Рядко срещани риби в България

[kalinux]

Отварям пак тема за видовете риби. Този път искам да изясним ендемичните видове, които живеят в реките по Южното черноморие. Предлагам да разгледаме лупавеца, белицата (има ли такава?), малкия морунаж, малкия речен кефал, както и да споменем нещо повече за распера по тези реки.

Темите по които са обсъждани вече подобни неща са тук за видовете морунаж и тук за Рибите по Резовска и Велека



Преместена от Рибарска среща
Майстор Саки

[kalinux]

Обяснете ми каква е тая белица (белевица и т.н.) като я няма никъде по енциклопедията?

Кой е ловил от дребния морунаж да обясни как изглежда?

[kriki]

Обяснете ми каква е тая белица (белевица и т.н.) като я няма никъде по енциклопедията?

Като я видях за пръв път си казах че такава риба няма и не съществува в БГ. Но това не ни попречи да ги надърпаме доста. Много са вкусни.
Сега за рибата - ами издължено тяло малко като на клена прилича, сребриста е, в муцуната няма аналог, требва да се види. Не прилича на морунажа обаче, но казват че е вид морунаж. 20-25см са средните, но май има и доста по-големи. Интересна риба е, но в момента в който я видях първата ми асоциация беше "клен". За това и реших че ще кълве на жито и наистина си кълвеше супер. Ако некой знае повече нека да добави че е интересно. Ако може и някоя снимка да покаже би било супер.
Сега за Дунаския морунаж - ми като Струмския е, само че расте повече (можеби от водоема си зависи). Този на Диканите пък няма нищо общо с дунавския, даже е с червени перки, а пък този на Велека няма нищо с другите ... шантава риба ...

Ето това е дунавския морунаж:


а това са скобари дунавски но от едрия вид (не са Chondrostoma nasus, не им знам точния вид на тия), които само пролетта се ловят обикновено :

[Майстор Саки]

Крики, мисля, че не са друг вид скобар, а са си Chondrostoma Nasus. Тези просто са папкали повече и са пораснали.

[RIMOHIT]

БАБКА, БЕЛИЦА (Blicca bjoerkna)

[Майстор Саки]

Като четох по-горе написаното от Крики за белицата, се сетих точно за тая бабка. Ама тя не мяза нито на кефал, нито на морунаж, а по-скоро на платика. Тялото й не е удължено, а е високо и странично-сплеснато, но не колкото на платиката.

[kriki]

БАБКА, БЕЛИЦА (Blicca bjoerkna)

Ами не е това белицата според мене... по издължена е тя някак си. А тия едрите скобари се ловяха пролетно време при високите води преди 10-15г, сега почти ги няма, някой им казват че са морунажи, но са си скобари според мен. Незнам дали са си папкали повече, но са съвсем различни от масовите които сега се ловят, може да са някакви мелези били.

[Майстор Саки]

Сега се загледах по-детайлно в муцуните им и изглежда ще се окажеш прав - твърде са заоблени отпред, а устите също не са типични скобарски, а по-скоро като на морунажите, особено на долния екземпляр е много странна...

[kriki]

Абе имам аз снимки с рекордни скобари от добрите стари години, имам един към 2,2кг беше, като си ходя ще ги донеса специално да ги пусна тук. Имам и с рекорди морунажи и шутовици по 3-4кг, които се ловяха на "кръвта". Няма ги вече тия риби ... А за белицата нека некой от морските колеги да пусне някоя снимка да им се изясни на хората за какво иде реч.

[Майстор Саки]

Чел съм аз за тия огромни мъздруги и скобарища по Видинско и все се дразнех, че едва ли не само там има такива екземпляри...

[RIMOHIT]

А тези "скобари от едрия вид" наистина са морунажи.
Гледайте им аналните перки.На скобара е къса ( с по малко брой лъчи) а на морунажа тя е дълга ( точно като на снимката)
Айде КРИКИ Носи ги снимките да им се порадваме малко ,че таквиз риби не съм виждал наживо.

[babydoctor]

Наименование: Бабка, белица
Други названия: платика, червеноперка (неправилни)
Латинско наименование: Blicca bjoerkna

Описание: Това вече е истинската белица, която пък въдичарите свойски наричат червеноперка или платика. Белицата също е от семейство шаранови и наистина е близка роднина на същинската платика, която пак принадлежи към това семейство. Белицата е сребриста риба с високо и силно странично сплескано тяло. Височината на тялото є е към една трета по отношение на цялата є дължина. Размерите, до които достига, са 35 см дължина и тегло до 1 килограм. От платиката се отличава с по-едрите си люспи и червените или оранжеви на цвят чифтни плавници. Устата є е малка, полудолна. Очите са сравнително големи, сребристи на цвят. Гърбът е синьо-сив, а страничната окраска е сиво-сребриста. Единичните плавници са опушеносиви. В Европа има огромно разпространение и достига до много по-големи размери. У нас е рядка риба, която се среща в Дунав и в долното течение на вливащите се в него наши реки. Обитава и Камчия, както и някои мъртвици и разливи и канали около Дунав. Подобно на платиката белицата не блести с плавателни умения като скорост и стремителност. Тя е ленива и бавна риба, но е отлично пригодена за живот на дъното. Храни се предимно с микроорганизми от тинести и глинести дъна, над които предпочита да се задържа. Не се отказва обаче и от червеи, личинки, малки пиявички и попаднали във водата зърна. Подобно на платиката рови по дъното, като засмуква и филтрира бентосния слой, при което на повърхността могат да се видят издайнически мехурчета въздух.

[kriki]

Наименование: Бабка, белица
Други названия: платика, червеноперка (неправилни)
Латинско наименование: Blicca bjoerkna

Описание: Това вече е истинската белица, която пък въдичарите свойски наричат червеноперка или платика. Белицата също е от семейство шаранови и наистина е близка роднина на същинската платика, която пак принадлежи към това семейство. Белицата е сребриста риба с високо и силно странично сплескано тяло. Височината на тялото є е към една трета по отношение на цялата є дължина. Размерите, до които достига, са 35 см дължина и тегло до 1 килограм. От платиката се отличава с по-едрите си люспи и червените или оранжеви на цвят чифтни плавници. Устата є е малка, полудолна. Очите са сравнително големи, сребристи на цвят. Гърбът е синьо-сив, а страничната окраска е сиво-сребриста. Единичните плавници са опушеносиви. В Европа има огромно разпространение и достига до много по-големи размери. У нас е рядка риба, която се среща в Дунав и в долното течение на вливащите се в него наши реки. Обитава и Камчия, както и някои мъртвици и разливи и канали около Дунав. Подобно на платиката белицата не блести с плавателни умения като скорост и стремителност. Тя е ленива и бавна риба, но е отлично пригодена за живот на дъното. Храни се предимно с микроорганизми от тинести и глинести дъна, над които предпочита да се задържа. Не се отказва обаче и от червеи, личинки, малки пиявички и попаднали във водата зърна. Подобно на платиката рови по дъното, като засмуква и филтрира бентосния слой, при което на повърхността могат да се видят издайнически мехурчета въздух.

Е това хубаво, но белицата на Велека не е тая риба по-горе, може би неправилно и казват белица.

[babydoctor]

Там мисля, че на брияната й викат белица. А като служех в Грудово /Средец, де/ ловяхме по Средецка и Факията хубав уклей, на едното място му викаха белици, на другото белювици. Брияната я причисляваха към същите названия, в смисъл, че не я различаваха от уклея.

[babydoctor]

Ето още по въпроса:
Редки и застрашени риби в България
и тяхното разпространение

д-р Апостолос Апостолу - Ихтиолог
Към съдържанието

Специфичното географско място на България, климатът и ландшафтът допринасят за образуване и поддържане на много богата ихтиофауна. Фактът, че освен многобройните и разнообразни сладководни водоеми в границите на страната влиза и голяма част на морска акватория, увеличава списъка на видовете риби, типични за нея.
1 - Дунавска минога; 2 - Ручейна минога
Умбра
В ихтиогеографско отношение България се разделя на 5 главни участъка: Дунав и притоци, останалите черноморски реки и крайморски водоеми, североегейски реки (Струма, Места, Марица, Арда, Тунджа), високопланински езера и Черно Море. Те имат редица особености, поради което ихтиофауната на всеки се различава от тази на другите. Най-бедната е тази на високопланинските езера с присъствие главно на пъстървови риби, лешанката и някои реликтни форми на древната ихтиофауна (образувана преди заледяванията). Такъв пример е планинският кефал, открит преди около 20 години в Долнокременското езеро-Пирин. Той е и една от най-редките риби в България. В дунавския участък се срещат широко разпространени средноевропейски видове (платика, косати, мъздруга, белица и др.), както и ендемични форми (ивичест бибан, дунавска пъстърва, брияна). В реките, вливащи се направо в Черно Море, и приморски водоеми дунавските видове намаляват по посока север-юг, докато, от друга страна, се увеличават циркумпонтийските (лупавец, малък кефал, кримска мряна). В североегейските реки се среща също обедняла дунавска ихтиофауна, но с примес от местни форми (вардарски скобар, маришки морунаж) и малоазиатски елементи (маришка мряна, струмски гулеш-каменарка). Много интересна е също и фауната на Черно море, състояща се от реликтни бракични форми, характерни за древната ихтиофауна (карагьозови, езерна цаца, есетрови, много от попчетата), и средиземноморски пришълци (морски игли и конче, спаридови, зарган, сафридови, скумриеви, кефали, акули и скатове, лефер и много други).
Волжка бяла риба
Див шаранПоради гореспоменатите особености много видове се срещат в ограничен брой водоеми, което автоматически ги превръща в застрашени. Такъв е примерът със струмския гулеш - каменарката. Този уникален подвид обитава единствено реките Места и Струма. Въпреки че там е масов вид, би трябвало да се вземат мерки за опазването му, независимо че популацията е стабилна. На другия полюс стоят широко разпространени видове, които в България се срещат спорадично поради биологията си или по други причини. Особено ярък е примерът с михалцата, разпространена в Европа, Азия и Северна Америка. Дунав е най-южната точка на разпространението u и там е много рядка. В българския участък ежегодно се регистрира улов на по-малко от десетина екземпляра. Поради това е и защитен вид. Други такива са умбрата от щукообразните, открита неотдавна в Сребърна, волжката бяла риба и др.
Върловка
Трииглена бодливка

Според последните изследвания българската ихтиофауна
се състои от 209 вида.
Тук са включени и тези, считани за изчезнали (дунавска и ручейна минога, дългоопашато попче), както и аклиматизираните, на брой около 10. Този списък не трябва да се смята за окончателен, тъй като се внасят нови видове, откриват се нови, а други изчезват. В последното издание на Червената Книга на Република България (1985) са включени 24 вида риби, а именно: два вида есетри, шест попчета, двете вретенарки, черноморската скумрия, михалцата, двете миноги, резовският карагьоз, лупавецът, езерната цаца, брияната, върловката, дивият шаран, змиорката, атерината, волжката и морската бяла риба. Нужно е обаче нейното осъвременяване, още повече, че е съставена преди 20 години. Според световната Червена книга на застрашените видове, в територията на България се срещат 45. Повечето от тях се припокриват с тези включени в българското издание, но има и изключения като змиорката и скумрията, които за средиземноморското и атлантическото крайбрежие са най обикновени. Подобно е положението на още 7 вида, които се смятат за застрашени в територията на България - повечето попчета и кеслеровото калканче. Така общият брой става 54, но цифрата в никакъв случай не е окончателна. Това е приблиэително една четвърт от българската ихтиофауна.
Причините, поради които един вид попада в категорията "застрашен" или "рядък", са добре известни. Освен естествените, усиленото антропогенно влияние се оказва решаващо.
Морско конче
Замърсяването, урбанизацията, промяната на ландшафта и водоемите,
комерсиалният и бракониерският улов са добре познати
на всички с отрицателното си въздействие.
Тук може да се даде примера за речния кефал, на който запасите в средното течение на реките са намалели, докато доминантен вид там е вече мряната. Същото важи и за обикновената (златистата) каракуда, включена в световната Червена Книга; тя е изместена в повечето водоеми от сребристата, която е много по-адаптивна и разпространението u на нови водоеми става изключително бързо.
Много важен, но незачитан от човека фактор за свиването
на определени рибни популации е и генетичното замърсяване.
Интродуцирането и разпространението на негативни видове винаги се отразява неконтролируемо върху местната ихтиофауна. Особено добре се откроява примерът с шарана: местната дива форма вече е почти изчезнала; среща се само в някои крайморски резервати (Аркутино). Псевдоразбората и слънчевата риба се оказват пагубни за хайвера на останалите видове; те се хранят с него. Последната унищожава и всякакви личинки, а където се засели, се наблюдава спад в популациите на плитководната "тревна" форма на костура. Каналният сом и буфалото са хранителни конкурен ти на шарана, толстолобите - на уклея, дъговата пъстърва и сивенът - на балканката. Дори белият амур, който няма местен еквивалент, ако се засели прекомерно в някои водоеми, е възможно да въздейс тва отрицателно,
като оголи водоема от растителност и няма къде да се скрият от хищници и да се размножа ват фитофилните видове като бабушката, лина и др. Поради тези причини всяко зарибяване трябва да бъде много добре планирано и обмислено.В заключение може да се добави, че уникалната и богата българска ихтиофауна ще се съхрани само когато се отнасяме с уважение към всеки нейн представи тел, защото тя не е наше лично богатство и притежание, а наследст во към следващите поколения.