Екипажа/рибари се състоеше от брат ми,Жоро Италиянеца и аз.Жоро гледаше странно,може би защото беше тук от цели 3 дни и още караше по Европейско време,а и никога не се беше качвал на яхта.Лодката която си избрахме позволява да се правят сравнително лесни и безопасни излети за по 2-3 дни,а и се държи много добре на свеж до силен вятър.Разполага с добър автопилот,генератор и широка карма,удобна за рибарски подвизи.Не се очакваха такива най-малкото заради времето и температурата на водата.Трябваха ни най-малко 65 градуса фаренхаит/не го и знам колко прави това в целзий/а водните пластове с тая температура бяха на около 75-80 морски мили навътре и на долу в близост до Мехикански води.
Е това е яхтата която имаше за задача да ни закара и върне успешно до рибата и обратно.
http://www.shelterislandsailing.com/catalina_42_pg.htm
Тръгнахме в четвъртък около 3 след обяд със свеж вятър от около 15-20 възла,които ни позволяваше да правим среда скорос около 6-7.5 възла/10-13 километра в час/.Още с излизането в океана водата падна до мизерните 61-62 градуса-недостатъчно за каквато и да е сериозна риба с изключение на акули и дребна тyна,на които температурата не прави голямo впечатление.
Нямахме голям шанс при това време,но каквото и да стане е много по-добре от това да си стоя на брега,а и се очакваше извън сезона да няма риба.Репортите показваха рибни пасажи на около 106 мили в Мехикански води където ние нямаме право да ходим-нямаме лиценз за риболов.
Тежка дилема ме налегна и мен и брата-какво да се гони и какво има шанс да удари,но колкото и да го мислехме и както и да го смятахме,разбрахме,че нямаме голям шанс за дребосаk.Гепиx куфара и като отворих отделението със сериозните пискюли,брат ми само запали цигара.Аз си избрах е това:
Повод 40 кила моно и двойни куки вързани с проволка 300 кила на 90 градуса.
Избора на въдица беше лесен-големия ПЕНН с 450+ метра 30 кила АНДЕ,сложена на кармата и разтворена до край на дясно:
В средата качена на 7 вълна зад лодката или на около 45-50 метра сложихме зелено/черно с куки 10 номер с верига между тях и повод 65 кила JUNKAI като на повода имаше малки 7 сантиметрови лилаво с черно силикончета.Много добра комбинация за тyни среден+ размер,както и за акули,но там ни трябваше късмет да се забие в края на устата и за да гризе веригата,а не повода.Късмет нямахме,но това по-надолу.
На третия PENN класиката в жанра-лилаво/розово/черно с 40 кила JUNKAI повод и двойна кука.Така и нищо не го закачи това за почtи 30 часа.
Нямаше повече сериозни въдици,а и беше на смрачаване и с намален екипаж не ни се рискуваше още една беля на главата.Лодката си вървеше на автопилот с прекрасна скоросt и перфектна посока,само бира да имаш и да зяпаш ще клъвне ли или не.Точно това и правехме + някои и друг фас/вредно е ама...../.
Смрачаваше се,лодки и военни колкото искаш,но всички се прибираха в пристанището за разлика от нас.Последен фас за деня,проверка на пискюлите и след поглед на радара отидох да си лягам,а брата застъпа първа стойка.
Излюпих се около 8:30 малко след като сме подминали ъгъла с Мехиканската граница и се спускахме на долу в посока юг.Време за кафе и кратка почивка за брат ми,както и за сверка на посока и скорост-никак не ни се водят преговори с Мехикански граничари по въпроса защо сме нарушили териториялни води.Много бързо ги смята капитана,а и се е наблъскал с техника за всеки случай.
Как го мразя тоя кредор-откачи нещо.Много добра скорост и посока,само дето нищо не кълве.От 3 въдици за 5 часа влачене нищо не се чу.Тъкмо си го мислех това с чаша в ръка,знаех,че при последната проверка преди 5 минути всичко беше чисто,без водорасли по куките и без никаква плетеница.
Лявата почна да свири.Хвърлих кафето,поглеждам огънатия връх за да го видя как се изправя.Мамка му.Аванса беше на около 9 кила,пискюла на 3-4 вълна.Нищо.Дали ми се е сторило???Погледнах зад гърба си и видях как брат ми ме гледа въпросително с цигара в ръка-лявата разви около 1-2 метра аванс и млъкна.Проверката покаzа чисто влакно,без наранявания или плетеници.Някоя акула извади късмет-удари на зъб и не успя да забие,а при скорост от 13 километра и пълна тъмница нямаше как да се види или да се гони гадината.
Брата сан не го хваща,застъпа и втората стойка до 3 през ноща.Със скоростта която имахме се оказа,че пристигаме на мястото около 3 часа.Трябваше на другия ден да сме около 6 вечерта в Сан Диего и нямаше време да се отиде още 20-30 мили на долу.Капитана най-после реши да положи глава,Жоро спеше,но само с едното око.Ще стане рибар от него.
http://images.ofoto.com/photos932/6/7/3 ... _0_ALB.jpg
Магия и трябваше нещо.Не че има какво да клъвне ама може и да се обърка някоя кьорава.
На радар никoй,радиото мълчи,върху плитчината сме на около 80 мили от пристанището.Тъмно като.......Лявата почва да свири.Пак ли бе???Не смея да дишам,държа си цигарата и гледам в тъмното,кафето изтива.Спря.Мамка и.Грабвам въдицата,махам кликара и рязко съсичам/да ме питаш за какво/,само дето не паднах по гръб.НЯМА НИКOЙ.Бе аз ли съм луд или?????Навивам влакното,навивам ама чушки,няма никoй и това си е.Беше развило около 10 метра аванс-нищо влакно за тоя тип риболов.Извадих всичко което беше останало-един лагерен вирбел до 150 кила тест и влакно с една педя поне по-късо.Чисто прерязано без никакви наранявания на горе по повода.Тоя път сме уцелили нещо много устато-тоя първия пискюл е изчезнал геройски.
Как да не го я ед човек???Пуших още една цигара,проверих на радара и слязох да събудя брата.Чесно или не сме за риба и това не се пропуска със сладки сънища.Е това остана след зъбатата гад:
Ако се вгледате в дясната ми рака,може да се забележи вирбела даже и на тая светлина в мъглата и въпреки разстоянието.ЕХХХ спомени,само това ми остави.
Скоростта ни беше около 3-4 възла в тоя момент-катерехме на горе в мъглата,а и нямаше за къде да бързаме.
Смених със същото-големина и куки еднакви,само на цвят беше малко по-синьо.Бая се замислихме да сложим акулско с повод 250 кила кабел,но на тая яхта ако и кача една акула и шефа ептен ще ми се зарадва.Слабо подготвени бяхме за акули-нямаше летящ гаф,мачете,пищови,бухалки,а с 2 гафчета и желание сам се пробвал,но ме е срам да си призная какъв беше резyлтата.
Мъглата взе да се вдига на талази,имахме точка на радара на 12 мили от нас,студено и мокро,но с топло кафе в ръцете и цигара между jюките се търпеше.Жоро се събуди и вече сам с компания.
Решихме да направим малко екшан за Жоро и да видим къдемлия ли е или не.Извадих другата класика-лилаво/черно рибе,а и зелено/черното си влезе в кутията,а на негово място застана синьо/бяло рибе.Е това последното как сам го псувал само аз си знам.
Беше около 9 сутринта,мокро и все още мъгливо,вълната беше паднала малко и държахме добрата скорост около 12 километра в час.
ЛЯВАТА СВИРИ.
Параноя е товааа.Да ама не.Тая зад гърба ми започна да развива.Почна се.
Брата хвана средата,а аз гепих лявата-крайно време беше да извади нещо и да спре да всява паника.Не бях махнал и кликара и рибето спря да развива- 9 кила аванс му дойдоха много ама ние и не сме излезли за рибета от тоя калибър.
Брата забоде въдицата на тубата и скочи за гафа.Навивах,а тя си идваше като парцал.леко ми поведе на дясно ама няма къде да бяга в океана,а и сам с 30 кила влакно срещу 2-3 кила рибе.
Погледнах на брата и не видях нищо хубаво-пръчката права и никакъв екшан.Откачи за пореден път мизерията и ниедна.
Докарах го до лодката и да му се и чудиш на капитана-перфектен удар с гафа от долу на горе и право под хрилете дълбоко в мозъка.Това не го е тренирал поне 2 месеца,а още е добър и то с рибе дето е достойно за стръв.
Много мразя аз да я гоня,а тя да ни бяга.Скапана работа-тия YO-ZURI хич ги няма от към куки.Сменiх в движение куките с много по отворени двойки с голяма дъга и контра.Сега ми хареса повече ама след ..... вазелин.
Чудесна скорост и слънчево време,мъртва вълна и леко студен вятър,но много добър ден за декември.Поpбвахме какво ли не на каква ли не дистанция-нищo и нищо.Радиото мълчи,военните хвърлят бомби на острова,пак ние се шмиткаме без късмет.Видяхме малко парчета откъснати водорасли,но нямаше късмет и нищо не се въртеше под тях.
Безпроблемно се прибрахме около 6 в пристанището.Жоро е на седмото небе,а си представям ако бяхме хванали нехто запомнящо се.Трябваше да останем повече,но нямаше време за повече.Малко снимки на залез слънце.Тоя залез ми касаше нервите тук,все не залязва там където трябва ами слиза слънцето в морето.Как сам се оцъклил само....
И аз искам да ги видя!!!!
,както и твоя аватар.Голям си не само в риболова,но и във форума 