неясен образ,плах и срамежлив
и както летен дъжд с небето се сбогува
изгуби се,останах сам.Дали съм жив
Какво е да съм жив и да не мога
да се удавя в твоите очи
и с устни да изпивам нежно
прекрасните ти бисерни сълзи
Лицето ти е приказка която
аз винаги съм искал да напиша
Косите ти са въздухът без който
аз ще умра неможейки да дишам
А устните ти алени малини
храна са за да мога да живея
Гласът ти песен е която
щурците вечер нежно пеят
Очите ти са езера в които
аз вечно искам да се давя
Усмивката ти слънце е златисто
прекрасна си.Ах,как да те забравя
