2023 Британска Колумбия

[Cougar]

Весели Великденски празници, Жельо. Бъди жив и здрав.
Наздраве за здраве.

Миро, благодаря! Приятно прекарване на празниците и от мене.

Днес дъжеря ми имаше нужда да прави снимки в природата. Заведах я на края на езерото Лейкелс и тя добре поснима птици, катерици, гора, кучета и риби които хващах. Беше нещо страшно. Още на първото замятане извадих риба. После докато презамятам и мухата беше в ляво от мен , друга риба я грабна и се закачи, така че не ми позволи дори да заметна! Вземания, на всяко занятане - кътфроти, долита, американки, планински бели риби (рядко).

Но дъщеря ми имаше игра в училище в 2 часа, така че се върнахме, закарах я на играта, а ние с Чарли се върнахме на р. Лейкелс. Сега се пуснах по реката и първо реших да ловя на първия вир след стесняване на реката и под малкия остров в средата. Сложихедна скоро вързана нимфа.

На първо замятане извадих едно доли - показано на снимка долу. След него закачих някаква едра сребърна риба. Тя след няколко впускания и скачания ми показа че е в същност голяма и беше пролетен стийлхед. Докато се борих с него по реката забелязах да идва видра. Не знам дали видрата би нападнала стийлхеда - по-скоро това е работа за тюлен, но стийлхеда дойде от моята страна на реката и след още няколко впускания и скачания го извадих. Мъжки сребърен стийлхед показващ че те идват напролет и до тук.

След него закачих един два кътфрота,но вира ми се падаше директно под мен и от тази позиция не ги хващах добре. Първо мислех направо да слезя на долния вир,но в последствие реших да се спра на неудобна позиция малко под мен, близо до дълбоката част на вира. Тук хвърлянето беше затруднено, но извадих няколко едри и дори големи кътфрота.

Продължихме надолу и на следващия вир хванахме три риби, на по-с;едващия още три и после се върнахме нагоре, където под езерото извадих сигурно още пет и в самото езеро още три - активността беше спаднала. В езерото те продължаваха да вземат мухата, но много плахо и леко и не се закачаха.

2023_LKS_20.jpg (339.87 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_21.jpg (379.98 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_22.jpg (278.1 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_23.jpg (249.44 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_24.jpg (310.83 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_25.jpg (290.46 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_26.jpg (271.6 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_27.jpg (284.56 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_28.jpg (336.27 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_29.jpg (260.2 KiB) Преглеждано 3519 пъти

2023_LKS_30.jpg (277.32 KiB) Преглеждано 3519 пъти

[Cougar]

Продължих разходките по река Лейкелс и се оказа че риболова тази пролет е толкова силен че е почти безинтересно да се лови.

Имах случай при презамятане риба да грабва мухата близо до мен, имах и случай при който риба ми се откача, но преди да извадя мухата, друга се закача на куката.....

Това което може да се отбележи е че при следващото ходене довира където се закачи предишния стийлхед, успях да закача и да извадя втори на около 30 метра под мястото на първия, в по-дълбжока вода и пак на нимфа, между кътфротите, планинските бели риби, американките и долитата които хващам без спиране.

Закачих и извадих няколко по-големи кътфроти и средния размер.

В събота в друг вир докато хващах обичайната плячка и се спусках надолу, в един момент имах здраво вземане и водата експлодира като от там излезе голям - по-скоро огромен тъмен стийлхед - дошъл в реката миналата година по някое време. Вместо да е уморен от презимуването и раните които в последстие установих че има, той теглеше скачаше, после се борепше в дълбокото събирайки сили и продъолжаваше да се спуска и скача. Направи поне седем скока тази риба и ми се струва че друга такава не съм хващал преди. Огромна опашка и мога да предполагам че ако го бях закачил този рибок миналата година в р.Скийна докато се е качвал нагоре, едва ли щях да го извадя.

Другото интересно неще е че ловя с един китайски шнур, който го купих за експеримент. Беше $9 и безплатна доставка. Мога да кажа че шнура надхвърли вскичките ми очаквания и се хвърля отлично. Съответно купих още от там - различни видове и всички се хвърлят добре, но този на-евтиния работи перфектно за по-малките мухи.

2023_LKS_45.jpg (290.39 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_32.jpg (325.19 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_31.jpg (241.98 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_46.jpg (320.16 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_40.jpg (243.99 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_41.jpg (245.71 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_58.jpg (373.76 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_59.jpg (256.43 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_56.jpg (301.44 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_36.jpg (352.83 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_42.jpg (142.08 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_44.jpg (217.33 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_57.jpg (268.14 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_43.jpg (267.09 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_47.jpg (277.09 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_48.jpg (307.05 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_49.jpg (203.75 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_50.jpg (246.61 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_51.jpg (239.79 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_52.jpg (381.87 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_53.jpg (238.4 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_54.jpg (312.63 KiB) Преглеждано 3412 пъти

2023_LKS_55.jpg (315.85 KiB) Преглеждано 3412 пъти

[Д-р Флекс]

Страхотни риби! Жив да те ожали човек, с такъв "безинтересен" риболов, Жельо!

[Cougar]

Преди три седмици в петък вечерта щях да водя Чарли на разходка и го вързах в предния двор за масата. Докато си глася нещата, отнякъде дойде куче, което преди не бах виждал и се нахвърли върху Чарли - беше някакъв питбул. Хубаво че бях близо. Нямах нищо в мен а нямаше и време така се ударих питбула напречно на гърна с ръката си. Той избяга в една част на градината от която нямаше как да се измъкне и в последствие намерх купчина изпражнения, явно излезли в момета когато го ударих.

Не видях кръв по Чарли и той геройски измина няколко километра след това но после в колата отпадна и се появи кръв - видяха се и раните - дълбоки дупки във врата му. Така че на следващата събота вместо на разходка, бяхме на ветеринар - упойки, шевове, инсталиране на тръби за оцеждане на вътрешни течности и подстригване на козината и също изрязване на ноктите на кучето. Те неговите нокти бяха големи и здрави и ме беше добре надраскал докато го държа за преглед. Но му вършат работа да се задържа по ледове, мокри камъни и други гладки повърхности.

След докторската намеса и доза антибиотик, Чарли беше като нов и тичаше както винаги.

Предишната събота беше време да проверим какво става в Кинколиф. По пътя видях 4 мечки, но или небяха на добро място или Чарли ги прогонваше с лая си. Краен резултат нито една заснета. В Кинколиф водата на морето беше висока, което означаваше че идва отлива. Стигнах до началното си място за риболов и там вече имаше джип с двама риболовеца които облавяха вира с мухи. Водата беше много над нормалното си ниво, все пак беше бистра.
Тръгнах нагоре по пътеката и тук имаше нова изненада - на две дървета имаше знаци, че били забелязали пума в този район - каква ирония.

На първия вир отгоре реших да хвърля сблесна от брега, без надежди или да хвана, или ако хвана да извадя рибата в предвид високата вода, липсата на какъвто и да било бряг, а и аз не бях с гащеризон на този етап. След две замятания имах почукване и на следващото замятане закачих стийлхед. Аванса ми беше по-отхлабен от нужното, но и рибата не направи опит да се впусне бързо нанякъде. Затегнах аванса, но след секунди, рибата се откачи близо до повърхността на водата. След това имах още едно вземане без закачане. Добре беше положението.

Качих се по-нагоре, къето има хубав вир за муха и започнах да го облавям с мухата. И там малко по-късно другите двама риболовеца се появиха, но вместо да се евакуират решиха да скочат във водата и да ловят под мен - нещо което съм сигурен че знаят е против мухарските етикети. Така или иначе почваха от неперспективно място и нищо и не хванаха. Аз имах едно плахо вземане без закачане и нищо повече.

На връщане се срещнах с риболовците и на въпроса им Как е риболова , им отговорих че за сега е добре, като се има в предвид как е водата. Те се изненадаха - явноо никой от тях не беше хванал нищо до момента. Беше обяд и те се изтегнаха да обядват долу до вира на който бяхме паркирали. Аз пък скочи с мухата да ловя във вира в който те бяха ловили. И разбира се имах вземане и закачих и извадих риба. не беше стийлхед, а доли, но това недвусмислено показа на другите двама риболовеца че явно при мен имаше "действие".

И аз обядвах след което се спуснах по крайбрежието за снимки на птици и изкачване на хълма над селото. Чарли изгони още една мечка от хубаво място за снимка и с това приключихме и заминахме към лавинните полета за пак поредни разходки по познати пътеки.

Вчера се надявах че водата в река Кинколиф ще е поспаднала и ще можем да ловим по-добре. Но в 7 сутринта когато достигнах лавинните полета, те бяха наводнени и вода течеше като река през пътя на четири места които преминах, докато не достигнах до камион на пътните служби който току що беше пристигнал. Казаха ми че напред ставало дълобоко - поне 40см дълбочина, а не знаеха как е пътя по-надолу въобще. Така че се обърнах и вместо Кинколиф, проучихме нови места из близката околност и се изкачих по горски път над езерото Лава, за да придобия представа как горските са унищожили горите наоколо и продължават да унищожават каквото е останало.

2023_KINC_01.jpg (230.53 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_02A.jpg (400.99 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_02B.jpg (232.6 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_02.jpg (328.65 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_03.jpg (336.76 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_04.jpg (358.92 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_05.jpg (404.84 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_06.jpg (253.63 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_07.jpg (378.91 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_08.jpg (313.46 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_09.jpg (354.74 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_10.jpg (81.06 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_11.jpg (99.68 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_12.jpg (208.59 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_13.jpg (250.17 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_14.jpg (397.25 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_20.jpg (213.31 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_21.jpg (226.79 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_22.jpg (211.04 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_23.jpg (224.35 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_24.jpg (404.98 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_25.jpg (231.95 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_26.jpg (359.32 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_27.jpg (234.1 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_28.jpg (263.74 KiB) Преглеждано 3234 пъти

2023_KINC_29.jpg (182.14 KiB) Преглеждано 3234 пъти

[Cougar]

Днес се върнахме в Кинколиф с надждата да намеримпак животни и птици по пътя и да направим някакъв риболов.

Сутринта видях само една мечка и Чарли я изгони преди да успея да я заснема. Водата течаща по пътя миналата седмица беше направила леки поражения, но пътя беше проходим.

До морето видях че пак беше прилив. Освен това тук се появиха и значителни облаци. Направо стигнах до началото на риболовната пътека и с мухата претърсих първия вир, но не отчетах нищо. Реката пак беше висока, но не като преди две седмици. Сега имаше тук там малко брегова ивица.

На втория вир където бях изпуснал рибите миналата седмица и който става основно за блесна, на първо хвърляне закачих един стийлхед. След борба той беше недалече от брега, но в последствие го загубих. Като погледнах блесната си, забелязах че куката ми липсваше. Това не ми се случва за първи път и е за яд - халката която ползвам за да прикача единична кука към блесната се разтваря и пада от блесната заедно с куката!

Сложих друга блесна, пробвах тази халка и тя уж не се отваряше, заметнах и закачих втори стийлхед. Този успях да извадя. Беше много дълъг но слаб - женска която си беше вхърлила хайвера и сега сигурно се спускаше към морето като прекарваше известно време във всеки вир.

Е, явно и тази година изпуснах идването на тези риби и ги хванах в края. Те не стоят много из реката и за тези три седмици са имали време да дойдат и да си хвърлят хайвера.

Качих се нагоре до другия вир който е добър за муха. Преминах през местата без вземане, но някъде по долу ми се стори че видях да се надигне стийлхед до другия бряг. Нвърлих с мухата уж близо до мястото, но нищо не удари. Съответно сложих блесната. Като се спуснах до същото място и заметнах към другия брях имах вземане и закачен нов стийлхед. Извадих и този. Беше почти едентичен на първия - слаба женска риба.

След него за кратко време закачих друга риба, но се откачи.

На по горния вир с мухата пак нищо. С блесната , близо до другия бряг закачих пак хубав стийлхед, борих го дълго време, доакарах го наблизо и го видях - беше пак подобие на предишните две риби - но тук той се откачи.

На вировете на които лових по-горе не закачих повече стийлхеди но за изненада извадих един кътфрот. Беше обяд и почнах да се спускам надолу. На вира на който бях закачил първите две риби сега реших да се пробвам да ловя с мухата като нагазя от горната страна. Мястото не е удобно, защото под мен има две големи дървета близо до брега и пред тях е дълбоко, такаче не мога да премина лесно под тях. Пред мен е ръкав на реката около 20 метра широк и в него тече 1/3 от реката. Ако прегазя тези 20 метра, стигам до основното течение на реката, а над мен и отпред е остров разделящ двата ръкава на реката. Аз нагазих в средата на страничния канал, хвърлих мухата напред, така че да стигне в течението от другия ръкав и то я поемаше надолу и пред дърветата под мен. След няколко замятания без вземане, развихоще шнур и пуснах михата още по надолу под мен и в края леко я подрупвах. И тук имах здраво вземане на голям стийлхед.

Сега освен него борех и силното течение. Този стийлхед се спусна надолу и почти ми взе всичкия шнур, след това се върна, но после пак тръгна надолу. Чудех се какво можех да направя - дали да прегазя реката пред мен за да стигна до долния връх на острова и там да извадя рибата, или да се опитам да се кача на брега зад гърба ми и да се пробвам да мина под дърветата , което изглеждаше много трудно постижимо. Но имаше и по-лесен вариант - стийлхеда се откачи, докато клатеше главата си и се въртеше някъде под мен. Е, не е ден за оплакване.

Върнах се на първия вир, събух гащеризона да се изсушава, а аз се изтегнах на стола си и обядвах. След това, реших че мога да добавя към обяда и порция халъбът и съответно се отправих към малкия ресторант. На масата отпред нямаше никой, вътре имаше само двама човека на една маса. Поръчах си халъбъта и докато го пържат се отправих в разходка по брега. След 15-на минуто се върнах и седнах на масата отпред - найстина тук винаги рибата е хубава и прясна.

Разходката по крайбрежието продължи с Чарли, но облаците се сгъстиха и вятъра се усили,до момент в който не беше приятно. Чудех се къде са орлите - не видях нито един сега до селото. На връщане видях един да стои на пън на крайбрежието. Спрях колата и излязах за да го снимам, но той беше много далече за снимка и когато си мислех че е безсмислено, орела ме видя и просто долетя до мен. Кацна на добро място, застана в две пози за да го заснема от две страни....Да можех и мечките и лосовете да тренирам така да правят...

2023_KiNC_30.jpg (276.98 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_31.jpg (293.47 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_32.jpg (310.68 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_33.jpg (237.11 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_34.jpg (347.44 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_35.jpg (344.82 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_36.jpg (242.42 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_37.jpg (281.6 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_38.jpg (264.95 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_39.jpg (169.26 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_40.jpg (249.8 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_41.jpg (175.07 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_42.jpg (213.41 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_43.jpg (122.11 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_44.jpg (143.38 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_45.jpg (96.51 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_46.jpg (216.1 KiB) Преглеждано 3134 пъти

2023_KINC_47.jpg (389.83 KiB) Преглеждано 3134 пъти

[Cougar]

Тази събота се случи да е рожденния ми ден. Къде съм искал да отида да го празнувам? Ами разбира се че в Кинколиф, къде другаде? Във всяка друга посока движението е значително по-голямо и бих стигнал в места които не са ми по вкуса. А и в нашите местни ресторнати не ми се влиза, защото единственото нещо което умеят е да ти правят добра сметка и да чакат голям бакшиш.

Катя и Кристина не са по ранните ставания и бързи тръгвания -за такива най-добрия член на семейството е Чарли, който още от предишната вечер знае че идва събота и в 5 сутринта вече идва да ме побутва с носа си за да ме вдигне от леглото след което с лай се впуска надолу по стълбите, предполагам за ужас на съседите които може и да го чуват. Та както се казва яваш=яваш в 9:20 се оправяме да купуваме кафета и дори полу-закуска полу-обяд до който така и не опряхме.

Пътя не е кратък. Спрях на езерото Лава за малко, след което по обяд бяхме в селото Грийнвил на 30 дълги килотра от Кинколиф в което има музей на индианската култура на племето Нишка. Влязахме, наехме си водач и прекарахме един приятен час докато момичето, което живееше в селото ни развеждаше между изложенията и ни разказваше истории и митове от времена незнайни.

Времето за днес между другото го даваха да е дъждовно, но освен разкъсани облаци, дъжд не бяхме видяли. Сега като излязахме от музея, небето се беше добре навъсило. Чудех се дали масата в ресторанта в Кинколиф ще е празна - тази отвън, защото вътре също има някоя и друга маса. Слеед може би сто завоя и сто спускания и изкачвания достигнах до последното спускане към селото и още от горе видях че масата ми е празна!

така че поръчах три порции халъбът и седнахме отвън под голям чадър който би ни пазил от слънцето, но днес той скоро започна да ни пази от дъжда който сега заваля. Добре валя, но не ни намокри и скоро порциите ни пристигнаха. Сега да кажа че имаше и наздравица с бира или вино, бипрозвучало добре, но нямаше защото както и преди съм писал в този ресторант не дават алкохол, най-много кола или друга захарна напитка. Но не беше болка за умиране а бирата беше в колата.

Към 3 след обед бяхме вече в разходка по крайбрежието където чайките ни чакаха и изпълваха небето над нас в гъсто ято.

Програматаа ми беше по-амбициозна отколкото другите участници в групата можеха да понесат. Мислех как ще ги водя по пътеките в гората покрай реката, но уви, желание за такива подвизи нямаше никакво. Единственото приемливо мероприятие беше да ги закарам до реката, да седнем да изпием по една бира. Те да порисуват, аз да хвърля един два пъти отпред и да поемем назад. И това звучеше добре.

Надежди като цяло нямах никакви за какъвто и да е улов, но бих хвърлил само от любопитство. Предвиждам на мястото вече да има поне две коли и някоя група да стои вече на масата до реката. Също от сутринта до сега от там биха минали няколко индианеца риболовци и биха изловили каквото има, а и водата сега беше спаднала спрямо миналата седмица. Рибите също можеше да са вече в океана. А можеше и дъжда да се върне и просто да обърна колата.

Как се развиха събитията в реални условия във вече 4 часа вечерта?

На мястото нямаше никой! Също нямаше и захвърлени бирени кутии които обичайно намирам и се налага да разчиствам. Слънцето пак се показа! Реката течеше бистра и с добро ниво.

Извадих столовете и ги нагласих, сложих бирите във водата, дадах на Чарли храната, а после скочих в гащеризона и започнах да облавям този вир от началото му. В самия бързей нямаше нищо. По средата обаче шнура нещо спря и като засякахимах закачена риба! Е беше дребна но и това не очаквах. Извадих едно доли дошло от океана и съвсем сребърно.

Продължих да хвърлям. След две замятания ново вземане ! И сега не е доли а добър стийлхед! И не само това но той почва да скача. Два скока над водата, а аз се опитвам да привлека вниманието на моите хора, но те са забили погледи в листовете си и предполагам бяха и със слушалки в ушите си. Нищо не видяха и не чуха. Стийлхеда ми направи трети скок и се откачи! Е това беше пак значително над най-смелите ми очаквания.

След този вир, имах също вира отгоре в който миналата седмица се борих със последния стийлхед на муха и го бях изпуснал. Без да губя време се запътих към него и нагазих както преди над дърветата с дълбокото място оставащо под мен и върха на острова под мен. Хвърлях както преди и след няколко замятаниями сестори че имах някакво задържане или почукване което можеше да стане и ако мухата стигнеше дъното или някойкамък на по-плитко място. Още едно две замятания и хоп! Ново вземане на стийлхед и пак скоци над водата и развиване на шнур. Този скочи пет пъти над водата.

Сега не се чудех какво да правя - прегазих целия ръкав на реката от моята страна и в последствие извадих стийлхеда на острова. Снимката показва ръкава зад гърба ми - там от където съм дошъл и високия брях както и едно от дърветата до брега в десния край.



Почвам да се връщам по пътеката с Чарли и виждам как вече покрай Катя и Кристина преминава един индианец риболовец. Беше закъснял само 20-на минути.

Та какво да кажа - луд късмет като за рожденник. На връщане в колата пуснаха по станцията която слушам стара песен на Юръп, като за поздрав, та ще ви я пусна и на вас.

2023_KINC_50.jpg (261.26 KiB) Преглеждано 3024 пъти

2023_KINC_51.jpg (226.29 KiB) Преглеждано 3024 пъти

2023_KINC_54.jpg (171.89 KiB) Преглеждано 3024 пъти

2023_KINC_55.jpg (289.62 KiB) Преглеждано 3024 пъти

2023_KINC_56.jpg (292.49 KiB) Преглеждано 3024 пъти

2023_KINC_57.jpg (384.89 KiB) Преглеждано 3024 пъти

2023_KINC_58.jpg (374.81 KiB) Преглеждано 3024 пъти

Тази снимка направих след като си бях махнал гащеризона (вижда се закачен на дървото да се суши) и бях взел да си пия заслужената бира

2023_KINC_59.jpg (268.13 KiB) Преглеждано 3024 пъти

2023_KINC_60.jpg (194.3 KiB) Преглеждано 3024 пъти

2023_KINC_61.jpg (373.08 KiB) Преглеждано 3024 пъти

[Д-р Флекс]

Честит рожден ден, Жельо, жив и здрав да си, още поне толкова години напред да ходиш по реките и да ловиш риби, а ние да ти четем седмичните сводки! Страхотни снимки, както обикновено.

[niau]

ЧРД Желю Жив и здрав и много, много все хубави риболови да правиш!

[jagger1]

Честит Рожден ден, Жельо.
Да си жив и здрав. И ти, и семейството ти, и сладурчето Чарли.
Желая ти още хиляди красиви излети, така, както ти си ги правиш, здрави бланки и много уловени риби и красиви мигове.
Наздраве.

[Cougar]

Благодаря за пожеланията, приятели!

Снега се топи по-бързо от обичайно и тази събота се пробвах да се кача на едно място където не бях ходил преди, защото прешния ми опит преди години не беше успешен. Това е планината Клак до Китимат.

Първо направих грешка да се пробвам по последните тва километра до началото на пътеката със старата кола и съответно опрях на три места през първите 100 метра и то при положение че махах големите камъни пред мен. Така че оставих колата там. Другото нещо което забелязах беше че като отворих прозореца вътре влезе цял обак комари. Не си бях взел спрей за насекоми.

Така или иначе тръгнах нагоре със зимните ботуши с мисълта че горе ще има мокри участъци и дори потоци за прегазване. С шапката се отбраянвах от комарите и така изминах първото голямо изкачване до първото плато. След това място се стигаше до второто голямо изкачване. Тук продължих и комарите бяха пак в пълна сила и дори сякаш се увеличаваха. Но когато стигнах почти до горе, започна снега - беше доста дълбок, а бях все още на стръмно място с улеи и неравен терен отдолу. Освен това се виждаше че никой не беше идал още тази година. Нямаше нужда да рискувам в тази ситуация и така и втория ми опит на това място беше неуспешен и дори по-неуспешен и от първия когато бях стигнал по-нагоре, но тогава нямах ботуши.

След като се върнах, имаше възможности за проучване на река Китимат и притоците и по източния бряг край пътя или западния бряг, където има горски път излизащ на основния в средата на пътя до Терас и минаващ покрай местата ми за бране на гъби есента. Аз ходя по този път от другия му край но не съм минавал повече от 7-8км там , защото гъбите рязко свършват точно там а пътя е лош.

За съжаление избрах тази втора възможност, предполагайки че пътя е в добро състояние. Той беше добър в началото и после колкото по-нататък отивах, толкова по-лош ставаше. Трябваше да мина 36км по него, а като карах със съвсем малка скорост отнемаше цяла вечност.

Преминах през три притока на Китимат и хвърлих по няколко пъти във всеки от тях до мостовете. Само на последния имах едно вземане без закачане от някаква риба - най-вероятно доли.

След като излязах преминавайки през гъбарските си места и виждайки че гората там още не са я изсякли, спрях на друго място където след нов туристически преход достигнах до езеро в което би трябвало да има риби. Беше слънчев и топъл ден, водата блестеше със зеленикав оттенък и беше съвсем бистра. Риба не скачаше никъде. Хвърлих на едно място няколко пъти, отново без вземане, след което обиколихме езерото по пътека и се прибрахме с Чарли.

Щом сме си извървяли километрите и сме видяли някакви нови места по нови пътеки деня може да се нарече успешен.

2023_Claque_01.jpg (371.37 KiB) Преглеждано 2847 пъти

2023_Claque_02.jpg (289.87 KiB) Преглеждано 2847 пъти

2023_Claque_03.jpg (282.74 KiB) Преглеждано 2847 пъти

2023_Claque_04.jpg (464.56 KiB) Преглеждано 2847 пъти

2023_Claque_05.jpg (324.08 KiB) Преглеждано 2847 пъти

2023_Claque_06.jpg (272.25 KiB) Преглеждано 2847 пъти

2023_Claque_07.jpg (331.98 KiB) Преглеждано 2847 пъти

[Cougar]

Няколко снимки от планината Торнхил която изкачихме тази вечер с Чарли след работа. Тук снега почти се е стопил, сякаш един месец по-рано от обичйно.

2023_Charlie_02.jpg (201.5 KiB) Преглеждано 2743 пъти

2023_Charlie_01.jpg (160.08 KiB) Преглеждано 2743 пъти

2023_Charlie_04.jpg (223 KiB) Преглеждано 2743 пъти

2023_Charlie_03.jpg (217.89 KiB) Преглеждано 2743 пъти

2023_Charlie_05.jpg (167.28 KiB) Преглеждано 2743 пъти

2023_Charlie_06.jpg (215.64 KiB) Преглеждано 2743 пъти

[Cougar]

Имах тази събота пак налична за разходки и се чудих известно време накъде да поемам - към планина или река, и после коя планина и коя река. Не можах да реша в петък и решението остана за съботната сутрин. Беше след 8 когато станах и реших да оставя планините за по-късно.

Миналата година, или може би по-миналата правих опит да хвана някоя съомга при Кинколиф, като хвърлях в първия вир на реката и също направо в морето, но нямах резултати. Сега когато беше преминала средата на Юни мислех че може да направя ново проучване.

Но поради небрежност взех такъмите с които ловя стийлхед и само добавих няколко по-едри блесни.

По пътя видях един хубав мечок, който Чарли тутакси прогони. В Кинколиф беше облачно и до вира от който исках да почна пристигнах в малко след 10 часа. Там вече се суетеше някакъв местен риболовец. Докато си гледах телефона в колата той дойде наблизо да говорим. Питах го за риболова и не получих някакъв определен отговор. Питах го какво търси, на което той отговори с "риба". Какъв вид? Гледа ме и ми казва че нямало значение каквото се хванело. Питах го дали някой нещо е хващал скоро. Той не знаел. А когато го питах дали съомгите са почнали да идват, той направо ми заговори на индиански и почна да прави гримаси че не разбирал ! Това беше прекаленно, и аз се обърнах и почнах да си вадя такъмите от колата. Този същият индианец го помня от преди може би 4 или 5 години. Тогава бях стигнал на вир преди него след като бях прегазил реката, бях хванал и пуснал един стийлхед , който той видя и след това когато минах покрай него, между пак така безполезна информация беше изтърсил че "белия човек не можел да лови в тази река".

Пожелах му успех когато тръгнах нагоре по-реката.

На първия вир над този където беше индианеца - това място на което извадих стийлхеда на рожденния си ден, сега закачих и извадих едно доли, което явно беше дошло от океана

На следващия вир, добър за муха извадих две долита и една американка. Предположех че това са рибите които ще се хващат този ден.

На следващия дълбок вир, на мухата имах леки почуквания но нямах вземане и закачане. С блесната закачих някаква бърза риба която се оказа дребен чинук. Беше като по-едра пъстърва , но значително по-силен. След като го пуснах, за кратко закачих голяма риба, но се откачи.

Бях с въртяща блесна и сега реших, че за дълбоката част на този вир може би клатушка ще свърши по-добра работа. Така сложих една от тези които бях подготвил специално за чинук. Още на второ замямтане , един едър чинук оцени блесната и я грабна. Спусна се към дръгия бряг и сякаш щеше да мине зад един голям камък там. С това би скъсал моментално. Надигна се някъде преди камъка и ми се стори че не е чак толкова голям. теглеше корда както си иска и ми се стори че аванса е много разхлабен. Леко го затегнах. Тогава този чинук пак се спусна към другия бряг и в средата на впускането си, кордата ми не издържа и се скъса. Аванса се оказа доста здраво затегнат като за тази корда, а тези риби имат турбо-сила и постигат невероятни ускорения.

Да, такъмите не бяха като за тях, но това беше всичко което имах. Така че пак разхлабих аванса до предишното положение и вързах следващата голяма клатушка от кутията. След няколко хвърляния имах ново вземане. Рибата стоеше в дълбокото и плавно вземаше корда. Аз я държах под напрежение - толкова колкото можех да дам без да скъсампак кордата. И борбата беше дълга , тежка и мъчителна. Не можех да докарам чинука наблизо въобще и това което знаех че ще стане е , той щеше да тръгне надолу из бързеите когато почнеше да се чувства уморен. Тогава щях да боря освен него и силата на бързея и борбата щеше пак да завърши в негова полза. Отново, аз нямаше какво да правя. Прескочих едно дърво край брега за да мина в долната част на вира и борбата продължи може би още няколко минути преди чинука да тръгне надолу из бързеите.

И тогава видях че в средата на реката имаше плитчина, докато брега под мен ставаше непроходим. Съответно докато гоних чинука прегазих този ръкав на реката. За радост, чинука беше от другата страна на този канал, а не в ръкава от другата страна на плитчината. Сега като го теглех, той явно се обърка защото го дърпах сега към противоположния бряг. Каквато и да е причината, почти невероятното стана и успях да го приводня за снимка на плитчината. Беше доста тежък, дебел и внушителен. Снимки с него не можах да си нправя, защото нужните апарати не бяха с мен.

От тук се качих нагоре към нови вирове. Следвеащия дълбок вир и хубав, но половината от реката вече не тече през него , а в страничен канал. Мислех че рибите няма да стоят в него.

Още на първо замятане обаче, когато блесната вече беше на 3 метра от мен и идваше от дълбокото, една едра риба я грабна пред очите ми! Беше нов-чинук. По-дребен от предишния , но пак хубава риба. Извадих го значително по-лесно и с това бех готов да поема наобратно за да си взема порцията халъбът от местното ресторантче.

Обядвах и в предвид облаците тук, реших да се върна обратно в лавинните полета , където беше ярко слънце. Исках да погледна две места по река Сиакс. Сигурно съм писал вече , че тази река тече през лавата и е не много приветлива. Няма нормални брегове и ако се закачи голяма риба, изваждането би било невъзможно (с кордата ми това е гарантирано).

Все пак разходката по лавата преди да се спусна долу до водата е хубава , а и в реката съм хващал само една риба преди. Сега хванах още една - кътфрот. Чинук не видях - може би е рано за тях в тази река.

Проучването може да се нарече успешно този път.

2023_KiNC_89.jpg (190.5 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KINC_72.jpg (196.47 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_71.jpg (224.92 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_70.jpg (242.61 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_73.jpg (288.41 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_74.jpg (288.91 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_75.jpg (338.26 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_76.jpg (252.48 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_77-S.jpg (338.23 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_78.jpg (321.13 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_80.jpg (252.19 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_82.jpg (383.15 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_81.jpg (270.34 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_79.jpg (334.02 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_83.jpg (294.49 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_84.jpg (418.63 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_85.jpg (414.57 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_86.jpg (354.57 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_88.jpg (345.01 KiB) Преглеждано 2673 пъти

2023_KiNC_87.jpg (358.37 KiB) Преглеждано 2673 пъти

[Cougar]

Сякаш почти дойде пак есента, а лятото кой знае какво не стана в близката околност. Броя на стийлхедите тази година се очаква пак да е много нисък по замервания в реката. Червените съомги уж били добре, и в момента в който разрешиха улова им, пуснаха и траулерите в морето да ги изгребват с мрежите, така че за мен не остана почти нищо. Един цял ден прекарах с цел да заловя четири риби за зимнина и това което в крайна сметка извадих беше само една и то малка. След други две вечери имах хваната една по-прилична риба и това беше края, защото повече време не можех да им отделя.

Но докато се опитвах да хвана червени съомги, който се закачат по случайност в бързата вода без да вземат куката, хванах едно доли, един кътфрот и дори един голям стийлхед, което ми показва че обирането на червените съомги с мержите е много успешно. Ако продължават така ще ги свършат скоро и тях.

Ходих и до Юкон и острова Хайда Гваи, и от там трябва да пусна снимки някой от тези дни.

2023_SKN_01.jpg (195.65 KiB) Преглеждано 2442 пъти

[Cougar]

Юкон 2023 - Пристигане и Първи Ден

С Чарли се отправихме по познатия път на север в около 4:30 сутринта на пети август. Пътя беше доста по-добър от преди, движението сякаш беше малко повече, животните по-малко. Направих първото спиране на езерото Кинаскан, след което целта за почивка беше реката Котънууд, къедто пристигнахме в 1 часа след обяд. Водата беше на добро ниво и съвсем бистра каквато е тук винаги. Успях да хвана 3-4 липана и да обядвам, след което продължих и след наливане на бензин в Теслин, бях в Каркрос към 7:30 часа. Вечерях навън близо до града и погледнах реката при изтичането не ез.Бенет. Сега реката беше ниска и теченеито слабо. Мястото беше дълбоко, но никой не ловеше и риби не се виждаха.

Плана за другия ден беше да се изкача до върха Брут на планината Монтана , който преди 2 години бях опитал но нямах останали време и енергия да завърша. След него мислех да направя второ изкачване на близкапланинаска верига но от другата страна.

Станах в около 6 сутринта и потеглиг хъм изходната позиция за похода към Брут. Преди 2 години със Сатурна бех стигнал до място горе-долу на средата на това което може да се измине със каквото и да било превозно средство. Сегакато гледах какъв е пътя се хванах за главата как преди съм успял да направя това може би пътя беше станал още по-зле. Сега продължих напред, но пак оставих новата кола под крайната достъпна точка. От там започнах пешеходния преход и изминах около километър по пътя преди да стигна до място където пролетните води го бяха отмили. От тук нищо повече не можеше да премине. На това място имаше паркиран един камион Тойота. Знаех че това са други туристи които бяха стигнали тук преди мен и сега бяха пред мен.

След още километър видях свлачището което преди беше началото на туристическата пътека. И в горния му край забелязах две фигури - туристите от Тойотата, които явно се двоумяха какво да правят и на къде да поемат. Единия тръгна да слиза надолу по сипея към потока. Предположих че и те ме бяха забелязали. Малко по-късно достигнах мястото на което бяха те и като погледнах надолу, видях и двамата туристи да продължават да се спускат надолу към потока.

Аз преди бях пресякал на друго място, по-нагоре по течението , което добавяше разстояние към пътя но ми спестяваше спускането надолу и изкачването от другата страна. Така че аз продължих по същия бряг напред. Пътеката продължи да се изкачва из храсталаци и когато стигнах горе долу до мястото в което исках да се спусна надолу, Чарлли някъде се запиля да гони според мен лалугери. Аз слязах под пътеката и после погледнах в ляво успоредно по сколона. И какво виждам? Един елен карибу, застанал на няколко метра от мен, явно мислещ че се е спасил от Чарли и сега чудещ се как аз съм разбрал той къде е.

Започнах да вадя апарата от раницата , че и да сменям обектива и когато бях гото погледнах към мястото на което беше елена, само за да констатирам че от него нямаше и следа и си нямах никава представа на къде беше заминал.

Е, ние сега не бяхме тук за елени, така че продължихме напред. пресяках този поток и се изкачих от другия бряг. Предстоеше ходене из тревист полегат сколон пълен с дупки на лалугери. Чарли тичаше напред назад да ги гони и разбира се не хвана нито един от тях. Така достигнахме нов поток, който се вливаше с първия над свлачището на което бях забелязал преди туристите. Пресякахме и него и докато пиех вода, някъде назад видях двамата туристи.

Ние продължихме изкачването и от тук нататък туристите ги изгубих от поглед. Стигнахме каменистия ръб на склона и почнахме да се изкачваме по камъните. В началото камъните бяха големи и неприятни, но като се качихме на самия рид, за известно време ходенето беше лесно и приятно. набирахме височина и наближавахме върха. Тук терена започна да става скалист и наклона да се увеличава, което затрудни Чарли. Сложих го на каишка и започнах да го вдигам нагоре на всяко високо стъпало, но беше мъка. Той се дърпа назад и беше най-лесно просто да го нося с мен. Така че оставих раницата си и продължих само с Чарли и апарата. Стигнах до точка от която виждах езерото Бенет от страната от която исках. За да стигна на-високата точка, трябваше да продължа по зъбатия рид с Чарли, който определено беше в пълен страх на този етап. Беше ми достатъчно и нямах нужда да продължавам втази ситуация, така че поех надолу.

Лека-полека стигнахме до мястото на което бях оставил раницата и на само -подолното стъпало бяха двамата туристи които бях видял сутринта. Поговорих с тях и от дума на дума им споделих че мисля след обяд да се кача по пътека Сам МакГи към връх Хиро. Докато се спускахме с Чарли, видяхме още един турист да се изкачва към върха.

Стигнах в Каркрос към обяд и потърсих спрей за мечки, защото се оказа че моя го бях загубил тази сутрин в планината. Той не беше купен от мен, а го бях намерил в едно сечище в друга планина до Терас. С новата раница установих че всичко сложено в страничните джобове бива загубено рано или късно. Нямали спрей в Каркрос. Трябвало да ходя до Уайтхорс за него.

С селището имат и място за сладоледи и спрях там и взех един сладолед за мен и един за Чарли. Докато ги ядяхме, се появява единия от двамата туристи от суртинта. В един момент ми казва. 'Ние с приятелката се чудехме къде си беше оставил колата , защото не видяхме никаква кола на идване."
Казах му "Да, не видяхте, защото колата ми не беше при вашата , а на километър по надолу по-пътя, и освен трова аз я паркирах там след като вие вече бяхте заминали по пътеката."

Той ме гледа и явно не можеше пак да разбере какво беше станало и как беше възможно аз да бях преди тях по пътеката, а да бях паркирал след тях.

Обясних му как ги бях видял при свлачището и как ги бях задминал без да ме видят. Той след известно мълчанике попита "Наистина ли мислиш сега да качваш Сам МакГи?" "Да" - му казах аз.

След около час с колата бяхме на парка Конрад при езерото Тагиш и паркирах там където трябваше да е паркинга за тази туристическа пътека. Слънцето беше напекло и в тези условия знаех че ще се поизмъчим. Имаше доста коли на мястото.

Нагоре по пътеката скоро започнахме да срещаме върщащи се туристи, които бяха тръгнали да се качват сутринта. Качвахме се из ниска рядка гора, която до някъде спираше директните лъчи на слънцето. Чарли сега не гонеше нищо и само ме следваше по пътеката с изплезен език. Качихме се и тук и до мястото даващо най-добър поглед над езерото. Но сега бяхме на открито изложени на слънцето.

В момента в който тръгнах наобратно усетих че силите ми са се изчерпали. Трябваше да се добера до гората преди да мисля за почивка. Сега чак осъзнах че също не бях обядвал, освен всичко друго. До гората стигнах и тръгнах надолу в крайно изтощено състояние. Стигнах до място където сянката беше най-дълбока и температурата най-ниска и седнах да отмарям. Сигурно за около 10-15 минути стоях неподвижно и дишах бавно. Разбира се страха от крайно изтощение е че ако човек се спре и легне, няма да може повече да стане ида продължи. Аз обаче просто станах и усетих че имам още достатъчно сили да достигна колата. Повече нямах нужда да спирам никъде. В мотела взех един душ и започнах да мисля за следващите два дена.

2023-YT-Road-01.jpg (192.97 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-02.jpg (314.04 KiB) Преглеждано 2340 пъти

2023-YT-04.jpg (182.77 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-01.jpg (310.33 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-02.jpg (177.3 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-03.jpg (226.88 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-04.jpg (220.82 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-05.jpg (166.03 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-06.jpg (216.94 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-07.jpg (252.29 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-13.jpg (269.27 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-08.jpg (221.46 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-09.jpg (176.24 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-12.jpg (247.67 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Brute-11.jpg (317.21 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Hero-10.jpg (317.22 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Hero-11.jpg (222.14 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Hero-12.jpg (301.25 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-06.jpg (227.97 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Hero-15.jpg (322.17 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Hero-14.jpg (249.03 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Hero-16.jpg (232.47 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Hero-17.jpg (245.73 KiB) Преглеждано 2341 пъти

2023-YT-Hero-18.jpg (246.85 KiB) Преглеждано 2341 пъти

[Cougar]

Юкон 2023 - Втори и трети ден

Първоначалният план беше да сляза на юг до Скагуей в Аляска и да направя едно изкачване там преди да хвана ферибот до Хейнс и на другия ден да се изкача на вр. Рапински , а вечерта направя лагера си при езерото Кафлийн. Добър план, но започнаха да изникват разнообразни проблеми. Първо трябваше да премина границата, което сигурно би ми загубило време и може би изнервило. След това разбрах че Чарли има нужда ор сертификат за ваксинация срещу бяс. Неговия сертификат беше изтекал преди 6 месеца а нямах нито време нито желание да ходя по ветеринари преди тръгване. Така че бях фалшифицилар сертификата му ползвайки Фотошоп и имах отлично свежо копие даващо валидност до 4-ти Февруари 2024. Имах голямо желание да дам този сертификат на граничните служби с усмивка и да видя как те щяха да го прочетат и да ми пожелаят приятен туризъм. Липсата на спрей за мечки също не ме притесняваше, но изникна последния проблем. Прогнозата за времето показа облаци и дъжд в Скагуей и Хейнс за следващите два дена. Нямаше смислъл да поемам всички рискове и допълнителни разходи с ясното съзнание че нищо хубаво няма да излезе от това.

Така че сутринта се отпарвих към Уайтхорс. Там закусих, купих си допълнителни запаси от храна и спрей за мечки. Сега щях да държа спрея в страничния джоб закрепен със бънджи ластици.

Така продължих към Хейнс Джънкшън и езерото Кафлийн. Времето беше хубаво, но щом пристигнах в информационния център последва следващото разочарование - пътеките в парка Кафлийн тъкмо ги били затворили заради смела черна мечка, която следвала туристите. Мечката е била на един-два километра от къмпинга, но те затворили част на парка на 20-30км в другата посока, и разбира се оставили къмпинга извън зоната. Може би би трябвало да поема към друго място, но вместо това, аз си направих палатката и след това прекарах някой и друг час в ловене на липани по реката. Липани имаше, но от най-дребните възможни, като съвсем рядко се закачаше голям липан. Хванах един за вечеря и през следващите дни винаги успявах да хвана точно по един голям липан.

Затварянето на парка означаваше че нямаше да се изкачвам до върха Кингс Трон и нямаше да ходя до вливането на Козия поток в езерото за езерна пъстърва. Съответно не си купих риболовен билет за парка - беше безсмислен.

През нощта заваля дъжд. Новата палатка беше добре и нищо не влезе вътре. Но нямаше какво да се прави. Към обяд все пак се измъкнах и реших че е най-добре да отида към езерото Аишик където имаше заслон с камина, потока между две езера на който беше водопада на Видрата и в който имаше липани и пъстърви , а в езерото - щуки.

Речено сторено - минах около 50км по асфалт, след което около 30км по чер път, и когато бях на 6км от езерото и водопада, пред мен се показа багер, работещ върху свлачище на пътя. И тук нямах късмет и се върнах обратно.

В информационния център ми казаха чеимало езеро на р.Кафлийн което било дълбоко и също как да стигна до него.

Впуснах се по нови пътеки в проучване на основно тресавища и гори - само за да разбера това което и картата можеше да ми каже - че въпросното езеро беше безумно плитко. Не съм виждал по-плитко езеро от това преди!

Дъжда продължи да вали и по-късно вечерта.

2023-YT-11.jpg (204.96 KiB) Преглеждано 2299 пъти

2023-YT-12.jpg (252.54 KiB) Преглеждано 2299 пъти

2023-YT-Road-04.jpg (263.05 KiB) Преглеждано 2299 пъти

2023-YT-14.jpg (487.14 KiB) Преглеждано 2299 пъти

2023-YT-16.jpg (325.06 KiB) Преглеждано 2299 пъти

2023-YT-17.jpg (194.77 KiB) Преглеждано 2299 пъти