентрираме играта си по отдалечени райони ,
в опит да избегнем тежестта й, затова започваме от Стената. 8.30 часа е и няколко лодки се мотаем
в Barrage Bay в търсене на нещо интересно. Началото е при мен с празно кълване на бяла рибка на поролон,
после свалям друга мерна,която ме взема при повдигане на примамката (Kopyto 6.2 зеленичко+ глава fluo orange).
Следва близка канавка с откачена риба за Петьо и мерно костуре на Greedy Guts.
После отново той показва мускули с друг костур на X-larva на Фанатик,
после аз улавям бяла риба в брега на нов модел поролон,който изпитвам
и нещата като че ли се случват. Разлавяме успешно 4 инчовия Поларис,
главинярче на Zerek с цвят шартрьоз и още някакви кричърси ,които
Вукадинов не спира да вади от голямата си чанта.
Снимки няма ,простете, защото всички наоколо сме партизани. Крием се от сенките си и
няма наивници да вадят фотоапарати, да бляскат кепове насам -натам,да позират с риби и
да осветяват трудно разработени точки.
Вечерта спим в малко,но лъскаво мотелче с басеин,ядем дебел омлет и chorba de burta със сметана,
точим зъби за големи риби.Влиза обещаният хладен фронт от Запад, облачността се уплътнява и утре май ще вали.
Събота, 6-ти май Гергьовден, първи ден;
Пристигаме в базата на Радута и не мога да намеря къде да паркирам.
После се записваме последни в листа на отборите, получаваме отборен номер 109 в националния шампионат и виждам отразени 58 лодки.
58 ?! Май подцених интереса към Турнира и пресата,която ни очаква.
Съдийството е на високо ниво, няколко чичковци изглеждат много сериозни, единият постоянно вика като старшинка наоколо и Петьо вметва ,че му приличал на подобен образ от нашата Пъстървова лига.
С две думи, нещата изглеждат дебели ,а 8-те риби за деня далечни.
Тегля стартов номер 20 .Не е толкова зле, и двата дни стартираме около средата,което позволява да проследим първият ход на повечето concurentilor. Играем нашата си игра, следваме плана си стриктно,затова -
газ! - и около 7.50h се наместваме тихичко по един тарикатски джоб
около Стената,където преди месец със Стефчо надърпахме немалко рибки.
Времето е облачно,тихо,аха да завали, видимостта е 20+ см, а налягане е стабилно,абе ,романтика! Пешо лови с някаква си негова лайт въдица и брейд 0.4 ,червейче Поларис и трепери с върха като паркинсоник в
последен стадий. Хвърлям едно снизходително око към него и бавно сглабям любимия си Graphitleader Tiro 762М 5/28 – прекрасна въдица,
но повече за нея друг път. С линия # 1.0 съм , пръст на бланката,
натопорчен като осмокласник и готов да изхвърля с подсечката всяка неразумна риба директно от водата в лодката!
Докато избирам от сергията с примамки, г-н Вукадинов вече дърпа един
костур – кепчесвам го майсторски. После втори, пак го кепчосвам, ние сме тим и е важно да се закрием бързо с риби.Следва бяла риба отново за него
на отровно зелена Larva на Фанатик – пак кепчьосвам , а после още един костур. Не станаха ли твърде много това „кепчьосвам“!? Подавам нервно в правилна посока – под малък ъгъл към перспективна точка по брега- една стъпка и следва остър удар на зандер. Подсичам уверено и..никой.
Гледам, моя поролон-разузнавач с изкъртена задница,мамка му и късмет!
Пешо взема пореден костур на силиконовия червей, а аз реализирам късо остро кълване в мерна бяла рибка от 48 см. Всеки сантиметър е важен!
И пак Петър – бяла рибка от подобен калибър и костури- на X-larvata и Полариса , представени с много чувство и игра с ръка.Въобще ,лайт въдицата и играта с ръка добиват друго значение в очите на един дунавски риболовец,за когото 10-ина грама е лека глава!
Часът е едва 11 ,а ние вече сме с 8 риби!? Много добре! Отчитаме ги на съдийската лодка, и потегляме на север с намерението да се окрупним.
Минаваме през голямата акватория на Preasna bay – тарапаната е голяма – едни ловят плътно в брега,други по-дълбоко и по релефа, но не виждам някой да вади риба, което още веднъж потвърждава правилността на тактиката ни да избягваме множеството лодки. Малко след Хотела спираме за момент по перспективен бряг с класическо голямо торище,за който опитът ми говори,че работи само при вятър. Няма вятър, няма и риби,потвърждам връзката за пети път.
Около обед се разминаваме с победителите от Релакс Трофи, които очевидно са ходили да проверят победоносната си точка. Видях ги преди час около нас, стояли са там малко,което значи че не са намерили риби в този момент. Вероятно са се пласирали твърде плитко, а чичо Ал Линднер казва,че месец след мръстенето рибите пак са по същите места,но вече малко по-дълбоко. Това може да е 1 м дълбочина, може да е 3 метра.
Заставаме леко по-северно в участъка и изпреварваме за малко лодка на силни риболовци.Видимо са недоволни ,и дори ни доближават под регламентираните 40 метра, но ние сме толерантни и не правим въпрос.
С вторият каст свалям бяла риба 50+ см,която сдъвква тестовия ми поролон и той заприличва на нещо дълго дъвкано и изплюто с червена опашка. Получава светкавично кодовото име „Умрелият Феникс“!
Concurentilor упорито се мъчат да дръпнат някоя риба от „нашият сектор“,
затова не оставам длъжен и подавам току пред тях, плътно в брега и тревите. Лек контакт, Тирото е супер чувствително,лека подсечка,все пак Петьо е нужен в лодката, и рибата тръгва към мен.Отначало леко и като че ли малко към повърхността, а после уверено надолу и с мощни тласъци.Сигурно я някоя голяма женска бяла риба,мечтая си аз, обръщам въдицата на другия борд да не гледат конкурентите какво правим и почвам нервна борба,която след няколко минути завършва с голяма зелена опашка на повърхността.
Сом, somnul, мамка му! Рибата е около 6-7 кг и в друго време бих се зарадвал,но днес само ни бави.
(Кога станах толкова важен? Като че ли всеки ден ловя по Реката сомове. )
Пешо взема уверено бяла риба 50+ на Ларвата, аз индикирам две празни кълванета. Той ме хапе,че съм бил Царя на гъбите
и не мога да ловя на силикон, затова инсталирам секси Fox Range 7 см FT на доволно леката за мен глава от 7 грама,
присвивам погледа лошо и туп! - превръщам лек контакт в бяла риба от 54 см!
Другата лодка решава,че им стига толкова и драсва нанякъде.
Ние също,защото трябва да си оставим точката и за следващият ден.
Движим се бавно и умувам какво да проверим по пътя си.
Малко, но дълбоко наветрено носле..nada.Класическа канавка ,която ни донесе бързи риби преди месец..днес няма никой. По тревите наоколо виждам само една лодка, което означава ,че рибите вече не са там и
трябва да продължим. Движим се бавно и пътьом предлагаме да спрем по малък джоб в брега,където досега не съм вземал риби,но изглежда много апетитно на екрана на сонара,пък и проверката за активни риби отнема 15-ина минути. Докато се почесвам какво да предложа тук, въдичката на партньора пак се свива в дъга! Питам го какво води – костурец или бяла риба, той ми отговаря - „..май е бяла риба“. Май ли е или юни!? ( Тия леки въдици ме объркват, но пък и сега разбирам защо румънците толкова настояват на тях .В условията на капризни, многократно бодени риби, анимацията на примамката е от съществено значение, а това което можеш да направиш с подходящата въдица с тест до 7-10 грама, не можеш да го повториш с „дървена“ М-ка до 28 грама.Просто е,но някой от нас се учат само когато ги удари ябълката по главата. )
„Костурецът“ на Пешо се оказва бяла рибка от 42 см. Иде-ал-но!
Подменяме поредният костур в сметката си от 8 риби и продължаваме напред. Моят човек сменя с Поларис и вписва още една такава бяла рибка.
Времето е горещо , държим рибите на кукан,водата на Езерото вече е
20 градуса и скоро трябва да ги отчетем за да не ги загубим, но има време
за още една риба..Моята риба! Или по-скоро моите 4 (четири) риби!
Явно Силата е с мен, защото дърпам последователно добри риби на поролон, дори минавам и „проклятието на 60-ките“ , досега нямах тук риба над 60 см. Времето лети, слънцето прежуря ,прибираме внимателно рибите в livewell-а и намираме съдийската лодка за да ги отчетем.Единият съдия казва – браво, фаворити! Не знам дали сме фаворити,но 17 мерни риби при конкуренцията на 48 лодки ми звучи повече от добре!
Четвърти сме в класирането за първия ден.
Вечерта в хотела пием бири с влажен поглед , размазваме се и мечтаем,
а старата лисица Пако казва – утре ще бъде труден ден.
Неделя, 7-ми май, втори ден;
Мъгла след дъжда ,висока влажност и голямо слънце на хоризонта.
Наистина ще бъде труден ден. Робърт моли да сложи камерка в лодката ни.
Пешо се шегува,че ще ни видят тайните примамки, а той обяснява,че това било изискване за първите 10 лодки от класирането за да отговорят на евентуални контестации от други състезатели. Няма грижа, разбира се, чевръст чичко монтира камерка на транеца. Констатирам с недоволство,че няма откъде да пикая без да размахам въдицата пред камерата, а Пешо се залива от смях, той пие по 5 кафета на ден и него диурезата не го лови.
След доста умуване от вечерта ,решаваме да повторим хода си от предният ден като бъдем по-концентрирани и отделяме по-малко време на по възможност повечко точки по същият маршрут. Това е доста хазартен ход,защото в двете предни състезания със Стефан вторият ден по същите точки не ни донесе добро представяне. При голямата преса наоколо и обещаващо капризните риби обаче, възможностите не са много.
Началото е пак при Стената, днес със значително повече лодки. Тръгваме по-късно и малко трудно се намествам съвсем в брега между други две лодки, но така че да облавяме същата позиция с костурите от вчера под
друг ъгъл. Има репортери с камери от телевизията , и дрон лети и снима над главите ни. На мен ми пикае като на музикант в чуждо село, рибите не кълват и е разбираемо,че съм леко нервен! Пешо къса няколко примамки в тревите, но продължава да упорства, щото му изглеждало „много костурско“. На мен брегът насреща ми изглежда като да се е утепал за бели риби, но резултат и при двама ни е същият..nare, nada, niente!
Минава 11h , похарчихме три часа тук , 8-те риби започват да избледняват в далечината и предлагам рЕзка промяна. Газ!..и яко на север в плитки води. Пътьом констатирам ,че лодките в големите заливи са прегрупирани и конкурентите с добри резултати от предният ден играят по същите участъци ,явно и за тях рибите са капризни и нямат много идеи.
Днес спираме по разно по маршрута си и предлагам да претърсим първо апетитен джоб с триъгълна форма, който в брега започва с треви и метър дълбочина ,а под лодката стига до 5 м. И пак Петър е първи – свала въдицата до водата , да не правим излишен цирк за околните, и аз умело
кепчосвам красива 60 см бяла риба ,взела до гърлото Поларис 4”.
Хубаво начало,но наближава 12 h, 1 е далече от 8 и трябва да бързаме.
Слагам отново сдъвкания „Умрял Феникс“ от вчера и решавам да започна от плитко в тревите. На втора стъпка характерни притъркване (аз не ги пропускам тия неща), лека подсечка – рибата тръгва в началото леко, а после напира сериозно в дълбочина. Хубава женска бяла риба,радвам се аз, супер сме дискретни и двамата предвид лодките наоколо, и можете да си представите лицето ми ,когато насреща грейва отново една широка,маслинено-зелена сомска физиономия!? Caramba!!
Нищо,успокоява ме Пешо, на теб след сом много ти вървят големите бели риби.. Хубаво е партньора ти по лодка да е оптимист и с чувство за хумор,
това определено помага.
Следват един – два леки контакта, но без нищо уверено и сменяме точката.
Следващата е пак ямка,но вече по-навътре с хубав прилежащ склон.
Ловим 30-ина минути, нищо не се случва, а имам силното усещане,че рибите са тук,но ни играят сечено? Почесвам се кратко и монтирам дроп-шот със слаг на Кейтек,който досега не съм ползвал ,но изглежда добре. Веднага леко кълване, което не успявам да реализирам. Сменям примамката с по-малка, после с друга..нищо. В главата ми звучи Стефан Стефанов и..“Ти! Защо сменяш работеща примамка!? Веднага я върни обратно!“ . Слушам ,разбира се, къде ще ида..Отново слагчето..няколко стъпки и леко,но по-уверено кълване,което се превръща в 45 см-ова бяла рибка. Дотук 2 , сега още 6 риби??
Следват още няколко плахи контакта,които ясно показват настроението на хищника. Поглеждам си часовника, вече е 12.20 h ,а прозореца на следващата точка работи межди 12 и 12.30.. Газ и пристигаме след няколко минути.Първи каст, две стъпки, уверено кълване и 50 см-ова риба, оле!
После..друга няма, забавихме се и заведението затвори, толкова ясно се вижда дори за дървена глава като моята.
Три риби, минава 13 часа , имаме още около 2 часа риболов.
Ще ми се и другите да ловят кофти,но знам от опит,че винаги има някой,
който лови по-добре от теб. Връщаме се на мястото със сомика от сутринта, 30-ина минути излитат, но без резултат. Колебаем се дали да проверим междинна точка или да застанем на последната си опора ,която сработи толкова силно вчера. Там някакъв чичко лови на плувка от брега,
но май няма дъначки. Решаваме,че няма да губим време и ще ловим до края на нея,очаквайки преминаващи риби и ново раздаване.Хазартно,но няма какво да губим. Междувременно лодките зад гърба ни се сгъстяват,
идва края и все по-нервно търсят още някоя риба. Те залагат на познатия си модел да ловят риби в брега ,а ние на „риболов по релефа“ , в което аз вярвам и познавам.
Надеждата идва пак през Пешо и хубава дълга риба на Полариса. Много добре! Аз не оставам назад и отбелязвам също с добра 60 см-ова риба на поролон точно под лодката,която ме взе капризно на повдигане.
Обаче , пръста на бланката ми е от 66 млн единици карбон, тия контакти
не ги пропускам! Уж сме дискретни, а съдийската лодка идва при нас и питат не искаме ли да отчитаме риби. Явно са ни забелязали.Не, не искаме! Ама, сигурни ли сте? Да, сигурни сме.
Зад гърба ни съвсем наблизо се оформя буреносен облак с характерен цвят,почва да гърми и лодките една по една се изнасят, а ние сме присвили очи и замятаме упорито..Трябва ни още три риби!!
И ето, Пешо, сваля въдицата до водата,аз боравя ловко с кепа и поредната е в лодката! Трополи съвсем неприлично и прикритието ни отива на майната си. Конкурентите от преди обед се примъкват пак наблизо , дори вземат и риба. Бурята приближава, вятъра се усилва, напрежението във въздуха също и Пешо закача втора риба!
Зад гърба ни поредната лодка се отказва пред лицето на дъжда и бурята и бавно тръгва към финала. Минават покрай нас и ръкопляскат! Усмихвам се и махам с ръка,но нямам време да се зарадвам. Наистина се надбягваме с времето! От няколко минути съм заложил на Умрелия Феникс и правя последователно прецизни кастове спрямо вятъра и брега, обичам да ловя с вятър. Лек контакт, няма грешка в реакцията и последната 8-ма риба е при нас 30-ина минути преди финала! Радостта ни е голяма. Без значение от класирането, играхме достойно и успяхме да срещнем нашите 8 риби и двата дни! Доволни сме.
Рибите в живарника на лодката, пускам на тях вода, а в главата си – твърд рок, газ! и летим към финала да отчетем рибите . През дъжд и вятър, през конкуренти и вечна надпревара с времето.
Тук и сега в този момент ние сме живи и щастливи! Животът е прекрасен!
Излизаме на брега, на слипа има опашка за вадене на лодките.
58 лодки.. Вали яко дъжд, някъде наблизо гърми, полята са жълто-зелени,
мирише на озон и трева. Пием дълги сладки кафета и се заслушвам в глъчката наоколо. Хора като нас и вас – мокри и щастливи – говорят за риболов и очакват нетърпеливо резултата.
От разговорите научавам,че за повечето деня е бил труден. Има мнозина ,които нямат осем риби, а тук всеки сантиметър е важен.
Пешо прогнозира,че сме „7 -ми“ ? Аз не обичам да гадая, предпочитам приятната изненада. Минава Робърт, поглежда ни внимателно и казва -
Димитър , много добър риболов, браво! Благодарим! Ние знаем цената
на това. Усещам множество погледи върху нас и разбирам,че сигурно има
защо.Явно сме станали известни.
Дъждът спира и тръгва фестивала с награждаването. Връчвам фотоапарата
си на един чичко с добър английски и явно неумение със снимките.
С Петьо излизаме доста размазани,но да речем,адреналина на автора е
бил в повече. Множество овации,аплодисменти за всички – участници и организатори (перфектна организация!).
Отрупват ни с подаръци и натоварени като магарета двамата се покатерваме на подиума. Какво да ви кажа..Голям кеф е 30 човека – силни и можещи риболовци – да се подредят в опашка за да ти стиснат ръката!
15-те минути слава имат вкус на шампанско, харесва ми,искам пак!
Този репортаж ми струва още една безсънна нощ, затова го посвещавам на всички приятели,
които бяха с нас в мислите си и стискаха палци! Благодарим Ви за съпричастността и доверието!
Поздрави и наслука,
п.с. Благодаря Ви за времето и търпението да прочете материала ми!
- IMG_4246.JPG (86.9 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4247.JPG (86.58 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4249.JPG (103.59 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4250.JPG (139.18 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4253.JPG (95.85 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4255.JPG (109.53 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4257.JPG (113.69 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4258.JPG (105.07 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4261.JPG (101.39 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4263.JPG (109.21 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4264.JPG (168.55 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4270.JPG (97.89 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4273.JPG (140.11 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4276.JPG (206.84 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4280.JPG (240.25 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4285.JPG (168.94 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4293.JPG (160.04 KiB) Преглеждано 5375 пъти
- IMG_4294.JPG (202.89 KiB) Преглеждано 5375 пъти
Тоя път напълно ли ги игнорирахте?
А две чичета решиха да ни изпреварват точно в района на кабела
