Без малко да изпуснем излета че вечерта до 3:30 среднощни разходки, НО все пак се преборваме с биологическия си часовник, който не казва, а бута главата ти отново върху възглавницата.Пристигаме на рекичката, а тя ни чака, няма къде да отиде. По- висока от обикновенно, но все така прозначна и свежа, весело си ромони и си пее нещо
Бързо приготвяне разделяне на посоките и.... започване на риболова, даже сега като пиша усещам емоциите си от ходенето по брега и дебненето, клякането, промъкването, вие си знаете
Ето част от поредните препятствия или клонки чакащи трепването на ръчицата рибарска
Типичният хищник за блеснички и воблери- малки жилави клончета току над водата, но викащи ни да заметнем някъде около тях, на които естествено ние рядко отказваме...
Всичко около нас така зеленко и красиво, страхотно място, радвам се че ги има все още, тревата е толкова свежо зелена, че на теб ти идва да започнеш да пасеш, как ли се чувстват всички тревопасни сега
, ама да ви кажа копривата в момента изобщо не прощава, ако не си сподходящите дрехи 
, а защо ли аз не бях, ама нищо вече са си ми ок крачетата.С изключение за едно почукване на бяла Пантерка друго нищо интересно ОТ към риболов не се случваше, смени на блеснички, воблери се пуснаха в действие и не, капото се очертаваше да е пълно, но пък съпроведоно с много добра разходка, КОГАТО... се появи това:
Знаех че е там, знаех къде трябва да заметна, отворих бързо кутийте пред себе си и знаех че е тя, златна пантерка 3-ка. Внимателно се показах от долния вир и заметнах до камъка на втичалото. С затварянето на бигела я усетих, безкомпромисна атака на истински хищник, хищник който знае своята сила и изкуството да я използва. С такава бързина се устреми към мен че нямаша възможност дори да засека, просто се опитвах да обирам линията. В долната част, на изтичалото се показа цялата над водата казвайки: " ще успееш ли" ,красив скок, с който се заби право в най- силната струя вода. УСПЯХ, УСПЯХ казах аз и борбата продължи в долния вир, а тя сякаш обезкуражена от мощния си опит след малко се предаде в ръцете ми
Красива 30-ка, 30-ка след която треперех, това чувство не го бях изпитвал от много време с риба, макар че в последно време имам няколко такива балканки.
Не посмях да изпуска късмета си...
А тук и другия герой от по- горе написания излет.
п.п. Интересно ми е дали някой ще познае каква е жълтата въдица (лявата) само от това което се вижда на снимката от нея
