Чесна дума, беше готов още сутринта, ама реших да си преброя феновете !
И така :
Част незнам вече коя:
Maver Match This
Прибирам се в къщи.
По точно прибирам се в гаржа.
Изваждам подред нещата от багажника едно по едно и преди да ги сложа в гаража ги разхвърлям и подреждам наново. Сака минава от анархия към пълен ред. После идва ред на платформата, всяко чекмедже е изпразнено, изтупано и пренаредено. Всички такъми биват подредени по сечение на влакната, като тези, които ще използвам утре, минават най-отгоре. Вадя фидерите, оглеждам се набързо и решавам, че скоро ще е достатъчно тъмно, за да свърша подената си простотия. Започвам приготовленията и за нея, а те са :
- Изсипвам едно шише вода в кофата
- Добавям стабилно веро
- Пускам шпулите вътре да се понакиснат
- Приготвям си гъбичка
Докато свършва това съвсем притъмнява и съм готов да действам. Леко на пръсти бягам до входната врата, закачам края на влакното за дръжката и се връщам 40 метра назад до гаража. Слагам шпулата на макарата и с лявата ръка започвам да навивам и да вървя към входа , а с дясната държа пръчката и гъбичката с веро за да измия влакното за по сигурно. Повтарям това и с втората шпула и съм почти готов. За по-сигурно махам по 2 метра от края на влакната. Превързвам всички възли на ново, слагам нови вирбели прибирам фидерите готови за утре. Правя бърз преглед на щеката, всичко е наред. Не успях да си взема синьо хидро и решавам че ще рискувам с латекс, 1.06мм Веспе. Приготвям и това. Подреждам всико по азбучен ред до вратата, дори и в случай че се успа да се забавя само една минута.
Най- накрая се прибирам у нас.
Кратка баня, после ракия с бира и в леглото. Студът уморява доста, а в комбинация с хронично не ловене на риба направо трупясва!
Не си спомям дали имах проблеми със съня през тази вечер, но помня че още по веднъж прегледах всички основополагащи клипчета на всичките ми гурута за да успея да си направя тактиката. След час очите ми започват да се затварят докато Winning Pegs си върви на лаптопа. Просто леко го отмествам настрани, оставям го да си работи ( чувал съм, че ако имаш да учиш и си сложиш учебника под възглавницата, на другия ден си знаеш всичко) и се пренасям в страната на Феята на Зъбките.
....
Събуждам се 15 минути преди алармата. Изключвам я за да не се мъчи горката, а и за да не скандализира всички вкъщи + съседите. Измъквам се от леглото и отивам да си направя чай от лайка, защото както знаете тя успокоява нервите, а тука без рецепта Лексотан не мога да си взема . Идва ред на свещенните утринни ритуали, придружени от още 3-4 чаши чай и накрая съм готов. В 7:30 изпълзявам към гаража и преминавам към сутрешната проверка. Въпреки че снощи съм приготвил всичко, днес го проверям още веднъж. Вадя всичко едно по едно, убеждавам се, че е наред и го връщм на мястото му.
Пелети – тук!
Захранка – тук!
Царевица – тук!
Червеи – тук!
Въдици – тук!
Тактика - Едно към Гьотере!
Значи всичко е тук!
Ами аз май съм готов.
Изкарвам машината, пригодена специално за риболов, наречена още Нисан Микра и я спирам до вратата на гаража. Махам седалките и започвам да товаря багажа, вече съм натрупал опит и доста рутина, отнема ми само две минути, след което поемам по пътя на славата !
Пристигам в 8:15 (прилично рано според мен), но заварвам паркинга на 100% пълен. Влизам, првя едно кръгче, обаче места няма. Правя второ и решавам да спра възможно най-близо до входа. Все пак тактиката за днес започва още от тук. Трябва да мога да изляза възможно най-бързо, за да имам време, все пак ще има поне 80 коли, искащи да излязат едновременно, а всяка секунда е ценна!
Виждам два буса, спрели на три паркоместа до вратата и директно спирам до тях. Гася фаровете, после и двигателя и си поемам дъх.
Аз съм машина, човече и отивам да газя!
Аз съм машина, човече и отивам да газя!
(Ама и сам не си вярвам ! )
Дърпам дръжката и отварям вратата, обаче и бусът до мен си отваря голямата плъзгащата странична врата и аз решавам да изчакам да минат хората първо. Все пак сме в джентълменска държава и аз като натрапник Българин даже трябва да се съобразявам два пъти повече. Врата сe отваря до край и от вътре изскача гологлав и ухилен Стив Мейо (Steve Mayo)
- „Cheers Mate!” - и ми показва един голям палец.
„Баси кефа копеле!“ -Още не съм си го помислил и той нещо се обръща и извиква, след което другата странична врата на буса се отваря и зад него цъфва Калъм Дикс (Callum Dicks).
Двамата започват да си говорят и да ровят нещо из багажа си, а аз използвам възможността да огледам буса им.
От пода на буса има излизащи нагоре дървени 50см греди, върху които е поставен втори МДФ под. В така получения първи етаж се събират всички калъфи с щеки и макари и нищо по никакъв начин не може да удари оборудването. Върху МДФ-а са наредени платформи, кашони , сакове, кофи и въобще всичко, което може да ви дойде на акъла.
Погледът ми се връща обратно на тях и виждам, че най-накрая намират това, което търсят, купа със вердевас.
Калъм се обръща и извиква нещо към втория паркиран бус и започва да изсипва водата на вердеваса и след не повече от 20 секунди зад него цъфва Дес Шип (Des Shipp), протягайки кутия напред ,в която получава щедра топка от червеното злато.
„Ей ся си е*а майката, копеле! Ама аз верно съм много тъп ? Въобще за какво трябваше да си купувам билет ? Гледай кои са тука, хората, на които до снощи гледах клипчетата! Много си тъп, Миленеееееее ! Още не си слязъл от колата дори.........Ше спечелиш, на баба си шортите ше спечелиш !!!“
Сериозно обмислям възможността да се прибирам у нас!
Обмислям я и решавам, че ако съм видял толкова много от големите, без да сляза от колата, ако направя тигел до 15 минути най-вероятно ще успея да видя всеки който е някой в спортния риболов.
В крайна сметка любопитството надделява над страха и слизам от колата.
Запътвам се към клъб-хауса и отвън виждам да пуши татуирания Дейв (D) и до него да разказва вицове най-малкия Марк от вчера (тоя, дето ми показа как се правят експандери), поздравявам ги, казват ми здрасти и те.
Влизам вътре и отивам при Джон, показвам му билета, слага ме в списъка, обяснява ми, че събират на място по още 25 кинта, за да могат накрая да раздадът още малко пари за допълнителен стимул на секциите и на първи, втори, трети. Казва ми, че теглим точно в девет и да не закъснявам. Обръщам се и пускам един бърз поглед наоколо и виждам Батко Уил, седнал в ъгъла с ниския гологлав, до тях едно младо високо момче и на съседното сепаре Майкъл Бъклаудър (Мichael Buchwalder).
Решавам да изляза при Дейв и Марк за да не спичам повече, тъкмо мога да получа някой съвет. Тръгвам към входа, излизам в коридора и там се разминавам с Анди Пауър (Andy Power).
Подминавайки го започвам да си мисля кое е по-правилното, че съм много оптимист или че съм много глупав. Самочувствието ми е в гащите и устремено слиза към петите. Очаквам до пет минути да падне в някоя локва през дупката на лявата ми обувка. Чувствам се много зле и треперя от вълнение.
Излизам навън и пиша на баща ми, пожелавам му ЧРД и му обяснявам каква е хавата, при което той, явно познаващ си стоката, ми казва, че няма нужда да съм толкова нас*ан (как разбира само като му пиша незнам) и че това е голям ден за мен и голяма възможност.
Казва ми, че всеки е с късмета си, да не се плаша толкова лесно, какво като всички батки са там и аз имам въдица и аз съм знаел от къде се държи.
Замислям се и установявам, че не само съм наакан, мен ми се реве. Почти пускам зълзичка от безпомощен яд.
Казва ми, че освен това риболува от доста дълго време и все още не познава никой, който да е стигнал там, където съм в момента, така че да не ми пука и да отивам да си прая кефа и да не забравям да преписвам бързо от батките.
Добре, спокойно, спокойноооооо! Леко по-леко слизам на земята, говоря си с Дейв и Марк, питам ги за методи и тактики, те както обикновенно всичко ми казват, малко се успокоявам и започвам сериозно да мисля за предстоящото съзтезание.
Значи :
- ще теглим 80 човека, ще отнеме доста време, трябва да тегля рано, за да имам време да се подготвя
- решавам в 9 без 20 да се наредя и да си чакам реда
- след като изтегля, веднага тръгвам да разтоваря
- приготвям се възможно най-бързо и отивам да обиколя всички, които познавам за съвет как да ловя от пега, който ще изтегля
- и да не забравя да видя как са приготвени всички батки и да си направя същите схеми и аз
В девет без двайсе влизам за кафе и направо си оставам подпрян на плота за да съм най отпреде на опашката.Малко по малко около мен се събират още хора, явно има и други тарикати. Около 9 без 10 вече съм 5-ти на опашката, а в 9 без 5 съм може би 10-ти
.
Явно отиваме към схемата с нахалство към прогрес!
Минавам на вълна Бай Ганьо и решавам, че сам да съм в автобуса, пак ще се бутам!
Така успявам да си запзя 10-тото място до 9 часа, когато Джон извиква и всички започват да се събират.
Скоро 80 човека са струпани пред бара и той прави бързо разяснение на правилата за деня и организацията. Кой, къде и как да спира, в колко почваме, в колко спираме и всякакви малки подробности.
Има ли въпроси?
Няма!
Ми летс ту дъ го !
Започва се тегленето, радостни възгласи и крясъци, подигравки и вълни от недоволство в зависимост кой какво е изтеглил. Ако е някой можещ и тегли Флайър( пег на който винаги има риба) следва вълна от недовоство, а ко е някой кротък и тегли добре му се радват.
Моя ред бавно, но сигурно наближава. Правя последни усилия и изключвам всичкият този шум около себе си. Оставям в главата си само важното за деня, бъди спокоен, тегли и отивай да разпъваш , бъди спокоен, тегли, спокоен,тегли.....
Като насън идва моя ред, бъркам в торбата на мечтите и хващам дървен пул, бавно го вадя и го слгам пред Джон.
Вадя си телефона и си снимам пега да не му забавя номера, Джон ме пита знаеш ли къде е, казвам му не, той ми обяснява спри колата в далечният край на Мидъл Лейк и се върни пеша по дигата между Голд и Мидъл.Пада се седми-осми пег по-ред.
Излизам, качвам се в колата, паля и тръгвам. Минавам около езерата и в един момент си спомням !!!
Абе тъпън как да не знаеш къде е 76 бе !!!!
Нали 37 свещи пали там да изтеглиш!
Внезапно установявам, че досега само съм си мислел, че ми треперят ръцете. Получавам обилна доза адреналин и прости неща като десен завой ми идват много трудни !
Спирам колата и започвам да свалям багажа парче по парче. Искам да нося по две неща наведнъж, ама ми е трудно. Затова тръгвам само с чохъла. Отивам на 76 и го оставям на цимента. Отварям си снимката на телефона.
Да, 76 е. Няма грешка.
Спирам и оглеждам, около 25-30 метра до въжето, няма лед.
Връщам се до колата , взимам всичко останало и го занасям до пега.
Потавям стола, гребените, тавите всичко подред. Изваждам двете си Drennan Red Carp Feeder Rods . На фидера, с който ще ловя на бомб, поставям едно 2/3 oz олово и с второто замятане заклипвам на 10 см от въжето. Метода който съм постави лснощи е ½ оz няма да го сменям, ще ловя с него. Заклипвам го също до въжето доста бързо. Приготвям щеката като изваждам два топсета .На единия монтирам линия 0.18/0.16 с плувка 0.6 и черно хидро, а на другия слагам 0.14/0.12 с плувка 0.4 и ластик 1.06 латекс.
Дълбочината идва около 1.3 м, натройвам ги да драскат по дъното.
Приготвям кепа, кпинга, вадя стръвта на таблата, намокрям 200 грама захранка, приготвям си резервни поводи и стотз и съм почти готов. Едва сега си позволявам да се огледам наоколо.
В дясно от мен се приготвя някакво лице с розов Рив, а точно зад мен е Калъм Дикс. Тръгвам на обиколка, на пет места от мен намирам един от поляците, с който ловим заедно и той ми казва, че съм теглил добре и да внимавам в картинката. Оттам отивам на любимият си пег 94, на който днес се е паднал татуирания Дейв. Правя си няколко бързи консултации, разменяме по едно пожелание и се връщам на мястото си. Сварвам Стив и Калъм нещо да си бъбрят за тактикатa и решавам да се запозная с тях. Бодро си пристъпвам, представям им се и ги заговарям. Оказват се много готини типове, ведри, позитивни и с охота се съгласяват да позират за снимка, която да кача един ден в някой риболовен форум.
Пожелават ми успех се пръскаме. Връщам се на стола си и се заемам с пелетите. Сипвам един пръст 2мм пелети на дъното на една кутия и ги заливам с вода от водоема. Изчаквам ги да се намокрят за 30секунди до 1 минута, след което им отцеждам водата, слагам капака и ги оставям обърнати с дъното нагоре върху скарата на платформата. Ръсвам още малко вода на захранката и си преминавам към плана за риболов. Решавам, че започвам с къпинга, ръсвам 1/5 чашка пелети на щеката и влизам на бомб със едно зърно царевица. Ще прехвърлям на всеки 4-5 минути на половин- един метър от предишното място в опит да намеря рибата и ако я няма никаква, ще мина метод с твърда пелета, за да мога да ловя поне скимърси. Отварям си една кутия с царевица, изваждам 3-4 повода от класьора и им нанизвам по едно зърно, слагам им стопери и ги връщам обратно в сока за да са свежи и меки, като им дойде времето и съм готов.
Сигналът за старта ме заварва с подаден къпинг и след 10 секунди вече си изсипвам пелетите. Суркам щеката по ролера, разглобявам, навеждам се надясно да оставя къпинга и виждам неприятна гледка:
Докато замятам зърното царевица си викам, що пък да е неприятна и пред мен ще има риба!
Хвърлям и чакам.
Нищо не се случва първите две минути и поглеждам към Пинко Розовата Пантера, който тъкмо си кепчосва първата риба, шаранче мааалко над 5 кила.
Изчаквам още три - няма индикации.
Прехвърлям 1 метър надясно и пак 5 минути заварка.
Поглеждам Пинко:
Той е дошъл за риба човекът, не на съзтезание по кастинг!
Прехвърлям още един метър по надясно.
Пинко вади и тази си риба и си слага парче месо на куката, след което хвърля за риба номер три. Която почти незабавно е факт.
Докато е улисан с ваденето прехвърлям надясно към него, колкото позволява цялото ми благоприличие, че и дори 1 метър още по надясно и оставям стръвта там за повече от 15 минути, но само ми става ясно колко тясно е събрана рибата пред него. Започвам да си изследвам възможностите и наляво, но на края на първия час съм си все още капо. Изваждам метода и го хвърлям пред себе си.
30 минути по-късно го прибирам, без да имам дори лайнер и преминвам към системата две бели червейчета. Закачам ги на леката линия на щеката и влизам на петното. Отпускам последните 30 сантиметра много бавно и почти веднага плувката изчезва.
Засичам!
И хващам дъното.
8 секунди по късно дъното тръгва надясно, бавно и плавно.
Навирам върха на щеката под водата и чакам. Усещам как ластика излиза целия, започва да се огъва щеката, вече и ръцете ми чувстват как товарният влак иска да я вземе, но за съжаление днес е или аз, или той!
Естествено накрая излиза, че е той. Вадя си такъма с всичко по него, дори и кука.
Сменям топ сет и влизам пак, обаче след дъжд качулка!
Следа от риба повече няма и след половин час минавам пак на бомб.
Два часа от началото и все още съм капо, Пинко все още лови, много по бавно от първите му три риби, но от време на време все пак улавя по нещо. Всички останали гледаме.
Гледаме и не вярваме на ушите си. Върха ми подскочи, след малко пак и премина в плавна дъга. Засичам и о радост небесна! На път съм да счупя каръка, защото отсреща има нещооо !! Навивам го и скоро съм очи в очи с шаране от порядъка на 1.5 кг. Пускам го в живарника, слагам кука с нов кукуриз и обратно вътре. Започват почуквания, подръпвания, подпипвания и всякакви други късащи нервите неща. От време на време получавам и хубави сгъвания, които засичам, но нещо не е както трябва и не успявам да улавям рибите. Решавам, че са лайнери и започвам да издърпвам стръвта с по 50 см по-близко от клипса, но с това активността само секва. Връщам се пак на старата дистанция и върха заиграва веднага, не стои неподвижен повече от 5 секунди. Започвам да засичам на всеки три минути, като 80% са празни опити. През следващия час засичам поне 20 пъти и успявам да уловя 4 риби. Няма никаква закономерност в кълването, една от рибите закачам докато вадя да прехвърлям, втората на нещо като кълване, което никой нормален риболовец не би засякъл. Третата на нормален павен мах, а четвъртата на пипане като от дребна риба.
Не успявам да разбера какво става пред мен. Знам че има риба. Много риба! Пинко вече нацяло е спрял да лови и аз съм човека. Обаче ако продължавам да се излагам така, няма да стигна до никъде. Правя още 2-3 празни курса напред-назад и хвърлям метода. Разчитам на факта, че на метод фидер рибата се самозасича и няма да губя време в празни засечки. И това до някъде, ако може да ми помогне да разбера какво се случва, още по добре!
Обичайната активност веднага спада, върха си стои прав около 5 минути, все едно съм хвърлил на поляната и изведнъж си тръгва бавно. Засичам и към мен пътува:
Опаа, Сори, грешна папка !
Повтарям упражнението и се случва :
Ей не ги оправих тея папки, ей !
Фалшивите кълванета липсват, обаче през 10-тина минути имам по еднo истинско с риба идваща към кепа ми.
Явно минавам в добро темпо, защото Пинко ме пита“Колко имаш ?“
Отговарям му, че незнам. Той ме пита „ Е приблизително колко риба имаш, не знаеш ли?“
Пак му отговарям отрицателно и продължавам да ловя.
Започвам да си мисля какво ли става пред мен и единственото, което ми идва на акъла е, че с бомб-а съм заклипил много близо до някой клон и 40 сантиметровия повод пада някъде между клоните.Шараните може би са наблъскани вътре и като мърдат клона, той ми мъда повода и аз засичам като луд, а с метода ловя някъде по периферията му и фалшивите кълванета липсват?
Както и да е, схемата работи и аз продължавам да ловя като вече виждам и колегата от ляво запoчва да се включва в играта. Рибатa му е дошла на щеката и редува скимърси и шарани, като няма празно пускане. Единственото което ме радва е че със синьото хидро му трябват по 10 минути да си изкара рибата и не е особенно ефективен.
В един момент вече започвам да гледам как лови и си чакам поредната риба с ръка на дръжката, ако почне много да подскача фидера понапъвам и вадя следващият шаран. Всички риби са дребни, с тегло около 1.5-2 кг и се чудя дали съм минал Пинко, все пак първите му риби имаха кръстоска с големи бели акули и ми трябват по 4 от мойте за една от неговите!
Остава час до края на мача и съседът отляво е набрал скорост и вече пращи шаран след шаран на щеката. Размерът започва видимо да расте, обаче с него расте и процентът на откачени риби. Успява да ги закача, да ги държи по 5-6 минути и те му се откачат една след друга. На метода имам 100% успеваемост и решавам за нищо на света да не влизам на щека, а да си ловя както до момента.
В 15:15 улавям една риба, презамятам, но следващото кълване е чак в 15:45, което също реализирам и ми остават всичко на всичко 10 минути риболов. Правя си един мераклийски натъпкан метод и го запращам в епицентъра на селската касапница. Решавам наум, че ще си хвана още една риба преди края на мача и после квото е рекъл Господ.
Естествено като по поръчка 3 минути преди края последния шаран за днес тръгва към кепа и бива кепчосан професионално
от 3-я път . Докато го откачам, прозвучава и последният съдийски сигнал, драги зрители и настъпва краят на тази футболна драма!
Станахте свидетели най – оспорваното дерби в историята на Острова, между Неможещия Миленчо и Пинко Розовата Пантера!
Ето насам идват и журналистите....ъъъ колегите риболовци исках да кажа и ми задават отново актуалният въпрос за деня : „Колко имаш ?“
За четвърти път им отговарям, че не знам, просто ловя и пускам рибата в живарника и за четвърти път ме изглеждат недоверчиво и не знаят какво да ми кажат. Оставям ги да се чудят и отивам при Пинко, за да видя как е лови преди да си скрие следите и да му сваля анамнезата.
Лий (така се казва Пинко) е ловил на бомб, с 8 мм парче месо.Имал е добри два часа, след което рибата се мести към мен и той направо си изсъхва. Щека въобще не беше опъвал.
Връщам се на мястото си и започвам да опаковам багажа.Искам да идва кантара и да си чувам присъдата. Не след дълго молбата ми явно е чута от шефа горе и кантарджиите идват. Само че пак не съм разбрал, щото както идват, така и си заминават към другия край на секцията, защото почвали от големия към малкия номер, листът им почвал от 84, а аз съм бил 76, така че имало време.
Малко по малко прибирам всичко и го пренасям към колата. Накрая се връщам на пега си, почти с тях и изключително много им помагам в тегленето на Лий. Което заковава кантара на 64-6-0.
Идва моя ред и ме питат имам ли повече от него? За шести път им казвам че не знам и те ми викат: ми как ходиш на мачове, като незнаеш колко риба имаш? Като не знаеш колко имаш, как разбираш за кое място се бориш?
Ами и това не знам, ай да теглим вече, защото почва да ми омръзва нещо тая игра !
Изтупвам живарниците и кантара вика :
60-10-0
Теглят и колегата в ляво , който слага 43-0-0
Според списъка им :
Оставам втори в тази секция, резултат от който незнам да почвам да се радвам ли да плача ли ?
За пръв път на голям мач, правя и тегло и оставам на 3 паунда и 6 унции от първия. Хем ми е много яко, хем мега много ме е яд. 1 риба ! За една риба ! Пращам снимката на баща ми и му викам Честит Рожден Ден втори път
.
И от там отивам при Джони в къщата да видя какво става там. Сварвам го да пише още таблото и отивам до магазина и да видя другите какво са направили. Изгубвам там още 10 минути и като се връщам, Джон тъкмо започва награждаването.
“Let’s start with the section winners. In section one Callum Dicks!”
Разнасят се възгласи на одобрение , той излиза от тълпата и си взема плика, всички му се радват и го поздравяват.
„Section number two : David Coulter!”
Пак викат и пляскат и човекът излиза и си взема плика под викове на одобрение и се връща на мястото си.
“Section number three: Milen Petrov!”
Никой не вика и не пляска, всички вдигат вежди и се оглеждат да го видят кой е тоя, дето никой не го е чувал и не го познава и се споглеждат един друг, абе ,кой тоя ?
Излизам и си взимам плика, при което татуираният Дейв и най-малкият Марк почват да свирят и да ми пляскат и да ми се радват и даже получавам hand shake and hug!
След мен минават още трима и четвъртият, който получава плик за секция е Уилям Райзън. Пляскам му на човека, ама и започвам да се смея. В една стая съм с Уилям Райзън и на мен ми дадоха същия плик като на него !
Мишок такъв !
Решавам че ще му дам един два урока като порасне.
(Готварски, вие какви си помислихте?)
За да ми е още по яко, следващата секция отива при Анди Пауър.
Я да видим сега ...Калъм Дикс,Милен Петров, Уилям Рейзън и Анди Пауър. Чудно ми звучи като за имената от бъдещия национален отбор на Англия !
Идва ред за БАТКИТЕ, трети става Пинко, втори се нарежда някой си Стийв Сандърс
, пък първи става Марк Годард, плешото, дето се разхожда сутрин с Батко ми Уилям.
След награждаването като с магическа пръчка всички изчезват и в залата оставаме десетина човека. В последствие разбирам, че сме всички местни. Аз оставам, защото искам да обърна внимание на таблото, а другите за по бира. Докато го разглеждам
Забелязвам че секцията ми е малко по различна от списъка за теглене и аз съм бил последен съзтезател, а Пинко е в другата, но все пак се намерил някой да хване малко повече риба и пак съм секшън уинър в нея.
Докато умувам, телефона на бара звъни и Джон вдига:
„Хей, Малкълм! Да, тъкмо свършихме.Да. Чакай. Първи е Марк Годард 78-10-0, втори е Стийв Сандърс 67-12-0 , трети е Лий Карвър 64-6-0. Да, British Pole Championship qualifiers? Уил, я погледни и ми кажи кой ще са следващите двама за Pole Championship ?”
Батко става и почва да чете:
“Четвърти ще е..... Andy Power и пети ще е....…….Milen Petrov?????”
Получавам поглед от разгонен бик и отива и си сяда пак на мястото .
“Чакай малко Милен.”- ми казва Джон и продължава разговора.
Докато чакамн разбирам защо ме е погледнал така любовно синът му, човек да не му сложи 20 паунда на главата !
Лирично отклонение:
В този момент две крилца излизат от гърба ми и се извисявам 20 санта над земята!!! Незнам колко от вас са успели, ама аз съм бил Уил Рейзън на негов терен и в собствената му къща и то с 20 паунда!
От днес нататък искам да се обръщате към мен с „боже на риболова“ и да ми издялате статуя на Доганово, а като идвам на аудиенция да ме чакате с червен килим и печено агне!
И нещо там турнир в моя чест да спретнете на 7-ми април всяка година !
Освен това доживотен титуляр в Националния , както и за мен и всички мой деца и внуци !!!
След като си свършва разговора, Джон идва и ми казва че първите пет се класирват за British Pole Championship , което е съзтезание провеждащо се една седмица преди Maver Match This, на същите езера в Бирмингам и в него участие взимат първите 5 от всеки квалификационен кръг, но да не се притеснявам ,ще получа писмо по пощата по късно. И между другото ми казва Браво ,много добре си се справил.
Много ми е готино вече и почвам да си мисля че е време да се прибирам у нас и да се кича със риболовна слава
По пътя спирам за малко материaл за хвалба,
след което продължавам към къщи и вече си мисля какви ли може да са последиците от ракия с бира и шотове иралнско уиски за гарнитура ?
To be Continued……..
Послепис :
Една продукция на 13meters.co.uk в която не става въпрос за това колко голям риболовец съм аз, а за това Как Се Сбъдват Мечтите и за това как никой не може да определи как ще протече живота ви , освен Вас самите!
Писането на репортажи в такъв ритъм , че до Коледа да изравниш повествованието с реалния календар би било много здравословна идея. 
....
