Аз бих разделил потенциално хванатите распери на две категории.
Едната - такива, които активно се хранят - т.е. те са активната страна и динамично търсят какво да хапнат. Тях може да ги търсим на бързи течения, близо до препятствия, на тънки места до брега в близост с дълбоко място където може да се скрият и дебнат. В голям процент от случааите подаването и проводка в най бързото течение и пяната дава мигновен резултат! Основното е на близо да има място в което се събират малки рибки!!! Проводката при тези риби трябва да е динамична, дори груба ,но точно на мястото където очакваме да удари. Имам случаи в които расперът взима с падането на мухата.. т.е. не се стига въобще до бръздене. Но когато търсим такъв распер е добре да се съобразим с динамиката на самото течение.. Най-общо: бързо течение - по-груба игра/придърпване/ По-слабо течение - по-плавна игра с паузи, но в никакъв случай точно на мястото където очакваме да атакува! В момента в който усетим, че сме раздразнили рибата.. /тук може да се напишат доста признака../ в никакъв случай не трябва спираме движението и! Точно обратното - трябва да забързаме още, но да не е изведнъж..Как да кажа.. "упорито ускорително"..
Втората категория е на тези , които биха хапнали ако им е лесно да го сторят! Т.е. те са неактивната страна. Местата са им по-различни.. Пример - въпросният еднометров подмол, големи "петна" между водораслите или големи чисти, относително плитки места в които расперът може свободно да се движи - т.н. " гола поляна" . Според мен те са по-трудни, не заради друго, ами заради проблем за локализирането им. Единичните бухания по пътя им са доста груб ориентир. Повече може да те объркат в преценката от колкото да те насочат. Движат се спокойно на големи разстояния - 10-20 метра..и въобще не им пука, че ти минават покрай краката.. примерно. Тези риби трябва да се следят за маршрутите им. Имат си пътечка по която курсират.. и е важно да видим по тази пътечка къде приближават до зоната с малки рибки или падащи насекоми от дървета, висок бряг, скали или други препятствия. Имат си и " тайминг" - време за което си правят обиколката.. Руснаците твърдят, че са ужасно точни в "тайминг"-а! Аз лично не съм толкова убеден. На Тунджа няколко пъти виждам минаващи покрай мен распери, които ходят където ходят, `ма пак минават от там...и се " загнездват" лукаво на точно определени участъци.... и т.н..Плуваща свободно примамка е потенциален дразнител в тази спокойна вода - с големината си, със силуета, с цветността и с потопеността си, ако щете, независимо ,че не бразди! В този случай не бих бил толкова категоричен като Росен. Според мен тук проводката трябва да е максимално фина и изцяло да се събрази с поведението и активността на рибата - ако е ленива - ленива проводка, ако е внезапна и бърза - бързо придърпване в предполагаемата зона на атака, но с примамка, която е под или във водния слой без да бразди и пуска "V"- следа по повърхността. По скоро фина потопена мокра муха.
Уф..ф..ф.. толкова има за писане, а още повече за пробване..,че повече не ми се пише , а ми се пробва!
Бих се радвал на споделен опит, независимо от колко хванати распера!