Риболов на кльонк - Александър Божилов - тура

Няма значение дали го ловите от брега, от лодка на влачене или на кльонк, удари ли ... адреналинът е на макс ;)
EX

Риболов на кльонк - Александър Божилов - тура

Мнение от EX »

Много мислех преди да започна тези редове – дали въобще да ги започвам и кой въобще съм аз, за да пиша на тази тема и да давам заключения. :oops: Но мисля, че по този начин би могло да се отвори интересна дискусия, в която аз несъмнено ще бъда предимно слушател и в ролята на запомнящ. В крайна сметка, човек се учи и от чуждия опит, а ако не иска – може просто да игнорира настоящото изложение и да се учи от собствените си грешки. Между другото, моето мнение е че именно собственият опит и методът на пробите и грешките може най-добре да способствува изграждането на един добър риболовец – със свой собствен стил и знания, но понякога вслушването в някои съвети, може да спести нежелани отрицателни емоции. Извинявам се много за стила ми на писане, но той е далеч от литературния /който май е определено по-харесван в този форум/, но долунаписаното има за цел единствено да пренесе в публичното пространство на форума все още твърде малкия опит на автора. Смятам да пиша когато имам време, желание и определено темата ще бъде разделена на части, което би могло да ми даде време да засегна във възможно най – пълна степен всички по-интересни аспекти на този начин на риболов и след всяка част /съобразно отзивите на четящите/ - да преценявам дали има смисъл да продължавам или не. Надявам се на коментари, въпроси, отзиви и т.н. след всяка част от изложението.
Ето какво мисля аз този вид риболов:


Част първа: Общи положения

Сомът се лови по много различни начини, но един от най-атрактивните е акустичният метод – риболова с помощта на кльонк. Това е магия, която веднъж завладяла някого, не го пуска до края на дните му. Този риболов е един от най – вълнуващите преживявания, с които човек може да се сблъска в риболовната си практика, а така също той дава невероятна възможност да се слееш с природата и да предизвикаш хищника към атака чрез не какво да е, а чрез звук /дали?/. Никога няма да забравя и прекараните вечери /и нощи/ във водата в гонитбата за невероятния екземпляр - МОЯ личен рекорд, като все се надявам, че някога ще го уловя.
Обикновено, човек зарязва и почти всякакъв друг вид риболов, който е практикувал преди това. Просто защото този начин на риболов изисква максимална концентрация и доста допълнително оборудване, което е твърде специфично и е слабо или неприложимо за друг вид риболов, но пък от друга страна е доста скъпо и предвид ограничения бюджет на повечето от нас – става доста трудно съвместимо хоби. Риболовът на кльонк е един от най – древните открити начини на риболов. Точни сведения за това кой пръв е използвал този уред целенасочено за улавяне на сом – няма, но определено повечето източници твърдят, че методът е известен от дълбока древност в средното и долно течение на Дунав и по-големите му притоци. Хубавото на този риболов, е че той е дошъл през времето до нас със сравнително малко изменения и като че ли техническият прогрес, наблюдаван при другите начини на риболов, почти не го е засегнал. И до ден днешен се използват почти същите уреди, стръв, начини на монтаж и най – важното – кльонк.

Всъщност, като че ли по-правилно е да се каже, че това не е вид риболов, а начин на примамване на рибата при риболов от лодка. Много специфичен начин на риболов е и поради това, че той не се вписва напълно в нито един от широко разпространените методи за упражняване на любимото ни хоби – не е нито дънен риболов, нито риболов на плувка /с изключение когато в монтажа фигурира такава/, като тук не може да става и дума за риболов с изкуствена примамка. Следователно, той може да се определи като самостоятелен вид /метод/ на риболов, който изисква свои такъми, техника, материална част и специфични знания, трупани с години практика. Едно е сигурно, че този начин на риболов/примамване на рибата е определено различаващ се от по-масово практикуваните, като неговото успешно упражняване и до ден днешен е обвит в някакво тайнство. Старите и опитни сомаджии трудно се разделят със своите секрети, камо ли пък те да стават масово достояние. Разбира се изключения винаги има. По страниците на специализираните риболовни издания все по-често започнаха да се появяват материали, проливащи известна светлина върху риболова с кльонк. Целта на настоящото, не е да дава оценка на изказаните твърдения /голяма част от които неверни и имащи малко общо с действителността/, а да се сподели знанията, теоретичните постановки, хипотезите и опита на един сравнително нов в този вид риболов. Тук е мястото да спомена и едно име – това на г-н Милко Георгиев, човека който сподели с масовата аудитория своя начин на упражняване на този вид риболов. Големи благодарности и за ценната информацията и съвети, които получих от него при провежданите през годините разговори с този без съмнение голям майстор на кльонка. Няма да е пресилено да повторя и неговите думи, че българските майстори на кльонка и българската школа са водещи в световен мащаб в момента.
Трябва да спомена, че наблюденията са ми изцяло от упражняването на риболова с кльонк във вътрешни води /големите, стари язовири/, където сомската популация е добре застъпена. Умишлено правя това уточнение, поради факта, че мнозина веднага биха ми опонирали за някои постановки, които не важат или поне не във същата степен при риболова в река Дунав – люлката на този вид риболов/примамване на рибата. Затова правя уточнението, че по надолу ще стане въпрос единствено и само за риболов на кльонк в големите язовири в страната.
Бих определил, този начин на риболов, по-скоро като динамичен, защото е свързан с непрекъснато търсене на хищника, опитване на различни начини на примамване, вариации с кльонка, дълбочини, монтажи, стръв и т.н. Често се случва да съм изминал над 20 км. по вода на ден в търсене на рибата. Очевидно за всеки, е че при този риболов се разчита на допълнително привличане на рибата с помощта на инструмент, наречен кльонк. Този допълнителен дразнител определено активира хищника и го насочва към подадената стръв. Установено е, че когато се кльонка /и ударите се изпълняват правилно/, броят на ударите на сома се увеличава многократно /според някои източници до 10 пъти/, отколкото ако статично са седи и се чака рибата да поеме стръвта. С този метод се улавят само сомове и е установено, че той не привлича другите видове риба, дори бих казал – повечето ги отблъсква, ако те се намират в облавяния район.
Без да съм изчерпателен в изброяването - за успешното практикуване на този риболов ви трябват следните задължителни неща: лодка, извънбордов двигател /по възможност/, здрава въдица, здрава и груба макара, влакно издържащо минимум 20 - 25 кг. мъртва тежест, големи куки, мощна канджа, здрави, но не много дебели въжета, някаква светлина /прожектор, хед-лампа или фенер/, по възможност - още един човек в лодката и естествено - кльонк. Списъкът може да се разшири поне десетократно, но мисля, че това са основните неща, които биха ви дали възможност да започнете успешно да ловите сомове. Накратко бих искал да се спра на всяко едно от тези неща, като още веднъж подчертавам, че изказвам свое мнение, което е базирано на скромният ми опит и наблюдения.

To be continued ....

EX

Мнение от EX »

Част втора - оборудване:

По отношение на лодката:
Вярвам че всички ще се съгласят, че без този атрибут практикуването на риболова с кльонк е невъзможен. Притежавал съм и съм се качвал в над 20 модела лодки, като определено твърдя, че при наличие на достатъчно средства, възможности за съхранение, обслужване и транспортировка, бих посъветвал да се прибегне към използването на RIB лодка. Ако условно, разделим видовете лодки, съобразно конструкцията и използваните материали при изработката им на надуваеми, RIB-ове и твърди лодки, бих подредил последните в следната класация:
1. RIB-ове;
2. Надуваеми лодки;
3. Твърди лодки;
Искам веднага да подчертая, че при съставянето на тази импровизирана класация съм се ръководил не толкова от мореходните качества на отделните типове лодки, колкото от пригодността им /по мое субективно мнение/, към този специфичен начин на риболов. Естествено, от значение разбира се са и финансовите възможности, но определено бих препоръчал, по възможност да се вземат плавателни съдове, които са по-качествени и от реномирани производители. Това, вярвайте ми, ще се оцени в течение на годините, а пък от значение е разбира се и удоволствието от експлоатацията на качествен продукт, пряко свързан с любимото ни хоби.
По отношение на извънбордовите двигатели:
Това разбира се не е задължителен атрибут, но при практикуването на риболов по т.нар. големи държавни язовири, ако не разполагаме с достатъчно време /дни/ за риболов и не сме добри гребци, по – добре е да го имаме. Тук няма да дискутирам коя марка, колко конски сили, двутактов или четиритактов, бензинов или електрически и т.н., защото не това е целта на изложението, но определено считам, че е необходимо човек да разполага с такъв. Естествено той трябва в някаква степен да бъде съобразен с плавателния съд, върху който ще се инсталира, което би спомогнало за по-доброто придвижване на вода. Той би могъл да бъде и особено полезен и при изваждането на голям екземпляр, когато последния упорито влече към брега или към някакви дървета, както и при откачане на грубия такъм, ако сме го закачили в подводни препятствия. Определено твърдя, че той би могъл да се окаже от съществено значение, когато е необходимо бързо да се приберем в лагера, но се намираме на значително разстояние от него. Такава ситуация е възможна при появата на бурни ветрове, вдигащи значителна вълна, развала на времето, особено когато е придружена от гръмотевици, извънредна ситуация, формирала са на брега или в лодката и т.н. С две думи – който може нека си го позволи.
По отношение на здравата въдица:
Първо - защо казвам здрава? Ами защото отиваме не за уклей, не и за щука, дори не и за шаран. Тук става въпрос за риби, които спокойно могат да надхвърлят собственото ни тегло, а и става въпрос все пак за отвесно вадене, което както знаем още повече натоварва такъма и изисква наистина сериозни уреди. Споделям мнението на повечето колеги в занаята, които казват, че има две школи в този риболов, по отношение на въдиците. Условно могат да се разделят на такива застъпващи тезата за дългите пръчки и такива, придържащи се към по-късите въдици. И при едните и другите се намират рационални доводи, подкрепящи или не мнението им. При по-дългите пръти се разчита на дължината и строят, които са от съществено значение при обработката на рибата и нейното по-бързо уморяване. Също така по-дългите пръти позволяват по – правилното /по-скоро по-равномерното/ разпределение на тежестта при борбата и върху останалите компоненти на линията – макара и влакно. Съгласете се, че при “близък бой”, ще ви се иска да имате повече влакно до рибата, което да амортизира ударите й, а така също аванса на макарата ви, ако не е в ред или в дадената ситуация на сработва точно и навреме, по-дългият прът би поел част от напрежението. Разбира се, тезата че поне едно от двете /прътът или макарата/ трябва да е “на ниво” според мен е много остаряла. Аз лично не деля двете, а разглеждам такъма като едно цяло и не приемам компромиси с нито едно от тях. По-дългият прът като цяло по-добре отчита кълването, защото по презумция късият прът е и по дебел и по-корав, но и това е донякъде спорно. Привържениците на по-късите пръти, сочат като основен аргумент, тяхната здравина. Разбира се и това е условно, предвид материалите от които са изработени прътовете, тяхната сглобка /ако има такава/, съблюдаване на качествената заготовка при тяхното производство /от тук и конкретния производител/марка/. Друг неоспорим по мое мнение аргумент в полза на по-късите пръчки, е че те позволяват да се доведе рибата на дистанция, която би позволила безпроблемното забиване на канджата. Има един тънък момент, когато рибата е вече уморена и изкарана почти на повърхността и остава само да бъде прибрана в лодката, като именно тук е от значение да се скъси максимално дистанция до рибата и да се улесни нейното “прибиране”. Известни са много случаи, особено с едри екземпляри, когато рибата е докарана до лодката, но е увиснала на около метър под нея и не е възможно да се докара с по-дълъг прът по-близо. Така може и да се изтърве наполовина извадена риба. Тук именно идва на помощ по-късият и по-здрав прът, който позволява с пределни усилия да се повдигне рибата и да се докара на необходимото разстояние до нас. Още един аргумент в полза на късите пръчки е тяхната по-лесна транспортировка и по добрата им ергономичност, особено когато се риболовства в по-малка лодка и не сме сами в нея. Личното ми мнение, е че оптималната дължина на пръта е в границите на 1,85м. – 1,95м. и акция до 130 либри максимум. Според мен, не е от съществено значение дали ще бъде цял или разглобяем, ако втулката на разглобяемия е направена от добър материал и както трябва. Добри в случая се оказаха т.нар. шведски винтове, които минимално намаляват общата здравина на пръта, но същевременно позволяват той да бъде нормално и без затруднения транспортиран. Важен е въпросът и за материала от който е изработен пръта. Основно той бива два типа: карбон и стъклопласт и само стъклопласт. Определено мисля, че първите са по-удачни, защото са по-олекотени и по-пъргави като осигуряват не по-лоша здравина от плътните стъклопластови въдици. Те донякъде имат и по-добра акция и заемат по-добро положение при борба с рибата. Опряхме и до въпроса за водачите – ролкови или обикновени. Личното ми мнение, е че първите са по-добри, но съзнавам, че всичко опира и до лично мнение и до нагласа за работа, а също и до предпочитания за типа макара /спинингова или мултипликатор/. Очевидно, е че работата ни ще бъде затруднена при използването на спинингова макара и ролкови водачи, но това в крайна сметка си е и въпрос на навик. Бих споменал само, че ако се ползват обикновени водачи, не е лошо да се подмени единствено последния, връхния водач с ролков такъв. По отношение на конкретните марки, бих казал, че доста фирми произвеждат качествени пръти за подобен риболов, но и доста от тях са скъпички. Има фирми, които произвеждат направо бутикови пръти, като цените им са четирицифрени. Такива пръти нямат никакъв компромис и можете да бъдете сигурни, че ще извадят абсолютно всичко което плува в родните ни водоеми. Друг е въпросът, че никога няма да ги притежаваме .......... В момента на пазара се намират не лоши пръти на фирмите Shakеspeare, Balzer, Mitchell, Tica. По-рядко и чрез поръчка и от други фирми. Прътът по който ми остана погледа беше едно Шимано при Орозов, което беше пуснато по-скоро като музеен експонат през лятото на 2004г. в риболовния център на площад “Възраждане”. Имаше два модела – до 50 и до 80 либри, като дължината и на двата бе 1,75 м. Никога няма да забравя изработката, строя и въобще цялостното излъчване на пръта, но за съжаление нямах парите да си го купя. Цената и на двата модела беше по 750 лева!?!?! :evil: Задържаха се на щанда не повече от два месеца и след това изчезнаха – дали някой си ги беше купил или просто от магазина решиха да не дразнят хората – незнам. Едни от най-разпространените модели при сомаджиите /специално тези от София/ е модела Ugly Stick на Shakеspeare, който притежава стъклопластов слой и карбонова оплетка. От една страна стъклопласта дава здравината, но карбона придава чувствителност на пръта, като по този начин не го превръща в кол. Сигурен съм, че повечето заели се сериозно с този вид риболов, с течение на времето ще сменят поне един прът, защото човек непрекъснато търси оптималното за себе си. Изчислено е, че на всеки 10 - 15 кг. риба, пръта трябва да може има поне 1 кг. акция на сухо. Тоест, ако сме закачили екземпляр от около 100 кг., за да сме сигурни в пръта и да можем сравнително спокойно да водим рибата, трябва въдицата ни да може да повдига поне 7 кг. “мъртва” тежест на сухо, като при това не са чува никакъв пукот и не се забелязва нищо притеснително по пръта. Моето лично мнение е, че пръта трябва да бъде възможно по-твърд, което първо - дава здравина и сигурност и второ – дава възможност да се излезне от ситуация, при която рибата е голяма и да речем е легнала на дъното или е влязла в потопени дървета. Въпреки че при втората ситуация има не-малка вероятност да не можем да извадим рибата. Някои ще кажат – ами трябва ли изобщо прът, като можем да работим и с т.нар. “ръчен” такъм /определено количество влакно или пресукан конец – видлон/. Моето мнение е, че по-добре е да се работи с прът и макара, поради по-добрите възможности, които дава аванса на макарата и акцията на пръта при борбата с рибата и съответно невъзможността да осигурим точно премерено усилие когато работим с ръчен такъм. Считам че употребата на прът и макара е и по-спортсменско и съобразено с принципите на спортния риболов. При избирането на прът за такъв риболов трябва да обърнете внимание на следните по-важни неща:
1. Дължина – за оптималната вече споменах;
2. Акция – тук диапазона може да бъде много широк и е в зависимост от влакното /теста му/, което ще се ползва, макарата /спинингова или мултипликатор/, възможни /предполагаем/ екземпляри, които ще ловим. Така, диапазона взависимост от горните характеристики може да бъде от 30 Lb до 130 Lb. Не е лошо акцията да я съобразите и с дължината и строя на пръта, като общото правило е: колкото е по-дълъг пръта, акцията трябва да е по-голяма и обратното;
3. Монолитен ли да бъде или сглобяем? Монолитния по презумция е по-здрав, но сглобяемия позволява по лесна транспортировка и маневреност. Ако е разглобяем, Ви препоръчвам да не правите никакви компромиси с втулката – ако изпитвате и най-малко съмнение в нейната здравина по добре се откажете от покупката;
4. Предвид факта, че с този прът никога няма да замятате! И по презумция ще вадите /дай Боже всекиму/ солидни риби – той трябва да има средна /medium/ или върхова акция, тоест при напън да се огъва до средата или първата /върховата/ една трета от пръта. Това се налага и от факта, че ако ни удари едра риба и разполагаме с прът с параболична акция /тоест работи цялата дължина на пръта/, ще ни бъде безкрайно по-трудно да контролираме рибата. А при този риболов сме задължени да контролираме събитията ние /или поне да се опитваме/ иначе сме обречени или на откачване на рибата, или на счупване на пръта. Тук за разлика от шарановия риболов да речем, където /според съвременните схващания/ е по-добре да работи целия прът с цел рибата да се умори по-бързо и да се гасят резките й удари, като по този начин се разпределя усилието върху цялата линия /прът, аванс, влакно/, при сомският риболов нещата трябва да бъдат по-груби. Това е съобразено и с това, че при този риболов се разчита на риби с тегло понякога значително надвишаващо това на риболовеца и в този случай е немислимо рибата да диктува посоката, най-малкото поради факта, че сомът може да завлече вадещият го и лодката му в нежелан ареал, изобилстващ с подводни закачки. При никакви обстоятелства не трябва да пускаме рибата да “легне”, защото последващото му размърдване ще бъде доста по-трудно. Има и друг момент – при борбата с голям екземпляр, настъпва един момент, в който рибата започва продължително да влачи лодката и след известен период е необходимо да започне постепенното й вдигане и извеждане на сома в по-високите водни слоеве. Това точно е немислимо да се извърши с прът, който няма съответната твърдост и акция;
5. Водачи – тук вече споменах, че всеки сам трябва да реши за себе си, с оглед на това кой как му е по-удобно. Моето мнение, е че ролковите са по-удачни. Помислете – защо почти всички солидни морски прътове от реномирани производители слагат ролкови водачи. Мисля, че усилието при този риболов е значително и изисква не триене, а по-скоро приплъзване на влакното, ако ме разбирате за какво говоря;
6. Дръжка на пръта – материалите, от който се изработва са различни, като по-важното според мен е нейната дължина, спрямо общата дължина на пръта. Добре е дължината на дръжката да бъде по-дълга, което улеснява манипулациите с пръта;
7. Материал – както споменах основно по-достъпните /като цена/ пръти се изработват от стъклопласт и от карбон и стъклопласт /в някакво съотношение/. Има пръти които се изработват и от титанови нишки и от други скъпи материали, но техните цени са непосилни за нашия джоб. Моето мнение, е че пръта трябва да бъде умерено тежък и изработен от плътен предимно от стъклопласт в някакво /не голямо/ съотношение карбон. Очевидно, е че при този материал се постига в най-висока степен ефекта здравина, който според мен е и водещ при избора на прът за такъв риболов. По голямото съдържание на стъклопласт от друга страна значително утежнява пръта, като не е добре когато пръта да е прекалено тежък, защото при по-продължителна борба с голям екземпляр ще ви се стори като лост на щанга. Като сложите и един здрав мултипликатор от порядъка на 500 - 700 грама, ще усетите за какво говоря. Все пак моето мнение, е че е по-добре стъклопласт, макар и по-тежък, отколкото карбон;
8. Строй на пръта и брой водачи – точно това при този риболов не е от толкова съществено значение, предвид факта, че както споменах с него никога няма да ни се налага да замятаме. Все пак е важно водачите да се удачно разположени по пръта, като първият водач да е на не повече от 35-40 см. от края на дръжката на пръта. Всъщност последното е по важно за пръти, които ще се употребяват с мултипликатори, където захвата, който правим на пръта е малко по-друг;
По отношение на макарата:
Работил съм както с големи /и здрави – поне така си мислех/ спинингови макари, така и с мултипликатори. Безспорно макарата, каквато и да е тя при съвременния начин на риболов с кльонк е задължителен атрибут. В началото тръгнах с един стар модел Byron /най-голямата ми шаранджийска макара тогава/, с три лагера, като единственото му преимущество беше неговата големина и здрава предавка. Впоследствие установих редица недостатъци, за които и не бях предполагал. Първи отказа аванса /тук известен принос има и моя милост :oops: /, впоследствие се оказа, че използването на дебело влакно /монофил/, просто ме поставя в ситуацията постоянно да ми се образуват “бради”, а по този начин пък се затрудняваше бързото спускане на стръвта на желаната дълбочина. Просто “брадясалото” дебело влакно трудно минаваше през водачите, а същевременно при неконтролираното му отпускане от шпулата на макарата, ми се образуваше доволно количество корем между макарата и първия водач на пръта. Това е от съществено значение, когато имаме удар, но не сме успели да го засечем и трябва бързо да пуснем пак горе-долу на същата дълбочина. Тогава човек при напъващите емоции, просто отваря скобата на макарата и ..... купона започва. Впоследствие се оказа, че бях поставен в ситуация, при която за една бройка да ми “превърти” предавката. Тогава смених макарата с една друга, марката няма да споменавам, защото е доста реномирана. Оказа се, че тя пък не ми събираше достатъчно влакно /колкото на мене ми се искаше/ и предвид открилата се възможност да отида на яз. “Въча” ..........................., просто реших да мина на мултипликатор. Е тогава се започна дилемата. Първо нямах и представа как да си подбера качествен мултипликатор и не знаех какво да гледам при избора си. До тогава бях работил само със спинингови макари и при покупката на нова такава много добре знаех какво да гледам при покупката. При мултипликаторите се оказа пълна мъгла в това отношение. Оказа се, че на българския пазар /това смело мога да го твърдя/ няма все още наистина добри мултипликатори за тази цел. Единственият изход беше да се набутвам на всякакви “приятели” за да ми донесат някой PENN, SHIMANO, Quantum или ABU. Прецених: по – добре аз да си взема нещо от тук и дето се казва да си го “пипна”, отколкото да ми се донесе нещо, от някъде на неизвестна цена, видяно в някой сайт. В момента работя с най-обикновен мултипликатор на D.A.M., закупен от Орозов и за сега съм доволен.
И така свеждайки основния избор до спинингова или мултипликаторна макара бих Ви препоръчал да си вземете мултипликатор, но задължително от реномиран производител, като тук компромиси наистина са немислими. Предимствата на мултипликаторната макара са всеизвестни – по-дълъг живот, липса /поради напречно разполагане на оста на макарата към пръта/ на усукване на влакното, здравината /само при реномиран производител/ на предавката, по-голяма площ /поради конструктивната изработка/ на авансовите шайби, постигане /като правило/ на по-ниско предавателно число, което също е нещо много важно и т.н. Самата конструкция и техническия замисъл на този тип макари предполагат много по-малко части, които са подложени на екстремни натоварвания и следователно – по-малко неща могат да бъдат счупени в процеса на експлоатация. Колкото до това как да си изберем “своя” мултипликатор, не се наемам да давам квалифицирани съвети, но бих споделил, че основните характеристики на които трябва да обърнем внимание са: материали, преводно число, начин на закрепване на мултипликатора към пръта. Това дали ще има редач или не считам, че не е от толкова съществено значение. Аз определено предпочитам тези с редач, просто защото не ми липсва тръпката да си редя с пръст влакното. Разбира се, че при този риболов реденото с пръст е от по-съществено значение при първоначалното намотаване на влакното на шпулата, когато е добре “ръчно” да се разпредели масива по дължината на шпулата, защото впоследствие обикновено са борави с около 15 – 50 метра от него. Тогава не е от толкова голямо значение равномерното му прибиране. Другото важно нещо е преводното число. Правилото тук е – колкото по-малко е то, толкова по-мощна предавка и по-голяма сила при вадене. При мултипликатори с редукция 2:1 се постига един такъв много специфичен ефект на лебедката. Само човек, който е пробвал такова нещо може да го почувства. С думи - не мога да го опиша /може би щото ми е беден речника/. Другото хубаво нещо на мултипликаторите е, че нямат контра за обратен ход /поне тези които съм виждал/, защото да ти откаже именно тя в решаващия момент, означава да се поставите в извънредно глупава ситуация. С риск да си навлека гнева на някои рекламодатели, бих посочил, че има добри модели мултипликатори от фирмите PENN, SHIMANO, Quantum или ABU, а също и някои /скъпите/ модели на Shakespeare. В момента сред столичните сомаджии, практикуващи риболова на кльонк, най-популярни са моделите на PENN – 113, 113Н и 114, както и Mitchell Riptide /модел, който може да се закупи в България/. Вярно е, че с мултипликатор да се работи изисква известно свикване, но то не е нито толкова трудно, нито толкова продължително във времето, както някои се опитват да го изкарат. Има и нещо друго – при по-къс прът от 1,65-1,70 – задължително препоръчвам да предпочетете мултипликатор пред спинингова макара. Напоследък се появиха и мултипликатори от сравнително ниския ценови сегмент, но с накичени някои допълнителни екстри /бонуси/, като например каунтер за влакното или “балансирана” дръжка. Умрех от смех: балансирана дръжка - на мултипликатор. :lol: :lol: Просто думи нямам. Относно лайн-каунтера или по-просто казано брояча на влакното, той не е толкова удачен, защото почти всички мерят във футове и е необходима малко аритметика за да се прецени на каква дълбочина сте пуснали. За тази цел аз съм възприел друга, много по-проста тактика. Просто изнизвам с ръка влакното от макарата, като отпускам разстоянието от шпулата до първия водач на пръта ми, което е точно 44 см. Така си отброявам няколко пъти по 44 см. и съм готов.

To be continued .....................

EX

Мнение от EX »

Продължение към част втора: оборудване

По отношение на влакното:
Голямата дилема монофил или плетено. В интерес на истината не съм използвал плетено при риболов на сом, но знаейки характеристиките му и практически нулевата му разтегливост, не го препоръчвам. Пагубно би се отразило както на водачите, така и на цялата линия /когато сте се разконцентрирали за известен момент и Ви удари този когото чакате дни и нощи наред/. Именно за това се светнах от стари майстори да си слагам едно осигурително въженце, завързано забележете: не за мен самия, а за лодката от едната страна и за мултипликатора – от друга. Леле колко се смях в началото, когато ми казаха да си слагам такова въженце, ама айде – това е друга тема. По отношение на цвета на влакното, мисля че последния не е от толкова съществено значение. Сома е с доста слабо зрение, за което може да ни убедят и грубите такъми, които все още се ползват при риболовът му. Естествено не трябва да се ползват и влакна с флуоресцентен цвят, просто не се нужни. Напоследък много голяма популярност придобиха поводите от флуорокарбон, като изключително здрави и на практика без памет, но аз лично не съм ползвал, пък и все още са доста скъпи. Така, че тук не мога да дам мнение. Колкото до основния въпрос – дебелината на монофила и теста на монофила, мисля че някакви особени граници не трябва да се абсолютизират. Аз ползвам влакно 1,0 мм. с тест около 43 кг. Това ми гарантира донякъде, че риба изпусната заради скъсано влакно няма да имам /поне така си мисля/. Мисля че влакно с тест по-голям от 25-35 кг. не е необходимо да си взимаме, освен ако не разполагаме с информация за много труден подводен терен. Колкото до марката, тук изборът е според Вашите желания и най-вече - финансови възможности. Добри са влакната на Ande, както и Cajun red lightning, произведени в САЩ, но на българския пазар за съжаление не се намират.
По отношение на куките:
Те са взависимост основно от стръвта и големината на предполагаемите екземпляри. С този метод на риболов могат да се улавят настина рекордни екземпляри, понякога недостъпни при другите видове риболов на сом, така че куките също трябва да са с подобаващи размери. По Дунава ползват кърмаци, които са доста големи и считам, че за Вътрешни води чак такива не са необходими, най-малкото защото можем да изпускаме удари на сомета до 5 кг., които само изнервящо ще Ви поклащат пръта в продължение на няколко минути и накрая нищо. Аз съм много доволен от куките Партридж, които могат да се намерят в някои магазини в столицата, също така не са лоши и Гамакацу, а също донякъде и черните ковани куки от титан на SUMO. Не робувам на тъй наречената “сомска” извивка на куката, срещата се при някои лимитирани серии на Гамакацу, защото не съм се убедил в тяхната ефективност и мисля, че формата на куката определено има значение, но далеч не трябва да се фаворитизира при избора на куки. С “правите” куки на Партридж, нямам закачен и след това изпуснат сом. Освен това, тези куки в сравнение с които и да било други чувствително тежат в ръката, което по презумция предполага вложен повече /и по-качествен/ материал в тях. Това е особено важно, защото не са единици случаите на отворени куки по време на борбата със закачения екземпляр. Регистриран е случай на отваряне на кука дори от реномираната марка “Мустад” с размер 8/0, което само по себе си трябва да говори за безкомпромисност при избора на този елемент от такъма. По отношение на размерите, аз ползвам за основна кука /на която поставям стръвта/ №3/0 или 4/0, докато втората ми е или тройка /в по-честия случай/ или единична с размери 8/0. Дали да се слага като помощна кука – тройка или единична, това е въпрос, по който много се спори. Милко Георгиев преди време се беше заканил да не използва повече в такъма си тройката, но в последно време изглежда пак я връща в употреба. Определено, столичните сомаджии ги завладява една мания да си правят сами тройките, като се закупуват за целта здрави единични куки /най-често на Гамакацу/, които впоследствие се спояват, като предварително се отчупват /забележете – отчупват при нагряване, а не отрязват/, халките от горната част на стъблото им. Така получената тройка запазва максимално здравината на единичните куки. Тройките често се използват когато имаме по-вяло вземане на стръвта или когато около куките се помотват много малки сомета-бебета /по 1 до 10 кг./. Тогава пръта отчита подръпвания, но ако ползвате по-големи куки, рядко следва закачане. В този случай, когато много ми писне, просто го изрязвам и се премествам на друго място. Някои майстори твърдят, че използването на помощна кука-тройка плаши едрия сом, но до такова заключение не мога да кажа, че съм стигнал, камо ли да го твърдя категорично. Обикновено едрия сом не опипва стръвта и изключително рядко се отказва /когато е решил все пак да се вдигне и намери подадената стръв/. С много майстори съм говорил и повечето от тях са категорични, че вдигнеш ли с кльонка веднъж едрия и по пътя си той намери стръвта, просто прошка няма. Големият въпрос е да го вдигнеш! Е, и той да намери стръвта, разбира се. Когато се използва единична помощна кука /всъщност същото важи с известни уговорки и за тройките/, са възможни два варианта на монтаж. Единият е когато помощната куката се завръзва непосредствено под основната /носеща стръвта/ кука, като в този случай трябва халката на помощната да бъде на около 2-3 см. под най-долната точка на нивото на извивката на основната /по мои наблюдения/. Други казват, че халката трябва да бъде на нивото на извивката на основната кука. Незнам - практиката ще покаже. Вторият начин на монтаж е когато острието на основната кука /с предварително закачена стръв/ се промуши през ухото на помощната, като по този начин помощната увисва на извивката на основната. Тук е почти 100% сигурно, че и двете куки ще бъдат в устата на сома. Този вариант съм го изпробвал също, като впечатленията са ми не особено добри, но в интерес на истината, повечето ми познати именно него използват. Ако се каните да използвате този тип монтаж, препоръчвам помощните куки и основните да се купуват в комплект /когато ходите по принцип да си пазарувате куки за дадения сезон/ и да се премерят на място – дали халката на помощната минава през острието /и контрата/ на основната. Защото например, ако ползвате комбинация от основна Гамакацу и помощна – Партридж, ще видите, че халката на Партриджа не е достатъчно широка за да прекара през острието на Гамакацу-то. Просто ще опрете в ясно изразената контра на куките на тази марка. Колкото до контрата на куката препоръчвам тя да е максимално изразена, което подобрява удържащите способности на куката като цяло. Като цяло може да се каже, че куките са много важен, но в никакъв случай основен атрибут в линията и не се доверявайте на някои мнения, че в България няма подходящи куки за този вид риболов. Не издигайте в култ тази част от такъма – убедил съм се, че е безсмислено. Трябвало едва ли не да се внасят чрез специална поръчка от чужбина точно определена серия от Гамакацу, която е предназначена специално за сом, която /както се досещате точно за Вас, днес и само днес на промоция/ ще Ви бъде продадена на атрактивната цена от .................. лева. Айде няма нужда. :wink: По отношение на тройките бих препоръчал естествено VMC – разбира се ако може да си ги намерите в този диапазон от размери. Има колеги, които не ползват втора /помощна/ кука. Този тип монтаж лично аз не съм го пробвал, но не познавам някой от колегите – майстори да го ползва. Така че не мога да ви го препоръчам, нито да го отхвърля категорично.
По отношение на канджата:
Личното ми мнение е, че тя е задължителен атрибут. Разбира се по-малките сомета могат и да се вадят на ръка с подходяща дебела ръкавица, но определено канджата Ви дава известна сигурност в завършващата фаза на борбата. Знам случаи на изпуснати сомове именно поради липсата на канджа и невъзможност да се достигне до екземпляра, който просто увисва в дълбочина и с максимално усилие на пръта не може да се докара до удобна дистанция. Има и нещо друго – бъркането в устата на сома, особено при лоша осветеност /късна вечер или нощ/ означава огромен риск да не се прецени достатъчно добре ситуацията и да се закачите за кука. Още повече се усложнява ситуацията, когато имаме една закачена и една свободно мотаеща се /обикновено помощната/ кука. Тогава рискът от нежелано закачане при опит за издърпване на рибата в лодката е огромен. Вярвайте ми не си струва да се правим на мъже именно когато рибата вече наполовина е наша, а и последствията от едно такова нараняване могат да бъдат много сериозни. Има и още нещо – действително големите екземпляри просто не се вкарват в лодките /оставате какво Ви показват по “Чиш & Пиш”/. Просто защото понякога /особено когато сте сам в лодката/ просто не можем заради теглото на екземпляра да го повдигнем за да влезе през борда /дори с приплъзване не става – вервайте ми/. Истински големите майстори /които са имали щастието да се преборят с такива екземпляри/ правят точно така, пък и слузта от рибата след като се вкара в лодката много трудно се чисти след това. Всъщност действа се по следния начин, рибата се загребва с канджата и се изчаква първата /най-силната/ активна двигателна реакция, след което се отпуска около 3-4 метра от въжето на канджата /за края на канджата трябва да имате вързано около 10-15 метра здраво въже/. Бате Милко препоръчва да връзвате и една туба /около 5 - 10 литра/ на около метър пред главата на сома, за да не може рибата да се потопи по време на пътя до брега и евентуално да се оплете в подводни закачки. Аванса са държи максимално натегнат и така както си е с куките и вкараната канджа на много малка газ /или на гребла/ се придвижваме до най-близкия бряг, където го връзваме здраво. Колкото до канджата, тя трябва да е изработена от здрав материал и да има изключително добре наточено острие. Не е лошо да има и малка контра /ако е възможно/. Обикновено канджите, които се продават на пазара не са добри за тази цел и майсторите си правят ръчно изработени най-често от пресукано арматурно желязо. Един съвет – острието на канджата трябва да е добре изолирано /когато не е в работно положение/ и задължително да се държи на дъното на лодката /най-често в носовата част/ притисната от нещо тежко /например резервоара от двигателя/. Последното е особено важно, когато сте в надуваема лодка – по обясними причини. Държи са на дъното, защото така няма пряк досег с надуваемите бордове на лодката, а затисната – за да не може да някой по непредпазливост да стъпи на нея, особено лятото когато всички ходим повечето време боси. И още един съвет – вземайте си по възможност канджа, която е с по-отворена извивка и по дълго жило.
По отношение на въжетата:
Въжета по принцип са нужни, когато ползвате лодка - за какво ли не. Трябват за да можеш да се вържеш някъде за да си наловиш стръв, трябват и за завръзване на лодката към брега, трябват и за спасителни операции /дано никога не се наложи/, трябват и за завръзване не сомовете. За целта са необходими въжета, които да са здрави, но същевременно не много дебели, за да могат да минават безпрепятствено през бодливите хриле на сома /заради това трябва да се по-тънки/. Същевременно те трябва да са негниещи. На такива характеристики отговарят въжетата от изкуствени материи. Много съм доволен от въжетата, които се продават в софийския Бриколаж. В началото на всеки сезон си взимам около 20 метра, които са ми предостатъчно. Два съвета: Първия – снабдявайте краищата на въжетата с алпинистки халки. Просто е по-удобно. И втория – не си купувайте въжета със сигнален /ярък/ цвят, които по Ваше мнение се виждат от далече. Вие винаги ще намерите къде сте си вързали сома, но да не го направи някой друг преди това, докато Вие в захлас си кльонкате някъде из язовира.
По отношение на светлината:
За лагера – безспорно петромакса е най-добър и най-евтин. Въпросът е за лодката. За предпочитане е да имаме поне три вида светлина – фар /прожектор/, малко фенерче и хед-лампа. Фарът се използва за осветяване на по-далечни разстояния и обозначаване на позиция. Когато е тъмно, а не сме сами във водата е нужно да имаме мощен фар, за да се обозначим в тъмното, защото придвижваща се на глисаж лодка с около 25 км./час, едва ли нощно време ще успее да ви забележи, а дори и да го направи понякога няма да има достатъчно време за да реагира адекватно и са възможни инциденти. Такъв беше станал на яз. Студен кладенец с едни познати. Слава богу се размина без жертви. Тук може би е момента да поясня, че при разминаване нощно време винаги лодките трябва да се разминават по левия си борд. Дори някои си оборудват и сигнални светлини на двата борда, за да се обозначат габаритите. Обикновено левият борд се обозначава с червена светлина, а десният – със зелена. Колкото до това, какъв ще бъде фарът/прожекторът като марка, мисля че тук доста нови и добри продукти навлязоха на българския пазар и изборът е огромен, но за съжаление нещата са все още доста скъпи. Аз и авера ползваме един на VELAMP, но аз специално не съм много доволен от него. Струваше 120 лева, но на практика трябва много да се пази от намокряне /дори и от сутрешна роса/, затова винаги го държим плътно опакован, което пък понякога се оказва минус. Точно когато ти се наложи бързо да светнеш и дорде го извадиш ......... Иначе при всички случаи трябва да се търси фар, който е waterproof и по възможност удароустойчив. Пък ако е от добра марка – още по-добре. Препоръчвам да си вземете /ако имате финансовите възможности/ фарове на немски или американски производители. В тази връзка гледах на миналогодишното изложение в софийския експо-център, страшен фар на американски производител, но за съжаление не мога да си спомня името. Струваше около 350 лева и беше изложен на щанда на Броунинг /оръжейния/. Рефлекторът му имаше диаметър около 25 см., беше 100% водонепропусклив и удароустойчив, а същевременно беше учудващо лек и можеше да се поставя във всякакво положение. Абе въобще – Хамериканска му работа. Не ви препоръчвам да се взимате от специализираните прожектори за подводна работа, просто защото са много скъпи, а и някои от тях изискват особен режим на съхранение. Просто чак такова нещо не Ви е нужно. Колкото до малкото джобно фенерче, то е нужно до толкова, че да може човек да си светне нещо в лодката. Хед-лампата горещо Ви я препоръчвам. Много необходим атрибут при изваждането на едър екземпляр, който би ви спестил една свободна ръка. Аз лично използвам светлина чак при завършващата фаза, когато рибата е докарана на около два-три метра под лодката. Хед-лампата има един недостатък – трябва винаги да гледаш там където е рибата, защото помощникът в лодката, ако има такъв трябва във всеки един момент от завършващата фаза да знае какво е положението – за да може да си свърши ефективно работата. Не си позволявайте по време на риболов светлината да пада пряко във водата. Сомът е плашлив към ярка светлина и представете си как изведнъж започва да шари лъч от 1 500 000 лукса например. 100% гаранция, че ще откаже от атака. Дори умереният шум не е толкова вреден, колкото яркия лъч по тъмна доба.
По отношение на втория човек в лодката:
Считам, че за този вид риболов е необходим. Първо защото понякога става скучно сам, второ – защото той е този който ще Ви извади на 50% рибата /е после може и да се снима с нея, но това е простимо! :lol: /. Сам човек е много по – трудно едновременно да се бори с рибата, да държи лодката далеч от брега, да си светне в нужния момент, а и да извади успешно закачения екземпляр. Понякога и да си запали цигара след това!!!! :lol: Тук е мястото да отбележа – при никакви обстоятелства не влизайте във водата подпийнали. След това на брега – разбира се, че ще си наваксате, но във водата – никога. Винаги имайте едно на ум. Това е опасен спорт. Много по-опасен дори и от подледния риболов. Нещастията, свързани с алкохолната тематика, са все още често срещано явление по нашите водоеми – за съжаление. В моята лодка съм забранил да се качват подпийнали, дори само “една чашка”. Най-малкото после не можеш за им затвориш устата. :evil: Има разбира се и много майстори, които предпочитат да излизат сами, по най-различни причини. Такъв един е и един от най-нашумелите майстори на кльонка в София в момента. Айде няма да му споменавам името.
По отношение на т.нар. “парашут”:
Тук във форума бая неща се изписаха по този въпрос ПХ /преди хакерите/ - най-вече от авера. Само ще добавя, че това е необходим елемент от оборудването и се използва във ветровито време, за да забавя дрейфа на лодката и да държи линията със стръвта във що-годе вертикално положение под лодката. Една малка тайна – при силен дрейф голям сом е много малко вероятно да Ви вземе. Това се големи риби, всеки излишен разход на енергия за тях е разточителство. За това ако при по-силен дрейф установите потегляне, но не се закачи или не успеете да го засечете, просто вероятността от повторно потегляне намалява значително. Някои дори стигат до крайности, като си поръчват по три парашута, взависимост от силата на вятъра. Мисля, че чак такова нещо е излишно. По принцип най-добре е да дадете поръчка на професионални шивачки. Ще стане по-бързо и по-лесно, а поръчката ще Ви излезе до 20 лева най-много. Парашута трябва да го съобразите със размерите на лодката, като при лодка от дължина 3,30 м. /една от най-разпространените дължини/, диаметъра му не е необходимо да надхвърля 2,30 м. Кльонкащия седи винаги на подветрения борд, за да може по-правилно да изпълнява ударите.

To be continued ..................
Последна промяна 1 на EX, променена общо 0 пъти

EX

Мнение от EX »

Част Трета - Кльонкът:
Най-съществения елемент от оборудването. Това е инструмент, който при правилна употреба активира сома и го насочва към подадената стръв. /Егати как изплагиатствах Бате Милко/. Според материала, от който са изработени се различават основно три вида: дървени, метални и пластмасови. Веднага искам да уточня, че съм работил основно с дървени, но съм пробвал и метални. Според формата на петата на кльонка се делят на такива с вдлъбната пета, изпъкнала и права /дунавски/. Кльонка се състои от дръжка, нож и пета. По съществените елементи са ножа и петата. От тяхната геометрия зависи височината на възпроизвеждания звук. Дръжката не е толкова съществен елемент. Важното е тя да бъде удобна за държащия уреда. В магазинната мрежа се продават кльонкове, които във почти всички случаи нищо не струват. С тях трудно се работи, не издават добър звук, а някои изобщо под какъвто и ъгъл да ги забиеш не можеш да докараш и подобие на нужния звук. Всеизвестен е факта, че звука наподобява отваряне на бутилка с коркова тапа. От далече, добрия кльонк /и тези с по-големи пети/, звучи като все едно като че ли сте си у Вас и някой тупа килими навън. Звукът е сочен и има значителна дълбочина. Понякога при много правилно изпълнявани удари, когато се намирате на не голямо разстояние от кльонкащата лодка /50-100м./, имате чувството че ви бъркат в червата. Звукът понякога силно наподобява този получаван при използване на старите вакуумни отпушвалки за канали. Много са теориите на какво всъщност наподобява звука и с какво точно го привлича, като се споменават какви ли не измислени догадки. Считам за абсолютно несъстоятелно твърдението, че звукът наподобявал крякаща жаба. Жаби в някои от язовирите няма изобщо. Вярно, че това е една от естествените храни на сома и интуитивно или рефлекторно той би могъл да се подмами към звука, дори там където тя не се среща, но тогава как ще се обясни това, че сомове се ловят и в средата на язовирите, където жаби не е възможно по принцип да има. Пък и едва ли едно крякащо ще успее да вдигне някой исполин от дълбините, той да преодолее невероятен воден стълб /съответно - налягането/ за броени секунди, за да си вземе хапката и да се върне обратно. Твърде много разход на енергия за една хапка, не мислите ли? Пък и в средните и долните водни слоеве сигурно намира достатъчно храна, когато му е нужно. Друга теория застъпва тезата, че звукът от кльонка много наподобява същия, издаван от женската през време на размножителния период. Обаче, сомове се ловят по всяко време от края на забраната до декември, както мъжки, така и женски екземпляри. Една от съвременните теории, оприличава звука на този който се получава при отварянето и затварянето на устата на сома по време на хранене. По този начин се събужда хранителния инстинкт на сома за хранене и постановката сработва. Тази теория се застъпва и от Г-н Милко Георгиев. Наблюдавал съм, че по принцип сома реагира на почти всякакви удари по водната повърхност. Вярно, че реакцията може да е различна, но това несъмнено означава че слухът му е развит перфектно. Тук е мястото да споделя и една друга догадка, която ми хрумна. Е ли е възможно, чрез звука въобще да не се задейства инстинкта за хранене, а например инстинкта за отбрана на територията. Всички знаем, че сома ревностно пази територията си от досадници и рядко прощава на неканени гости. Същото може би важи и за всякакви други дразнители от различен род. Може би просто от любопитство отива към звука и по пътя си среща поднесената стръв. Всъщност разгадаването на този звук може би е ключа към резултатните излети. Премисляйки още веднъж и още веднъж нещата с авера, ни хрумна идеята, че може би сома изобщо не реагира до такава степен на звука, колкото на вибрациите, които се предизвикват във водата от ударите с кльонка. Помислете - водата има минимална свиваемост /всъщност клоняща към нула/, всяко попадане на предмет във водата би предизвикал вертикални /а и хоризонтални/ вълни /трептения/, които достигат на някакъв етап и самото дъно, където лежи сома. Всъщност спомнете си за принципа на сонарите. Е, в този случай, ако приемем, че в хипотезата има зрънце истина, ще означава, че всъщност звукът от кльонка /или поне не със сигурност този който чува човешкото ухо/ почти не достига до сом лежат под нас или някъде встрани на значителна дълбочина, а достига вибрацията. Значи в този случай очевидно не е от толкова решаващо значение качеството на звука като такъв, а по-скоро по силното изпълнение на ударите във водата. Хипотезата има и една слаба страна – всъщност, тогава защо е необходимо човек да се научи правилно да кльонка, като в този случай би могъл просто да удря с кльонка по водната повърхност и да си лови сомове. Е, да ама не е точно така. Факт е обаче, че съм улавял сомове и когато съм кльонкал много лошо и когато не съм кльонкал въобще /просто съм спрял за някоя минута да си почина/, а и най-вече когато съм изпълнявал ударите правилно. Правил съм експеримент през лятото – аз се гмуркам под водата на около 3 метра, а авера бучка отгоре. Искам да ви уверя, че човешкото ухо /поне моето/ чува много слабо и отдалечено звука на такава дълбочина и бих казал, че той въобще не прилича на това, което се чува на повърхността. Твърде е възможно сома да възприема звука, но по по-различен начин. Все пак рибешкото ухо е устроено по съвсем друг начин от човешкото. Височината на издавания звук зависи най-вече от диаметъра на петата на кльонка. Колкото тя е с по-голям диаметър, толкова звукът е по-плътен и по-нисък. Обратното при кльонковете с по-малка пета. Те като правило звучат и по-слабо. При ясно време и най-вече нощем, когато утихне шума по язовира, звукът на кльонка може да се чуе дори на километри. Тогава настъпва и най-сомското време. Правилното изпълнение на ударите и докарването на съответния звук се постига чрез много тренировки. Бъдете сигурни, че всеки кльонк /особено тези ръчна изработка/ има свой уникален звук и в различна степен оказва примамващо действие върху хищника. Съответно параболата на движение на ръката на изпълняващия ударите е различна. Някои изискват по рязко потапяване и по-значителна парабола под водата, други се изпълняват, като кльонка едва се потапя в нея /на около 5-10см./. Трети изискват за постигането на правилния звук да се извършва значителен замах и по-леко вадене от водата, при други пък напротив – изискват по-рязко изваждане от водата. Погрешно е масовото схващане, че звукът се получава само при вадене на кльонка от водата. От значение и неговото вкарване в нея. А относно това кой кльонк е най-добър за дадените условия – никой не може да Ви каже със сигурност. Това зависи от сезона, дълбочината под нас, големината на екземплярите в облавяната територия, атмосферните условия /най-вече наличие на вятър/, конкретния релеф на дъното, даденостите на водоема /неговата големина, форма/ и други. Това не означава, че трябва да си носим всеки път по 50 броя кльонкове, но не е лошо човек да разполага с няколко възможности в лодката. В звука на металните кльонкове понякога се примесва един специфичен метален резонанс, който не бих казал, че пречи, но определено се разпознава от опитното ухо. И човек си казва - Ето, колегата кльонка с метален кльонк. Особено интересно е да се кльонка в язовири, които са по тесни и се намираме в близост до някакви високи скали. Тогава звукът, възпроизвеждан от уреда се връща към Вас и Вие самите може да прецените дали кльонкате правилно. Когато го няма този ефект /например - в широките язовири и далеч от брега/, по-трудно се възприема от кльонкащия дали правилно изпълнява ударите. Всъщност всеки нов кльонк изисква известен период на “сработка”, който при някои кльонкове е по-дълъг при други е достатъчно да изкарам 7-8 серии, за да постигна оптималния звук. Майсторите дори могат да изкарват различен звук при работа с един и същи кльонк, но това вече е висшият пилотаж в този риболов. При всички случаи правилно изработения кльонк не трябва да уморява ръката, а и да изкарва правилния звук без никакви особени усилия. За съжаление при покупката на кльонкове, това е възможно да се установи със сигурност едва при неговото тестване в реални условия. Тоест Вие вече сте си го купили и трябва понякога да сте готови дори и за пълен провал. Това също съм го преживявал, така че една или две неудачни покупки, на трябва да Ви отчайват. Друг е въпросът когато, ако причината е във Вас. Имал съм кльонкове, които бяха толкова леки за употреба и ефективни, че съм кльонкал с т.нар. “сръбски” захват /когато дръжката на кльонка се държи между показалеца и средния пръст/ и съм постигал перфектен звук. Удоволствието е истинско и може да се оцени само от ценители.
Както казах - при покупката на кльонк е трудно да се установи дали “ще работи” още в магазина. По-важните неща обаче, които трябва да се гледат са неговата форма, петата, която не трябва да има остри незагладени ръбове, както и закрепването на ножа към петата. Ножът трябва да влиза по-възможност с цялата си ширина в петата. Така закрепването е най-сигурно и ще Ви гарантира, че петата няма да се отдели от ножа още след първите няколко серии. Важно е, кльонка добре да е лакиран с водоустойчив лак и петата да е шлифована перфектно. Често в процеса на работа с даден кльонк е необходима неговата доработка в течение на времето /дошлифоване и отстраняване на специфичните напуквания по петата, които се появяват при кльонкове от по-неподходяща дървесина/. Колкото до цената на един кльонк в България с това нещо много се спекулира и е възможно да Ви предлагат кльонк, както за 7-8 лева, така и за над 200 лева. В тази връзка миналата година, в магазинната мрежа се бяха появили дървени кльонкове, които бяха произведени в не-големи серии от известен столичен сомаджия /името умишлено няма да го споменавам/, който държеше рекордния екземпляр, уловен във Вътрешни води за 2003г. Кльонковете имаха добро лаково покритие, но имаха малко странна форма, която предполагам би създала трудности за по-начинаещите при докарването на оптималния звук. Най-фрапантното беше цената, на която се продаваше – 78 лева. :shock: - No comment. Само ще кажа, че кльонка беше изработен от круша и структурните нишки на дървото вървяха на пряко на ножа, което означаваше, че при по-силен удар по водната повърхност имаше голяма вероятност кльонка просто да се пречупи /очевидно правещият ги, има слаби познания по дървообработване/. Всъщност ще спомена, че в Европа цените на качествените кльонкове много рядко надвишават 25 - 30 евро, като предлагащите ги фирми са доста реномирани. В момента магазинната мрежа е залята от унгарски кльонкове, които определено считам, че не са добри. Не че унгарците са лоши производители на кльонкове – дори напротив, но внасяните в България изглежда са най-долнокачествените, които изглежда се връзват по-евтино на вносителите. Имаше преди три години добри унгарски кльонкове при Орозов – т.нар. тип “кози крак”, но те вече не се внасят. Незнам защо. С тях човек настина трудно свикваше, но определено бяха удачни. Колкото до това, от какво дърво трябва да бъде изработен кльонка, определено тук светлина ще пролее Г-на Жоро Гоцов, което го е и направил в една друга тема в един друг форум. Според мен, добри кльонкове се правят от твърда дървесина, каквато е акация, орех, дъб, слива, ябълка. Чамовите материали не са добри и определено поемат с течение на времето доста вода. Колкото до металните кльонкове – те също са на въоръжение и на сериозна почит сред столичните сомаджии. Най-добрите екземпляри се произвеждаха от един кремиковски работник, който снабди голяма част от столичните сомаджии с такива. В момента обаче вече не произвежда. Наистина са перфектни кльонковете, но си имат и своята цена. Повечето от трофеите в последните години се извадиха именно с такива кльонкове. Едно е сигурно – ако Ви попадне такъв кльонк /в което много се съмнявам/, без да се замисляте - купувайте го. Лошото при металните кльонкове, е че ако го изпуснете потъва. Пък и повече уморяват ръката. Но с това се свиква.
Големият въпрос – с вдлъбната, с изпъкнала или с права пета. Кльонкал съм и с трите вида кльонкове, като предпочитанията ми са към леко вдлъбнати или тези с прави пети. Руските кльонкове повечето са прави /по-рядко с вдлъбнати пети/, докато западно-европейските с изпъкнали. Начинаещите сомаджии определено по-бързо свикват с кльонкове с вдлъбната пета, които се считат и за “по-леки” за свикване. Но и това е твърде условно. Вдлъбнатите като правило, издават по-дълбок звук /с определена продължителност/, докато при изпъкналите звукът е по-твърд /ако мога така да се изразя/ и отдава определено повече “на дървесина”. Колкото до това – кога вдлъбнат, кога изпъкнал или прав – ще Ви покаже практиката. При всички случаи експериментите в това отношение на са излишни.
Диаметъра на петата - това е един доста коментиран въпрос в средите на сомаджиите в последно време. Доколкото съм водил разговори и обменял опит, кльонковете с по-малка пета са по-подходящи при по-плитки участъци и като правило те примамват по-дребните екземпляри. За по-дълбоките участъци се изискват кльнкове, които правят по-плътен звук и имат определено по-голяма като диаметър пета. Счита се, че те примамват и по-едрите представите на водната фауна. Всичко това разбира се е твърде условно и зависи и от други фактори. Например, има един руснак /един от известните сомаджии/, който се кълне в кльонк с диаметър на петата 25 см.!?!?!? С това настина е трудно да се докара звук, но човека не само че го прави, но и почти всяка година е в челната десятка на извадените екземпляри в Русия. Всъщност човека се казва Георгий Серов. Но хайде да не коментирам техните рибни ресурси, че темата ще стане безкрайна. Определено мога да твърдя, че напролет или периода в началото на лятото е по-удачно да се кльонка с кльонк с по-малък диаметър на петата, а с напредване на сезона и към есента, можем да увеличим диаметъра на петата до 60-65 мм. – максимум. Но много зависи и от другите конкретни условия на водоема. Всъщност практиката ще бъде вашият основен арбитър и при натрупването на повечко опит ще Ви даде правилната насока в това направление. Не е лошо да има и опитен човек до Вас, който поне няколко пъти да Ви насочи в началото, но това е рядък шанс. Вервайте ми.
Ударите с кльонка се изпълняват от седнало положение в лодката. Отпусната Ви ръка трябва да бъде на около 20 – 25 см. от водната повърхност. Най-удобно се седи на борда, ако сте в надувама лодка, като другия човек /ако има такъв/, естествено, задължително трябва да седи на срещуположния борд. По-трудно е при твърдите двукорпусни лодки с широк борд, които затрудняват контакта с водната повърхност. Получава се, че сте в положение полуполегнал на страни и много бързо се уморявате. Освен това ударите няма да са пълноценни. С плавно ускоряващо движение вкарваме кльонка във водата, като се стремим ножът да влиза под почти прав ъгъл /или най-много под ъгъл от 60 градуса/ към водната повърхност /забележете – ножът, а не дръжката/. Кльонка се потапя на около 10 – 15см. Следва ускоряване на движението под водата по дължината на борда на лодката и при завършващата фаза в движението се включва китката. Всъщност какво става – образува се въздушен мехур, защото кльонка при вкарването във водата винаги “забира” малко въздух и своего рода “разпаря” водата, който /въздушен мехур/ се пука и от това се получава характерен звук. Тоест водата “затваря” образувалият се въздушен мехур. Ето това е моментът на извличането на звука.
Колкото до това, дали звукът само ориентира сома или го привлича по специфичен начин /надявам се правите разлика между привлича и ориентира/, това еднозначно може да бъде определено по-скоро като ориентиране. Ако беше привличане/примамване, щяхме нееднократно да бъдем свидетели на атаки от страна на сома по ръката на кльонкащия. Очевидно е, че сома не го интересува кльонка сам по себе си /нито ръката на кльонкащия/, а по-скоро събужда в него някакви инстинкти, които го насочват към подадената стръв. Можете да бъдете сигурни, че ако кльонкате правилно, в арела има сом и той е активен /храни се/, линията Ви /стига да бъде намерена/ - та ще бъде обект на брутална атака. Колкото от по-дълбоко /или от по-далече/ идва сома, толкова атаката ще бъде по-стръвна, като нееднократно са отбелязвани случаи на загуба на целия такъм /барабар с пръта и макарата/ при неочаквана атака и при невзимане под внимание на някои обезопасителни мерки от страна на риболовстващия. Колкото до приказките, че сома едва ли не атакувал ръката на кльонкащия /излиза на повърхността да каже здрасти :D /, аз лично не съм имал това щастие да ми се случи. Същото мнение се споделя от повечето от практикуващите този риболов, които познавам. Казвам, че на мен не ми се е случвало, не мога да твърдя със сигурност дали изобщо не са отбелязани такива случаи.
Ще си позволя да добавя, че това е като музикален инструмент. То /това изкуство/ трябва да бъде овладяно до съвършенство, като преди това човек трябва да си намери подходящия инструмент, който не да му харесва на него, а да вдига рибата. Висшият пилотаж при кльонка се постига единствено в практиката, като неговата романтика /пък макар и първобитна, както някой беше споменал тук/ няма да изчезне от това, че използваме по-съвременни уреди или по-скъпи кльонкове. Повярвайте ми, цената при кльонковете /за разлика от по-голямата част от останалата българска действителност/ се образува разбира се изкуствено, но нейното равнище все още /за мое облекчение и с малки изключения/ е в пряка зависимост от качествата им. С това разбира се не Ви приканвам да си взимате само скъпи кльонкове, но внимавайте с прекалено евтините. Те винаги са със съмнителни качества.

To be continued............ /може би/.
Последна промяна 1 на EX, променена общо 0 пъти

EX

Мнение от EX »

Виждам, че темата се превръща в монолог – никой не иска да сподели собственият си опит в този риболов /с много малки изключения/, та затова и аз не виждам смисъл да продължавам. Имах намерение да има Част четвърта: техника и тактика на риболов с кльонк, в която да се опитам да опиша как практикувам аз този начин на риболов, както и да повдигна завесата пред някои малко известни факти и тактически прийоми, които се използват, както и Част пета /последна/: Българските рекорди, но ще се въздържа от публикуването на Част четвърта. Нека всеки, който иска да се научи, да го направи сам, както и аз съм започнал. Пък после нека сподели. Ако иска. :wink:
Който има желание да се учи, бих могъл да му пратя на ЛС част от това, което първоначално исках да съдържа част Четвърта.
Затова преминавам директно към Част пета: Българските рекорди, която представлява само суха фактология.


Част последна: Българските рекорди:
Реших да завърша именно с тази последна част от изложението, за да могат да намалят /спрат/ спекулациите със сомските трофеи и да се придобие един по-реален поглед върху любимото ни хоби. Често се случва някой или някои в желанието си да добият повече популярност и възхищение, а и да предизвикат други по-низши чувства у колегите, просто “увеличават”, “удължават” и “утежняват” трофеите си. Мания е напоследък да се снимат най-различни хора с чужди трофеи, просто защото са се оказали наблизо при техният улов или просто са видяли за какво става въпрос. Това, само по себе си дори не е толкова страшно, а по-скоро смешно. Друго е по-опасното и по-заблуждаващото за колегите, които имат по-малък опит в този вид риболов, като дава храна на какви ли не догадки, основани само на слухове и използване на слабата осведоменост на хората. Става въпрос за откровени лъжи по отношение на точните мерки на извадени трофейни екземпляри. Най-често се злоупотребява с параметъра – тегло на екземпляра, защото е доста по-трудно да се установи точното тегло на риба, която обикновен рибарски кантар до 15-20кг. не я “хваща”. По-трудни са манипулациите с дължината на уловените риби. Тук е много по-лесно “на място”, пък дори и при по-доброкачествен снимков материал да установим за себе си истината.
След задълбочен сравнителен анализ на извадени и документирани трофейни екземпляри на сом, Г-н Милко Георгиев открива формула, която е добре известна, но странно защо - все още слабо “се употребявана” сред колегите. Всъщност, именно предвид факта, че е много по-лесно в полеви условия да установим дължината на екземпляра, отколкото неговото тегло /просто трябва да си носим рулетка/, е изведена емпирично зависимост между линейната дължината и теглото на европейския сом. Формулата е безкрайно проста:
М /в кг./ = L3 /в м./ x 6;
където: М – е търсената величина, тоест в случая се явява теглото на уловеният екземпляр, L – е дължината на рибата в метри, 6 – е число-константа, която коригира полученият резултат.
Тоест, когато имаме изваден екземпляр с дължина примерно 2,20 м., за да установим приблизителното му тегло, ще трябва резултатът, получен след замерването – 2,20 м. да бъде повдигнат на трета степен и полученото да се умножи по 6. В случая, теглото на “нашия” хипотетичен екземпляр ще бъде изведено по следния начин:
М /в кг./ = (2,20 x 2,20 x 2,20) x 6 = 63,888 кг.
Тази зависимост е изведена първоначално от документирани извадени екземпляри в България, за период от няколко години. Забелязани са отклонения до 11%, които се появяват най-често именно при риби над 2,20 – 2,25 м. Впоследствие тя бе приложена и за екземпляри, уловени в чужбина, като формулата рядко дава отклонения над 11%. Най-голямото фиксирано такова е около 18%, като отклоненията над 11% са наблюдавани само в 17% от случаите. Всичко това ни дава възможност да установим приблизителното тегло на уловен от нас екземпляр още “на място”, което ще ни даде и възможност да се насладим и на връщането му във водата след това. Особено когато се касае за женски екземпляр със значително тегло. Най-лесният и най-бърз начин да установим, дали сме уловили женски екземпляр, е да се загледаме внимателно в гръдните му перки. При женските екземпляри тя има значително по-загладени шипове /костни лъчи/, докато при мъжките – те са чувствително по-остри и “издадени”. Дори краят на гръдните перки /плавниците/ при някои женски добиват почти кръгла форма. Това се дължи на това, че женските екземпляри, всяка година при размножаването си изкопават с гръдните си плавници не-големи дупки в дъното, върху които се изхвърля хайвера. Това е доста трудоемка работа и не остава безследно върху “оръдието на труда”. Има и други начини да се определи пола на сома, но това е най-разпространения и дава почти 100%-гаранция.
Колкото до това, кои са действително рекордните риби, уловени в България /във Вътрешни води/ по този метод, еднозначно може да се каже, че класацията се води от Димитър Димитров с екземпляр от 105 кг. Тук искам веднага да се застраховам, че става въпрос за действително уловени и регистрирани трофеи. Преди време беше широко тиражиран екземпляр от 132 кг., уловен в яз. Кърджали от Мишо Царя, но впоследствие след детайлно проучване на подробностите по тази случка се оказа, че става въпрос за манипулация. Става въпрос за начина му на улавяне и точните теглови характеристики на този сом. Знам случаи на уловени екземпляри от 138кг. и 109кг., но те трудно могат да претендират за рекордни, предвид многото неясноти около тяхното улавяне, липса на свидетели, липса на снимков материал или такъв с много лошо качество и т.н. Знам и за достоверно изваден екземпляр от 132 кг., но той не е бил хванат по метода “на кльонк”. Но второ място е Милко Георгиев с изваден екземпляр от 102,5 кг. и линейна дължина от 2,60 м., изваден на яз. “Ивайловград”. Трето място принадлежи /спорно!/ на Пламен Кукенски с 96 кг. и линейна дължина от 2,28 м., изваден на яз. “Александър Стамболийски”. Четвърто място принадлежи на Николай Гълъбов, с изваден екземпляр от 91кг. на яз. “Ивайловград”. Следват няколко екземпляра в диапазона между 80 и 90кг.
За 2003г., най-големият уловен сом бе на Стефан Пендев – 75 кг., 2,34 м., но той не е хванат на кльонк. При кльонкаджиите класацията беше следната:
- 1-во място: Владо Стаменов /Тарзан/ – 56кг., 2,05см.;
- 2-ро място: Николай Семерджиев – 46 кг., 1,98м.;
- 3-то място: авера – 37кг., 1,91 м.;
- 4-то място: Емил Кръстев – 35кг.;
Миналата година, слуката по язовирите беше сравнително слаба. Вярно е, че имаше извадени доста риби по около 50кг., но почти всички бяха от студеното езеро на Овчарица, където те едва ли не се прескачат. Пък и трябва да си гъстак с Нончо. Чудя им се на някои колеги, как може да ловят там, предвид лунния пейзаж на ТЕЦ-а и чувството, че ловиш в развъдник. Там се бяха уловили три екземпляра по ок. 50кг., един от 46 кг., един от 32 кг. и други. Елиминирайки тези сомове, класацията за 2004г. е следната:
- 1-во място: Васил Савов /Васко Едрото/ 60кг., 218см.;
- 2-ро място: Емил Кръстев 50кг., 204см.;
- 3-то място: Сашо /Врачански/ 47 кг.
- 4-то място: Петър Апостолов/Жоро Гоцов 43, 500 кг; 202см.;
- 5-то място: ............. 40кг., 191см.;
- 6-то място: Жоро Гоцов/Петър Апостолов 32,400 кг, 183 см.;
- 7-мо място: Владо Стаменов /Тарзан/ 32кг.;
Умишлено не споменавам язовирите, където са хванати, защото тук четат и много бракониери, а пък и не е нужно всичко да се знае в детайли. :wink: Разбира се е възможно да са уловени и други големи екземпляри по метода “на кльонк”, но за които аз да нямам сведения, за което моля за извинение колегите, уловили ги и читателите на настоящото, за евентуалните непълни сведения, които изнасям. Знам за уловен екземпляр около 50кг. на яз. “Искър”, но не познавам колегата и не мога да твърдя нищо за методът, който е ползвал.



Ами, май това е!



Силно се надявам, че с изнесеното по-горе съм успял да провокирам размисъл у колеги, занимаващи се сериозно с този риболов или такива, които тепърва биха искали да се заемат. Надявам се гореизложеното да не се възприема като нещо константно и не подлежащо на развитие, допълнение или дори оборване. За това искам още веднъж да кажа, че изложението по-горе имаше за цел да сведе до знанието на широката аудитория на форума все още малкия опит на автора – нищо повече. Всяко едно твърдение е изведено или на база собствен опит и наблюдения /за това съм бягал от категорични изводи/ или на база опит и допускания на хора, доказали себе си като добри сомаджии. Всъщност единствено практиката ще бъде съдник за написаното, а също и най-добър учител.
Иска ми се да вярвам, че от сега нататък, поне в този форум няма да се появяват глупави и неверни твърдения, почиващи само на смътни предположения и слухове, целящи да въведат в заблуждение в една или друга степен четящите. Много съм далеч от мисълта, да считам себе си за последна инстанция, но ще ми бъде приятно колега решил да се заеме с този риболов да прочете написаното и ако е възможно - да съумее да си отговори поне на малка част от въпросите си, защото излиянието по-горе дава само основните насоки. За всичко друго си имаме живот, който трябва да го изживеем възможно най-пълноценно и по-често да практикуваме любимото ни хоби.
По този повод, ще си позволя един последен цитат от публикация на Г-н Милко Георгиев:
“Да оставим рибите да следват древните си инстинкти и да чакаме звездния миг, който съдбата е отредила на всеки в някакъв момент от битието му. Но за да му се насладим изцяло е необходимо да сме станали перфектни професионалисти в любимото си занимание”.

НАСЛУКА.
Последна промяна 4 на EX, променена общо 0 пъти

EX

Мнение от EX »

Мисля, че му дойде времето:

Част четвърта: Тактика и техника на риболов:
Активният риболов на сом по този метод започва обикновено след забраната /най-често от средата на юли/. Не че не е възможно преди това да се хване сом, но истинският риболов започва лятото. Предполага се, че всичко е подготвено предварително, закупени са необходимите такъми, разконсервиран е извънбордовият двигател, лодката е надута предварително и прегледана за възможни течове /ако е твърда/ или за дупчици /при надуваемите/. Обикновено на такъв риболов се ходи за няколко дена, което би позволило да не се бърза и всичко да ви минава на галоп – пристигане, ориентиране в обстановката, установяване на лагера, приготвяне на плавателния съд, ловене на стръв и т.н. В тази връзка – взел съм си за правило да не тръгвам без предварително закупена стръв. Дори да взема само 5 рибета, но – да взема задължително. Понякога е много трудно на място да се хванат подходящи рибета и се губи значително време за набавянето им. Вярно, че винаги предпочитам да си хвана местна стръв, но понякога това граничи с невъзможното. За стръв предпочитам рибета, като ако са купешки те са винаги каракуди. Това е рибата, която издържа и по-продължителна транспортировка и съхранение. Винаги добро попадение е ако успеем да хванем най-често срещащата се местна стръв. Подходящи са както каракудите, така и кленчетата, костура, слънчевката, червеноперката. Обикновено използвам рибета около и над 14 см., но много зависи и от сезона и предполагаемата големина на екземплярите в съответния язовир. Рибето се нанизва през гърба, като се внимава да не се прободе гръбначния стълб, така то ще живее дълго и по-дълго време ще бъде привлекателна стръв за сома. Въпреки това, внимавайте то да бъде нанизано здраво, защото сома може лесно да го откачи, без при това да се ковне на куките. Възможно е при този риболов да се пробва и на попово прасе и на рак, както и на грозд от червеи, но резултатите определено са по-слаби. Хубаво е ако на водоема има познати хора-сомаджии, които са дошли преди Вас. Те биха могли да дадат ценна информация. Но дори и да не го направят, с малко наблюдение от Ваша страна, бихте могли да се ориентирате за основните положения – къде застават, как кльонкат и т.н. Най-разпространеният монтаж при този риболов е следния: на основното влакно се нанизва тежест около 150 до 350-400 гр. /взависимост от силата на вятъра и съответно дрейфа на лодката/, слага се вирбел /или специален стопер/, следва повода, който също взависимост от някои фактори може да бъде дълъг от 40 см. до 90 см. По-дълъг повод е излишен и е възможно /особено при по-буйна и подвижна стръв, например – кленче/ да довежда до безрезултатни атаки на сома. Тоест да не последва закачане. Следва монтажа на куките. Куките трябва много добре да се вържат и стегнат, поради дебелината на влакната, които ползваме, като препоръчвам тази манипулация да се извърши в домашни условия и задължително с клещи. Иначе е много трудно да се стегне влакно от порядъка на 0,8 – 1,00 мм. Не е лошо да имаме и поне два резервни вързани монтажа, които при необходимост да пуснем в употреба. Често при язовири с неравен релеф на дъното и такива с наличието на много закачки и потопени дървета, се налага при яко закачане да се простим с монтажа си. Тогава, за да не губим време, просто слагаме предварително вързания такъв.
По отношение на дълбочината на пускане на стръвта, може да се каже, че тя зависи от сезона, атмосферните условия, общата дълбочина под нас, нивото на водата, температурата й /термоклина/, прозрачността на водата в дълбочина, нощно време ли ловим или дневно, по-близо ли сме до брега или по в средата на язовира, предполагаема големина на екземплярите във водоема, бързината на дрейфа и други. Разбира се, тук до голяма степен играе роля и късметът ни, но това е друг въпрос. Разбира се, никой незнае стечението на тези фактори предварително и всичко е въпрос и на експериментиране. Аз лично започвам да го търся по на плитко, като ако нямам удари известно време, постепенно увеличавам дълбочината. Обикновено се търси сома на 3 до 12 метра, като понякога, може да се увеличи дълбочината и до 14-15 метра. Имали сме удари и на 29 метра, при обща дълбочина под нас около 33 метра! В началото на сезона /след забраната/, обикновено се търси сома по на плитко, като ако под началото на сезона разбираме месец април, то тогава дълбочината, на която пускаме стръвта трябва да е по-значителна, поради факта, че водата на повърхността е все още студена. Взависимост от атмосферните условия, дълбочината на която го търсим също варира, като всеизвестен факт е, че сома се активизира и излиза на по-плитко преди развала на времето. Но всъщност тук значение има и дали развалата е трайна или кратковременна /лятна буря, например/. Нивото на водата във дадения водоем също играе важна роля тук. Наблюденията са ми, че колкото е по-спаднало нивото на даден язовир, толкова по-дълбоко трябва да се търси сома. Но и тук, това правило си има изключения. Температурата на водата е един от най-важните фактори, оказващи влияние, както върху дълбочината на която търсим сома, така и върху общата му активност, като цяло. За повечето язовири, температура на водата на повърхността от порядъка на 23-29 градуса, се счита за оптимална. Тогава сома е активен и много по-бързо се осъществява метаболизма в организмът му, което довежда до по-сгъстени периоди на активност. От температурата на водата и от разместването на водните слоеве, зависи и термоклина. Това е една условна граница във водата, под която температурата й, рязко пада /понякога с 15 - 20 градуса/. Обикновено термоклина като такъв, по-рязко се обособява в затворените, изкуствено създадени водоеми и то основно през лятото, когато температурата на водата през деня на повърхността е висока, а въздушните течения са по-слабо обособени /духат по-слаби ветрове/. През по-късната есен, термоклина се “размива” и трудно може да бъде точно диференциран. Известно е, че сомът е топлолюбив хищник и през лятото, когато е активен, той би трябвало да се придържа около и над него /където всъщност се намира и неговата плячка – малките рибета/. С напредване на сезона и през есента, термоклина се измества по-надолу и съответно - рибетата се спускат по-надълбоко. Така и сомът обикновено се намира в него. Всеизвестното схващане, че сом лежат на дъното /значително под термоклина/ не е активен не бих казал, че се потвърждава на практика. Имал съм удари, както под него, така и над. Просто кльонка понякога е в състояние да вдигне и най-заспалия сом. Затова този инструмент е и толкова “велик”. На колко да пускаме, най-грубо може да ни ориентира и общата дълбочина под нас. Според руската школа, трябва да се пуска на около една четвърт до половината от общата дълбочина под нас. Разбира се, това не трябва да се абсолютизира. Естествено е, че е безсмислено да пускаме, на пет метра при обща дълбочина под нас от 6 м., но все пак това е само за ориентир. Има язовири, които се славят с доста бистра вода, и при които е трудно да се хване сом на по-малка дълбочина /такива са Кърджали, Студен кладенец и други/, просто защото сома ни вижда и се плаши да взима стръвта. Обикновено в такива ситуации се изкушават малки сомчета, но по-сериозните екземпляри едва ли ще посегнат. В такива случаи е уместно /взависимост и от другите гореизброени фактори/ да се пробва по-надълбоко и по-близо до дъното /дори в непосредствена близост до него/. Дълбочината на пускане на стръвта зависи в много голяма степен и от времето от денонощието, през което кльонкаме. Общото правило тук е: денно време – понадълбоко, нощно – по-плитко.
Гореизброените правила за определяне на дълбочината, на която търсим сома, в никакъв случай не трябва да се канонизират. Обикновено те оказват своето влияние едновременно и за това е толкова трудно да се определи оптималната дълбочина за конкретните условия. При всички случаи трябва да се опитва. Опитът и практиката са тези, които ще ни научат. В тази връзка искам задочно да изразя остро несъгласие с Г-н Жоро Гоцов, относно неговото мнение за оптималната дълбочина, на която се пуска стръвта. Според него тя е в границите 4 до 7 метра. Вярно е, че неговият опит е граден почти изцяло на яз. “Ивайловград”, където дъното му при завиряването не е почистено от дърветата и при пускане на по-значителна дълбочина има голяма опасност в някои участъци да закачите, но такива граници не трябва да се приемат за абсолютно верни. Те зависят и от нивото на водата. Съгласен съм, че през 2003г., когато язовира беше изпуснат за ремонт на язовирната стена, това беше дълбочината, на която почти всички сомаджии работехме, просто защото нивото беше спаднало драстично и на места, дори се показваха върховете на потопените дървета. Но същевременно, искам да кажа, че през миналата година, на този язовир, аз лично нямах изваден сом на дълбочина по-малка от 16 - 17 метра. Нека всеки сам си направи изводите.
По отношение на оптималното време от денонощието за кльонкане, бих казал, че и тук няма правила. Може да ви удари и в 12,00ч. на обяд в най-голямата жега, може и в полунощ. Естествено, сомът се активизира, при намаляване на дневната светлина /сомът не обича ярката светлина/ - привечер и през нощта. Тогава е и по-вероятно да хванем.
Къде трябва да го търсим. Това е доста сложен въпрос и е свързан, както с голям опит и стаж на всеки риболовец, така и с немалка доза късмет. Това е активен риболов и е свързан /всъщност като всеки риболов на хищници/ с търсене на рибата. Разпространеното мнение, че в язовирите, сома се държи в най-дълбоките участъци е пълна глупост. Всеизвестното твърдение, че той се придържа към горе-долу един и същи ареал през целият си живот също не отговаря съвсем на истината. Разбира се това е мое мнение и може някой да не го споделя, като искам само да кажа, че то е базирано на мои наблюдения и на нищо повече. Дали те са истина, това нека отсъди практиката. Само искам да кажа, че сома определено извършва миграции, най-малкото през размножителния период. Нещо повече, той извършва денонощни миграции, които зависят от доста фактори. Обикновено, той рядко ловува в близост до леговището си. Определено той се придържа към дълбоките участъци, но забележете – относително дълбоките. Зависи от това къде се намира в момента. Не е лошо наблизо да има скали, потопени дървета, подмоли. Много често обаче се е случвало да се хващат сомове и на най-невероятните места в язовира – например в средата му. Такива бяха рекордните екземпляри през 2003г. и през 2004г. Рекордният сом на единствената дама сред столичните сомаджии също е изваден “in the middle of nowhere” на един от язовирите по река Тунджа. При всички случаи, когато разполагаме с двигател, можем да сме по-маневрени и да облавяме по-големи територии. Нужно е да опитаме поне на 5-6 места през дадения ден, иначе просто да упорстваме на едно място е безсмислено. Понякога е уместно след регистрация на удар на дадено място или след като сме хванали един екземпляр, след известно време пак да пробваме там. Понякога е уместно да се потрети дори, въпреки че може вторият път да не сме отчели кълване. Упорството в този случай може да бъде възнаградено.
В общи линии риболова протича по следния начин. Влизане и изследване със сонар /ако разполагаме с такъв/ на релефа на дъното. Разходка до по-отдалечените кътчета на гьола, където може да има колеги и събиране на информация. След като решим “откъде да го почнем”, при наличие на вятър пускаме парашут. Обикновено сме двама човека в лодката. Отчитаме дълбочината под нас и сонара го изключваме. Пускаме до две пръчки /по една на човек/, като се стремим единия да е на по-плитко, другия на по-дълбоко. Така по-бързо установяваме къде е по-резултатно. Всеки седи на срещуположния борд и гледа своята пръчка. Кльонкаме на смени, като това е с цел кльонкащия да не се уморява прекалено и да влошава качеството на постигания звук. Изпълняваме серии с 4 до 10 удара, следва пауза. Рядко повече. Когато дрейфа е силен или пък се задава буря с гръмотевици, кльонкаме по-начесто. Когато е тихо и особено нощно време сериите, могат да се разредят, като ударите да се сведат до 3-4 най-много. Не е лошо от време на време да правим една-две по-дълги паузи до 3-4 минути. Разпространеното схващане, че при регистрирано потегляне, но когато екземпляра не е закачен, следва да се изпълни един прецизен удар, който провокира повторна атака, нямам значителни наблюдения дали се потвърждава в практиката. Дори напротив, имали сме потегляния, и когато сме се опитали да провокираме сома с допълнителен удар с кльонка, той се е отказвал. Незнам дали пък ние нещо не грешим!? Повечето сомаджии споделят мнението, че трябва да се удари още веднъж по водната повърхност, но аз все още се колебая дали е така. Може би ако ни потегля по-дребен е възможно допълнителния удар да го провокира, но изпитвам съмнения, че ако линията е била обект на атака от действително сериозен екземпляр, че повторния удар с кльонка просто би го сплашил. Та той се намира в непосредствена близост до нас и до стръвта. Всяко погрешно движение би го отказало.
Как се вади едър сом. С чалъм и майсторлък е най-краткия отговор. Веднага след удара и след последвало успешно засичане е необходимо държащият въдицата да прецени приблизителната големината на противника. Ако тя е значителна е необходимо другият незебавно да извади въдицата си от водата и повъзможност да изолира куките. Това е необходимо, защото ако действието се развива нощно време и при предстоящата дълга борба, може някой да пострада поради невнимание. Повярвайте ми – последното нещо, за което ще се сетите в този момент е къде точно са куките на другата въдица. След това вторият човек откача парашута и сяда на удобна позиция на греблата. Той ще е този който ще направлява лодката, за да не отиде сома в неподходящ ареал или в близост към брега. Обикновено точно така се получава – сома тегли към брега, особено ако същият е отвесен. Необходимо е да се поддържа известно разстояние, взависимост от конкретното място, поне около 30 метра от брега. Още веднага след засичането е необходимо бързо да му вземете известно количество влакно, докато рибата не се е усетила за какво става въпрос. Знайте, че аванса на макарата трябва да бъде оптимално стегнат и нагласен за усилие малко под пределното за пръта и влакното. На практика аванса ще Ви бъде лодката. С това се цели сома да се води почти през цялото време горе-долу на една и съща дълбочина, без да му се дава възможност да легне. Разбира се при силен натиск, може да му се пусне известно количество, но това трябва да става много внимателно, като сонара не е лошо да се държи включен през това време за да знаем на каква дълбочина са намира във всеки един момент. В никакъв случай не трябва да се бърза и да се форсира ваденето на рибата. От там нататък правила няма - каквото стане.
Има доста язовири, славещи се с добри запаси от сом и които в последните години станаха масово посещавани. В такива случаи се струпват много лодки на един не-голям ареал в продължение на няколко седмици. В такива случаи сомът спира да реагира на звука и неговото улавяне става доста трудна задача. Колкото повече е кльонкано едно място, толкова по-малки са ни шансовете да уловим приличен екземпляр. Факт е, че в последните години сомове се улавяха на доста необичайни за него места, за които се твърдеше, че са “нерезултатни”. Имаше дори куриозен случай, когато на един сравнително слабо посещаван язовир през м. август и началото на м. септември м.г. се бяхме събрали близо 20 лодки. При това, всеки се гласеше за най-добрите места и бях свидетел на куриозни случаи – ставане по никое време, кльонкане на не повече от 100 м. между лодките, криене на такъмите и дълбочината, на която се търси сома и т.н. – все неща, които сами по себе си, не правят чест на хората, но какво да правиш и това го има :twisted: . Искам да кажа, че аз си тръгнах на петия ден, като впоследствие установих, че за 20 дни /колкото стояха наши познати/ само две лодки са излъгали по един екземпляр, като по-големият от тях беше около 14 кг. Затова и аз предпочитам, да ходя на места, където ще ми е по-спокойно, ще има по-малко хора и сома ще е по-малко мнителен. Препоръчвам дори при наличие на “пренаселеност” от колеги и при липса на кълване 4-5 дни последователно, да се потърси друга алтернатива. Просто смяната на язовира, понякога се оказва печелившия ход.
Налице е и изместване на пика на хранителната активност на сома по към есента и при по-значително изстиване на водата. Имали сме удари и когато температурата на водната повърхност изстине до 13-14 градуса, но температурата в по-долните пластове все още е достатъчно висока за да поддържа активността му на прилично ниво. В такива случаи, сома взима по-мнително. Обикновено сме свидетели, как след като влакното след края на пръта ни е висяло без движение известно време, то започва да се движи, като извършва кръгови движения във водата. Това е сигурен признак, че рибето ни е подплашено от нещо намиращо се или минаващо в близост до него. Това все още не означава, че стръвта ни ще бъде обект на атака. Рибето инстинктивно реагира и на близко минаващи риби, значително надвишаващи неговите размери. Вярно е, че в този случай, то само си слага беля на главата, защото сома в първия момент може да не го забележи, но неговото раздвижване е твърде вероятно да привлече неговото внимание и да последва удар. В такива случаи, не е лошо да се подръпне леко и няколко пъти линията, с което допълнително да се подразни сома. Разбира се, не е необходимо да се престараваме. Обикновено се придърпва до 30-40 см. от влакното, след което бавно се отпуска, за да може линията да се върне в първоначалното си положение. Тази манипулация може да се проведе 2 - най много 3 пъти.
Ако сме имаме удар, но не последва закачане или последва закъсняла реакция от наша страна, в никакъв случай не трябва веднага да вадим линията за проверка. Необходимо е по най-бързия начин да върнем линията на примерно същото местоположение и да изчакаме известно време. Ако има все още стръв вероятността да последва нов удар е значителна. Имал съм случай, когато след добър удар, не съм успял да го подсека и при връщането на линията на същата дълбочина още държейки пръта в ръка и не до край осъзнавайки какво става, просто чувствам как гадината се опитва да ми го “измъкне от ръката” :lol: . Вярно е и това, че тогава го беше обхванала някаква хранителна лудост, но това е невероятно чувство да държиш пръта в ръка и да почувстваш “он-лайн” атаката на сома. Разбира се, ако до две-три минути не последва нов удар, трябва да извадим линията и да проверим стръвта.
Един съвет – ако установите в продължение на няколко дена, че регистрирате удари, но нямате закачен екземпляр, значи нещо не е наред. Не е лошо да прегледате последния метър от монтажа си. Говоря за дължината на повода и начина на монтажа на куките. Уместно е в този случай да се намали големината на монтираната стръв, без да се пипа /на първо време/ големината на ползваните куки, но да се прибегне до монтирането на две единични куки с приблизително еднакви размери, като се избере монтажа “кука в кука”, описан по-рано. Това при всички случаи ще подобри резултатите.
Колкото до монтирането на допълнителни “екстри” към монтажа, като стримери, пискюли, червени ленти, едри мъниста в ярък цвят, не съм убеден в тяхната допълнителна привличаща сила. Тук веднага искам да кажа, че съм ползвал нещо подобно само веднъж-два пъти, като не съм отчитал някакво особено подобрение на резултата. Може би тук все още има не-лошо поле за експерименти. Но помнете – сома е почти сляп, и примамващата сила на тези допълнителни “неща” едва ли трябва да се преекспонира в нашето съзнание. Може би не лоши резултати, могат да се постигнат с предварително захранване на перспективен участък най-често с вмирисано месо, разбира се без да се прекалява.


Айде НАСЛУКА през новия сезон - след забраната.

И да се похвалите ако има нещо по едро, Ей!

EX

Хъм-м-м-м

Мнение от EX »

Още веднъж моля за извинение колегите, които съм засегнал с изнасянето на невярна и непълна информация, относно съставените от мен импровизирани класации на уловени сомове по метода на кльонк за 2003г. и 2004г. Мисля, че сега /след нанесените промени/ тя ще има по-представителен вид. Пък ако още има колеги които съм пропуснал моля да не се сърдят. Все пак не мога да събера абсолютно цялата информация от всички кътчета на страната ни.

Пожелавам на всички много емоции /положителни/ през новия сезон в улова на трофейни екземпляри. :D
НАСЛУКА.

asenv
Мнения: 8
Регистриран на: Пет Сеп 02, 2005 6:47

Мнение от asenv »

Благодаря на колегите за великолепно предоставената информация. Без да съм "сомаджия" ми беше /много!/ интересно да прочета горните няколко поста.

Pancho
Мнения: 27
Регистриран на: Съб Мар 25, 2006 23:11

Мнение от Pancho »

благодаря ви эа страхотната информация страшно много нешта научих от нея :D

dedoyolo
Мнения: 1
Регистриран на: Пет Юли 21, 2006 10:54
Местоположение: СОФИЯ

Мнение от dedoyolo »

Изключително интересно(и полезно-надявам се... :) )за мен бе да прочета написаното!Благодаря на автора,който си е направил труда да сподели с нас своите впечатления от безпорно най-емоционалния начин на риболов(за мен).Особено пък в България,където всеки се притеснява дали не се е прее..л с нещо като сподели някаква(супер секретна :wink: :) :D ) информация......Лошото тук е че всеки се спасява поединично,докато в чужбина доста по-застъпен е "отборния" принцип... :) 3 години бях в Сърбия и бях изключително приятно изненадан от доброто отношение на хората там!Винаги са ми помагали,учили и показвали всякакви места и начини за риболов....А там е пълно с такива!Да не говорим за рибарската им "култура"........За съжаление все още съм аматьор-ентусиаст на тема "риби по голями от 3-4кг..."... :( :( :) :D :D Но имам огромно желание да се науча и ако някой има нужда от помощник(без претенции за слава;) ) по-всяко време може да ми се обади!!! ето мейл: dedoyolo@abv.bg i Icq:30093797 Ще съм много приятно изненадан(и благодарен)ако някой се обади:) Казвам се Христо,между другото:) Още веднъж-БЛАГОДАРЯ на автора!

Emo-83
Търговец
Мнения: 16982
Регистриран на: Чет Дек 21, 2006 17:23
Местоположение: Sofia
дал Браво: 264 пъти
получил Браво: 264 пъти

Мнение от Emo-83 »

Саше! Как го написа тва бе брато.Егаси ти за мен си Хемингуей.Всичко е верно с оригинала-ама мислиш ли,че е достатъчно за да се лови сома.Включи се в късите пасчета по-ширината на игришето.Нали сме БАРСЕЛОНА.
http://fishem.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;

Ех,рибо рибо-какво да правя,като съм се родил рибар,а ти риба!

Аватар
Никито
Вносител
Мнения: 570
Регистриран на: Сря Ное 01, 2006 15:24
Местоположение: София
получил Браво: 2 пъти

Мнение от Никито »

Ако правиш всичко според инструкцийте съм сигурен ,че "ще хваща" и то яко "ще хваща" , а ти си говори :D
http://www.bfcflyfishing.com" target="window.open(this.href);return false;
http://www.bfctackle.com" target="window.open(this.href);return false;

kalins
Мнения: 1091
Регистриран на: Пон Ное 14, 2005 14:46
Местоположение: Sofia

Мнение от kalins »

Той не говори,той пише
Добре е да си добър

Аватар
Майстор Саки
Мнения: 4275
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 7:27
Риболов: heavy spinning
Местоположение: на р. Дунав около Свищов
дал Браво: 26 пъти
получил Браво: 10 пъти

Мнение от Майстор Саки »

Колеги, много ми е интересно да чета дискусиите ви по въпросите, касаещи риболова на сом, но...!

Първо, доколкото знам, авторът на тази хубава и полезна тема от известно време не е член на форума.
Второ, тази тема бе развита само от него, като идеята бе в нея да няма допълнителни коментари от какъвто и да е род, камо ли пък измишльотини като горните няколко поста. Преките коментари, касаещи по същество темата, са изнесени в отделна тема, поразровете се малко във подфорума и ще я откриете.
Трето, моля, не превръщайте този форум в свободна говорилня, както някои други подобни места в нета. Радвам се, че напоследък тук се оформиха интересни дискусии около сомския риболов, само че би било още по-хубаво, ако се стараете да се придържате към конкретните теми и въпроси. ;)

Make Love & Ribolov!

I Fish, Because The Voices In My Head Tell Me To...

PENN
Мнения: 4833
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 2:29
Местоположение: San Diego CA
получил Браво: 6 пъти

Мнение от PENN »

Майсторе само да те поправя ако може.Автора на темата си е тук,но под друго име.За другото си прав .................... :?
Go BIG or Go Home!

Публикувай отговор

Обратно към “Риболов на сом”