Даааа....Отдавна не съм се включвал , ама имам желязно алиби
(четете по-долу) - откъде да я подхванем? - айде в хронологичен ред :
В четвъртък и петък - 27 и 28 август , разнообразни и не особено ефикасни куриерски служби ми връчиха три мистериозни пакета. Съдържанието им ще стане ясно (пак) по-надолу , засега само отбелязвам , че отворих пакетите , порадвах се на съдържанието , , въздъхнах тежко , и ги оставих настрани.
Не , ребята - уикенда беше пропилян в риболовно отношение , понеже ми се налагаше да участвам в бутафорна и гротескна пародия на състезателен риболов , която носеше гръмкото име "Първенство на 1-ва Дивизия на департамент 49"
, и на която засега няма да се спираме - един ден , като престана да се хиля истерично , да въртя очи , и да се удрям по челото - като ми мине , демек , може да тракна два -три реда по въпроса.
И така - за риба следващия уикенд? Тц.
Следват три седмици командировка в чужбина. Реве ми се с те такива сълзи , ама Москва на сълзи не вярва , а бях командирован точно там.....
.....three weeks later
Кацаме на летище Paris CDG. "Досвиданья!" , усмихва ми се чаровно стюардесата , която някак си успява да изглежда адски добре , независимо от ужасната оранжева униформа на Aерофлот.
"Досвиданья" , отговарям аз , докато ровя по джобовете за телефон , звъня на Жан Мишел , и уточнявам че а) той е купил стръв , б) нивото на река Мен е екстра за риболов , и в) на състезанието там миналата седмица улова е бил ужасно слаб ( 5 риби общо , в сектор от 9 човека)
Аматьори! Ние ще ги скъсаме , щото сме по-високо , по-умни , по-красиви , и по-скромни!
Събота сутринта - усилна жътва ще да е кипяла из равното анжуйско поле , щото то изглежда така:
Ние обаче се интересуваме повече от изгледа пред нас , а не този зад гърба ни. Ухаааа:
И сега се връщаме към тайнствените пратки от преди три седмици. В първия пакет , който ми беше доставен без да ме питат имам ли разрещелно за оръжие , и дали съм пълнолетен
, се криеше люта змия
:
Водачите къртят миФки , особено тези на върха:
Не успях да снимам добре щампата на водача , прилича на буква "S" - ако някой знае кой е производителя , ще съм му задължен за инфото:
Докато собствениците на едър рогат добитък трескаво ревизират несигурната безопастност на отрещния бряг
, ние се спираме на втория пакет :
И кво ся?!? Оказва се , че може да се пусне на пазара макара с изцяло метален корпус , червяк , две шпули ,11 лагера, и дръжка , която се завинтва в корпуса (луфт? Нула!) , за под 80 евро! Е , не пише любимата ви фирма на нея , ама за тая цена - толкова....
В последствие се оказа , че тва нещо навива с мощността на багер , без изобщо да му пука кво има на другия край на линията - пълна с храна кошница се вади като сламка , без запъване , направо съм потресен.
В третия пакет имаше снаряди от типа "земя-земя , "земя -въздух" , и "земя - крава отсреща"
За кравите трябвало куршуми hollow point , чувам , така че ....колко да са hollow?
Оттам почваме риболова. Жан Мишел беше дошъл за риба
, така че се клипсова на удобната дистанция от 45 метра , захрани , и залющи яките платики. Аз бях дошъл да си пробвам пръчката , така че клипсовах на 60 метра , и се захванах да се правя на идиот.
Поне един час не успявах да я докарам до клипса. Или по-точно , от пет замятания , четири пъти не си стигах клипса , а на петия удрях в него с такава сила , че не знам как не скъсах плетеняка. Явно беше въпрос на техника , а не на сила...И така , връщам десет метра , и почвам на 50. И от време на време , след няколко поредни силни удара по клипсата , отпусках по няколко метра. След около един час вече ловях уверено на 60 метра - и до това време бях захранил участък с размера на Червения площад.
Понеже неточността беше не само дистанционна , а и странична , нали ме разбирате....
След като налучках 60-те метра с най-далекобойната кошница , веднага я смених с друга , и пак не стигах дистанцията. Тва беше преднамерен , стратегически ход
, целящ по-яко напъване на тоягата. След близо час от тая поредна простотия , успях да стигна до 60 и с новата кошница! Връщам се на старата , остава половин час риболов , отклипсовам влакното , и почва якото мятане - първи опит: 68 метра.
Втори опит : 71 метра
Трети опит: 75 метра....
-пръчката явно може и повече , обаче задвъдичното устройство има много да учи... В резултат , Жан Мишел утепа платиките:
Аз съм с по скромен резултат , ама не се оплаквам
:
Особено ме изкефиха бабите на царевица , и с връх от две унциЙ
:
Продолжение следует...
Голем си в буквалния смисъл /като еврейския мечок/ 
По едно време решиха да замахна малко по-сериозно : 53 метра , и трак-трак-трак възела на бакинга през водачите... влакното си плаче за смяна бая отдавна.
- първо ще сипе в нея Литу , и ако жълтия облак не събере платиките н, ще ръсне яко бял Трасикс. Правенето на бяло петно е нещо , което французите твърдят че може да обърне с главата надолу абсолютно безнадеждна ситуация , просто......понякога работи , понякога- не.
