"Грешната"- муха с потенциал!

[D-r Kosio]

Доказа се безапелационно!



Д-р Косьо

http://muhatadnes4.wordpress.com/2013/0 ... %b2%d0%b5/

[jazzmena]

Ухааа, страхотна риба.

Муха с потенциал е тази.

[sote-full]

Малий... яко добиче.

[jagger1]

Малеее, Косьо, какво е това добиче?
Респект!
Ама мушето едвам се вижда . Тази комбинация (Като разцветка) винаги ми е била любопитна. Аз лично сьм я ползвал с променлив успех в други моделчета мушета, но има много хляб в тези комбинации от цветове.
Поздрави и благодарности за споделеното.

п.п.: Има ли някакво утежняване в тялото (торса) на мушето? Питам, защото аз си правя подобни мушета без утежняване и имам чувството, че без утежняване, в спокойна вода, такива мушета работят по-добре. Говоря за затворени водоеми. За река ми е по-трудно да направя паралел.

[D-r Kosio]

Здрасти Джаг,
Винаги съм харесвал да ловя големи риби на малки, "прости" и лесни мушета. Това дава много предимства - лека схема, далечна дистанция, нежно полагане, не плаши рибите.. и т.н.
За тази муха писах подробно още миналагата година в блога...Има я и поетапно. "Работи" прекрасно и тази година! Мислих я за Тунджанските кефали. Миналата година ми беше фаворит особено за най-големите!
Правена е за спокойна вода! Успях да хвана с нея и на бързеи. Там не се вижда добре и всъщност по-трудно се управлява..
По тялото няма утежнение. Има само вълнена нишка от червеното за опашката и няколко слоя паунови фибри. Напоява се достатъчно...Потъва, но бавно и позволява всякаква игра с нея! Това е едно от преимуществата и - фино управляема е ! Всъщност проводката е най-важния и атрактор.
Размера - 12 - 10 - 8 . Тази конкретно е 8-ца Сеймуро - Даичи.
К.

[jagger1]

Благодаря ти за отговора.
Така и предположих - че е без утежнение, ама да си питам . На тези мушета, без утежняване, това им харесаам: пропадат бавно в спокойна вода и като че ли провокират рибоците по-рационално. Поне аз така си мисля. Имам чувството, че теглото на такива мушета се доближава най-добре до реално животинче, като по този начин се провокират рибоците най-добре. Е, не отричам и утежнените моделчета. Те си имат своето достойно място. Но за тихи водички, като че ли без утежняване моделчетата работят по-добре.

Още ведньж - благодаря за отговора и за споделеното.
Поздрави и респект от мен.

[Райко Георгиев Загоров]

Страховита риба докторе!! Наздраве!!!

[koi4a]

Много готина риба, разбрах че мухарката е 4ти клас, а с какъв типет я пребори?
Благодаря предварително.

[D-r Kosio]

Повод "Фокус" на 0.18 без типет.

[dzaekov]

Малко необичайно е, че относително малка муха е активирала голяма риба/по това време/. Преди няколко години, на "терасите" срещу Хайредин, хванах распер към 2кг на "суха" муха-гъсеница от зелена джапанка, но беше доста едра-кука №6 с дълга "дръжка".

[D-r Kosio]

Май, ще се наложи да разкажа някои подробности за случката

Реката в този участък е относително малка и плитка. Имаше лек цвят. Точно толкова .. ,че да скрие големите риби на дъното. Големите тунджански кефали. Като казвам големи, имам пред вид риби около 2 + килограма. Колкото и да е необичайно в тази малка река живеят такива. Дъното е глина. Има надлъжни на течението улеи в които рибите се чувстват прекрасно. Местните твърдят ,че там жиее много сом. За десетината пъти, които вече натрупах по този участък нито веднъж не видях някой да хваща сом - било с въдица или по друг начин. Но приказката ми беше за едрите кленове. Всъщност подавах за тях. Вече мога да твърдя ,че до някаква степен натрупах опит и приблизително знам как трябва да ги провокирам. Застанах на брега и с появата си вече изгоних едната „подводница”. Изгоних я, но видях на къде отиде. Отиде при друг, също такава на 5-6 метра срещу течението – там беше по-дълбокото на вира. И двете се потопиха. Едвам различавах сенките им на дъното. Знаех, че са ме усетили и не бързах с подаването. Изчаках да се успокоят. Не мина много време и вече виждах,че движението им стана плавно и спокойно. Дойде моментът. "Грешната" муха има чудесното свойство да не плаши рибите! Подаването с нея става достатъчно фино. Въпреки това си позволих подаване на повече от два метра над рибите. Почти като за пъстърва. Основно се съобразих с течението и вероятността за бръздене по повърхността. Все пак бях на висок бряг /в повечето случаи смятам ,че тове не е предимство, а недостатък! /, а и течение си имаше. Другото важно условие бешесъобразяването с дълбочината на която се намират рибите. Трябваше така да се подаде, че да имат време да видят мухата, тя да плува срещу тях малко в страни от главите им. Да ги издразни.. и най-вече да имат време както са си на позиция просто да изплуват на горе по най-лесния за тях начин - без да променят позицията си, нито на пред нито на зад, да вземат мухата. Това го знаете, ам все пак да си го кажа. Според мен, това е едно основно правило за риболов на големи риби. Те са относително инертни. Важно е ти да отидеш при тях, а не да караш тях „да вършат” нещо. Ако искаш да ги хванеш, де! Т.е. трябва им място и време - те да решат кога и как да атакуват. Респектирали са ме с размерите си и се съобразявам.Подавам и чакам. Така няколко пъти.. до момента в който единия не издържа и наистина се вдигна с рязък завой. Но за да се размине с мухата ми. В момента на раздвижването и втората риба се премести.. Стана страшно.. изместиха почти цялата струя на течението.. ,а главата на едната риба със зейнала паст аха де ме засмуче барабар с въдицата..Застана точно срещу мен…като тръба на прахосмукачка..с две мънички очета от страни. Бе, яка работа! Аз чаках и не реагирах.. Какво ми костваше? Сещате се! Всичко това става на около 4-5 метра от мен, в ниското. Приех, че изпуснах шанса за рибата.. Пък и за другата, покрай първата.. Примирих се. И точно когато вече се замислях да сменям мястото, защото и двете риби след неуспешния завой се покриха, повече усетих отколокото видях, че под плуващите водорасли стои чудовищния распер от снимаката. Не го бях видял, защото перфектно се сливаше с глинестото песъчливо дъно и стоеше вкаменен до рабутването му от досаднитеците – кленове. Забелязах го благодарение на раздвижването на кефалите. Реката е малка, а те бяха почти с неговите размери… и се случи да го притеснят. Той отегчено се премести на пред за да остави кленовете да си довършат разиграването, след което се върна в изходната си позиция. Плуващите водорасли правеха нещо като козирка и той стоеше точно под нея. Нямаше никакъв начин да подам муха от горе му. Втори проблем – как да подам на такава скрита риба. Че я видях – добре. Ами сега? Единствения начин бе да я издразня за да се премести. С риск да проваля всичко, започнах упорито – само с мухата да цопкам на около два- три метра пред него. Достатъчно далече, за да не го изплаша и достатъчно близо, за да усети, че нещо се случва. Мухата е фина, водата- гладка. Всичко това можех да правя достатъчно прецизно. Цопвам..изчкавам да изтече около метър и прибирирам така, че шнура да не изпляска и по никой начин да не наруши спокойната повърхност. Сигурно го направих около десетина пъти – не знам. При цялото съсредоточаване нито за миг не видях дори и малък белег за това, че рибата е видяла примамката. По нищо не можех да позная..освен теоретично. Това не ми пречеше. Мотивацията ми беше повече от убедителна! На десетото или единадесетото подаване, расперът плавно се спусна назад след мухата, но въобще не бързаше да я взима..Започнах да се притеснявам за бръзденето.. По спешност започнах да отпускам шнур по течението .. Свалих максимално въдицата на долу.. като се стараех да насмогна на течението.. Три пъти се колеба преди да вземе..Въбоще не гледах мухата- бях като хиптонизиран от поведението на монстъра. И дойде Моментът на Моментите главата се надигна над водата и по-скоро натисна отколкото засмука ! Останах без дъх.., а не засичах..Знаех, че не трябва да бързам. А как се издържа в тази ситуация?!… Направо… не знам.! В следващият момент, когато видях, че рибата се кани за завие – засякох!
Е, няма такова чувство.. Всъщност от тук на татък нещата си ставаха сами.. аз гледах някак от страни Не бързах. Бях получил „своето” и ми предстояха бонусите! Много внимавах да няма резки удъри.. Приготвих се за дълга биитка.. Всъщност бях готов. Не случайно бях вързал „Грешната” на 8-ца и то направо на повода- 0.18. Знаех, че имам шанс и вече го държах в ръцете си. Няколко пъти добичето се опита да се оттърве.. с мощнти завои. Държах го меко, с достатъчноо резервен шнур, ако го пожелае. Тръгнах с него по брега. Трябваше да намеря ниско място за да вляза в реката. Леко и внимателно.. намерих такова ..Пък и той ми даде шанс да стъпя във водата… Плавно го доведох до брега – почти легна на половина във водата, на половина на брега. Това беше моментът. Кеп имам – и в къщи, и в колата. И с мен да беше –щеше да е плитък..Само щеше да усложни ситуацията – да го търся къде, пък и ако вземе да се оплете.. Въобще за кеп мислих не повече от половин секунда. Точно толкова ми трябваше за да стисна распера за твърдия врат!

Ми, в общи лини това е..

За другото – шума в ушите, сърцето в гърлото, изчезването на болката в коляното, въобще всичко останало можете да си допишете и сами.. Всеки го изживява различно.

Аз исках тази риба и тя ми позволи да я хвана . Това е!

Д-р Косьо

[Markony_RS]

Късметлия си е Косьо.Распера вижда от 30-40 метра ,да не говорим за 5-6.Просто му е било ден

[D-r Kosio]

Вече десетина пъти се виждам с рибите там..., нормално е да се познаваме вече Мисля пак да имам ден, както и в по-горното течение на близо. Тези два кефала по лакът и половина, които ме връщат към схемите на Росен ( "муха" тип гюле от мортира) искат реваш!
Ама ще видят те, като ги изненадам с нещо малко но тежко, ` дет` съм им го намислил!

[Росен]

Косьо, респект за распера! А разказа ти отново е страхотен, както само ти го умееш, все едно аз съм я хванал тази риба!

Аз все се опитвах да напиша и все не ми остана време, че Косьо леко скромничи и пренася резултатността на мухата. Да, мухата е добра и със сигурност лови и много, и големи риби (това го предполага и силуета й и цветовата комбинация), но нека никой не си мисли, че като си върже такава муха и рибите са му в кепа (ако го носи естествено). Распера го е хванал Косьо, а не мухата и то благодарение на огромния си опит - не веднъж съм казвал, че той е човека, който най-добре "чете" една река като застане на брега й - това се изгражда дълго и трудно - затова той лови и ще ги лови, а други ще гледаме

[sabin]

Роска, много добре си го казал/написал. Напълно споделям това. Мухата наистина лови, но рутината е друга работа. В един съвместен риболов с Косьо аз почти не лових, а само го гледах и се опитвах да попивам всяко негово движение. Е и кучето гледало, но само с гледане не станало касапин.